РЕШЕНИЕ
№ 676
19.10.2022., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание
на двадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при
участието на секретаря Йорданка Попова, като разгледа докладваното от съдия
Димитрова адм. дело № 625 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 175 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Предмет на разглеждане в настоящото съдебно
производство е жалбата на „Ерато холдинг“ АД – в несъстоятелност, против Акт за установяване на
задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК с №2758-1/29.03.2019г., издаден от Главен
инспектор имотни данъци – орган по
приходите в Общинска Данъчна Дирекция гр. Хасково, Община Хасково, потвърден
изцяло с Решение №10/29.05.2019г. на Директор на Общинска Данъчна Дирекция –
Хасково, в частта му с която на дружеството са установени задължения за 2018г.
за: ДНИ
в размер на 265.86 лв. главница и
съответната лихва в размер на 15.47 лв. и ТБО
в размер на 1510.10 лева и съответната лихва в размер на 87.88 лева за
имот с партиден номер 1260619580096300.
Производството е
образувано след като с Решение № 7314 от 16.06.2021г. постановено по адм.дело №
986/2021г. по описа на ВАС е било отменено Решение № 349 от 10.08.2020г. и
решение за поправка на ЯФГ от 24.11.2020г.,
постановени по адм. дело № 780/2019г. по
описа на АдмС-Хасково, с които е отхвърлена
жалбата на „Ерато Холдинг“ – в несъстоятелност против АУПДВ Акт за установяване
на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №2758-1/29.03.2019г., издаден от Главен
инспектор имотни данъци – орган по приходите в Общинска Данъчна Дирекция гр.
Хасково, в частта, с която по отношение на
дружеството са установени задължения за 2018г. ДНИ в размер на
265.86 лв. главница и съответната лихва в размер на 15.47 лв. и ТБО в размер на 1510.10 лева и съответната лихва
в размер на 87.88 лева по отношение на имот с партиден номер 1260619580096300.
В жалбата се твърди,
че актът бил издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК на 29.03.2019г. – служебно,
без извършване на ревизия, като главен инспектор М., а впоследствие – и
Директор Т., не установили и не включили в обжалваните актове основни
юридически факти, от които произтичало задължението за заплащане на местни
данъци и такси от всеки задължен субект. Посочените в обжалвания акт имоти не
били индивидуализирани нито по адрес, нито по площ, нито по вид на недвижимия
имот – УПИ, Сграда, предназначение и т.н. Единствените ясни обозначения в АУЗД
били цифрите, с които били определени задълженията, но не и обектите, за които
се отнасят. Определената такса за битови отпадъци била начислена и за обекти,
които били обозначени само като „земя“ в обжалвания акт, а земята сама по себе
си не генерирала битови отпадъци, за да се нуждае такъв имот от услугата
извозване на отпадъци. Сочи се, че според чл.7 на ЗМДТ местните такси се
определят въз основа на необходимите материално-технически и административни
разходи по предоставяне на услугата. Единствената индивидуализация на
недвижимите имоти била по партиден номер, който бил отреден от самата общинска
администрация и не посочвал по никакъв начин обектите, за които били начислени
местен данък и такса битови отпадъци. Не само липсвали административните
адреси, на които трябва да се намират недвижимите имоти, но и нямало
индивидуализация за сгради, етажност, площ, предназначение. Сочи се, че
акционерното дружество било обявено в несъстоятелност от 2013г., като от тогава
и започвало осребряването на имуществото му. Много от активите на дружеството
били продадени за удовлетворение на кредиторите, като съответно върху тях било
неправилно и незаконосъобразно да се начисляват местни данъци и такси, тъй като
„Ерато Холдинг“ АД вече не било данъчно
задължен субект по отношение на тях. Именно затова било направено и
обоснованото искане в жалбата до Директора на Общинска данъчна Дирекция –
Хасково да се назначи икономическа експертиза, която да установи кои точно
имоти, с каква площ и предназначение за процесния период принадлежали на
дружеството, за да може законосъобразно да се определят задължения, ако има
