МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №61 ОТ 12.11.2014 Г. ПО НОХД №445/2014 Г. НА НПРС
Подсъдимият И.Г.Х. е предаден на съд затова, че на
24.05.2014 г. в гр. Н., обл. Ш. отнел от владението
на Й.В.Д. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои
чужди движими вещи - 2 бр. бутилки
уиски “***” на обща стойност 107,98 лв., собственост на “***” – АД - гр. В.,
като случаят е маловажен- престъпление чл.194, ал.3 от НК.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвинението и го счита за напълно и категорично
доказано, като предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК и
съдът да му наложи наказание пробация.
По предявеното
му обвинение подсъдимият се признава за виновен и изразява съжаление за
стореното. Моли, съдът да му наложи наказание пробация
с мерки в минимални срокове.
Като съобрази всички
събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна
следното: Подсъдимият И.Г. *** и е безработен. На 24.05.2014 г. той посетил
супермаркет „***”, намиращ се на ул. „***” №* в града. Приближил рафта с
алкохол и незабелязано взел 2 бутилки уиски, марка “***”. Скрил ги в якето си и
се отправил към изхода на магазина. Подозрителното му поведение било забелязано
от свидетелката М.С., която запитала подсъдимия дали е укрил нещо в якето си.
Той отрекъл и бързо напуснал супермаркета. Свидетелката С. обаче уведомила за
това първо колегите си – свидетелката С.Ф.Ю. – отговорник-касиер в магазина,
свидетелят Т.Г.П. – отговорник-щанд в магазина и свидетелката Й.В.Д. –
управител в супермаркета. След това били уведомени и органите на полицията,
които открили извършителя и той, като разбрал, че е разобличен и се върнал в
търговския обект. Върнал една от бутилките, а втората, която била разпечатана,
заплатил на отговорник-касиера – свидетелката С.Ф..
В
хода на делото е била назначена оценителна експертиза, от чието заключение се ,
че пазарната стойност на уиски 2 бутилки уиски “***” възлиза на 107, 98
лева.
Гореописаните
факти съдът прие за установени безспорно от всички събрани по делото
доказателства – показанията на свидетелите Й. В. Д., М. Н. С., Т.Г.П. и С.Ф. Х.,
от приложените по делото писмени доказателства - фискален бон за сумата от 53,99
лв., от заключението на назначената съдебно- оценителна експертиза, както и от
обясненията на самия подсъдим, където той признава вината си.
Анализът на
събрания доказателствен материал с категоричност сочи, че с деянието си
подсъдимият от обективна и субективна страна са осъществил състава на
престъплението по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
Той е отнел от владението на
свидетелката Й.В.Д. /управител на магазина/, без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои чужди движими вещи - 2 бутилки уиски “***”,
на обща стойност 107,98 лв., собственост на “***” АД гр. В., като случаят е
маловажен. Намерението на подсъдимия за своене се
установява от обстоятелството, че непосредствено след деянието той е отворил
една от бутилките с уиски и е консумирал алкохола. Ниската стойност на
предметите на посегателството и факта, че причинените с деянието на подсъдимия
вреди са възстановени, характеризира конкретния случай като маловажен по
смисъла на чл. 93, т.9 от НК. Поради това и съдът прие, че деянието следва да
се квалифицира по чл.194, ал.3 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал с
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е
целял настъпването на общественоопасните му последици.
Предвид
гореизложеното и като установи, че обвинението спрямо подсъдимия се доказва
напълно и по категоричен начин от събрания доказателствен материал, включително
и признанията на подсъдимия, съдът призна И.Г.Х. за виновен в извършването на
престъпление по чл.194, ал.3 във вр.
с ал.1 от НК. Тук не следва да намери приложение разпоредбата на чл.197, т.2 от НК, тъй като макар и предметите на престъпно посегателство да са възстановени и
то непосредствено след извършване на кражбата им, то подсъдимият е бил принуден
от обстоятелствата за това и всъщност възстановяването на щетите не е станало
доброволно.
При определяне
на следващото се на подсъдимия наказание съдът отчете невисоката степен на
обществена опасност на извършеното от него – то не представлява тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Същевременно подсъдимият е
многократно осъждан, като относно наложените му наказания той не е
реабилитирани. Обремененото съдебно минало на подсъдимия е обстоятелство, което
отегчава вината му. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
направените от подсъдимия признания и изразеното от него съжаление за
стореното, което е проява на критичност към деянието му. Подсъдимият е
безработен, не реализира доходи и липсата на средства е бил мотивът на
подсъдимия да пристъпи към извършване на
престъплението. По време на
наказателното производство, както на досъдебното
производство, така и на съдебното следствие подсъдимият изцяло сътрудничи за
разкриване на обективната истина по делото. Освен това причинената с деянието
щета е възстановена от него. Преценяйки всички
гореизложени отегчаващи и смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът
прие, че е налице превес на обстоятелствата, които смекчават вината му и, че за
изпълнение целите на наказанието спрямо конкретния подсъдим, не е наложително
да наложи наказание лишаване от свобода. Счете, че наказание пробация, с подходящите пробационни
мерки би изпълнило по-адекватно целите както на личната, така и на генералната превенция. Мотивиран от горното, съдът наложи на подсъдимия
наказание пробация със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес
- гр. Н., обл. Ш., ул. “***” № *,вх.*, ет.*,
ап.* за срок от осем месеца, с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от осем месеца и
включване в програма за обществено въздействие за срок от осем месеца.
Подсъдимият бе
осъден също така и да заплати направените по делото разноски в размер на 37,95
лв., от които 30,00 лв. по сметка на ОД на МВР гр. Ш. и 7,95 лв. по сметка на НпРС.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
26.11.2014
г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: