№ 16
гр. Бургас, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20212001000300 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от “З. с. ПС
П.” АД против решение № 85 от 07.10.2021 г. по т.д. № 117/2021 г. по описа
Окръжен съд – Бургас.
С обжалваното решение съдът е осъдил “З. с. ПС П.” АД: (1) по иск на
Г. АТ. Н. да извърши конкретно описани СМР съгласно сключен между тях
предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижими
имоти от 21.03.2008 г. и споразумение от 03.10.2013 г.; (2) да заплати на Г.
АТ. Н. сумата 19 950 лв. – неустойка за забава за периода 11.08.2020 г. –
21.12.2020 г. съгласно сключен между тях предварителен договор за
строителство и покупко-продажба на недвижими имоти от 21.03.2008 г. и
споразумение от 03.10.2013 г. заедно със законната лихва от предявяването на
иска на 22.12.2020 г. до окончателното изплащане и (3) да заплати на ищеца
сторените съдебни разноски в размер на 10 781 лв.
Въззивникът “З. с. ПС П.” АД поддържа, че обжалваното решение е
неправилно. За да уважи исковете, окръжният съд приел, че направените с
отговора на исковата молба възражения са преклудирани. Наред с това съдът
отхвърлил като неоснователно възражението за погасяване на главното
задължение по давност, а оттам – на акцесорното за неустойка за забава, като
приел, че крайният срок за изпълнение на главния дълг е изтекъл на 31.2015
г., а давностният срок е изтичал на 31.12.2020 г.
Възраженията на ответника били направени в срок. Съдът бил сезиран
за пръв път с претенция за реално изпълнение, както и за присъждане на
1
акцесорно вземане, поради което и ищецът, и съдът неправилно се позовавали
на формирана по други дела сила на пресъдено нещо.
В случая съдът не изследвал вида на претендираната неустойка и
пределите на СПН по предходните дела. С решението по гр.д. № 9208/2015 г.
на Районен съд – Пловдив съдът се произнесъл по друга неустойка, уговорена
в чл. 4 от споразумението между страните и изискуема при настъпването на
други предпоставки, срокове, механизъм, размер и период на начисляване. С
решението по гр.д. № 324/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив съдът осъдил
въззивника да плати “неустойки за неизпълнение”. По настоящото дело съдът
присъдил “неустойка за забава”, поради което не бил обвързан от СПН на
предходните актове, а следвало да направи самостоятелна преценка дали
между страните е уговорена такава неустойка. В чл. 3 от процесното
споразумение предпоставките за неустойка се свеждали до неспазване на
срока по чл. 2.4 от споразумението, а именно – срока за довършване и
предаване на обектите в готов вид. В случая не се имала предвид хипотеза на
забавено изпълнение, при което изпълнителят е престирал със закъснение,
като закъснялото изпълнение е прието и заплатено от възложителя.
Следователно в случая нямало уговорена мораторна неустойка, дължима в
хипотезата на неточно, забавено изпълнение, а за компенсаторна неустойка,
която се уговаря при пълно неизпълнение, какъвто иск бил разгледан по гр.д.
№ 324/2017 г. на ПОС. В случая не бил предявен иск за неустойка по чл. 3.2, а
иск за неустойка за забава, а не за неустойка за неизпълнение. Хипотеза на
пълно неизпълнение не била уредена и такава уговорка не била предвидена.
Неправилно било отхвърлено възражението за неизправност на ищеца.
Дължимата от купувача престация не била осъществена, защото престираните
парични средства били с друго основание – по договор за заем. Получаването
на пълния размер на продажната цена не можело да се приеме за
осъществено, след като в касата на дружеството средствата не били реално
постъпили, а постъпилите средства били по друго правоотношение между
страните. Ищецът бил в забава по отношение изпълнението на задължението
да плати стойността на СМР и не можел да претендира неустойка, черпейки
права от собственото си противоправно поведение.
Напълно погрешни били изводите на съда във връзка с възражението за
погасяване на претенциите на ищеца по давност. Съгласно клаузите на
предварителния договор задължението на изпълнителя да довърши обектите
се погасило по давност, която е започнала да тече на 01.01.2009 г.
Неразбираемо за въззивника било защо съдът приема, че с подписването на
споразумението било уговорено, че строителството ще се извърши от
ответника до 31.12.2015 г. Със споразумението от 03.10.2013 г. (чл. 4)
страните констатирали, че към тази дата изпълнителят вече е в забава. В тази
връзка съдът следвало да съобрази силата на пресъдено нещо по гр.д. №
9208/2015 г. на Районен съд – Пловдив, с което въззивникът бил осъден да
плати неустойка за забава, считано от 03.10.2013 г. След като към 03.10.2013
г. длъжникът е в забава, давностният срок не може да започне да тече от
2
31.12.2015 г. Уговорката в чл. 3 от споразумението, че продавачът следва да
завърши строителството до 30.12.2015 г., следвало да се тълкува единствено и
само във връзка с чл. 4 от споразумението.
Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемият Г. АТ. Н. е представил отговор на въззивната жалба, с
който я оспорва като неоснователна. Оспорват се поотделно и конкретно
всички оплаквания на въззивника и се излагат подробно аргументите на
страната за правилност на обжалваното решение. Иска се потвърждаването
му и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 05.01.2022 г. е допусната
за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд е сезиран с искова молба от Г. АТ. Н. против
“З. с. ПС П.” АД. Ищецът посочил в исковата си молба, че е сключил с
ответното дружество предварителен договор за строителство и покупко-
продажба на недвижими имоти от 21.03.2008 г. С този договор ответникът се
задължил в срок до 31.12.2008 г. да построи, да предаде и да прехвърли
собствеността на ищеца на конкретни недвижими имоти в новострояща се
сграда Бизнесцентър “С.” в гр. Пловдив, район С.ен, бул. Цар Борис III
Обединител № 8. Ответникът се задължил да извърши строителството на
сградата и на конкретните обекти по утвърдените проекти и да ги предаде на
ищеца изцяло завършени, годни за ползване, с подписан акт обр. 15.
Уговорена била обгща цена на вещните права и на СМР в размер на 1 669 000
лв. Към 03.10.2013 г. ищецът платил на ответника по договора сумата 1 584
000 лв. Към същата дата ответникът с четири отделни нотариални акта е
прехвърлило на ищеца правото на собственост върху имотите по
предварителния договор, но не и това да ги построи и предаде в уговорената
степен на завършеност. Със споразумение от 03.10.2013 г. страните се
съгласили, че за периода от 31.12.2008 г. до 03.10.2013 г. ответникът дължи
на купувача сумата 216 000 лв. – обезщетение за вредите от забавеното
изпълнение. Извършили прихващане на задължението на купувача за
остатъка от цената по предварителния договор и се съгласили, че купувачът
няма други парични задължения по предварителния договор, а продавачът му
дължи остатъкът след прихващането в размер на 131 000 лв. Страните
продължили срокът за довършване на обектите до 30.12.2015 г. За периода от
03.10.2013 г. до 30.12.2015 г. се споразумели, че ответникът дължи на ищеца
неустойка за забава в размер на 5000 лв. месечно. Уговорили в
3
споразумението, че ако дружеството не изпълни задължението си до
31.12.2015 г., то ще дължи на купувача неустойка в размер на 150 лв. за всеки
просрочен ден, считано от 01.01.2016 г. Тъй като ответникът не изпълнил
задълженията си до 31.12.2015 г., от 01.01.2016 г. нататък той дължал на
неустойка за забава от по 150 лв. за всеки просрочен ден. За времето от
01.01.2016 г. до 08.04.2019 г. ответникът бил осъден да заплати на ищеца така
уговорените неустойки с поредица от влезли в сила съдебни решения на
Окръжен съд – Пловдив и Районен съд – Пловдив. За времето от 09.04.2019 г.
до 06.11.2019 г. е присъдена неустойка с решение по т.д. № 36/2020 г. на
Окръжен съд – Бургас, което е обжалвано и още не е влязло в сила. За
времето от 07.11.2019 г. до 10.08.2020 г. ищецът е предявил иск за сумата 41
700 лв., по който е образувано т.д. № 422/2020 г. на Окръжен съд – Бургас.
Поради посоченото неизпълнение от страна на ответника и тъй като ищецът
бил изправен по договора, той поискал осъждане на ответника: (1) да изпълни
всички неизпълнени СМР по договора и (2) да заплати на ищеца сумата 19
950 лв. – неустойка за забава за времето от 11.08.2020 г. до 21.12.2020 г.
заедно със законната лихва от предявяването на иска до изплащането.
Ответникът оспорил претенциите. Възразил, че ищецът не е изпълнил
задължението си да плати стойността на СМР. Възразил по-нататък, че
главното задължение на изпълнителя да завърши и предаде продадените
обекти било погасено с изтичане на петгодишна давност, считано от
31.12.2008 г. В тази връзка се оспорва наличието на предоговаряне на срока за
изпълнение на СМР със споразумението от 03.10.2013 г. По иска за неустойка
се възразява, че не било ясно каква неустойка се претендира: неустойка за
забавено изпълнение или неустойка за неизпълнение.
С обжалваното решение исковите претенции са уважени изцяло.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по
чл. 269 ГПК съдът констатира, че постановеното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. По същество то е правилно и на осн. чл. 272
ГПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите му, които не намира
за необходимо да повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба
съдът съобрази следното:
Неоснователно е възражението на ответника за неизпълнен договор от
страна на ищеца. Подписаното на 03.10.2013 г. споразумение съдържа ясни и
недвусмислени изявления (чл. 2.1 и 2.2) на страните, с които те констатират
факти, свързани с изпълнението на предварителния договор от 21.03.2008 г.
От една страна съконтрахентите установяват в отношенията си, че
изпълнителят не е изпълнил задължението си да построи и предаде на
възложителя-купувач обектите в уговорения вид и срок. От друга страна те по
един обвързващ ги съгласно чл. 20а и чл. 21 ЗЗД начин са се съгласили, че
задълженията на Г.Н. по договора са изцяло погасени. Ето защо възраженията
на изпълнителя относно погасителния ефект на извършените от него
4
плащания са преклудирани.
Неоснователна е тезата на въззивника, че главното му задължение като
изпълнител по договора за строителство, инкорпориран в предварителния
договор от 21.03.2008 г., да завърши и предаде продадените обекти е погасено
с изтичане на петгодишна давност, считано от първоначалния падеж на
задължението 31.12.2008 г. Вярно е, че след настъпването на първоначалния
падеж от 01.01.2009 г. е започнал да тече 5-годишен давностен срок, с
изтичането на който задълженията на изпълнителя биха се погасили.
Хипотетично този срок би изтекъл на 31.12.2013 г. Със споразумението от
03.10.2013 г. страните уговорили изрично (чл. 3) изменение на чл. 3, ал. 5 от
предварителния договор, а именно изменение на срока за изпълнение – от
31.12.2008 г. на 30.12.2015 г. По изричната уговорка на страните това
споразумение представлява спогодба и е неразделна част от предварителния
договор. По този начин страните постигнали ново обвързващо ги съгласие
относно крайния срок, до който следва да се изпълнят задълженията на
изпълнителя. С настъпването на новия падеж (31.12.2015 г.) е започнала да
тече давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, която хипотетично би изтекла на
31.12.2020 г. Тъй като настоящата исковата молба е постъпила в съда на
22.12.2020 г., тя е довела до прекъсване на давността съгласно чл. 116, б. “б”
ЗЗД. Следователно вземанията на ищеца, респ. задълженията на ответника да
изпълни, не са погасени по давност.
На последно място – неоснователно е виждането на въззивника, че не е
ясен характерът на претендираната неустойка. След като ищецът твърди, че
страните продължават да са обвързани от договор за изработка (строителство)
и търси реално изпълнение и обезщетение за забавеното изпълнение, е ясно
че се претендира неустойка за забава. Съгласието на страните, че се дължи
именно неустойка за забава е формулирано ясно в разпоредбата на чл. 3, ал. 2
от споразумението от 03.10.2013 г.
В заключение: изпълнителят не е изпълнил точно, в уговорения срок,
задължението си да довърши и предаде на възложителя-купувач собствените
му обекти в сградата, поради което и съгласно чл. 258 и чл. 261, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД претенцията на възложителя за изпълнение на договора е
основателна. На осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД изпълнителят дължи уговорената
неустойка за забава в размер на по 150 лв. на ден за периода 11.08.2020 г. –
21.12.2020 г. Обжалваното решение, с което първоинстанционният съд е
стигнал до същите правни изводи, следва да се потвърди.
Поради изхода на делото в полза на въззиваемия ще се присъдят
разноски за въззивното производство в размер на 3277 лв. с оглед
представения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ от 09.12.2021
г.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 85 от 07.10.2021 г., постановено по т.д.
№ 117/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА “З. с. ПС П.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Ф. № 32, ет. 1, офис 3, да заплати на Г. АТ. Н.,
ЕГН **********, от гр. Пловдив, бул. Ш. с. № 121, ет. 6, сумата 3277 лв. -
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6