№ 12
гр. Враца, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело №
20221400900059 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 1313/28.02.2022 г. на Ц. Н.
В., действаща лично и със съгласието на своята майка В. С. В., чрез упълномощения й
адвокат Г. Й., с която е предявила иск против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-
гр.София за заплащане на сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.09.2021 г.,
причинено от водач на лек автомобил, който е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника. Претендира се присъждане и на законна лихва
върху главницата.
В исковата молба се твърди, че на 20.09.2021 г. около 16:30 ч. на път II-15
км.5.800, посока: гр.Оряхово – гр.Враца е настъпил пътен инцидент, при което лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“, с рег.№ ВР *** СС, управляван от
М. А., поради загуба на контрол над управлявания от нея л.а., навлиза в лентата за
насрещно движение, блъска се насрещно в движещия се л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Шаран“, с рег.№ ВР *** АТ, вследствие на което излиза от пътя.
Посочва се, че за ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 02.11.2021 г., издаден от ОД на МВР-Враца, като е образувано ДП №
874/20.09.2021 г. по описа на РУ на МВР-гр.Враца.
Твърди се, че вследствие на пътния инцидент е пострадала ищцата Ц. В., която
се е возела в л.а. марка „Мерцедес“, на задна дясна седалка, с поставен обезопасителен
колан. След инцидента тя била откарана по спешност в МБАЛ „Христо Ботев“ АД,
където е хоспитализирана за периода от 20.09.2020 г. до 24.09.2021 г. в клиника по
ортопедия.
Поддържа се, че след като направили нужните изследвания, лекарите
установили, че ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на
главата; мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание и фрактура на носните кости.
Твърди се, че след като била изписана от болничното заведение, ищцата продължила
възстановяването си в домашни условия, като през първият месец след инцидента
изпитвала често главоболие, придружено със световъртеж. Сочи се, че през първите
1
два месеца след инцидента всякаква физическа дейност за пострадалата е била
невъзможна, поради невъзможността за дишане през носа, което създало сериозни
затруднения при спане, поради обстоятелството, че пострадалата следвало да диша
единствено през устата. Това състояние продължавало и към настоящия момент,
поради нарушената физиология на носа.
Твърди се още, че получената мозъчна травма от пострадалата довела до
постоянно главоболие, замаяност, загуба на координация на мускулите, трудности в
запазване на равновесие, замъглено, двойно виждане и шум в ушите. Посочва се, че за
период от три месеца ищцата страдала от дезориентация, имала посттравматична
амнезия и не можела да си спомни какво се е случило малко преди и след пътния
инцидент, а получената фрактура на носните кости водела до загрозяване в областта на
лицето й, което ще остане до края на живота й поради изкривяването на носа.
В исковата молба се твърди, че към днешна дата ищцата все още се оплаква от
главоболие, нарушения на съня, световъртеж. Посочва се, че същата не е възстановила
напълно дихателните си функции, чувства се постисната от обстоятелството, че носът
й все още е с променена форма, което влияе на нейната самооценка и това как ще бъде
приета от приятели и съученици. Твърди се още, че към днешна дата тя все още страда
от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и
вниманието. Сочи се, че вследствие на катастрофата пострадалата е получила
посттравматично разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на
катастрофата, чрез постоянни мисли за случилото се.
Поддържа се, че виновният водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност
за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност“, сключена с „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София със
застрахователна полица № ***, валидна от 11.05.2021 г. до 10.05.2022 г.
Твърди се, че с молба вх.№ 94-Г-272/15.11.2021 г. ищцата е завела писмена
претенция на основание чл.380 от КЗ, с която е поискала изплащането на
застрахователно обезщетение от ответното дружество. Посочва се, че въпреки
изтичането на 15.02.2022 г. на предвидения в КЗ тримесечен срок, към настоящия
момент ответното дружество не е изплатило обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, което обуславя интереса от завеждане на настоящата претенция.
С подадения отговор на исковата молба ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД-гр.София оспорва иска по основание и размер. Поддържа се, че за да бъде уважен
искът с правно основание чл.405 от КЗ ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните факти: виновно и противоправно поведение,
причинени вреди във връзка с използването и притежаването на МПС, наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите по отношение на делинквента, причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и причинените вреди, както и техния размер. Поддържа се,
че от представените по делото доказателства тези факти не се установяват, като
твърденията на ищеца не отговарят на обективната действителност, поради което се
оспорва искът по основание и размер. Оспорват се всички фактически твърдения и
правни доводи в исковата молба, в т.ч. настъпването на застрахователно събитие по
описания от ищеца начин, нанесените вреди и причинно-следствената връзка между
тях.
На първо място се оспорва водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Ц 200 ЦДИ“, с рег.№ ВР *** СС, да е осъществил виновно и противоправно
поведение. Твърди се, че от неясното описание на настъпилото ПТП не може да се
определи какви точно действия са предприели двамата водачи, как те са довели до
настъпването на ПТП, както и дали същите са неправомерни. По делото липсват
каквито и да и било писмени доказателства за тези факти, като дори в протокола за
2
ПТП е отбелязано, че причините за инцидента не са изяснени.
Ответникът твърди, че пострадалата е била без поставен предпазен колан и
това нейно противоправно поведение е довело до нанасяне на уврежданията. В случай
че същата е била с предпазен колан, той би предотвратил изместването на тялото й
напред, съответно не биха се получили травми по главата й.
Независимо от горното, ответникът поддържа, че не са представени достатъчно
убедителни доказателства и относно размера на претендираните вреди, който намира за
прекомерен и необоснован. Навеждат се доводи, че съгласно дадените в т. II от
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост“
по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне размера на обезщетението. Посочва, че по въпроса за
критериите, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на
решението, е формирана константна, в т.ч. и задължителна съдебна практика
/обобщена в ППВС № 4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на
чл.290 от ГПК/, в т.ч. на решение № 177 от 05.11.2020 г. по гр.д. № 1350/2020 г. на
ВКС, III ГО.
Във връзка с изложеното счита, че претендираният от ищцата размер на
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен и не
съответства на приетите с ППВС № 4/68 г. и установените в съдебната практика
критерии за определяне на справедливо обезщетение. Сочи, че несъмнено ищцата при
процесното събитие следва да е претърпяла физически и психически болки и страдания
с немалък интензитет, но същите не могат да обосноват големия размер на
претенцията. Посочва, че видно от представената първоначална медицинска
документация, пострадалата е била хоспитализирана и след 4 дни е изписана с изход на
заболяването „клинично здрава“. Съгласно приложената епикриза на ищцата е
назначено консервативно лечение, без нужда от оперативна намеса. Според ответника,
противно на твърденията на пострадалата, че не можела да диша през носа, което
предизвикало и голяма част от останалите й оплаквания, в епикризата при извършени
прегледи такива не са установени. Сочи се, че съгласно становището на д-р Г.,
специалист УНГ, носът е проходим, с проходими носни ходове, без нарушение на
носното дишане, а като увреждане е посочен единствено лек отток на външен нос.
Набляга на това, че по делото няма данни за проведено последващо посещение на
специалист и извършено лечение, свързано с твърдяното увреждане на носа, което
поставя под съмнение тежестта на получената травма. Предвид изложеното твърди, че
възстановителният период процес ще е относително кратък, като няма да останат
трайни последици. Счита, че дори да бъде доказано получаването на твърдените
увреждания за тях следва да се заплати обезщетение в значително по-нисък размер.
При условия на евентуалност, в случай че съдът намери иска за основателен,
ответникът прави и възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
резултат, като счита, че с поведението си пострадалата е допринесла за получените
увреждания. Сочи, че от анализа за твърдените травми може да се направи категоричен
извод, че пострадалата не е била с поставен предпазен колан. В случай че такъв е бил
поставен съгласно изискванията на ЗДвП, то уврежданията не биха се случили или
поне не в тази степен. Счита, че това конкретно поведение на ищцата е в пряка
причинно-следствена връзка с причинените неимуществени вреди и обективно е
допринесло за получените увреждания.
Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, а в условията на
евентуалност за присъждане на обезщетение при отчитане приноса на пострадалия за
нанесените увреждания. Претендира разноските по делото.
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД
3
и чл.86 ЗЗД.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид твърденията и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
От представената по делото застрахователна полица № *** от 08.05.2021 г.
/л.73 от делото/ безспорно се установява наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“
с рег.№ ВР *** СС, със срок на валидност от 11.05.2021 до 10.05.2022 г., сключена с
ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София.
По делото се установи, че с молба вх.№ 94-Г-272/15.11.2021 г. /л.10 от делото/
ищцата е предявила претенция по реда на чл.380 КЗ пред застрахователя за изплащане
на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Няма данни по делото, а и
не се твърди от ответника тази претенция да е била уважена и да е било определено и
изплатено застрахователно обезщетение на ищцата.
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
рег. № 967000-11974/26.10.2021 г. /л.6/, след посещение на мястото от дежурни
служители ПТП при сектор ПП при ОД на МВР-Враца. В протокола са посочени
участниците в произшествието – водачите на МПС и пътниците, както и пострадалите
лица, сред които е и ищцата Ц. Н. В. – пътник на задна дясна седалка в лек автомобил
„Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“ с рег.№ ВР *** СС, която е получила фрактура на
носа и е настанена в ортопедичното отделение на МБАЛ-Враца без опасност за живота.
В протокола е отразено също, че по случая е образувано ДП № 874/20.09.2021 г. по
описа на РУ гр.Враца.
Преписката по ДП № 874/20.09.2021 г. по описа на РУ гр.Враца /пр. пр. №
5315/2021 г. по описа на РП-Враца/ е внесена в Районен съд – Враца със споразумение,
сключено между прокурор при РП-Враца и защитника на обвиняемата М. Х. А., за
прекратяване на наказателното производство, въз основа на което е образувано НОХД
№ 469/2022 г. на Районен съд – Враца. С протоколно определение от 03.06.2022 г. по
това дело, на основание чл.381, ал.5, вр. чл.384, ал.1 от НПК, е одобрено от
наказателния съд споразумение, с което обвиняемата М. Х. А. се е признала за виновна
в извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“, вр. чл.342, ал.1 от НК. В мотивите
към одобреното споразумение са установени следните факти в приложното поле на
чл.300 от ГПК, чието установяване от наказателния съд е задължително за настоящия
граждански съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, а именно:
На 20.09.2021 г. около 16:30 часа на път II-15, км.5+800 до „Вичов хан“, при
управление на собствения си лек автомобил „Мерцедес“ Ц 200 с рег. № ВР *** СС, е
нарушила правилата за движение – разпоредбата на чл.20, ал.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, като не е контролирала непрекъснато управлявания от нея
автомобил и завъртайки кормилния кръг на волана в ляво /в посока обратна на
часовниковата стрелка/ не е съобразила геометричните размери на платното за
движение с направлението на автомобила, в резултат на което губи напречната
устойчивост, нарушила разпоредбата на чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП, като е навлязла и се
движила в лентата за насрещно движение и чл.63, ал.2, т.2 от Правилника за прилагане
на ЗДвП, пресичайки двойна непрекъсната линия M2, навлиза в лентата на правомерно
движещият се към гр.Враца лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ВР *** АТ,
управляван от С. Г. Ц., ЕГН **********, при което със задна дясна част в областта на
бронята и десният стоп, лек автомобил „Мерцедес” Ц 200 с рег.№ ВР *** СС се блъска
в предна лява челна част в областта на бронята и левия фар на лек автомобил
„Фолксваген Шаран“ с рег.№ ВР *** АТ, при което по непредпазливост е причинила
средни телесни повреди на повече от едно лице, както следва: на водача на лек
автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№ ВР *** АТ, С. Г. Ц. /описани са причинените
4
й телесни повреди/ и на В. С. В. – пътник в лек автомобил „Мерцедес” Ц 200 с рег. №
ВР *** СС /описани са причинените й телесни повреди/ - престъпление по чл.343, ал.3,
буква „а“, вр. чл.342, ал.1 от НК, за което й е наложено наказание. Препис от протокол
№ 122/03.06.2022 г. по НДОХ № 469/2022 г. на РС-Враца е приложен към делото на
л.81-87.
Във връзка с възражението за съпричиняване на уврежданията от пострадалата
поради непоставен предпазен колан по делото е изслушана и приета съдебна
автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена. От заключението на вещото лице се установява, че лекият автомобил
„Мерцедес С200 ЦДИ“, с рег.№ ВР***СС, производство 2001 г., е бил оборудван
фабрично на предни лява и дясна седалка и на задни лява и дясна седалка с триточков
пояснораменен инерционен обезопасителен колан, а на задна средна седалка с
двуточков поясен инерционен обезопасителен колан. Пострадалата Ц. В. е пътувала на
задна дясна седалка, която е оборудвана с триточков пояснораменен инерционен
обезопасителен колан.
Видно от приложеното споразумение, с присъдата са установени нанесените
травматични увреждания по отношение на пострадалите лица С. Г. Ц. и В. С. В., но не
и причинените на Ц. Н. В. телесни увреждания, доколкото същите не са елемент от
състава на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на М. Х.
А. и е одобрено споразумение от наказателния съд по чл.381, ал.5, вр.чл.384, ал.1 от
НПК.
В подкрепа на твърденията си за вида и характера на претърпените от нея
травматични увреждания ищцата е ангажирала писмени и гласни доказателства и е
поискала изслушването на съдебно-медицинска експертиза.
От представената по делото Епикриза от Хирургично отделение от 24.09.2021
г. по ИЗ № 9815/2021 г. /на л.8/ се установява, че за лечение на получените
травматични увреждания при процесното ПТП, ищцата е бил хоспитализирана по
спешност на 20.09.2021 г. Поставена й е диагноза Комоцио Церебри и Фрактура осис
нази, като след рентгенография на нос е установена фрактура на носните кости и е
проведено консервативно лечение с антибиотик, кръвоспиращи медикаменти,
обезболяваща терапия, атиациден препарат и инфузия и наблюдение за периода до
24.09.2021 г. След консултативни прегледи УНГ е установена проходимост на носа и
ностните ходове. Без нарушение на носното дишане. Лек оток на външния нос.
Изписана е на 24.09.2021 г. клинично здрава.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Ц. Ц. В. – баба на ищцата,
която е била придружител на Ц. В. в болницата, за да я гледа по препоръка на лекарите,
се установява, че по време на престоя си ищцата не е могла да се движи и да става,
дясното й око било затворено и цялото синьо. Дясната й ръка в областта на гърдите
също имала синини. Свидетелката посочва, че ищцата не можела да диша през носа,
тъй като имала счупване в горната му част. Оплаквала се от болки в главата, трудно
дишане през носа и не можела да пази равновесие. Този интензивен момент на болки
продължил 4 дни. Включвали й системи с обезболяващи. Според свидетелката В.
ищцата много време след изписване от болничното заведение се нуждаела от помощ и
съдействие, тъй като била стресирана и уплашена. Била болничен от септември до
декември и чак след зимната ваканция започнала училище. След изписването й от
болницата за нея се грижили заедно с майка й и другата й снаха, като тя продължила да
пие обезболяващи от типа „Нурофен“ и „Аналгин“ след изписването й от болницата и
дори след като тръгнала на училище при главоболие. Според свидетелката в момента
няма отклонения във физическото й състояние, а като последица е останал само
стресът. Разказва, че два-три месеца при преминаване покрай мястото на инцидента,
внучката й се стягала, изпитвала страх и искала да се намали скоростта, с която се
5
движат. През същото време се страхувала и когато се вози в кола, но не е ставало на
въпрос наскоро дали все още се страхува от возене в кола. Свидетелката посочва, че
докато били в болницата на Ц. В. й били правени някакви медицински манипулации на
носа, но не е компетентна да отговори дали е вид хирургична намеса или наместване.
Престоят в болницата бил около седмица, защото толкова била клиничната пътека.
Съпоставяйки по реда на чл.172 от ГПК така дадените показания от
свидетелката Ц. В. с представените по делото писмени доказателства и със
заключението на вещото лице по СМЕ, съдът намира същите за обективни и преки,
като не ги кредитира единствено в частта им за описаната невъзможност на ищцата за
дишане пред носа, поради явното им противоречие с медицинска документация по
делото, както и със заключението на вещото лице по СМЕ. По делото се установи, че
ищцата е била консултирана с УНГ и е констатирано следното: нос проходим,
проходими носни мостове, без нарушение на носното дишане, лек оток на външния
нос. Няма предписани медикаменти за поставяне в носните ходове или манипулации
върху носните кости и каквито и да било писмени доказателства, подкрепящи
твърденията в исковата молба и показанията на свидетелката, че ищцата не е могла да
диша през носа, което състояние да е продължило и към датата на подаване на исковата
молба и да е довело до невъзможност за извършване на каквато и да е физическа
дейност и сериозни затруднения със съня.
Изследвайки данните от така представените писмени доказателства и след
извършен личен преглед на ищцата вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза е представило заключение, че като резултат от настъпилото ПТП ищцата е
получила следните увреждания: Мозъчно сътресение с охлузване фронтално и
Фрактура на носни кости с оток на корена на носа, обхващащ и медиалната част на
дясна орбита. По отношение на мозъчното сътресение вещото лице разяснява, че
състоянието крие опасност за живота, когато е настъпила пълна загуба на съзнанието
/кома/, и то непосредствено след травмата, т.е. налице е възможност да настъпи смърт.
Съдебно-медицинската преценка на сътресението се затруднява от обстоятелството, че
обикновено липсва компетентно наблюдение на острите му прояви, а нерядко
заключението се дава, когато острите признаци на сътресението са преминали или са
изчезнали и неговите отдалечени последици. Сочи, че клиницистът често поставя тази
диагноза единствено въз основа на разказ на пострадалия или придружаващите го
близки от претърпян удар в главата и въз основа на субективните оплаквания. Най-
същественото при тези експертизи е обективното и сигурното доказване на пълната
загуба на съзнанието, но към момента няма методи, които със сигурност да доказват, че
е било налице безсъзнателно състояние. Според експерта комоционната симптоматика
трябва да бъде преценявана като временно разстройство за здравето, неопасно за
живота, т.е като лека телесна повреда. По отношение на втората травма на ищцата
вещото лице отбелязва, че това счупване не е усложнено (счупени са, но не са
разместени носните кости), т.е. няма нарушение на носното дишане и носните ходове
са проходими. Противно на твърденията на ищцата сред консултацията на специалиста
не е констатирано усложнение на дишането през носа, което определя травмата като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертът посочва, че вторият
аспект на негативни явления включва психологически остатъчни негативни явления
вследствие претърпения инцидент - посттравматично разстройство, изразяващо се в
повтарящо преживяване на катастрофата. Сочи, че не съществуват обективни
критерии, които да потвърдят или опровергаят появата им, но клиничният опит
потвърждава тези последствия върху психиката на болния вследствие емоционалната
травма и стрес, преживени по време на произшествието. В случая няма консултация от
психиатър, който да документира тези последствия, не е проведено лечение на тези
негативни явления, документирано с амбулаторни листи и закупени рецепти. В
6
заключението се дава отговор, че пострадалата не е имала придружаващи травми и
заболявания преди ПТП-то, поради което причинените й травматични увреждания и
страдания и психическо разстройство се намират в причинна връзка с ПТП. По
механизъм увреждането отговаря да бъде получено от действието на твърд тъп
предмет и може да бъде получено по начин и по време, посочени в делото, т.е. в
условията на ПТП – травма от твърд тъп предмет, в купето на автомобила. Ищцата е
търпяла болки, страдания и физически неудобства за периода от време на
пролежаването в болницата – 4 дни. Пострадалата е търпяла болки и неудобства за
периода на възстановяването от счупването на носните кости около 1 месец, като
първите 20 дена до образуването на костния калус (зарастването) са били по-силни.
Според експерта възстановяването от мозъчно сътресение при липса на усложнения
отнема около 1 месец. По отношение на охлузванията и посттравматичния оток на
меките тъкани на главата, възстановяването отнема около 2 седмици. След преглед на
пострадалата от вещото лице на 13.12.2022 г. не е налице установена общомозъчна и
отпадна огнищна симптоматика, не се съобщават болки в носа, носните ходове са
проходими. Срокът за пълно възстановяване от получените травми е в рамките на
около 1 месец. Вещото лице посочва, че в случая не може да бъде установено дали
пострадалата е била с поставен предпазен колан или не, тъй като същият не променя
травмата в областта на главата, т.е. наличие на травма се получава независимо дали е
сложен или не. В епикризата не се описват следи по тялото /гръден кош и корем/ от
предпазен колан, но тяхната липса не означава, че не е бил поставен предпазен колан.
Изслушан в съдебното заседание във връзка с поставени въпроси от ответната
страна експертът разясни, че липсата на травма на гръден кош, която да докаже или
отхвърли вероятността за носенето на предпазен колан, не може да промени
заключението. Следите по гръдния кош са успоредни, вследствие на тегленето на
тялото от колана, но тяхната липса не означава, че не е бил поставен колан, тъй като е
възможно да няма травма по тялото, със и без предпазен колан. Конкретните
наранявания могат да се получат и ако е носила предпазен колан, тъй като поставянето
му не променя травмата в областта на главата – тя се получава независимо дали е
сложен колан или не, защото шийната част на гръбначния стълб е мобилна, а коланът
предпазва и поддържа само тялото. При удар главата има движение напред и назад –
т.нар. камшичен удар. В случая няма данни за камшичен удар.
Заключението по изпълнената съдебно-медицинска експертиза не е оспорено
от страните и съдът го приема като обективно, компетентно и пълно, изясняващо
относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията по чл.380 от
КЗ. Доколкото отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност“ е
функционално обусловена от отговорността на деликвента /причинителя на вредата/,
то тя се осъществява и при наличието на всички обективни и субективни признаци на
фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл.45 от ЗЗД. С оглед
на това фактите, въз основа на които се поражда правото по чл.432, ал.1 от КЗ са: 1)
валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между застрахователя и деликвента; 2) настъпване на застрахователно
събитие – ПТП; 3) претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно
събитие; 4) предпоставките по чл.45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и
причинно-следствена връзка между поведението на деликвента и причинените вреди.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице
7
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ във
вр. чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на
настъпилите за ищцата в резултат на деликта неимуществени вреди.
В разглеждания случай безспорно се установи наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № ***/
08.05.2021 г. за л.а. „Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“ с рег.№ ВР *** СС, със срок на
валидност от 11.05.2021 до 10.05.2022 г., сключена с ответното дружество „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД-гр.София.
На основание чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към
застрахователя на писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, на което
кореспондира задължението на застрахователя по чл.496, ал.1 КЗ да се произнесе по
нея в рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано от
предявяването й. Претенцията може да бъде предявена пред съда само ако
застрахователят не плати в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение, или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението – чл.498, ал.3 от КЗ. В
разглеждания случай се установи, че ищцата е предявила с молба вх.№ 94-Г-
272/15.11.2021 г. писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София, но към датата на подаване на исковата
молба в съда тримесечният срок по чл.496, ал.1 от ЗК е изтекъл, като застрахователят
не е определил и изплатил застрахователно обезщетение.
С влязло в законна сила споразумение от 03.06.2022 г. по НОХД № 469/2022 г.
на РС-Враца, обвиняемата М. Х. А., е призната за виновна в това, че на 20.09.2021 г.
около 16:30 часа на път II-15, км.5+800 до „Вичов хан“, при управление на собствения
си лек автомобил „Мерцедес“ Ц 200 с рег. № ВР *** СС, е нарушила правилата за
движение – разпоредбата на чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
като не е контролирала непрекъснато управлявания от нея автомобил и завъртайки
кормилният кръг на волана в ляво /в посока обратна на часовниковата стрелка/ не е
съобразила геометричните размери на платното за движение с направлението на
автомобила, в резултат на което губи напречната устойчивост, нарушила е
разпоредбата на чл.16, ал.1, точка 3 от ЗДвП, като е навлязла и се движила в лентата за
насрещно движение и чл.63, ал.2, т.2 от Правилника за прилагане на ЗДвП, пресичайки
двойна непрекъсната линия M2, навлиза в лентата на правомерно движещият се към
гр.Враца лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ВР *** АТ, управляван от С. Г.
Ц., при което със задна дясна част в областта на бронята и десният стоп, лек автомобил
„Мерцедес” Ц 200 с рег. № ВР *** СС се блъска в предна лява челна част в областта на
бронята и левия фар на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ВР *** АТ, при
което по непредпазливост е причинила средни телесни повреди на повече от едно
лице, както следва: на водача на лек автомобил “Фолксваген Шаран“ с рег. № ВР ***
АТ, С. Г. Ц. и на В. С. В. – пътник в лек автомобил „Мерцедес” Ц 200 с рег. № ВР ***
СС - престъпление по чл.343, ал.3, буква „а“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, за което й е
наложено наказание.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданско-правните последици от
деянието, относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Съгласно чл.383, ал.1 НПК, одобреното от съда споразумение за
решаване на делото по чл.381 НПК има последиците на влязла в сила присъда.
В настоящия случай, съдът, прилагайки разпоредбата на чл.300 ГПК, намира,
че съдържащите се констатации в одобреното от РС-Враца споразумение от 03.06.2022
г. по НОХД № 469/2022 г. относно твърдяното в исковата молба деяние (механизмът на
процесното ПТП от 20.09.2021 г.), неговата противоправност и вината на водача на лек
8
автомобил „Мерцедес” Ц 200 с рег. № ВР *** СС М. Х. А., са безспорни обстоятелства
и като такива не подлежат на доказване в това производство.
От събраните по делото писмени доказателства, експертното заключение по
СМЕ и показанията на разпитаната по делото свидетелка, категорично се установява
наличието на действително претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи
се във физически болки и страдания, както и физически и психически дискомфорт.
Доказа се както техният вид, обем и характер, така и наличието на причинна връзка с
противоправното поведение на деликвента. При това положение и съгласно чл.52 от
ЗЗД, обезщетението следва да се определи по справедливост за всички неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Според разясненията, дадени в т.11 от ППВС №4/68 г. и установената от ВКС
практика /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение №
95/24.10.2012 г. по т.д.№ 916/2011 г. на І ТО, решение № 103/2.11.2020 г. по т.д. №
2181/19 г., І ТО, решение № 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. І ТО/, на
обезщетяване на посоченото основание подлежат всички „неимуществени вреди“,
включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено по
делото, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищцата, тогава на 13-годишна
възраст, е претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение с
охлузване фронтално и фрактура на носни кости с оток на корена на носа, обхващащ и
медиалната част на дясна орбита. За лечение на така получените телесни увреди
ищцата е бил хоспитализирана за периода от 4 дни, през който е претърпяла
консервативно лечение с антибиотик, кръвоспиращи медикаменти, обезболяваща
терапия, атиациден препарат и инфузия. Тези телесни увреждания са довели до
временно разстройство на здравето й, неопасно за живота, за период от около 1 месец,
причинили са й болки и страдания за времето на възстановителния период. Мозъчното
сътресение се е възстановило за срок около 1 месец, без данни за остатъчни
неврологични увреждания. Вследствие травмата на главата през времето на болничния
престой ищцата е изпитвала главоболие, световъртеж, трудности при координация и
равновесие, проблеми със зрението и шум в ушите. Претърпените мекотъканни
увреждания /охлузвания и посттравматичен оток/ са предизвикали краткотрайни болки
и са се възстановили за период от около 2 седмици. Полученото счупване на носните
кости се е възстановило за период от около 1 месец, като от изготвената СМЕ се
установи, че не са налице усложнения (счупени са, но не са разместени носните кости),
т.е. няма нарушение в проходимостта на носните ходове и счупването не е причинило
на ищцата затруднение на носното дишане, поради което съдът намира твърденията на
ищцата в тази насока за недоказани. Същата е търпяла болки и неудобства за периода
на възстановяването от счупването на носните кости, като първите през 20 дни до
зарастването им болките са били с по-интензивен характер, и затихващи до
приключване на възстановителния период. Общо лечебният и възстановителният
процес за всички травматични увреждания при ищцата е продължил за срок от 1 месец.
След преглед на пострадалата от вещото лице на 13.12.2022 г. не е установена
общомозъчна и отпадна огнищна симптоматика, не се съобщават болки в носа, носните
ходове са проходими. Няма медицински данни за други негативни последици или
усложнения от травматичните увреди. Ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание, както физически, като пряка и непосредствена
последица от виновно извършеното противоправно деяние от делинквента, така и
психически - посттравматично разстройство, изразяващо се в повтарящо преживяване
9
на катастрофата. Неминуемо детето е изпитвало притеснение и стрес от претърпяното
произшествие, почувствало се е потиснато и несигурно как ще бъде възприето от
околните поради травмата в областта на лицето, което се е отразило на самооценката
му и на общуването с връстниците му. В резултат от инцидента и преживения стрес,
пострадалата е получила посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в
повтарящо се преживяване на катастрофата, чрез постоянни мисли за произшествието.
В случая тези неблагоприятни психически явления не са документирани чрез
консултация с психиатър, проведено лечение или закупени рецепти, но съдът приема,
че същите са настъпили, доколкото според изготвената СМЕ клиничният опит
потвърждава тези последствия върху психиката на болния вследствие емоционалната
травма и стрес, преживени при подобни произшествия. Няма спор, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени по справедливост според
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Константна е съдебната практика, според която
справедливостта не е абстрактно понятие.
Изхождайки от критериите, посочени в чл.52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на
травмите – мозъчно сътресение с охлузване фронтално и фрактура на носни кости с
оток на корена на носа, обхващащ и медиалната част на дясна орбита, възрастта на
пострадалата към момента на настъпване на увреждането – 13 години, периодът за
оздравяване от охлузванията и посттравматичния оток на меките тъкани на главата -
около 2 седмици и срока за възстановяване от мозъчното сътресение и счупването на
носните кости, което не е било усложнено – 1 месец, периода на претърпените болки,
съответстващ и на периода на възстановяване, неудобствата от личен и битов характер
– главоболие, световъртеж, трудности при координация и равновесие, проблеми със
зрението и шум в ушите, отражението на произшествието върху психо-емоционалното
й състояние, обществено икономическите условия към 2021 г. /МРЗ от 650 лева/ съдът
намира, че сумата от 10 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на
чл.52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както
на установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното
увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания/, че пострадалата е
търпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания и
дискомфорт от преживяното, както поради травмите си, така и поради
обстоятелството, че претърпяното ПТП е внесло промяна в ежедневните й навици и
начин на живот. Възстановителният процес е продължил около 1 месец и е бил свързан
с битови неудобства, болки и страдания, по-интензивни през първите 20 дни.
Понастоящем е настъпило пълно възстановяване на ищцата. Житейски логично е и
това не се нуждае от специално доказване, че в резултат на настъпилото ПТП ищцата е
изпитала силен страх, притеснения и стрес, но следва да се отчете и обстоятелството,
че влошаване на състоянието на ищцата след това не е настъпвало. Съдът съобразява
също, че ищцата е претърпяла телесните увреди в юношеска възраст, когато психиката
й все още не е изградила достатъчна устойчивост на подобни стресови преживявания,
което обуславя по-високата значимост на преживените морални страдания с оглед
възрастта на пострадалата. От друга страна, младата възраст на ищцата е способствала
за по-бързо възстановяване без усложнения. Ето защо и с оглед липсата на медицински
или други гласни доказателства за по-висока интензивност или продължителност на
вредите, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е 10 000 лв., като за
горницата до 26 000 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме за
10
неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата с оглед задължението й по чл.137а от ЗДвП. От приетата
по делото САТЕ се установи, че мястото, на което е пътувала пострадалата Ц. В. в лек
автомобил „Мерцедес С200 ЦДИ“ /задна дясна седалка/ е било оборудвано с триточков
пояснораменен инерционен обезопасителен колан. Според вещото лице по изготвената
СМЕ в разглеждания случай не може да бъде установено дали пострадалата е била с
поставен предпазен колан, тъй като самата травма може да бъде получена независимо
дали такъв е поставен или не. Категоричен е обаче изводът на експерта, че предпазният
колан в конкретния случай не би имал превантивна функция по отношение травмите в
областта на главата, тъй като шийната част на гръбначния стълб е мобилна, а коланът
предпазва и поддържа само тялото. Съгласно съдебната практика приносът на
пострадалия следва да бъде доказан по категоричен и несъмнен начин от страната,
която го сочи в своя полза, за да може да се приеме, че е налице съпричиняване. При
липса на доказан принос на увреденото лице, и то при условията на пълно и главно
доказване, приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е недопустимо.
Съгласно чл.429, ал.3 КЗ застрахователят следва да заплати лихвата за забава,
дължима от застрахования, считано от по-ранната от двете дати на уведомяването му
за настъпването на застрахователното събитие – от самия застрахован по реда на
чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т.ч. и чрез предявяване на
застрахователна претенция). В случая ищцата е уведомила застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие с подаването на писмена претенция вх.№ 94-Г-
272/15.11.2021 г., като не е представила доказателства за уведомяване на
застрахователя от застрахования по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ. Предвид
изложеното, ответникът дължи и законната лихва за забава върху сумите, считано от
15.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се
полагат деловодни разноски, но такива в случая не са сторени.
В полза на адвокат Г. Й. от Адвокатска колегия-София ответникът следва да
бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство по делото на А. Г. на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 830,00
лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. /редакция към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие/ за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от иска.
Ответното дружество на основание чл.78, ал.3 от ГПК също има право на
разноски съобразно отхвърлената част от иска, като преди изчисляването им съдът
следва да се произнесе по направеното от ищцовата страна в съдебното заседание
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на защитата на ответната
страна.
Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника е в
размер 1572,00 лв. с вкл. ДДС, видно от представените по делото договор за правна
защита и съдействие от 30.06.2022 г. /л.120/ и преводно нареждане от 20.07.2022 г.
/л.122/, а съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /редакция към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие/ във връзка с §2а от ДР на
същата, при заведен иск за сумата от 26 000 лв., минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 1310,00 лв. без ДДС или 1572,00 лв. с вкл. ДДС. Следователно
платеният от ответника адвокатски хонорар е в размер на горепосочения минимум,
поради което възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответника е неоснователно.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещите лица по
назначените съдебни експертизи в общ размер 300,00 лв., поради което на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищцата му дължи направените разноски съобразно отхвърлената
11
част от иска в размер 115,50 лв. за възнаграждение на вещите лица и 605,20 лв. с ДДС
адвокатското възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ОС-
Враца държавна такса в размер на 400,00 лева, както и разноските по делото за платено
възнаграждение на вещо лице по СМЕ – 200,00 лева в редуциран размер съобразно
уважената част от претенцията или 77,00 лева.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.***, представлявано от К. Ч. и Б. В., да заплати на Ц. Н. В., с ЕГН
********** и адрес: с.*** действаща лично и със съгласието на своята майка В. С. В.,
чрез пълномощника й адв.Г. Й. от САК, сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 20.09.2021 г., причинено от водач на МПС, за което е налице валидно
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 15.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за обезщетение в останалата му част до пълния
предявен размер от 26 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от К. Ч. и Б. В., да
заплати на адвокат Г. Й. Й. от Адвокатска колегия-София, ЕГН **********, със
служебен адрес: гр.***, сумата от 830,00 лв. /осемстотин и тридесет лева/,
представляваща възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство по делото на ищцата Ц. Н. В., действаща лично и със съгласието на
своята майка В. С. В., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Ц. Н. В., с ЕГН ********** и адрес:
с.***, действаща лично и със съгласието на своята майка В. С. В., чрез пълномощника
й адв.Г. Й. от САК, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от К. Ч. и Б. В., сумата от
605,20 лв. с вкл. ДДС /шестстотин и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща
заплатено адвокатското възнаграждение и сумата от 115,50 лв. /сто и петнадесет лева и
петдесет стотинки/, представляваща заплатени възнаграждения за вещи лица,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от К. Ч. и Б. В.,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца
държавна такса в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/, както и направените за
сметка на бюджета на съда разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер на
77,00 лв. /седемдесет и седем лева/, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
12