МОТИВИ към Решение № 488/18.04.2019г. по НАХД №
1351/2019г. по описа на РС-***
Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. ***, с
което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия К.И.П. с ЕГН ********** за извършено от
него престъпление по чл. 343в, ал.2 НК, а именно за това, че на 19.03.2018 год.,
около 15.00
часа, в гр. ***, управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил „***“,
с peг. № ***, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление, наложено с наказателно постановление № 17-0769-003278/08.09.2017г.,
издадено от Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - ***, връчено
му лично на 20.10.2017г. и влязло в сила на 30.10.2017г.
В съдебно заседание
обвиняемият редовно призован се явява лично, като заявява, че не желае да дава
подробни обяснения, но твърди, че много съжалява за случилото се. Заявява, че
не желае да се провежда разпит на свидетелите, а на основание чл. 378, ал.2 НПК
да се ползват протоколите от досъдебното производство.
В пледоарията си
прокурорът застъпва, че фактическата
обстановка, описана в постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки
се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен
и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание „Глоба”. Отчитайки многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства, прокурорът счита, че размерът на глобата следва да се определи към
минимума, а именно – 1000 лева.
Защитникът
на обвиняемия – адв. М.Д. – БАК също счита, че са налице предпоставките на чл.
78а НК, като моли за определяне на минимално наказание. Допълнително посочва,
че обвиняемият е единственият родител в семейството, който осигурява доход за
двете си малолетни деца, както и че същият е оказал съдействие на разследването
и съжалява за постъпката си.
Обвиняемият
П. се придържа към заявеното от неговия защитник, както в хода на съдебните
прения, така и при предоставената от съда възможност за последна дума.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият К.И.П. с
ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан.
През 2004г. същият е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.
78а НК, като му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1000 лева. За събирането на глобата бил издаден ИЛ и въз основа на него в ТД на
НАП-*** било образувано изпълнително дело № **********/2004г., прекратено
поради изтичане на абсолютната давност на 01.01.2015г.
П. е баща на две
малолетни деца, без постоянна работа. Живее на съпружески начала, като не
притежава имоти на свое име. Има задължения и кредити.
Обвиняемият притежавал
СУМПС № ********* за категории „В“, „С“, „М“, „АМ“ и „Ткт“, издадено на
23.02.2000г. и валидно до 23.02.2010г. След изтичане на срока на валидност на
СУМПС П. не го подновил, но продължил да управлява МПС. На 07.12.2013г. СУМПС
му било иззето от контролните органи със съставяне на АУАН с бл.№ 21798 от
07.12.2013г. за извършено нарушение по чл. 249, ал.1 КЗ (отм.). Въз основа на
този АУАН била издадена и ЗППАМ № 4900/07.12.2013г., както и НП №
4900/23.12.2013г, влязло в сила на 19.09.2014г.
Към дата 19.03.2018г. П.
бил санкциониран за нарушения по ЗДвП с общо 16 влезли в сила НП, като спрямо
него 5 пъти били налагани и принудителни административни мерки.
Въпреки наложените
наказания и предприетите спрямо него административни мерки обв. П. не подновил
срока на валидност на СУМПС, но и не престанал да управлява автомобил.
На
05.06.2017г. същият бил установен от полицейски служители, че управлява лек
автомобил „***“, въпреки че е лишен от това право. За това му бил съставен АУАН
с бл. № 686324/05.06.2017г., въз основа на който на 08.09.2017г. било издадено
НП с № 17-0769-003278/08.09.2017г. от Началник група към Сектор „ПП“ – ОДМВР-***,
с което за нарушение по чл. 150 ЗДвП и на основание чл. 177, ал.1, т.2, предл.
2 ЗДвП на обвиняемия било наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 300 лева. Наказателното постановление било връчено на обвиняемия лично на
20.10.2017г., не било обжалвано от него и на 30.10.2017г. влязло в законна
сила. Въпреки това обв. П. продължил да управлява автомобил.
На 19.03.2018 год., около 15,00 часа,
в гр. ***, служителите на Сектор „ПП“ при ОДМВР – *** – св. Г.Д.и св. Т.П. изпълнявали служебните си задължения
в гр. ***, ж.к. „***“. На ул. „***“ до бл. 531, същите спрели за проверка т.а.
„***“ с рег. № ***. Установили, че водач е обвиняемият П., както и че същият е
неправоспособен и вече веднъж е бил санкциониран по административен ред за
това. Св. Димитров съставил срещу обв. П. АУАН с бл. № 028031, като
квалифицирал извършеното като нарушение по чл. 150а ЗДвП. Със съставяне на акта
били иззети регистрационните табели на автомобила, както и СРМПС част II и АУАН с бл. № 028030.
За случая била образувана проверка,
резултатите от която били докладвани в РП-***. С постановление от 25.09.2018г.,
на основание чл. 212, ал.1 НПК прокурорът образувал досъдебното производство за
извършено престъпление по чл. 343в, ал.2 НК. В хода на разследването П. бил
привлечен като обвиняем, а в последвалия разпит, в присъствието на защитник, се
възползвал от правото си да не дава обяснения.
По
доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата
на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал,
преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите В.С.(л.40-41 от ДП); Г.Д.(л. 42-43 от ДП); Т.П.(л. 44-45 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 11 от съдебното
производство); наказателно постановление № 4900/23.12.2013г. (л. 4 от ДП); АУАН
с бл. № 686324/05.06.2017г. (л. 5 от ДП); АУАН с бл. № 028031/19.03.2018г. (л.
14 от ДП); АУАН с бл. № 021798/07.12.2013г. (л. 17 от ДП); наказателно
постановление № 17-0769-003278/08.09.2017г. (л.18 от ДП); справка за водач/нарушител
(л. 19-21 от ДП);ЗППАМ № 4900/07.12.2013г. (л.27 от ДП); копие от СУМПС (л. 28
от ДП); справка от ТД на НАП-*** (л.53 от ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви,
логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени
материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да
излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва от
обвиняемия, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави
по-детайлен анализ на доказателствените материали.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по
чл. 343в, ал.2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на
МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане на автомобила в
движение и придвижването му в пространството в гр. ***, по ул. „***”, представлява „управление” на
МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания
на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г.,
според които понятието "управление", включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна
страна, няма спор, че товарен автомобил „***“, с peг. № ***, който обвиняемият е управлявал е „моторно превозно средство”
по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабден с двигател
за придвижване и не е релсово превозно средство.
На последно
място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква
управлението на МПС да се осъществява в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление. В конкретния случай и този признак от обективна
страна е налице. Няма спор, че считано от 23.02.2010г. срокът на валидност на
СУМПС на обвиняемият е изтекъл и същият не го е подновил. Изтичането на срокът
на валидност на СУМПС приравнява водача на „неправоспособен” водач – т.е. на
такъв, който не притежава съответното свидетелство за управление на МПС и в
това становище съдебната практика е последователна (Решение № 44 от 19.02.2013
г. на ВКС по н. д. № 2161/2012 г., I н. о., Решение № 209 от 19.12.2017 г. на
ВКС по н. д. № 1087/2017 г., III н. о., Решение № 70 от 7.04.2016 г. на ВКС по
н. д. № 204/2016 г., III н. о.) и много други. Именно защото считано от
23.02.2010г. П. е бил неправоспособен, с НП №
17-0769-003278/08.09.2017г., издадено от Началник група при Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - ***,
влязло в сила на 30.10.2017г. (около 5 месеца преди процесното деяние),
обвиняемият е бил санкциониран за нарушение по чл. 177, ал.1, т.2, предл. 2 от ЗДвП (в редакцията на нормите към датата на нарушението – 05.06.2017г.). Към дата 19.03.2018г. все още не е бил изтекъл
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление без
съответното свидетелство, но същият е управлявал автомобил, поради което и
деятелността му изпълва всички признаци на състава по чл. 343в, ал.2 НК. В този
смисъл е и цитираното от РП-*** в предложението по чл. 375 НПК Решение на ВКС № 44/19.02.2013г.,
постановено по аналогичен случай.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият П. е съзнавал общественопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия,
че не бива да управлява МПС, тъй като е неправоспособен, както и че с Наказателно постановление №
17-0769-003278/08.09.2017г., издадено от Началник група при Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - ***, влязло в сила на 30.10.2017г. е наказан за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление (НП му е връчено лично на 20.10.2017г.) и не е
изминал едногодишен срок от наказването му, както и че с действията си привежда
в движение автомобила и го предвижва в пространството, като от волева страна обвиняемият
е искал да управлява МПС-то и то именно в едногодишния срок от наказването му за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една до три години и „Глоба“ от петстотин до хиляда и двеста лева. В
същото време по отношение на обвиняемия П.
са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е
неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо
орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не
е бил в пияно състояние, нито след употреба на наркотични вещества и не са
налице множество престъпления.
Действително с Решение на РС-***, в сила
от 14.10.2014г. по НОХД № 2245/2004г. П. е бил веднъж освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК. Същевременно
обаче абсолютната давност за принудително изпълнение на наложеното наказание
„Глоба“ е изтекла на 01.01.2015г. С т. 7
на Тълкувателно решение № 2/28.02.2018г.
на ОСНК на ВКС Върховната инстанция е дала задължително тълкуване на закона,
съгласно което - институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно по отношение
на лице, което вече е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за
събирането й е образувано изпълнително производство, но вземането е погасено по
давност. В този случай, освен давностния срок, следва да е изтекъл и срок,
равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК (една година). В конкретния случай
реабилитацията е настъпила на 01.01.2016г. (една година след изтичане на
абсолютната давност за изпълнение на административното наказание „Глоба“),
поради което и към 19.03.2018г. П. е бил реабилитиран и спрямо него е допустимо
повторното приложение на института на чл. 78а НК.
Съгласно константната практика на ВКС,
когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да
приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че до
настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени противообществени
прояви (същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита като
смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на П., доколкото същото е
отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо
място обв. П. изразява искрено съжаление и разкаяние за постъпката си. Същият е
баща на две малолетни деца, за които следва да полага грижи, а отделно от това е
оказал и съдействие на разследващите. Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият
е лице със сравнително ниска степен на общественаопасност, като настоящето престъпно
деяние е инцидентна проява в живота му, както и че същият е осъзнал стореното и
искрено се разкайва за него. Всичко това води до извода, че в случая са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Отегчаващи отговорността
обстоятелства се явяват многобройните нарушения по ЗДвП, но по мнение на
настоящия състав същите не могат да разколебаят горните изводи.
Поради тези съображение и като съобрази имущественото и
социално положение на обвиняемия, съдът счита, че спрямо същия следва да се
определи наказание при наличие на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства в минимален размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева (с т.6 на ППВС № 7/1985г. е дадено
задължително тълкуване, съгласно което дори наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства в производството по приложение на чл.78а НК не може
да довее до прилагане на разпоредбите на чл. 55 НК).
Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към
спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал.2 НПК
вр. с чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за виновен,
го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай,
обвиняемият бе осъден да заплати в полза на РС-*** 5.00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
По
веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
които да налагат произнасяне от страна на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т.
1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи на
страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.