Определение по дело №110/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 16/17.02.2015 год., постановена по Н.ч.х.д. № 992/2014 год., К.районен съд е признал подсъдимия Г. М.Д.от Г.К. за невиновен в това, че на 28.06.2014 год. в с.П. О.К., в съучастие като извършител с Е. М. Х. от с.П. О.К., причинил на Д. С. Р. от Г.К. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на лигавицата на горната устна и охлузване на кожата на горната устна, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му по частен ред обвинение по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК. Със същата присъда съдът е признал и подсъдимия Е. М. Х. от с.П. О.К. за невиновен в това, че на 28.06.2014 год. в с.П. О.К., в съучастие като извършител с Г. М.Д.от Г.К., причинил на Д. С. Р. от Г.К. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на лигавицата на горната устна и охлузване на кожата на г¯рната устна, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му по частен ред обвинение по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК. С присъдата съдът е отхвърлил предявеният от Д. С. Р. от Г.К. против двамата подсъдими граждански иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 28.06.2014 год., до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Осъдил е тъжителя Д. С. Р. да заплати на всеки от подсъдимите Г. М.Д.и Е. М. Х. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на по 300 лв. за всеки един от тях

Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител и граждански ищец Д. С. Р. от Г.К., който чрез повереника си я обжалва като неправилна – необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. В жалбата се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подсъдимите Г. М.Д.и Е. М. Х. да бъдат признати за виновни в извършване на престъплението, за което им е повдигнато обвинение, както и да бъде уважен в пълен размер предявеният граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. В съдебно заседание жалбодателят не се явява, редовно призовани. Повереникът на жалбодателя в съдебно заседание поддържа жалбата така, както е предявена, като развива подробни съображения в нейна подкрепа. Твърди, че първоинстанционния съд е постановил съдебния си акт, като е дал вяра на показанията на една група свидетели, които са в близко родство с подсъдимите, и в същото време е игнорирал показанията на другата група свидетели, като е изложил съображения, че св.Ш. С. била в много близки родствени връзки с тъжителя Д. С. – негова съпруга, което би било правилно, ако показанията на свидетелите, кредитирани от съда, кореспондират с целия доказателствен материал, което в случая не било така.

Ответниците по жалбата – подсъдимите Г. М. Д. от Г.К. и Е. М. Х. от с.П. лично и чрез защитника си в съдебно заседание изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Защитникът на подсъдимите развива подробни съображения в подкрепа на становището си. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, като обоснована и постановена при правилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. М.Д.е роден на **.0*.19** год. в с.К., О.К., като постоянно живее в Г.К.. Има завършено средно образование, женен е, работи като дърводелец, не е осъждан.

Подсъдимият Е. М. Х. е роден на **.0*.19** год. в с.К., О.К., а постоянно живее в с.П. О.К.. Има завършено основно образование, не е женен, безработен е, не е осъждан.

На 28.06.2014 год. около 19.00 часа Д. Р. и съпругата му Ш. С. се намирали в дома си в с.П. където по същото време им гостувал и св.М. Р. След около един час последният тръгнал да се прибира, като на излизане от къщата на тъжителя чул брат си – св.Р.Р., да говори на висок тон. Св.М. Р. разбрал, че св. М.М.д /баща на подсъдимите/ и св. Р.Р. се карат на висок глас в близост до кошарата на първия, която се намирала извън чертите на с.П. но в близост до последните жилищни сградÞ на селото. Свидетелят М. Р. се насочил натам, за да види какво става, а след него тръгнала и свидетелкатат С.. В близост до кошарата на св.М. М., св. М. Р. видял последния и брат си да се карат от разстояние. Виждайки спора между двамата, св. М. Р. казал на брат си – св.Р. Р., да се прибира. Последният напуснал мястото, но не се прибрал, а се отдалечил на разстояние от около 20 - 25 метра, откъдето наблюдавал случващото се. В този момент към св.М. М. и св.М. Р. се приближала и св.Ш. С., която имала дългогодишен конфликт със св.М. М.по повод на кошарата на подсъдимия, за която тъжителката считала, че е построена в имот – нейна собственост. Двамата започнали да се карат на висок глас, като тъжителката започнала да нанася удари на св.М. с бастуна си. Виждайки това, св. М.Р. решил да се намеси, като хванал св.М. М., тъй като се притеснявал, че последният може да удари св.С. с брадвата, която държал в ръката си, и казал и на двамата да не се карат. През това време към кошарата на св.М. се приближал и тъжителя Р., който останал на разстояние от около 15 метра от св.М. и св.С.. Тъжителят Р. стоял, без да се намесва в спора, но държал камъни в ръцете си. На мястото дошли и синовете на св.М. - подсъдимите Е. Х. и Г. Д., които се намирали наблизо и косели трева, и които след като чули спора на висок глас между св.С. и баща им, решили да проверят какво се случва, тъй като знаели за дългогодишния конфликт между тях. Подсъдимите и тъжителят били на около 10-15 метра от свидетелите С. и М. и също отправяли словесни нападки и закани помежду си. Тъй като тъжителят държал в ръцете си камъни, подс.Г. Д. се приближил към тъжителя, хванал го за яката на ризата и го попитал какво иска, но виждайки това, св.М. Р. се намесил и ги разделил, като дръпнал подс.Д. настрани. След като конфликта между страните бил преустановен, всички се прибрали по домовете си. Св.Ш. С. споделила по телефона за случилото се на дъщеря си, която живеела в Република Турция. Последната от своя страна се свързала със св.Б. Ю., а той пък сигнализирал органите на РУ „Полиция” - К.. По повод полученото съобщение за възникнал скандал в с.П. на място били изпратени полицейски служители - свидетелите Г. Х., А. Ч. и И.П.. Св.Б. Ю. придружил полицейския патрул от Г.К. до с.П. където на центъра на селото ги чакали тъжителя и съпругата му Ш. С.. Те обяснили какво се било случило по-рано, след което полицейските служители установили участниците в конфликта и свидетелите. Извикали ги от домовете им и от всички снели на място обяснения още същата вечер. Свидетелите – полицейски служители, не видели да има следи от наранявания по някой от присъстващите, нито пък някой се оплакал да е пострадал от нанесен побой. Единствено св.Ш. С. съобщила, че е била ухапана от насъскано срещу нея от св. М. куче. Тъй като и пред полицейските служители подсъдимия Г. Д. и свидетелите Ш. С. и М. М. продължили да се карат, обиждат и да си отправят закани, на същите били съставени актове за установяване на административно нарушение и протоколи за предупреждение по ЗМВР.

