РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и пети септември
две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 127 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Й.К.Ф., ЕГН: **********, с адрес: ***,
подадена чрез адв.М.М. от САК срещу Наказателно постановление № 19-0347-000477/12.06.2019г.,
издадено от началника на РУ Пирдоп към ОДМВР София, с което жалбоподателят е
бил санкциониран за виновно нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, като на основание същата разпоредба му е била наложена глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и
са му отнети 12 контролни точки.
Оплакванията
в жалбата са за допуснати процесуалноправни нарушения от страна на
административно-наказващия орган, водещи до незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление /НП/, поради което се иска същото да бъде отменено.
В
съдебно заседание по разглеждане на делото жалбоподателят Й.Ф. се явява лично и
се представлява от упълномощената адв.М.М. от САК, който счита, че на база на
приложените доказателства по делото, обжалваното НП следва да бъде отменено. В
акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и в самото НП не бил
посочен талонът за изследване, което представлявало процесуално нарушение, а
освен това не било упоменато и техническото средство за установяване употребата
на алкохол. Иска се от съда да отмени изцяло процесното НП.
Жалбоподателят
Ф. поддържа заявеното от своя пълномощник и също моли за отмяна на обжалваното
НП.
Въззиваемата страна – РУ-Пирдоп, както и РП-Пирдоп не
изпращат представител в съдебните заседания и не вземат становище.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
01.06.2019 г., около 23.58 часа, в гр.Златица, на кръстовището на ул. „Гео М.“***,
лицето Й.К.Ф. управлявал лек автомобил „Опел Корса“ с рег. номер Т4653ТН, придружаван
от друга пътничка, когато служители на РУ Пирдоп - свидетелите И.И.П. и С.Л.В.,
изпълняващи служебните си задължения, забелязали криволичещото МПС и подали
сигнал за спиране с цел осъществяване на проверка. При спиране на МПС-то за
проверка служителите на МВР възприели видимо „нетрезво“ състояние при водача и
установили самоличността му, като същият бил жалбоподателят Ф.. Полицай П. разпоредил
на Ф. да отиде при служебния автомобил, за да бъде тестван за алкохол, разяснил
му процедурата, но лицето отказало. Издаден му бил и талон за медицинско
изследване, но Ф. не се явил в лечебното заведение, за да даде проба. С оглед
поведението на Й.Ф., му бил съставен АУАН, станал основание за издаване на
обжалваното НП.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът намира за установява от събраните по делото
доказателства: показанията на свидетелите С.В. /л.30-32 / и И.П. /л.39-41/, както
и от събраните писмени доказателства – АУАН № 121903/01.06.2019 г. /л.7/; талон
за изследване № 0020459/02.06.2019 г. /л.10/; справка от РУ Пирдоп за нарушения
по ЗДВП, осъществени от Й.К.Ф. /л.24-28/.
Видно
от АУАН №121903/01.06.2019г., съставен от И.И.П. – младши автоконтрольор при
РУ-Пирдоп, на 01.06.2019г. било установено, че около 23:58 ч., в гр.Златица, на
ул. „Гео М.“ в близост до кръстовището с ул. „Козница“, лицето Й.К.Ф.
управлявал лек автомобил МПС „Опел Корса“, с ДК№Т4653ТН, собственост на Емел
Рейханова Мехмедова, като водачът отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол, с което виновно е нарушил
чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП. В АУАН е отбелязано, че е било иззето СУМПС на водача
с № ********* и контролен талон с №59694. В АУАН не са вписани възражения, има
положен подпис за нарушител и соченото за нарушител лице е получило екземпляр,
видно от разписката към АУАН. Като свидетел- очевидец, присъствал при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, в АУАН е вписан С.Л.В.,
който е положил подпис за верността на записаното.
Представен
е към административно-наказателната преписка и талон за изследване №0020459,
издаден от И.И.П. на Й.К.Ф., като в самия талон съставилото го лице е записало,
че Ф. отказва да му бъде извършена проба. В талона е положен подпис на
съставилото го лице, а Й.К.Ф. се е подписал, че му е връчен екземпляр от талона
в 0:06 ч. на 02.06.2019г. Няма представени доказателства лицето да се е явило в
указания период във ФСМП гр.Пирдоп и да е дало кръвна проба.
