Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
гр. Перник, 20.07.2022 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В.** и с участието на прокурор М.Л. от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Гоцова КАНД №
128 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.Д.С., ЕГН **********
/в качеството му на законен представител на „**“ ЕООД, ЕИК **, гр. П., ул. „**“
№ 1/, чрез адв. Я.С. ***, срещу Решение
№ 273 от 12.04.2022 г., постановено по АНД № 332 по описа за 2022 на Районен
съд – Перник.
С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ)
серия К № 5510146, издаден от ОД на МВР – П., с който на жалбоподателя К.Д.С.,
ЕГН ********** /в качеството му на законен представител на „**“ ЕООД, ЕИК **/, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал.1, т.2
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лв.
Недоволен от решението на районния съд, касационният
жалбоподател излага оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Искането към
касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество,
като отмени електронния фиш. Претендира се присъждане на съдебни разноски,
сторени пред първата и пред касационната съдебни инстанции.
Касационната жалба е връчена на ответника – ОД на МВР
– П.**. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява, за представител изпраща адв. Я.С. ***. Поддържа жалбата
и иска същата да се уважи. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете
инстанции.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба не
се представлява.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – П.** дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – П. като
правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в
жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със
закона на обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото
пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
В пределите на извършената касационна проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно
и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона
форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба
неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд
е приел за установено от фактическа страна следното: на 22.12.2021 г., в 11:34 часа,
в гр. П.**, път I-6, км 81+400, бензиностанция
NPC в посока гр. С.**, при ограничение за движение със скорост до 60
км/ч, въведено с пътен знак В-26 се е движело МПС ***, регистрационен № **. В
района, с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, №
11743d0 се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни
средства в стационарен режим чрез заснемане, като СПУКС било насочено към гр. Р.**.
В 11:34 часа през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил. След
преустановяване на извършвания контрол на посоченото място бил изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.), в който било
удостоверено използването на посоченото АТСС на процесната дата и в посоченото
населено място, периода от време, през който същото е работело, режим на измерване – стационарен, посока на движение
на контролираните МПС –от Р.** към С.**, ограничението на скоростта в пътния
участък – 60 км/ч. При снемане на
записаната информация от АТСС се установило, че след навлизане на превозното
средство в контролираната зона е измерена скорост на движение от 82 км/ч., а
като установена е приета 79 км/ч, с отчитане на техническата грешка, което
превишавало с 19 км/ч. разрешената скорост от 60 км/ч., съгласно чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
При направена
справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било
установено, че автомобилът, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост
на „**“ ЕООД, представлявано от К.Д.С. в качеството му на законен представител.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, срещу него бил издаден
процесният ЕФ, в който за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Жалбоподателят не се
възползвал по надлежния ред от правото си на възражения по чл. 189, ал. 5 и ал.
6 от ЗДвП. Настоящият състав споделя изцяло възприетата от районния съд
фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по
делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към
предмета на доказване по делото.
Въз основа на приетото за установено от фактическа
страна районният съд, след обсъждане и мотивирано отхвърляне на доводите
на наказаното лице приел, че деянието е
правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.
1 от ЗДвП, за което на законният
представител на юридическото лице – собственик на МПС, с което нарушението е
извършено (чл. 188, ал. 2 от ЗДвП), е
наложено предвиденото за това нарушение в чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
административно наказание – „глоба“ в размер на 50 лв.
Решението е правилно.
При извършената касационна проверка по реда на чл.
218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал.
2, предл. последно от АПК – служебно за правилно приложение на материалния
закон, не се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се
прецениха доводите в жалбата.
По доводите в касационната жалба:
Без основание са изложените от касатора оплаквания,
отнасящи се до съставения за използване на АТСС, с която е установено
нарушението, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/25.10.2019г. Вярно
е твърдението в касационната жалба, че в този протокол е отразено от една
страна, че на това място е действало общо ограничение на скоростта от 60 км/ч,
а от друга – че е налице пътен знак за ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Тези обстоятелства обаче, противно на изводите на касатора, не съставляват
съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото му на защита.
Това е така, защото протоколът по чл.10 от Наредбата представлява доказателство
за датата и мястото на извършване на нарушението и за разлика от АУАН, не е
процесуален документ, вменяващ извършване на конкретно нарушение. Протоколът се
явява доказателство в административнонаказателния процес, което подлежи на
оценка наред с останалия доказателствен материал. В случая в електронния фиш
ясно и конкретно е посочено, че нарушението е извършено в гр. П.**, път I-6, км
81+400, бензиностанция NPC в посока гр. София,
при ограничение за движение със скорост до 60 км/ч, въведено с пътен
знак В-26. Това обстоятелство кореспондира както с данните от протокола по чл.
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/25.10.2019г., така и с приетото като
доказателство писмо изх. №
11-00-141/21.03.2022г от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление
– П.**. При така попълнените данни по несъмнен начин се потвърждава и
визираната от органа правна квалификация на нарушението като такова по чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП.
Представените пред касационната инстанция писмени
доказателства – писмо изх. № 11-00-169/08.06.2022г. от Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление – Перник и Протокол от 23.03.2022г. са неотносими към
спора, тъй като касаят промяна на ограниченията, въведени в процесния пътен
участък, извършена след нарушението. Несъобразяването на скоростта на движение
с разрешената в съответния пътен участък към момента на нарушението са фактите,
съставляващи хипотезата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, чието наличие е послужило като
основание за приложение на санкцията на чл. 182, ал.1, т.2 от същия закон. Налице
е било ограничение за движение със скорост до 60 км/ч, въведено с ПЗ В-26,
който факт е следвало да бъде съобразен от водача на автомобила, за който е
съставен процесния електронен фиш. По същество извършеното от касатора деяние е
безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от
водача на автомобила скорост с въведеното с ПЗ ограничение. То осъществява
фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Съобразявайки,
че видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във
фиксиран размер, то съдът приема, че наложеното наказание е правилно определено
и не са налице основания за неговото изменение.
Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Съдебният акт следва да се
остави в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на
съдебни разноски в полза на касатора е без основание.
Ответната страна не претендира присъждане на съдебни
разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен
състав на Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 273 от 12.04.2022 г.,
постановено по АНД № 332/2022 г. по описа на Районен съд – П.**.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/