такива. Това искане обаче било отхвърлено без мотиви от Директора на Общинска
Данъчна Дирекция – Хасково. Твърди се също, че от обявяване на дружеството в несъстоятелност през 2013г., същото се представлявало от синдик, не
осъществявало дейност, а от сметките му не можело да се извършва разпореждане
със средствата по тях, освен с изрично разрешение на съда. За такова разрешение
било необходимо не само да се обоснове разходът от страна на синдика, но и да
има надлежен акт, основание, от което да произтича задължението. Обжалваният
АУЗД №2758-1/29.03.2019г., издаден от А. Т. М. не съставлявал такъв акт –
защото липсвала индивидуализация на обектите, за които е определен местен данък
и такса битови отпадъци; защото много от обектите изброени в акта – вече били
продадени и не били собственост на „Ерато Холдинг“ АД (в несъстоятелност),
следователно дружеството не носело отговорност за заплащане на местни данъци и
такси за чужди вещи. На последно място, посочените в обжалвания акт данъчни
декларации, които органът по приходите сочел като основание за начисляване на
местен данък и ТБО, не били предадени от предишния синдик заедно с
документалния архив на дружеството и настоящият синдик не можел да бъде сигурен
какво е съдържанието им и кой е подателя и за кои имоти се отнасяли. По
отношение на декларации по чл.14 от ЗМДТ с
№ДК1400024/15.01.2018г.,№ДК14001355/03.04.2018г.,№**********/28.03.2019г.,
№**********/28.03.2019г. се сочи, че се оспорва тяхната истинност и
автентичност, като се твърди, че не били надлежно подадени от синдик на дружеството
„Ерато Холдинг“ АД (в несъстоятелност), за да могат да се разглеждат като
волеизявление на представляващия данъчния субект. По изложените в жалбата съображения се моли за
отмяна на оспореният акт.
Ответникът-Директор на Общинска Данъчна Дирекция – Хасково, в представена по делото
писмена молба оспорва подадената жалба и счита същата за неоснователна.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата
по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК
№2758-1/29.03.2019г., издаден на основание чл.107, ал.1 и ал.3 от ДОПК, във
връзка с чл.4, ал.1, 2, 3 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ) и
подадени данъчни декларации по чл.14, чл.17 и чл.54 от ЗМДТ, А. Т. М., на
длъжност Главен инспектор имотни данъци – орган по приходите в Общинска Данъчна
Дирекция гр. Хасково, е установил размера на задълженията за данъци, такси и
глоби по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към
29.03.2019г. на „Ерато Холдинг“ АД – в несъстоятелност, с посочени в табличен
вид размери за данък върху недвижими имоти (ДНИ), такса битови отпадъци (ТБО) и
данък върху превозните средства (ДПС) за периода от 2014г. до 2018г. включително.
Касателно имот с партиден номер 1260619580096300
с адрес : *** са установени задължения за 2018г., както следва: за
ДНИ в размер на 281.33 лева от които главница в размер на 265.86 лева и
15.47 лева лихва, и за ТБО в размер на
1597.98 лева, от които 1510.10 лева главница и 87.88 лева лихва.
Видно от известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 00YW7W N Акт за установяване на
задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №2758-1/29.03.2019г. е бил изпратен на посочения в жалбата като служебен
адрес на синдика и получен на 03.04.2019г.
С жалба рег. индекс 53 Е-10-2/18.04.2019г., подадена на 16.04.2019г., видно
от пощенското клеймо на плика, издадения Акт за установяване на задължения по
чл.107 ал.3 от ДОПК №2758-1/29.03.2019г. е обжалван в цялост пред Директор Дирекция „Общинска
Данъчна Дирекция“ Община Хасково.
С Решение №10/29.05.2019г. на Общинска Данъчна Дирекция - Хасково, на
основание чл.107, ал.4, във връзка с чл.155, ал.1 и ал.2 от ДОПК и чл.4, ал.5
от ЗМДТ обжалваният акт е потвърден изцяло .
Решение №10/29.05.2019г. е изпратено на адреса на жалбоподателя с писмо
рег. индекс 53 Е-10-3/30.05.2019г. Видно от известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 00ZA61 6, същото е
получено на 05.06.2019г.
Жалбата до съда е подадена на 24.06.2019г. чрез Директора на Общинска
Данъчна Дирекция гр. Хасково и заведена с рег. индекс 53 Е-10-4/24.06.2019г.