Видно от представеното от тъжителя по делото съдебномедицинско удостоверение № 148/2014 год., на 01.07.2014 год. същият е бил прегледан от съдебен лекар. В удостоверението са описани констатирани при прегледа на тъжителя наранявания, а именно: в лявата половина на горната устна, на 1.5 см. от срединната линия било установено охлузване на кожата с размери 7/8 мм., покрито от тъмночервено-жълтеникава корица, разположена над нивото на околната здрава кожа; съответно на него, на лигавицата на горната устна било установено червено кръвонасядане с размери 1/1 см. В съдебномедицинското удостоверение съдебният лекар е посочил, че описаните увреждания на тъжителя Р. - кръвонасядане на лигавицата на горната устна и охлузване на кожата на горната устна, са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил освидетелствания, както и че тези увреждания са причинили болка и страдание.

От писменото заключение на вещото лице по назначената в хода на първоинстанционото съдебно следствие съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 10/2015 год. се установява, че на тъжителя Д. Р. е било причинено: кръвонасядане на лигавицата на горната устна и охлузване на кожата на горната устна. Вещото лице сочи в заключението си, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и е възможно да са възникнали по начина, съобщен от пострадалия и свидетелите Р.Р.и Ш. С., като е било причинено болка и страдание. Вещото лице установява в заключението си също, че оздравителния период при такива травматични увреждания е с продължителност около една седмица.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото от първоинстанционния съд доказателства – от показанията на свидетелите И. П., Б. Ю., М. М., Г. Х., А.Ч.и М. Р., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които въззивният съд кредитира изцяло; от показанията на свидетелите Р. Р. и Ш. С., на които следва да бъде дадена вяра отчасти; от писменото заключение на вещото лице д-р Н. М. по назначената в хода на първоинстанционното съдебно следствие съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 10/2015 год. и от показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; както и от писмените доказателства по делото, приети от решаващият съд.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че предявеното на всеки от подсъдимите Г. Д. и Е. Х. обвинение в извършването от всеки от тях на престъпление по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК – за това, на 28.06.2014 год. в с.П. О.К., обл.К. всеки от тях, в съучастие като извършител с другия подсъдим, да е причинил на Д. С. Р. от Г.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, не е доказано по несъмнен и безспорен начин, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. За да постанови оправдателната си присъда, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като е изложил много подробни съображения кои от тях кредитира и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Така, правилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите И. П., Г. Х., А. Ч., М. М. и М. Р., тъй като същите са логични, последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Показанията на посочените свидетели, поотделно и в тяхната съвкупност, не установяват който и да било от подсъдимте да е нанасял удари на тъжителя с юмруци /каквито са твърденията на тъжителя в тъжбата/, в резултат на които последния да е получил леката телесна повреда, предмет на частното обвинение. Следва да се посочи тази връзка, че доколкото между показанията на посочените свидетели съществуват противоречия, то същите са несъществени и не се отнасят до главния факт на доказването, а именно: има ли нанесени удари от страна на който и да е от подсъдимите на пострадалия Д. Р., от който да му е причинено инкриминираното телесно увреждане – охлузване на кожата в лявата половина на горната устна с размери 7/8 мм., със съответно на него червено кръвонасядане на лигавицата на горната устна с размери 1/1 см. Още повече, че полицейските служители установяват с показанията си, че при посещението им в с.П. във връзка с получения сигнал за възникнал скандал и при снемането на обяснения от всички участвали в случилото се лица, частния тъжител Д. Р. не е заявил да е бил ударен от някой от подсъдимите, а единствено св.Ш. С. се оплакала, че св.М. М. е насъскал кучето си по нея, което я ухапало в областта на седалищните части и й скъсало шалварите. От друга страна, св.М.Р. е бил непосредствен очевидец през цялото време на конфликта между свидетелите М. М. и Ш. С., както и на идването на подсъдимите на мястото на конфликта, респ. на техните действия, като същият е категоричен, че е видял единствено подс.Г. Д. да хваща за яката на ризата тъжителя Р., без да му нанася каквито и да било удари, а подс.Е. Х. въобще не се е приближавал до тъжителя. Не без значение по отношение достоверността на показанията на св.М.Р.е и обстоятелството, че същият се намира в добри отношения и с двете страни, като не се е показал по никакъв начин като явно заинтересован от изхода на делото. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетелят М. М.., въпреки че същият е в близка родствена връзка с подсъдимите – техен баща, тъй като показанията му се подкрепят от други кредитирани от съда доказателства – показанията на свидетелите М.Р., Г. Х., А.Ч. и И. П.. Следва да бъдат кредитирани и показанията на св. Б. Ю., доколкото същият не е бил очевидец и не е присъствал на мястото и по времето на възникналия конфликт межд¾ страните, а установява препредадени му от дъщерята на тъжителя и св.С. факти, съобщени му от дъщерята на тъжителя по телефона, както и свидетелства за действията му по сигнализиране на органите на полицията, респ. присъствието му при последвалата проверка. Впрочем, и този свидетел не установява с показанията си тъжителят Р. да се е оплакал на пристигналите полицейски служители, че е ударена от някой от подсъдимите.

Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд – че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Р. Р. и Ш. С., в частите им, в които установяват, че и двамата подсъдими са нанасяли удари с юмруци на тъжителя Р.. Това е така, тъй като както правилно е посочил и решаващият съд, показанията на тези свидетели в посочените части се опровергават от другите доказателства, кредитирани от съда и обсъдени по-горе в мотивите. Както е отбелязано и от първоинстанционният съд, показанията на св.Р. Р. са изключително вътрешно противоречиви относно съществени факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, напр. кога е възникнал конфликта, кой от подсъдимите колко удара е нанесъл на тъжителя и с какво, както и падал ли е на земята тъжителя Р. вследствие на нанесени му удари. Така, св.Р. Р. твърди, че конфликтът между страните е възникнал около 15.00 – 16.00 часа, докато от всички доказателства по делото е установено, че всъщност това е станало около 20.00 часа. Същият свидетел твърди първоначално в показанията си, че подс.Д. е нанесъл един-два удара с юмрук в областта на лицето на тъжителя Р., след което такъв удар с юмрук му нанесъл и подс.Х., като тъжителят паднал на земята /без свидетелят да уточнява след кой от ударите е станало това/; а впоследствие заявява, че брат му хванал подс.Д. за ръцете и той не могъл да удари тъжителя, както и че тъжителя не е падал на земята. От своя страна, св.Ш. С. твърди в показанията си, че и двамата подсъдими са нанесли множество удари в областта на лицето и главата на тъжителя, включително се пресягали през рамото на св.М.Р., който се опитвал да го раздели от тъжителя, но последния не бил падал на земята, като при идването на полицейските служители имал в областта на устата си кръвонасядане, а лицето му било подпухнало и почервеняло. Освен, че са противоречиви, показанията на св.Р. Р. и св.Ш.С. се опровергават от показанията на свидетелите Ч., Х., П., М. и М. Р., обсъдени по-горе в мотивите и кредитирани от съда по изложените съображения. Освен това, показанията на свидетелите С. и Р. Р., с които установяват множество нанесени на тъжителя Р. удари с юмруци и от двамата подсъдими, се опровергават и от обективните констатации на вещото лице, извършило съдебномедицинската експертиза на телесните увреждания на тъжителя, от които се установява, че всъщност така описаните от вещото лице увреждания са причинени от един удар в областта на лявата половина на горната устна на тъжителя, при който е получено охлузване на кожата на горната устна и съответстващо му кръвонасядане на лигавицата на същата. Не без значение е и обстоятелството, че св.Р. Р. следва да се счита за явно заинтересован от изхода на делото, поради конфликта, който самият той е имал със св. М. М. и подсъдимите, като такава следва да се счита и св. Ш. С., тъй като същата е съпруга на тъжителя. Няма логично обяснение и поведението на тъжителя Р., установено с показанията на св.Ш.С. – че още същата нощ двамата потърсили спешна помощ в медицинско заведение, но същевременно тъжителят не се е оплакал за наличието на каквито и да било наранявания, а такива /от ухапване от куче/ са констатирани само на съпругата му – св.Ш. С.. Що се отнася до показанията на свидетелите Р. Р. и Ш. Р. в останалите им части – относно възникналия конфликт между свидетелите М. М. и Ш. С. на инкриминираните място и време, присъствалите на мястото лица, сигнализирането на органите на полицията, идването на полицейските служители и действията им във връзка с получения сигнал, са логични, последователни и кореспондират и с останалите доказателства по делото, поради което на същите следва да бъде дадена вяра в тези части.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин, че е налице деяние, извършено от който и да било от двамата подсъдими, осъществяващо състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, както и че автор на това деяние е някой от подсъдимите Д. и Х., до какъвто обоснован и законосъобраþен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Действително, установено по делото по безспорен начин е, че на 01.07.2014 год. /т.е. три дни след датата на твърдяното от тъжителя осъществяване на инкриминираното деяние от подсъдимите спрямо него/ са констатирани телесни увреждания на същия, изразяващи се в подробно описаните по-горе охлузване и кръвонасядане на кожата и лигавицата на горната устна на тъжителя, които са му причинили болка и страдание. Същевременно, следва да се посочи, че именно твърденията на частния тъжител, изложени в тъжбата и очертаващи предмета на обвинението, следва да бъдат доказани с предвидените в НПК доказателства и чрез посочените в закона доказателствени средства, при което за постановяване на осъдителна присъда е необходимо обвинението да е доказано по несъмнен начин, съгласно изискването на чл.303 ал.2 от НПК, като в конкретния случай съвкупността от преките и косвени доказателства по делото не е в състояние да доведе съда до единствено възможният извод, че автори на деянието са именно подсъдимите Д. и Х.. От друга страна, както бе посочено и по-горе в мотивите, съдебномедицинското удостоверение удостоверява наличие на телесни увреждания на тъжителя, но само по себе си същото не може да послужи за установяване на авторството на причинените на тъжителя увреждания, още повече, че същото е издадено три дни след датата на твърдяните нанесени му удари с юмруци от подсъдимите.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на повереника на жалбодателя, изложени в хода на съдебните прения пред въззивния съд – че първоинстанционната присъда е постановена при игнориране на събрани по делото доказателства, като настоящата инстанция не съзира никакви пороци при анализа и оценката на доказателствата съвкупност от първоинстанционния съд, а напротив – доказателствата по делото са обсъдени и оценени изцяло, поотделно и в тяхната съвкупност, като направените въз основа на тях изводи са в съответствие с правилата на формалната логика. При това положение се налага изводът, че така предявеното на всеки от подсъдимите Д. и Х.обвинение не е доказано с изискуемата за постановяване на осъдителна присъда несъмненост, поради което признавайки всеки от подсъдимите за невиновен и оправдавайки го, първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, съответстващ на материалния и процесуалния закон.

Правилно, с оглед недоказаността на предявеното на подсъдимите Д. и Х. обвинение, респ. признаването на всеки от тях за невиновен и оправдаването му за извършване на инкриминираното деяние, първоинстанционният съд е отхвърлил и предявеният от тъжителя Р. против подсъдимите граждански иск за осъждането им да му заплатят обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва, считано от деня на непозволеното увреждане – 28.06.2014 год., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващият съд, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло.

При този изход на делото, на основание чл.190 от НПК следва частния тъжител Д. Р. да бъде осъдена да заплати на всеки от подсъдимите направените пред настоящата инстанция съдебни разноски за възнаграждение на защитник, в размер на по 350 лв. на всеки от тях.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 16/17.02.2015 год., постановена по Н.ч.х.дело № 992/2014 год. по описа на К. районен съд.

ОСЪЖДА Д. С. Р. от Г.К., К. „В. бл.**, вх. „В”, .*, ап.**, с ЕГН *, да заплати на Г. М.Д.от Г.К., К. „В. бл.**, ап.**, с ЕГН *, сумата в размер 350 /триста и петдесет/ лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Д. С. Р. от Г.К., К. „В. бл.17, вх. „В”, .*, ап.**, с ЕГН *, да заплати на Е. М. Х. от с.П. О.К., обл.К., с ЕГН *, сумата в размер 350 /триста и петдесет/ лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.