Разпитаните
свидетели И.И.П. /актосъставител/ и С.Л.В. /свидетел по АУАН/, поддържат изцяло
констатациите, отразени в АУАН № 12190/01.06.2019 г. От показанията им се
установява, че двамата са били участници в извършването на проверка на лек
автомобил, водач на който е бил жалбоподателят Ф., около полунощ на
01.06.2019г.
Свидетелят
В. заявява, че им е бил подаден сигнал за лице, което управлява автомобил в
нетрезво състояние на главния път, като автомобилът - „Опел Корса“, бил спрян
за проверка в района на гр.Златица, където бил установен да се движи. Според
свидетеля В. водачът буквално „не могъл да си стои на краката“. Същият отказал
да даде проба за алкохол, като им казал, че преди това 2 или 3 пъти му е
взимана книжката по този начин. Според свидетеля В., на нарушителя било
подробно разяснено от колегата му П. какви са последиците ако откаже да даде
проба. Свидетелят си спомня, че заедно с водача, в колата имало и момиче, което
по данни на самия водач, било негова племенница. Свидетелят В. определя
поведението на Ф. към полицейските служители като „обидно“ и „арогантно“ и дори
заявява, че лицето им е предлагало пари. Сочи, че не са го арестували, но
поради отказа да даде проба за алкохол му съставили АУАН, след което самият
свидетел В. преместил автомобила от главния път и дал ключовете на момичето,
което придружавало водача. Спомня си, че след около 3 часа видели кола, която
се движела от с.Челопеч към гр.Златица по средата на пътя, без фарове и се
оказало, че е същата тази кола, управлявана от същия водач. Тогава отново
автомобилът бил спрян, а свидетелят В. лично го изгасил, взел ключовете и ги
оставил в патрулния автомобил, тъй като това бил единственият начин да
предотврати инцидент, а на сутринта ги оставил на портала в РУ-Пирдоп.
Свидетелят
П. разяснява пред съда, че са били нощна смяна с колегата му С.В. и получили
сигнал за лице, което управлява автомобил в нетрезво състояние на Главен път I-6. При обход на главния път забелязали криволичещо МПС,
управлявано от господина, посочен в АУАН-а. При спиране на МПС-то установили,
че лицето е във видимо нетрезво състояние, като то едва си отворило вратата на
автомобила. Поискали му документи и той ги предоставил. След това свидетелят П.
му разпоредил да дойде с него до служебния автомобил, за да бъде тестван с
дрегер, но докато дошъл до патрулния автомобил паднал поне 3 пъти. Освен това
лицето миришело силно на алкохол. Признал си дори, че е пил цяла вечер. Отказал
да даде проба за алкохол и няколко пъти повторил на служителите на РУ-Пирдоп,
че ще им заплати ако го пуснат, а те го предупредили, че ако продължи да се
държи по същия начин, ще го задържат за предлагане подкуп на длъжностни лица.
Тогава му бил съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване, като
свидетелят П. му разяснил, че трябва да отиде във ФСМП-Пирдоп, за да даде
кръвна проба и дори му дал максимален срок от 2 часа, за да извърши това
посещение в болничното заведение. Според свидетеля П., след отказа на лицето да
даде проба за алкохол полицейските служители предложили на момичето, което било
с водача в колата, ако има необходимото свидетелство за управление на МПС да
премести колата, но тъй като тя заявила, че няма, полицай В. я преместил, след
което многократно предупредили водача да не се качва повече и си тръгнали. И
според свидетеля П., на връщане от с.Мирково, в близост до бензиностанция „ДМД“
отново засекли същия автомобил, управляван от същото лице и го запитали „какво
точно прави“, а той отговорил, че „не знае, но трябва да се прибира“. Тогава му
взели ключовете и ги оставили в РУ-Пирдоп, а на сутринта господинът ги чакал в
районното управление и искал съдействие, за да си получи ключовете.
Служебно е изискана от съда и приложена като
доказателство справка за нарушител/водач на името на Й.К.Ф.. От съдържанието на
същата се установява, че лицето има издадено СУМПС от 1997 г., от която дата до
датата на нарушението е бил многократно санкциониран за нарушения по ЗДвП, като
санкционните актове са влезли в сила. Неколкократно му е било отнемано и
свидетелството за управление на МПС със заповеди за Принудителни
административни мерки, издавани от МВР и със съдебни актове, доколкото като
водач лицето е ставало причинител и на ПТП-а.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН от легитимирано лице
(соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно
постановление в законоустановения срок (НП е връчено на 14.06.2019 г., а
жалбата е депозирана на 18.06.2019 г.).
Съдът, в контекста на
правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че наказателното постановление е законосъобразно издадено.
Съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН или при издаване на НП
от формално естество не бяха констатирани, поради което съдът намира, че не са
налице обстоятелства от процесуално и формално естество, които да опорочават
обжалваното НП.
Компетентността
на актосъставителя и на издаващия наказателното постановление началник на РУ
Пирдоп се извежда от изричен акт на министъра на вътрешните работи- Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г., с която е определено кои лица имат правомощия да
съставят АУАН по ЗДвП и да издават НП по ЗДвП. Според т.1.3 от заповедта, да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби
и да съставят АУАН по ЗДвП, имат право полицейски органи, заемащи длъжност
„младши автоконтрольор II-I степен“.
Именно такава длъжност заема актосъставителят И.П., за което няма спор по
делото. Наказателното постановление пък е издадено от Началника на РУ-Пирдоп, а
според т.2.8 от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. сред определените да
издават НП по ЗДвП длъжностни лица са началниците на РУ при ОДМВР – на
обслужващата територия.
Следва да се отбележи, че наказателното
постановление, от което се поражда отговорността за жалбоподателя, е било
издадено при спазване на изискванията на чл.57 ЗАНН и с реквизитите, посочени в
него, като същото се отнася и за АУАН, който пък съдържа реквизитите, изброени
в чл.42 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на фактическата обстановка, липсата
на която е най-често допусканият недостатък в съдържанието на тези актове.
Такъв недостатък в конкретния случай няма, а нарушението е описано пълно и
точно чрез описание на времето и мястото на установяване на нарушението,
автомобила, който е управлявал нарушителят и самото нарушение, а именно:
релевантния отказ да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо
средство. В действителност, както заявява процесуалният представител на жалбоподателя,
уредът, чрез който контролните органи е следвало да тестват водача, не е
описан. Според съда обаче, това не е процесуално нарушение, доколкото тест с
такъв уред изобщо не е бил извършван. Описанието на уреда е обстоятелство,
което е съществено за други групи нарушения, свързани с действителното
установяване употребата на алкохол. Това е така, тъй като при нарушения по
чл.174, ал.1 и ал.2 ЗДвП, техническото средство е средство на установяване на
нарушението и само ако е описано надлежно, би могла да се установява и провери неговата
техническа годност. При нарушения по чл.174, ал.3 ЗДвП обаче средство за
установяване на нарушението не е дрегерът. Това нарушение се установява от
полицейските служители, пред които лицето-нарушител обективира отказа си да
даде проба, като в настоящия случай те ясно си спомнят, че Й.Ф. е отказал да
даде проба с дрегер. Установи се, че първоначално Ф. е поставил техническото
средство в устата си, но не е вкарал въздух, след което и категорично е отказал
да даде проба, заявявайки, че по този начин вече му е било отнемано СУМПС. В
АУАН и НП също така не е описано издаването на талон за медицинско изследване,
което обаче също не е съществен пропуск, доколкото талонът е приобщен като част
от преписката, видно е, че е наличен, като издаването му е задължение на
контролния орган, което той е спазил, а жалбоподателят се е подписал, че е
получил екземпляр от талона, което обстоятелство не беше оспорено в съдебно
заседание.
В
процесното НП и АУАН, дал повод за съставянето му, правилно е определена
квалификацията на нарушението – чл.174, ал.3, предл.1 ЗДвП. Предвид описанието
на нарушението в АУАН, където отказ за медицинско изследване не е отразен, очевидно
е, че идеята на административно-наказващия орган е била
административно-наказателната отговорност на нарушителя да бъде ангажирана за
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта.
Нормата
на чл.174, ал.3 ЗДвП е едновременно материалноправна норма, съдържаща правило
за поведение и санкционна такава, предвиждаща конкретно наказание за
несъблюдаване на установеното правило. Поради това, правилно и законосъобразно
административно-наказващият орган е цитирал чл.174, ал.3, предл.1 ЗДвП и като
нарушена разпоредба и като основание за санкциониране на нарушителя.
Установи
се, че посоченото за свидетел в АУАН лице е било и очевидец на установяване на
нарушението, поради което фактът, че свидетелят е само един не води до извод за
нарушение на чл.40 ЗАНН, въвеждащ правила за свидетелите по АУАН.
АУАН
е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради което
образуването на административно-наказателно производство е било допустимо.
Спазен е предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от
страна на наказващия орган, който се е произнесъл законосъобразно и след
изтичане на тридневния срок за възражения от страна на нарушителя, закрепен в
чл.44, ал.1 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на 01.06.2019 г., а НП е от дата
12.06.2019г. Жалбоподателят не е бил лишен от право на защита, тъй като е имал
възможност да заяви своите възражения пред актосъставителя, но не го е
направил. Лицето-жалбоподател освен това е имало възможност да подаде писмени
възражения в три-дневен срок от съставяне на АУАН, каквато възможност му
гарантира чл.44, ал.1 ЗАНН. Това не е сторено от негова страна, който факт още
веднъж потвърждава факта, че реални възражения той не е имал.
В
настоящия случай съдът, доколкото счете обжалваното НП за законосъобразно от
външна страна, при спазени изисквания за форма и съдържание, дължи отговор на
въпроса извършено ли е или не провинението, за което жалбоподателят е бил
наказан. В този смисъл, съдът намира за доказано извършването на деянието,
представляващо нарушение на ЗДвП и вменено във вина именно на автора на
нарушението – Й.Ф..
Логични
и последователни са според съда показанията на полицейските служители, които са
участвали в процесната проверка. Чрез тях се потвърждават констатациите от
АУАН, който има доказателствена сила, произтичаща от разпоредбата на чл.189,
ал.2 ЗДвП. Съгласно цитираната норма,
редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се
зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае
установените с акта факти, е на санкционираното лице.
Жалбоподателят Й.Ф. не ангажира доказателства, посредством които да обори
установеното в АУАН и НП, независимо че се събраха данни, че с него е имало и
друго лице, чиито показания соченото за нарушител лице би могло да ползва, за
да подкрепи възраженията си. Впрочем, възражение от страна на жалбоподателя, че
не е отказвал да даде проба с техническо средство, т.е. че не е извършил
нарушението, изобщо не е наведено – нито в жалбата, нито в съдебно заседание. Освен
това, показанията на полицейските служители са еднопосочни и съдът ги кредитира
с доверие касателно факта, че лицето не само е отказало да му бъде извършена
проба, но и че при него са се наблюдавали видими признаци за употреба на
алкохол и дори признание на този факт. При тези обстоятелства, логичен е
отказът му да предостави съответната проба, доколкото същият е бил наясно, че
потенциалното установяване на употреба на алкохол във висока концентрация, може
да се яви престъпление и вместо административно наказание, да понесе
наказателна отговорност за извършване на престъпно деяние.
Жалбоподателят Ф. не е представил доказателства за
явяването си във ФСМП-Пирдоп за вземане на кръвна проба, чрез резултатите от
която да докаже, че не е употребил алкохол и да лиши от значимост първоначалния
отказ от тестване с техническо средство. В този смисъл, още веднъж се
затвърждава изводът за извършено от Ф. административно нарушение по чл.174,
ал.1, предл.1 ЗДвП.
За състава
на чл. 174 ал. 3,
предл.1 ЗДвП достатъчно е
жалбоподателят да е
имал качеството на водач на МПС
и да е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол. Безспорно
в настоящия случай Ф. е имал качеството на водач на автомобил, тъй като е
управлявал такъв към момента на осъществената спрямо него проверка. Съдът
счита, че следва в тази връзка да се довери на показанията на свидетелите П. и В.,
тъй като и двамата твърдят че са получили сигнал за автомобил, управляван от
лице в нетрезво състояние и лично са възприели, че автомобилът е бил в движение
и криволичи по пътното платно. Нещо повече, в рамките на своята служебна смяна,
полицейските служители два пъти са спирали водача, въпреки, че още при първата
проверка, са го предупредили, че не следва да управлява МПС в своето състояние.
Поведението му дори е наложило да му отнемат властта над ключовете от
автомобила, тъй като служителите са имали опасения, че като водач Ф. може да
предизвика инциденти.
В
конкретния случай с поведението си жалбоподателят е препятствал контролен орган
от дирекция на МВР да установи дали забраната на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е
нарушена, поради което е предвидена самостоятелна отговорност за лицата,
проявяващи такова препятстващо поведение и именно тази отговорност е ангажирана
по отношение на Й.К.Ф..
Предвид тенденциозността в допусканите от Ф.
нарушения на ЗДвП и предвид обстоятелството, че се касае за особена категория
обществени отношения, които защитават освен пътния транспорт, сигурността на
участниците в движението и че при жалбоподателя е имало реални признаци за
употреба на алкохол, не може да се счете, че се касае и за маловажен случай. Извършеното
от жалбоподателя административно нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9
НК вр. чл. 11
ЗАНН. Извършването му е
създало предпоставки за осуетяване реализирането на административно-наказателна
отговорност на жалбоподателя по чл. 174, ал. 1
ЗДвП или евентуално на
наказателната му отговорност за престъпление по чл. 343б
НК, поради което към жалбоподателя съдът не
следва да проявява неоправдана снизходителност. Същият доказано вече е бил причинител на ПТП, за което е
ангажирана и наказателната му отговорност по съдебен ред. Поради
това общественоопасните последици на деянието, за което е наказан
жалбоподателят, не са незначителни, а не са налице и смекчаващи обстоятелства,
поради които съдът да приеме, че степента на обществената му опасност е по-ниска
в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Ето
защо основания за прилагане на чл. 28
ЗАНН не са налице.
Настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява по безспорен начин,
че с действията си жалбоподателят Й.К.Ф.
е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 174, ал. 3,
предл.1 ЗДвП. Нарушението е
правилно, достатъчно пълно
и точно описано и квалифицирано, а впоследствие и коректно подведено под съответната му
санкционна норма по чл.174 ал.3,
предл.1 ЗДвП,
която предвижда кумулативни наказания „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство" за срок от 2 години и „Глоба" от 2000 лева при
отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества. Тъкмо такива по вид и
размер наказания са наложени на жалбоподателя Й.Ф.
и доколкото санкциите са определени в закона по абсолютен начин, за съда не съществува
възможност да
ги обсъжда или евентуално редуцира.
При
нарушения по ЗДвП наказващият орган има право да отнеме и контролни точки на
нарушителя, което в конкретния случай и е сторено законосъобразно, съобразно НАРЕДБА №
Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение (загл. изм. - дв, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.).
Бил е законосъобразно приложен чл.3 от цитираната наредба.
В
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, деянието е доказано по несъмнен начин и материалният закон е
приложен правилно, поради което наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.63,ал.1, предл.1 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-0347-000477 от 12.06.2019 г. на началника на РУ-Пирдоп, с което жалбоподателят Й.К.Ф., ЕГН: ********** е бил
наказан по административен ред с
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, предл.1 ЗДВП за
нарушение на същата разпоредба и са му отнети 12 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :