№ 200
гр. Ловеч, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20244300500333 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 63/08.04.2024 г., постановено по гр.д. № 467/2023 г.,
Районен съд – Троян е отхвърлил като неоснователни и недоказани
предявените от Д. М. И. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден К. Т. К., ЕГН **********, да
заплати на Д. М. И., ЕГН **********, сумата от 5 600.00 лева – главница,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, както и
да заплати сумата 53.52 лв., представляваща лихва за забава за периода от
25.06.2023 г. до 24.07.2023 г. Със същото решение Д. М. И., ЕГН **********, е
осъдена да заплати на К. Т. К., ЕГН **********, сумата 1 032.00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 2371/07.05.2024 г. от
Д. М. И., чрез адв. д-р Х. Г. – САК. Счита, че постановеното от
първоинстанционния съд съдебно решение е немотивирано, неправилно,
необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуален
1
закон, както и на основни принципи на ГПК. Твърди, че съдът избирателно се
е позовавал само на част от събраните по делото писмени доказателства, без
да обсъди всички приложени по делото документи и гласни доказателства в
тяхната съвкупност. Сочи, че решаващият състав не е приложил спрямо
ответника неблагоприятните последици на доказателствената тежест, а
служебно помагал на ответната страна в процеса по събиране на
доказателства.
Моли съда да отмени обжалваното решение на PC – Троян като
неправилно и осъди ответника К. Т. К. да заплати на ищцата Д. М. И. главница
от 5 600.00 лв., ведно с дължимите лихви за забава, изчислена от 25.06.2023 г.
(датата на изпадане в забава) до датата на подаване на исковата молба, както и
законната лихва, считано от датата на образуване на първоинстанционното
производство до окончателното изплащане на вземането. Претендира
направените съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от К. Т. К., чрез пълномощника адв.В. И. – К. от ЛАК, в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва оплакванията на
въззивника, че съдът не се е съобразил с всички събрани по делото
доказателства и се е позовал само на част от тях. Счита, че твърденият във
въззивната жалба са голословни и никой от разпитаните свидетели не е
присъствал на конкретна уговорка между страните за договор за заем.
Изтъква, че по делото е доказано само получаване на процесната сума от
ответника, но не и поемане на задължение от негова страна да върне същата.
В съдебно заседание въззивникът се явявано лично и чрез
упълномощения процесуален представител адв.Х. Г. от САК поддържа
подадената въззивна жалба на изложените в нея основания, като моли за
присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък
по чл.80 от ГПК. Съгласно дадените от съда указания уточнява петитума на
исковата молба, че исковата сума в размер на 5 600.00 лв. произтича от
сключен между страните на 07.05.2022 г. неформален безлихвен договор за
заем, а лихвата в размер на 53.52 лв. е за периода от 25.06.202 г., когато е
изтекъл срокът за доброволно плащане по отправената до ответника
нотариална покана до завеждане на исковата молба.
Въззиваемият се представлява от адв.В. К. от АК - Ловеч, която моли
2
съда да потвърди обжалваното решение на ТРС като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция съгласно
представения списък.
Ловешкият окръжен съд, след като обсъди основанията за
неправилност на обжалвания съдебен акт, които са посочени във въззивната
жалба, като взе предвид становището на страните и събраните доказателства
пред първата инстанция, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Постъпилата от Д. М. И. въззивна жалба е процесуално допустима,
като подадена от активно легитимирана страна – ищец в производството пред
районния съд срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в предвидените от
закона преклузивен срок по ГПК.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания.
Обжалваното решение № 63/08.04.2024 г. по гр.д. № 467/2023 г. на ТРС
е валидно и допустимо. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за
нищожност на обжалвания съдебен акт или за неговата процесуална
недопустимост. Възраженията, които са изложени, касаят единствено
неговата правилност.
От приложените по делото доказателства се установява, че
производството по гр.д. № 467/2023 г. по описа на Районен съд – Троян е
образувано по постъпила искова молба от Д. М. И. срещу К. Т. К. за сумата
5600.00 лв., произтичаща от сключен между страните на 07.05.2022 г.
неформален безлихвен договор за заем и 53.52 лв. лихва за забава за периода
от 25.06.2023 г. до завеждане на исковата молба. Твърди, че процесната сума е
преведа от ищцата по банкова сметка на ответника. Посочва, че на 12.06.2023
г. на основание чл.84, ал.2 ЗЗД е изпратила покана за доброволно изпълнение
до ответника, получена от него на 14.06.2023 г., но до момента същият не е
изпълнил доброволно задължението си за връщане на заетата сума.
В срока за отговор ответникът е оспорил твърденията, че е сключил с
ищцата договор за заем и е поел задължение за връщане на процесната сума.
Изтъква, че такова основание не е посочено и в документа за превода, а
3
получената сума е използвана за закупуване на обзавеждане и ел.уреди за
жилището, което закупил със съпругата си..
За да отхвърли предявения иск, в мотивите на обжалваното решение
ТРС е приел, че в производството по делото е доказано само предаването на
сумата, но не и съгласие на страните за предаване на процесната сума в размер
на 5 600.00 лв. със задължение на ответника да я върне.
От приложеното по делото платежно нареждане /кредитен превод/ се
установява, че на 17.05.2022 г. ищцата е превела по банкова сметка на
ответника сума в размер на 5 600.00 лв., в което като основание за превода е
посочено „захранване на сметка“.
Между страните не се спори, че ищцата е баба на бившата съпруга на
ответника.
По делото е представена покана, с която ищцата и П. Г. Т.в до
ответника, с която последният е поканен в 10-дневен срок от получаването й
да върне на Д. М. И. сумата 5 600.00 лв., преведени по банковата му сметка на
07.05.2022 г., а на П. Т. сумата 24 000.00 лв., преведени по банковата му сметка
на 07.03.2018 г., представляващи два отделни безлихвени заема. Видно от
приложената обратна разписка, поканата е получена от ответника на
14.06.2023 г.
В подкрепа на своите твърдения, всяка от страните е ангажирала гласни
доказателства пред първоинстанционния съд. В показанията си св.Д. К.а,
****** на ищцата и ********* на ответника излага, че са получили по
банковата сметка на съпруга й сумата от 5 600.00 лв., но не знае за какво е
изразходвана, тъй като К. купувал всичко и му имала доверие. Твърди, че
постоянно са искали пари от роднини, тъй като били в затруднение след
закупуването на къщата и правените ремонти. Посочва, че през м.ноември
2022 г. баща й дал 2000.00 лв. за климатици, но са закупени и други нови
неща.
В показанията си ангажирания от ищцата св.С. С. посочва, че знае за
дадената от Д. М. сума от 5 600.00 лв., но не може да каже дали ответникът е
закупил с нея машина за правене на захранка за риби от Р.. От тъста на К. е
чувал, че двамата с И. са ходили за тази машина. Бил е свидетел, когато ******
на К. му дал 2000.00 лв. в края на м.октомври 2022 г. за закупуване на
климатик.
4
В показанията си свидетелят на ответника И. И. твърди, че с К. са
ходили в Р., но машината, която закупили за захранка на риба, е негова.
Свидетелят Т. К., който е ***** на ответника също знае, че синът му е
получил по банков път от ищцата сумата от 5 600.00 лв., но твърди, че е
изразходвана за закупуването на ел.уреди за къщата, която стягали.
При така приетата за установена фактическа обстановка настоящата
инстанция също приема, че правното основание на предявените от Д. И.
искове е чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД. Според нормата на
чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
В случая в исковата си молба ищцата твърди, че е дала на ответника
исковата сума в размер на 5 600.00 лв. по силата на сключен между тях на
07.05.2022 г. неформален безлихвен договор за заем. В съдебната практика
непротиворечиво се приема, че в производството по иск с правно основание
чл.240, ал.1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е
дал средства в заем, а ответник да докаже своите възражения: че средствата са
дадени на друго основание, че задължението е погасено , че е налице порок
във волята и др. Затова основанието, на което е сключен определен договор,
не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се
позовава на него, респ. търси изпълнение. Тъй като заемът за потребление е
реален договор, той се счита за сключен в момента, когато между страните е
постигнато съгласие едната да даде, а другата – получи в заем пари. Не всяко
плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор
за заем между тях. Основание за предаване на парични суми може да е в
изпълнение на друг сключен неформален договор, за погасяване на друго
задължение и др. Затова от самия факт на предаване на сумата и при липса на
други доказателства, не може да се направи извод, че страните сключват
договор за заем. В този смисъл е становището на ВКС, обективирано в редица
решения: решение № 390 от 20.05.20210 г. на ВКС по гр.д. № 134/2010 г., IV
г.о., ГК; решение № 218 от 14.02.2003 г. по гр.д. № 2451/2002 г. на ВКС, V г.о.,
ГК; решение № 52 от 22.05.2009 г. на ВКС по т.д. № 695/2008 г., I т.о., ТК;
решение № 205 от 28.07.2016 г. на ВКС по гр.д. № 278/2016 г., IV г.о., ГК,
определение № 305 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр.д. № 159/2015 г., II г.о., ГК и
5
др.
В случая от представените по делото доказателства и техния анализ не
може да се направи извод, че ищцата е предала, а ответникът е получил сумата
от 5 600.00 лв. по договора за заем. В приетото като доказателство платежно
нареждане от 17.05.2022 г. като основание за извършения превод е посочено
„захранване на сметка“, което не е доказателство за поето от ответника
насрещно задължение за връщане на процесната сума. От показанията на
разпитаните по делото свидетели не се установява, че между страните по
делото е постигнато съгласие за сключване на договор за заем, тъй като нямат
непосредствени впечатления за този факт. Техните твърдения касаят
единствено закупуването на вещи за обзавеждане на жилището на ответника и
бившата му съпруга, но не и основанието, на което е получена процесната
сума и поето от него задължение за връщането й. Друг извод не може да се
направи и от дадените по реда на чл.176 от ГПК обяснения от страните, които
са отговорили на въпроси за превеждане на други суми от страна на ищцата и
бащата на съпругата на ответника по негова банкова сметка.
Поради изложените мотиви настоящият съдебен състав споделя изцяло
направения от районния съд правен извод и счита за недоказани твърденията
на ищцата, че правното основание за извършения превод е наличието на
валидно облигационно отношение по договор за заем между нея и ответника.
В хода на производството пред районния съд от страните са ангажирани
и други доказателства, които съдът не следва да обсъжда, тъй като са
неотносими към предмета на спора.
Неоснователността на главния иск води до извод за неоснователност и
на предявения акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата
53.52 лв. лихва за забава.
Поради съвпадане на направените изводи от въззивната инстанция с
тези от районния съд, атакуваното решение на ТРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, а въззиваната жалба оставена без
уважение.
При този изход на процеса и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на К. Т. К. направените по делото разноски
за настоящето производство в размер на сумата от 1032.00 лв. с ДДС съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК, представляваща платено адвокатско
6
възнаграждение.
Водим от горното и на осн.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение № 63/08.04.2024 год.,
постановено по гр.дело № 467/ 2023 год. на Троянския районен съд, с което са
отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Д. М. И., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден К. Т. К., ЕГН **********, да заплати на Д.
М. И., ЕГН **********, сумата от 5 600.00 лева – главница, произтичаща от
сключен между страните на 07.05.2022 г. неформален безлихвен договор за
заем, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска,
както и за сумата 53.52 лв., представляваща лихва за забава за периода от
25.06.2023 г. до 24.07.2023 г. и 1032.00 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. М. И., ЕГН ********** да заплати на К. Т. К., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК направените съдебно-деловодни
разноски за настоящето производство в размер на сумата от 1032.00 лв. с ДДС
/хиляда тридесет и два лева/, представляваща платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7