С Решение № 349 от 10.08.2020г. поправено с решение за поправка на ЯФГ от
24.11.2020г. постановени по адм. дело № 780/2019г. по описа на ХАС, жалбата на „Ерато Холдинг“ – в
несъстоятелност против АУПДВ Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3
от ДОПК №2758-1/29.03.2019г., издаден от Главен инспектор имотни данъци – орган по приходите в Общинска
Данъчна Дирекция гр. Хасково, в частта му, с която за имот с партиден номер 1260619580096300 с адрес : ***са установени задължения за
2018г.за ДНИ и ТБО е отхвърлена.
Съдебните актове са били оспорени от „Ерато
холдинг“АД – в несъстоятелност пред Върховният административен съд, който с
Решение № 7314 от 16.06.2021г. постановено по адм.дело № 986/2021г. по описа на
касационната инстанция ги е отменил в посочената част и делото е върнато за
ново разглеждане от друг съдебен състав.
Горната непротиворечива
фактическа обстановка се установява от приетите като писмени доказателства по
делото документи съдържащи се в административната преписка.
За изясняване делото от фактическа страна е допуснато и изслушано заключение по комплексна
съдебно икономическа и техническа експертиза. При изготвяне на заключението си
вещите лица са извършили проверка на материалите по делото, както и проверка в
СГКК-Хасково, Агенция по вписванията, Общинска данъчна дирекция и оглед на
място. Съобразно установеното, в заключението си вещите лица сочат, че поземлен
имот 77195.714.283 по КК на гр.Х., с площ от 460 кв.м. с административен адрес:
*** е съсобственост на „Ерато холдинг“АД
и физически и юридически лица. В същия има изградена жилищна сграда – многофамилна,
с идентификатор 77195.714.283.1, със ЗП 378 кв.м. и РЗП 2268кв.м., изградена на
6 етажа, с 43 самостоятелни обекта в нея.
Според заключението на вещите лица 15
бр. обекта от сградата са собственост на дружеството-жалбоподател, 13 обекта са
продадени, ведно с идеални части от парцела, а за други 15 обекта в служба по вписванията не са налице данни за
продажбата им с идеални части от парцела. Съответно според експертизата са
налице данни за продажба от страна на дружеството общо на 189.24/460 идеални части от парцела, върху която е
построена сградата. Вещите лица са изчислили данъчната основа и размера на дължимите данъци и такси за
процесния имот съобразно декларираното в декларация № 2722/07.06.2010г. Според извършените от тях изчисления ДНИ за имотите
декларирани в посочената декларация възлиза на
265.86 лева, а ТБО следва да възлиза на 1595.18 лева. Според вещите лица
разликата между установеното от тях в заключението и от данъчната администрация
в обжалваният акт се дължи на обстоятелството, че последната правилно е
ползвала промила за изчисляване на ТБО, но погрешно е приела отчетната стойност
като база, без съпоставяне на данъчна оценка с отчетната стойност при
изчислението, което е довело до изчислената от вещите лица разлика в размер на
85.08 лева.
От приложенията към експертизата се установява,
че:
-По силата на
Договор за доброволна делба, акт № 662, том IV, н.д. № 527 от 09.06.2006г.
на нотариус с рег. № 081 и район на действие РС-Хасково, „Ерато холдинг“АД е
придобил в дял и е станал изключителен собственик на недвижим имот представляващ УПИ
VI в кв. 295 по плана на гр. Х.,
отреден за жилищни нужди, лекарски кабинети
и аптека, целият с площ от 460 кв.м.
-С вх. № 411/07.06.2010г. „Ерато холдинг“АД
подало декларация по чл. 17 от ЗМДТ, в която декларирано придобиване на имот :
1. Идеални части от земя, с отчетна стойност 56 300.57 лева и 2. котелно и
сервизно помещение към него с идентификатор 77195.714.283.1.43, с отчетна
стойност 69 540.80 лева.
От доказателствата съдържащи се в
административната преписка е видно, че на 07.06.2010г. под вх. № 2722 „Ерато холдинг“АД
е подал и декларация по чл.14 от ЗМДТ, с
която е декларирало притежаване на 518/1000
идеални части от земя с обща квадратура 460.19 кв.м., и други
нежилищни обекти(котелно помещение) от 119 кв.м. придобити на
17.11.2008г. и с посочена година на построяване 2008г.
От приложеното
също към експертизата удостоверение за наличие или липса на данни издадено на 24.06.2022г. под изх. № 25-191330
на служител в СГКК Хасково се установява, че ПИ 77195.714.283 с адрес : ***№ 24
с площ от 460 кв.м. е със стар идентификатор УПИ VI, кв. 295 по действащия план
на Хасково и същият е съсобствен на „Ерато холдинг“ АД, и физически и юридически лица, като съгласно
КРНИ , към момента собственост на „Ерато холдинг“ АД, са 15 обекта в построената в същия имот
жилищна сграда, един от които и СОС с идентификатор 77195.714.283.1.43 – друг
вид самостоятелен обект в сграда.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
В постановеното от Директора на Общинска
Данъчна Дирекция гр. Хасково по реда на чл.155 от ДОПК решение не е отбелязано
пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван акта, поради което
приложение намира разпоредбата на чл.140,ал.1 от АПК във вр.с пар.2 от ДР на ДОПК и жалбата следва да се счете за
депозирана в преклузивния срок по чл.156
от ДОПК. Подадена е от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който
подлежи на съдебен контрол. Изискването на чл. 107, ал. 4 във вр. чл. 144, ал.
1 от ДОПК за задължително обжалване на акта по
административен ред, като предпоставка за допустимост на съдебното му
оспорване, е спазено. Ето защо съдът намира жалбата за
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният АУЗ по чл.107,ал.3 от ДОПК е издаден от служител на общинската администрация, имащ правата и
задълженията на орган по приходите, определен със заповед на Кмета на Общината №215/17.02.2017г. и следователно е издаден от
компетентен административен орган по смисъла на чл. 4, ал. 1 във връзка с ал.
3, изр. 1, предл. 1 и ал. 4 от ЗМДТ.
Спазена
е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и
правни основания за издаването му, касателно имота с партиден № 1260619580096300. В мотивите на АУЗ са описани подробно декларираните от търговското дружество имоти – земя и сграда, местонахождението им и
административният им адрес. Посочени са и разпоредбите от ЗМДТ и
от НОАМТЦУ на
Общ. Хасково, съобразно които са определени размерите на
ДНИ и ТБО. В изложените в акта мотиви
волята на административния орган е изразена ясно и обосновано и от
изложените в акта мотиви е налице яснота относно установените с акта
задължения.
В производството по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните разпоредби. Актът, в частта му предмет на разглеждане по настоящото
производство, е издаден при условията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, а именно - декларация
вх. № 2722 от 07.06.2010г. за имот представляващ земя и сграда и при извършена проверка на ДНИ и ТБО за имоти, собственост на
жалбоподателя, при която е установено, че дружеството има неплатени задължения
за ДНИ и ТБО за притежавани и декларирани имоти с подробно изброени в акта
декларации един от които и този находящ
се на ***в гр. Хасково.
Относно
материалната законосъобразност на обжалвания кат в частта му предмет на
производството, съдът намира следното:
Задълженията за ДНИ и ТБО са публични общински вземания - по аргумент от
чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК,
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. В разглеждания случай това е ЗМДТ, съгласно чл.
4, ал. 1 и чл. 9б от който, установяването на местните данъци и такси се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Предвиденият
в ДОПК процесуален ред е специален по отношение на общия ред за издаване на
административни актове, предвиден в АПК. Процесният акт е издаден по реда на
чл. 107 от ДОПК и по същество е акт за установяване на задължения по данни
от декларации на задълженото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗМДТ(в приложимата му
редакция), с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията
на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места
и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според
подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за
устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато
това се изисква по реда на специален закон, като с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, субекти на това задължение (данъчно задължени лица) са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съответно в чл. 62 от ЗМДТ (в приложимата редакция), е предвидено, че такса за битови отпадъци се заплаща
за услугите по събирането, извозването и обезвреждане в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. По аргумент от
разпоредбата на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето – собственик на облагаем с
данък недвижими имот.
Твърденията на дружеството, са че същото не е собственик на посочения в
оспореният акт имот при което същото не може да е субект на задължение за
заплащане на ДНИ и ТБО за същия.
Тези твърдения се опровергават от
наличните по делото доказателства.
