ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 835
гр.
Пловдив, 22.04.. 2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXVII състав в закрито заседание на двадесет и втори април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 1106 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Р. В. Н., ЕГН ********** – изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвор Пловдив, чрез адвокат В.С. ***, против писмо
рег. № 1032/22.03.2019г. на началник на Затвор Пловдив, в което е обективиран отказ при изчисляване срока на изтърпяното
наказание да бъде зачетен срок, в който лишеният от свобода е спрян от работа
със заповед № 196/21.03.2018г., отменена с влязло в сила решение по адм. дело № 1846/2018г. по описа на Административен съд –
Пловдив.
Съгласно чл.
41, ал. 1 от Наказателния кодекс изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода може да съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен
труд, чието полагане дава основание по ал. 3 на същата норма за намаляването на
срока на наказанието. Подобна правна уредба е предмет на регламентация в
разпоредбите на чл. 77, ал. 3 от Глава IX, Раздел I “Права и задължения на
лишените от свобода” и чл. 172, ал. 1 от Глава XII „Работа в местата за
лишаване от свобода“ на Закон за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г./. От своя
страна правилата за намаляването на срока на наказанието въз основа на
положения труд се съдържат в чл. 178 от Глава тринадесета „Освобождаване от
местата за лишаване от свобода“ на ЗИНЗС. Систематичното място на тази правна
уредба дава основание да се заключи, че по своята същност зачитането на работни
дни при изчисляване срока на изтърпяното наказание по своя характер
представлява предсрочно освобождаване (арг. чл. 177, ал.
1 от ЗИНЗС). Тази правна възможност е изградена върху презумпцията, че при
системно и добросъвестно участие на осъдения в трудова дейност, възпитателният
процес се ускорява и целите на наказанието, свързани с неговото поправяне и
превъзпитание, се постигат за по-кратък срок от определения с присъдата.
Органите по
изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" са Министерство на
правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и началниците на
местата за лишаване от свобода. Контрол по изпълнение на наказанията освен
горните специализирани органи, осъществяват и неспециализирани такива
(прокуратурата, наказателните съдилища, съветът по изпълнение на наказанията
към Министерство на правосъдието, омбудсмана,
държавни органи, организации и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани
в обществена полза) – чл. 4, ал. 2, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 8 от ЗИНЗС.
Административните
съдилища не разполагат с компетентност нито да определят размера на наказанията
(включително да ги увеличават или намаляват), нито да осъществяват контрол
върху изпълнението на наказанията. Този извод се подкрепя от липсата на
предвидена в Глава тринадесета „Освобождаване от местата за лишаване от
свобода“ на ЗИНЗС възможност за съдебно-административен контрол относно
актовете по прилагането на реда по чл. 178 от ЗИНЗС. Такава възможност е
предвидена единствено в производствата по чл. 179 от ЗИНЗС, които третират
зачитане на изтърпяно наказание по отменена присъда, но по аргумент от чл. 46,
ал. 3 от Закона за нормативните актове в случая прилагането на
съдебно-административен контрол, респ. определянето на родова подсъдност по
аналогия не е допустимо. Настоящото производство не може да се квалифицира и
като такова по чл. 250 или чл. 256 от АПК, тъй като петитумът
на жалбата ясно определя премета на съдебен контрол. При намаляване,
респективно отказ за ненамаляване на срока на изтърпяване на наказанието, и при
придобиване на право на предсрочно условно освобождаване, контрол и произнасяне
дължи окръжният съд по местоизпълнение на наказанието
(арг. чл. 438 вр. чл. 437,
ал. 2 от Глава XXXV, Раздел I “Предсрочно освобождаване“ на Наказателно-процесуаления
кодекс). В подкрепа на горния извод за липса на компетентност на
административния съд за произнасяне по формулираното от жалбоподателя искане са
и разпоредбите на чл. 443 - чл. 444 от НПК, регламентиращи процедурата по
отмяна на зачитането на работни дни по чл. 41, ал. 4 от Наказателния кодекс, в
която хипотеза отново компетентен е окръжният съд по местоизпълнение
на наказанието "лишаване от свобода".
При това
положение на основание чл. 135, ал.2 от АПК производството по делото следва да бъде
прекратено, а жалбата да се изпрати по подсъдност на Окръжен съд - Пловдив.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно дело № 1106 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив.
ИЗПРАЩА делото по
подсъдност на Окръжен съд – Пловдив.
Определението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/