№ 1703
гр. Варна , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на десети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100502264 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. Рег. № 47199 от 16.07.2020 г. на
„Енерго - Про продажби АД“ срещу решение № 2641 от 26.06.2020 г. по гр.д. № 21060 по
опис на Варненски районен съд за 2019 г., с което е прието за установено в отношенията
между страните, че З. С. И., ЕГН **********с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 сумата от 1653,49лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 05.08.2017г.-
04.08.2018г. за обект на потребление, находящ се в *** с абонатен № ********** и
клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура № **********/13.08.2019г.,
на основание чл. 124, ал.1 ГПК и „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 е
осъдено да й заплати сумата от 478,54лева, представляваща сторени по делото пред първа
инстанция съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
акт, постановен в несъответствие със събраните доказателства. Отправено е искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго с което, съдът да отхвърли
установителната претенция на ищцата.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като излагат
1
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения, основани на цитирана в отговора съдебна практика.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като излагат
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения, основани на цитирана в отговора съдебна практика.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря
на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани
искания за събиране на нови доказателства.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от от З. С. И., ЕГН **********с адрес *** против
„ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1653,49лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 05.08.2017г.-
04.08.2018г. за обект на потребление, находящ се в *** с абонатен № ********** и
клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура № **********/13.08.2019г.
Ищецът е отричал дължимостта на сумата посочена във фактурата, чрез правоизключващи
възражения от правен характер за неприложимост на ПИКЕЕ към момента на извършване на
проверката. Оспорил е констатациите отразени в протокола за проверка. По същество е
пледирал за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът - „Енерго-Про Продажби“ АД е оспорил
предявения иск като неоснователен Поддържал е, че процесната сума представлява
стойност на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от
ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Твърдял е, че на 04.08.2018г. е извършена проверка
на обекта на потребление в присъствието на двама свидетели, за която е бил съставен
констативен протокол с № 1104746. При проверката били извършени замервания с еталонен
уред и е установено, че в невизуализаран регистър 1.8.3. има показания в размер на
8835кВтч. Електромерът бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО Варна за експертиза.
Такава била извършена и е изготвен протокол № 1867/08.08.2019г., в който е
документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера и преминала ел. енергия в трети регистър, която не е била визуализирана на
дисплея. На 12.08.2019г. от ЕРП е изготвено становище за начисляване на ел. енергия, с
което така отчетеното количество по скрития регистър е било конкретизирано по размер и
период, и е издадена фактурата остойностяваща така допълнително начисленото количество
енергия.От правна страна е изложил, че процесното количество не е отчетено при
ежемесечните отчети, защото инкасаторите не разполагали с нужния за това софтуер, и
независимо, че в случая е извършена корекция по чл. 50 ПИКЕЕ, твърди, че всъщност това
количество е реално потребено и отчетено от електромера, макар и в невизуализиран
регистър, поради което и ищецът дължи цената му. Формулирал е становище за отхвърляне
на предявения иск и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Във въззивнато производство страните поддържат така изложените становища.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства и установените от
първинстанционния съд факти, намира че изложението им в обжалваното решение напълно
им съотвества. Накратко, с оглед пълнота на мотивите, следва да се отбележи, че страните
са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения обект и
2
период. От констативен протокол №1104746/04.08.2018г. се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищеца. Отразено е,
че СТИ се изпраща за експертиза в БИМ, като е подменено с ново изправно. Протоколът е
подписан от служителите извършили проверката и от двама свидететли. Изготвена е
метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за което е съставен
констативен протокол №1867/08.08.2019-АУ-Е-000029-44213/07.08.2018г. В него е
документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера - наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана тарифа - 1.8.3 –
008835,402 кВТч. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и
изискванията за точност при меренето. При направените замервания не е констатирано
измерване с грешка над допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията,
клемите и клемния блок на СТИ. Със становище от 12.08.2019г. е одобрено начисляването
на допълнително количество ел. енергия в размер на 8835квтч за периода 05.08.2017г.-
04.08.2018г. Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ,
при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на това
становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество ел. енергия
за периода 05.08.2017г.-04.08.2018г. в размер на 8835квтч за остойностяване, за която е
издадена фактура с № **********/13.08.2019г. за сумата от 1653,49лева. От протокол за
монтаж на СТИ е видно, че на 04.04.2017г. СТИ е било демонтирано и подменено с ново
изправно в обекта на ищеца. От заключението на в.л. инж. К. М. по изслушана СТЕ, вкл. с
поясненията дадени в с.з. се установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност.
Установена е намеса в тарифната схема, като за типа елекромер отчитането е двутарифно.
По този начин част от натрупването на количество ел.енергия не е могло да бъде отчетено.
Въззивникът не е оспорил така установените от първоинстанционния съд факти. От
правна страна, съдът приема, че ищецът и ответникът са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при общи
условия, по силата на който ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на чл. 4, ал. 1 от
ОУ към договора за продажба на ел.енергия. Спорните въпроси са свързани отричането на
правно основанието за „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД да извършва едностранна
корекция.
Правната уредба на спорните пред въззивния съд въпроси се урежда от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. в
изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по
т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. На
съда е служебно известно, че с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение
на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. Впоследствие последните разпоредби, считано от
23.11.2018 г. също са отменени по силата на Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ,
бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици,
възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като
унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца
от влизането в сила на съдебното решение. Понастоящем, считано от 30.04.2019г., действат
изцяло нови правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от
председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019
г. В параграф 2 от ПЗР от новите ПИКЕЕ, който урежда заварените между клиентите и
енергийния доставчик възникнали отношения по корекция, е посочено, че процедурите по
преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане
на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни
протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към
датата на съставяне на констативния протокол. Тоест Новите ПИКЕЕ от 30.04.2019 г. се
прилагат само за процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, които
са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени след влизане в сила на тези
3
правила на 30.04.2019 г. Следователно всички процедури по преизчисляване на количество
електрическа енергия, които са започнали въз основа на констативни протоколи, издадени
преди 30.04.2019г., се уреждат от ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.
В случая, към момента на съставяне на процесния констативния протокол ПИКЕЕ
(обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.) са били отменени изцяло, поради което съдът намира, че
липсва приложима нормативна уредба, по силата на която да бъдат установявани случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Това е така,
защото с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ
(обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.), регламентираща специалните изискванията към
констативния протокол (оправомощно лице да го състави, изискуем брой свидетели при
отсъствие на абоната и т.н.), който е елемент от фактическия състав пораждащ правото на
оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. След отмяната на
чл. 41 - 47 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.) липсва също ред и предпоставки за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ.
Отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните разпоредби,
регламентиращи използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност
и допустимите граници на грешката. Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр.
98/12.11.2013 г.) не може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в
други източници на правото. Отменени са и материалноправните разпоредби на чл. 48 – 51
от ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.) към момента на проверката.
Следователно извършените от ответника в тази връзка действия, в периода 04.08.2018
г. – 28.08.2019 г. не са изрично регламентирани от закона. Доколкото ПИКЕЕ (обн. в ДВ
бр. 98/12.11.2013 г.), са отменени към момента на извършване на проверката, то доставчикът
няма правомощия да извършва процедура по корекция на друго непредвидено в закона
основание, поради което извършването й няма юридическа стойност. Този извод се налага и
предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат
защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите. „Енерго-про
продажби“ АД е извършило остойностяване за на 9007.66 лева /1/2 от тях е предмет на
делото/на основание чл. 50 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.), въз основа на
констатациите от проверката извършена на тази дата 04.08.2018 г., без да е налице
материално правна норма.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ответникът – въззивник в
настоящото производство, не е установил от правна страна отричаната претенция. Поради
съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв., доказателства за
които са представени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3049/13.07.2020 г., постановено по гр.д. № 14020/20 г.
на ВРС .
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати
на З. С. И., ЕГН **********сумата от 420 лева, представляваща сторените в настоящото
4
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5