Безспорно от материалите по делото се
установява, че с договор за доброволна делба от 09.06.2006г. дружеството
жалбоподател е придобило в дял и е станало единствен собственик на имот представляващ УПИ VI в кв. 295 по плана на гр. Х., отреден за
жилищни нужди, лекарски кабинети и аптека,
целият с площ от 460 кв.м., който понастоящем представлява ПИ 77195.714.283 и е
с административен адрес : ***№ 24.
Видно е от материалите по делото, че след
придобиване на имота, върху същия е изградена многофамилна жилищна сграда, част
от самостоятелните обекти1 в която ведно с част от
идеални части от терена върху, който е изградена сградата са продадени от
дружеството. От изготвеното по делото заключение за изготвяне на което вещите лица са посетили
служба по вписванията се установява, че продадените от дружеството
идеални части от парцела са в размер на 189.24/460 ид.ч. и че притежаваните от
„Ерато холдинг“ АД - в несъстоятелност, към датата на издаване на оспорения акт
са в размер на 270.76/460 ид.части.
Тук е мястото да се посочи, че заключението е
изготвено от вещи лица разполагащи с необходимата компетентност, отговаря на
поставените му задачи и е подробно обосновано, поради което съдът го кредитира
изцяло.
Не се доказват и твърденията на дружеството,
че процесното“котелно помещение“ с площ от 119 кв.м. е обща вещ на
собствениците на жилищата сграда, в която „Ерато холдинг“ АД не притежава
собственост. Всъщност от изготвеното заключение по допуснатата СТИЕ и от
извършената проверка на вещите лица в СГКК-Хасково, информацията по отношение
на която е обективирана и в приложено към заключението удостоверение от същата
служба, както и от приложената по делото справка от партидатата на дружеството
в Служба по вписванията-Хасково и наличните по делото нотариални актове
приложени също към заключенията на вещите лица се установява, че дружеството
към 2018г. е продало само 28 самостоятелни обекта в сградата, от общо 43 и съответно е продължило да е собственик на
други 15 СОС, един от които и т.нар.“котелно помещение“ с идентификатор 77195. 714.283.1.43
с площ от 119 кв.м.
По изложените по-горе съображения в
мотивите на решението съдът намира за опровергани твърденията на оспорващия, че
не притежава обекти в сградата с идентификатор 77195.714.283.1, находяща се на
адрес: ***. Що се касае до това дали процесното помещение е такова по смисъла
на чл. 38 от ЗС, съдът намира следното: Цитираната норма определя кои са
общите части в етажната собственост, а именно дворът, основите, покривът,
стълбите и др. и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Следователно според
закона общите части са такива по естеството си или по предназначение. Несъмнено процесното помещение не е обща вещ по
естеството си, доколкото това са онези части, без които е невъзможно
съществуването на самата сграда. Общи вещи по предназначение са онези, които
служат за задоволяване общите нужди на всички собственици на етажната
собственост, с оглед строителните книжа на сградата или след извършено
преустройство от собствениците на същата. Меродавният момент, към който се
преценява дали част от сградата - етажна собственост е обща част, е моментът на
възникване на етажната собственост. Съгласно пар. 5 от ПЗР на ЗУЕС вр. чл.37 от
ЗС етажна собственост възниква, когато етажи или части от етажи, принадлежат на
отделни собственици. По аргумент от разпоредбата на чл. 181, ал. 2 от ЗУТ момента,
в който правото на строеж се трансформира в право на собственост върху сградата
или самостоятелни части от нея е когато се изгради сградата на степен „груб строеж” (в този смисъл е и
р.1155-00-ІІ на ВКС). Съгласно
дадената легална дефиниция в разпоредбата на чл.5, т. 46 от ДР на ЗУТ сградата
е изградена в "груб строеж", когато са изпълнени ограждащите стени и
покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи. В
конкретния случай етажната собственост касателно процесната жилищна сграда е възникнала от момента в
който освен “Ерато холдинг“АД и друго лице е придобило собственост върху самостоятелен
обект в сградата, след изграждането и до ниво „груб строеж“. От приложените към
експертизата нотариални актове и от справките от Служба по вписвания по
партидатата на дружеството става ясно, че към 14.11.2007г. „Ерато
холдинг“АД с нотариален акт № 1507 том
8, рег. №10321 дело № 1288/2007г. е
прехвърлило правото на собственост върху самостоятелен обект в сградата с
идентификатор 77195.714.283.1.12. на друго лице. Ето защо към този момент следва
да се преценява дали процесната площ е представлявала обща част. По мнение на
съда от събраните по делото доказателства, в случая не се установява, че към
този момент помещението е било предназначено или е служело за общо ползване. Въпреки твърденията на жалбоподателя, в този смисъл, по делото не са ангажирани нито
гласни, нито писмени доказателства удостоверяващи такъв факт, а това
обстоятелство е недопустимо да се изяснява с експертиза, доколкото съставлява
правен извод, който съдът следва да гради на база наличните по делото
доказателства. Оспорващия не твърди към датата на възникване на етажна
собственост, в помещението да е била изградена вече котелна инсталация, която
реално да е била ползвана от останалите собственици в сградата, нито представя
писмени доказателства от които да е видно, кога такава котелна инсталация е
изградена. Но дори да е така, това би довело единствено до извода, че обща вещ в
случая е самата инсталация, а не помещението
в което е поставена и това обстоятелство само по себе си не води до еднозначен извод,
че и самото помещение, ако тя е била изградена към онзи момент е служело за
общо ползване от всички собственици на сградата. Обратно - от събраните по
делото доказателства и конкретно от приложеното към експертизата, удостоверение
на СГКК – Хасково е видно, че процесното“котелно
помещение“ представлява самостоятелен обект в сграда, с предназначение „Друг вид самостоятелен
обект“. По смисъла на пар.1,т.1 от ДР на ЗКИР
"самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата
инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е
обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. По
аргумент от това така дадената легална дефиниция, общите части и помещения в
сградите режим на етажна собственост не представляват СОС, такива са само онези
помещения които имат самостоятелно функционално предназначение, т.е. такива
които нямат обслужващо предназначение. След като на процесното помещение е
придаден идентификатор за СОС, същия
обект е включен в кадастъра и по делото
не са събрани доказателства за общото му ползване от всички етажни собственици
в сградата, то съдът намира, че не е установено по несъмнен начин, че
помещението е обща вещ по смисъла на чл.
38 от ЗС.
На практика, това явно е възприето и
от дружеството, което е декларирало притежанието на обект с идентификатор 77195.714.283.1.43
с площ от 119 кв.м., както с
декларацията по чл.17 от ЗМДТ, така и с декларацията по чл. 14 от ЗМДТ пред органите на общинската данъчна
администрация, като е посочило че е единствен негов собственик и това
декларирано обстоятелство впоследствие не е коригирано пред надлежните органи. Със
същите декларации дружеството е декларирало и
притежаваните от него 518/1000 идеални
части от земята и така декларираното също не е било коригирано до издаване на
оспорения акт.
Недоказаният факт е неосъществил се
факт, поради което при липса на доказателства, че процесното помещение е
обслужващо за всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, то
единствения извод до който може да достигне съда е че същото е собственост само
на дружеството жалбоподател.
От гореизложеното следва извода, че оспорващото дружество е
данъчно задължено лице за ДНИ и за ТБО по отношение на посочения в Акт за установяване на задължения по чл.107
ал.3 от ДОПК №2758-1/29.03.2019г. имот с партиден № 1260619580096300, представляващ земя и СОС декларирани с декларация №
2722 от 07.06.2010г.
Относно задълженията за ДНИ:
Чл.10, ал.1 от ЗМДТ сочи, че с данък върху недвижимите имоти се
облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти
в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на
населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които
според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за
устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато
това се изисква по реда на специален закон.
Според чл. 19, ал.1 от ЗМДТ данъкът
се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се
съобщава на лицата до 1 март на същата година. Същевременно в чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ е регламентирано,
че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между
отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за
жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Разпоредбата
на § 1, т. 17 ДР на ЗМДТ определя, че
отчетната стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или
обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след
първоначалното му счетоводно завеждане. Т.е. отчетната стойност е стойността, по
която активът се води счетоводно в предприятието. Релевантна за определяне на
размера на задълженията за ДНИ и ТБО е стойността, на която активът е заведен
счетоводно. Последващите оценки на актива, които не са намерили счетоводен израз
като обезценка или преоценка, не се отразяват на отчетната стойност.
С оглед на това,
че не бяха представени никакви доказателства за различна от декларираната от
самото дружество отчетна стойност на имотите, съдът намира, че правилно
органите по приходите са приели, че отчетната стойност на тези имоти е тази,
която самото дружество е декларирало в декларациите по чл. 17 и чл. 14 от ЗМДТ. Според чл. 14, ал. 3 ЗМДТ в относимата към
2018г. редакция, при промяна на някое обстоятелство, което има значение за
определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в
сроковете по ал. 1. Следователно подаването на данъчна декларация по чл. 14,
ал. 1 и 3 и по чл. 17, ал. 1 и 2 (в приложимата им редакция) от ЗМДТ е
задължение за данъчно задължените лица, произтичащо пряко от закона. След като
не са налице данни за подадени други коригиращи декларации за тези имоти,
именно подадените такива през 2010 г., то декларираното в тях става достоверно
за данъчния орган.
От експертизата се
установява, че данъчната оценка на земята – съобразно притежаваните от
жалбоподателя идеални части и изчислена въз основа на декларираните данни в
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ и съгласно приложение № 2 от същия закон, възлиза
на 641.91 лева, а данъчната оценка на самостоятелният обект от 119 кв.м.
възлиза на 76 630.90.
В декларацията по
чл. 14 от ЗМДТ дружеството е декларирало отчетна стойност на СОС –
69 540.80 лв., а на земята 56 300.57 лева.
Следователно и по смисъла на чл. 21, ал.1 от ЗМДТ, данъчната
оценка на имота следва да съвкупността от данъчната оценка на СОС и отчетната
стойност на земята, декларирана от дружеството, която няма данни и не се твърди
да е била коригирана, до датата на издаване на оспорения акт за установяване на
задължение по чл. 107, ал.3 от ДОПК.
При извършената
проверка от вещите лица в Община Хасково същите са установили, че с
Решение №239 взето по протокол № 17 от
заседание на общинският съвет проведено на 19.12.2008г. е изменена Наредба за
определяне на размера на местните данъци и такси на Община Хасково, като
размерът на ДНИ е определен в размер на
2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Т.е. общо и
съобразно цитираната разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ и Наредбата за
определяне размера на местните данъци и такси на Община Хасково данъчната
основа за ДНИ следва да е в размер на 132931.47лв(56300.57лв+76630.90лв) и дължимият ДНИ
за имота за 2018г., който за посочената година е 2 на хиляда, е в размер на
265.86 лева. Следователно въз основа на заключението на вещите лица, може да се
направи извода, че при правилно приложение
на нормативната регламентация по чл. 19 – чл. 21 от ЗМДТ, за имот партиден
№ 1260619580096300,
правилно
е определена както данъчната основа за облагане с ДНИ , така и размера на
задълженията на жалбоподателя за ДНИ за 2018г., в размер на 265.86 лева. От изслушване на
вещите лица в открито съдебно заседание правилно се установява и че е определен размера на дължимата лихва върху тази сума.
По отношение ТБО:
Както беше
посочено, съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ (в приложимата й редакция), такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Изрично в закона е предвидено че размерът на таксата се
определя за всяка услуга поотделно - в годишен размер с решение на общинския
съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Следователно в
рамките на ТБО се включва такса за три отделни, самостоятелни услуги – за
сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения и за поддържане на чистота на териториите за обществено
ползване, като границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния
район, както и честотата на сметоизвозване, се определят със заповед на кмета
на общината /чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ/.
Съгласно
относимата към 2018г.редакцията на чл.66, ал.3 от ЗМДТ, когато до края на
предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови
отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31
декември на предходната година. При извършената
проверка от вещите лица в Община Хасково същите са установили, че с
Решение №193 взето по протокол № 3 от
заседание на общинският съвет проведено на 29.10.2004г. е прието за всички нежилищни имоти на предприятия, че когато
предприятието не е подало декларация в установения срок, декларирало е по-малко
от необходимия му брой от съответния вид съдове за битови отпадъци, изхвърля
битови отпадъци в определените за целта съдове или когато не може да се установи
броя на използваните съдове, то да заплаща годишна такса в размер на 12 на
хиляда върху данъчната оценка на нежилищните имоти.
Безспорно,
притежаваният от дружеството
жалбоподател имот с партиден № 260619580096300
находящ се в ***е включен в границите на районите, определени с издадената на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ от Кмета на
Община Хасково Заповед № 1536 от 24.10.2017г.
за предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ - сметосъбиране,
сметоизвозване, обезвреждането в депа на битовите отпадъци и поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване през 2018г. – т. е имотът на
жалбоподателя е бил включен в район на организирано сметосъбиране и
сметоизвозване, както и на предоставяни услуги по обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на честотата на териториите за
обществено ползване. Реалното извършване на дейностите по сметосъбиране и
сметоизвозване; по поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване и поддържане на депо и други съоръжения за обезвреждане на битови
отпадъци и съответно предоставянето на тези услуги за 2018г. , като основание за възникване на задължението
за заплащане на ТБО, фактически не се оспорва от жалбоподателя и друго не се
установява от събраните по делото и
неоспорени от жалбоподателя писмени доказателства. Не се твърди и не се
представят доказателства, че за процесния имот дружеството е подало декларация ,
че имота няма да се ползва през 2018г. Доколкото „Ерато холдинг“ЕООД, гр. Х. (в несъстоятелност) не попада в кръга на лицата, освободени от заплащането на ТБО на основание,
регламентирано в ЗМДТ или посоченото решение на ОбС-Хасково от 29.10.2004г.,
относимо и за дължимостта на ТБО и за 2018г., то за него е било налице задължение за заплащане
на ТБО за притежавания недвижим имот.
Дължимата се от „Ерато
холдинг“ АД(в несъстоятелност) такса за битови услуги по чл. 62 от ЗМДТ за 2018г. е
определена с оспорения акт в размер на
1510.10лв главница и 87.88 лева лихва.
Видно
от експертизата данъчната администрация правилно е ползвала промила за
изчисляване на ТБО, но погрешно е приела отчетната стойност като база, без
съпоставяне на данъчната оценка с отчетната стойност при изчисляването съгласно
чл.21, ал.1 от ЗМДТ. Според вещите лица задълженията за ТБО за 2018г. следва да възлизат
на 1595.18 лева, т.е. с 85.08 лева повече от определения размер от данъчната
администрация. Независимо от неправилното изчисляване на размера на ТБО от
общинска данъчна дирекция съдът намира, че в настоящия случай не може да бъде
утежни положението на данъчно задълженото лице, т.к. определеният в по-малък
размер публично задължение е грешка на данъчната администрация. За сумата от
1510.10 лева – определена от общинска данъчна администрация, от устното
изслушване на вещите лица в о.с.з. се установява, че дължимата лихва към датата на постановяване
на акта възлиза на 87.88 лв, така както е посочено в обжалваният АУЗ по
чл.107, ал.3 от ДОПК.
С оглед на изложеното съдът приема, че Акт за установяване на
задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №2758-1/29.03.2019г., издаден от Главен
инспектор имотни данъци – орган по
приходите в Общинска Данъчна Дирекция гр. Хасково, Община Хасково, потвърден
изцяло с Решение №10/29.05.2019г. на Директор на Общинска Данъчна Дирекция –
Хасково, в частта му с която на дружеството са установени задължения за 2018г.
за ДНИ в размер на 265.86 лв главница и съответната лихва в
размер на 15.47 лв. и ТБО в размер на
1510.10 лева и съответната лихва в размер на 87.88 лева за имот с партиден
номер 1260619580096300 е законосъобразен - издаден е от компетентен орган и в
предвидената от закона форма, постановен е в съответствие с материалноправните
разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените
правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 160, ал. 1, предл.
последно от ДОПК и чл. 172, ал. 2, предложение последно
от АПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Ерато холдинг“ АД – в несъстоятелност, против Акт за установяване на
задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №2758-1/29.03.2019г., издаден от Главен
инспектор имотни данъци – орган по
приходите в Общинска Данъчна Дирекция гр. Хасково, Община Хасково, потвърден
изцяло с Решение №10/29.05.2019г. на Директор на Общинска Данъчна Дирекция –
Хасково, в частта му с която на дружеството са установени задължения за 2018г.
за ДНИ в размер на 265.86 лв. главница и съответната лихва в
размер на 15.47 лв. и ТБО в размер на
1510.10 лева и съответната лихва в размер на 87.88 лева за имот с партиден
номер 1260619580096300.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: