Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………………..
гр. Варна, ………….………2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, XXV състав, в публично
заседание на първи декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря Светла Великова, разгледа
докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело № 2178/2020 г. по описа на
АдмС – Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба от П.Е.К. с ЕГН ********** срещу
Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МД-АУ-324-1 от 23.04.2020
г., издаден от главен инспектор при „Местни данъци“ към Община Варна, мълчаливо
потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който са установени задължения за
такса за битови отпадъци (ТБО) за 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 306,14 лв.
и лихва за просрочие към 23.04.2020 г. - 28,17 лв.
С жалбата се твърди, че не е взет предвид фактът, че през 2018 г. и 2019 г. от съда за битови отпадъци, наличен в двора на оспорващия, битови отпадъци не са извозвани повече от 10 пъти на година. Разяснява се, че оспорващият е моряк и често отсъства, а когато обитава имота си и напълни пластмасовата 110 литрова кофа с битови отпадъци, се обажда по телефон на сметоизвозващата фирма „ЗМБГ Варна 1“ и се уговаря за всяко извозване без регулярна седмична или месечна честота. Изтъква се, че претендираната ТБО няма нищо общо с действителното количество битови отпадъци, генерирани от оспорващия и с реално направените разходи от фирмата за извозването им. Настоява се, че ТБО се заплаща за реално извършени/предоставени услуги, а и оспорващият е подал декларация за 2018 г. и за 2019 г., че в двора си има поставен стандартен съд от 110л за сметосъбиране и желае ТБО да бъде изчислявана съобразно генерираното количество битови отпадъци. Сочи се, че не е установено на кои дати и колко пъти са били извозвани по 110л битови отпадъци от имота на оспорващия, за да може да се установи обемът на реално извършените услуги и съответно дължимата ТБО. Според оспорващия АУЗД противоречи на целта и на духа на ЗМДТ, изразени с принципа по чл. 67, ал. 1 – понасяне на разходите от причинителя. Искането е да се отмени обжалваният АУЗД и да се задължи Дирекция „Местни данъци“ да изчисли дължимата от оспорващия ТБО съразмерно обема на доказано извършените услуги по сметоизвозването на действителното количество битови отпадъци.
В хода на делото оспорващият поддържа, че реалното извозване на отпадъци от имота му през 2018 г. е 5 пъти, а през 2019 г. – 6 пъти, както и че през 2018 г. е отсъствал от РБ минимум 237 дни, а през 2019 – минимум 202 дни.
С писмени бележки оспорващият отново настоява, че претендираният от ответника размер на дължимата ТБО не съответства на действително предоставените му услуги по сметоизвозване на произведеното от домакинството му количество битови отпадъци, като за количеството им е от значение дали имотът се обитава и колко време се обитава. Доводите на ответника във връзка с декларирането на процесния имот като основно жилище, според оспорващия, се отнасят до данъчното облагане, но не и по отношение на ТБО. Оспорващият твърди, че представените протоколи и актове от ответника не представляват доказателства за правилното изчисляване на конкретните задължения за оспорваната част за компонента „сметосъбиране и сметоизвозване“. Изрично се заявява, че не се оспорва дължимостта на ТБО за компонента „поддържане на чистотата на ….“, а се оспорва единствено размера на ТБО за компонентите „сметосъбиране и сметоизвозване“ и за „обезвреждане на битови отпадъци в депа“. Изтъква се, че следва като няма данни за предоставяне на услугата по „сметосъбиране и сметоизвозване“ няма как да се изчисли количеството битови отпадъци, депонирани в депото в землището на с. Въглен, още повече, че до това депо са се извозвали само „… едрогабаритни отпадъци и изхвърлени около контейнерите смесени отпадъци, образувани при извършване на ремонтни дейност от домакинствата и почистване на замърсявания и нерегламентирани сметища…“, т.е. без битови отпадъци от „сметосъбиране и сметоизвозване“. Сочи се, че не се оспорва цената за 1м3 битови отпадъци 18лв/м3, като се отправя искане ТБО да бъде определена според представените от оспорващия доказателства относно действително извършените сметосъбирания и сметоизвозвания от декларирания от него съд и от посочения от него адрес.
Ответникът – Директорът на Дирекция „Местни данъци“ към Община Варна, чрез процесуалния си представител юриск. С.И, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че са събрани доказателства за реално предоставяне и на трите вида услуги, а възраженията на оспорващия в една част са неотносими, а в останалата – неоснователни. В хода на делото се поддържа, че е без значение колко време в годината лицето обитава имота, респ. отсъства от него, при положение, че не е налице подадена декларация по чл. 71 от ЗМДТ, че имотът не се ползва или не се ползва през определен период от годината, като с оглед претенциите, че жилището не се ползва постоянно, ответникът се позовава и на обстоятелството, че П.К. е декларирал имота като основно жилище. Изтъква се, че имотът на оспорващия попада в Район „Одесос“, поради което честотата на сметоизвозването е такава, каквато е определена със Заповед № 3660/30.10.2017 г. и Заповед № 3989/29.10.2018 г. и двете на Кмета на Община Варна, като в т. ІІІ и на двете заповеди изрично е посочена честотата на сметоизвозване, която да служи за изчисление на ТБО по подадените декларации по чл. 19 от НОАМТЦУТОВ. Пояснява се, че в забележка под табличката в Заповед № 3660/30.10.2017 г. е посочено, че следва за кофи с вместимост 110л да се прилага честотата на сметоизвозване за кофи 240л, т.е. два пъти седмично, като по идентичен начин стоят нещата и за 2019 г. Прилага се по делото информация за начина на изчисления на ТБО в случаите на подадена декларация по чл. 19 от НОАМТЦУТОВ. Искането е да се отхвърли жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е редовна и допустима като отговаряща на
изискванията на чл. 145 и чл. 149 от ДОПК и като подадена от лице с правен
интерес, доколкото с акта се засяга правната му сфера.
От служебно извършената справка по адм. дело № 1278/2020
г. на АдмС – Варна се установява, че от АдмС- Варна по посоченото дело жалбата
срещу процесния АУЗД е била изпратена на Директора на Дирекция „Местни данъци“,
Община Варна с писмо с изх. № 2308/15.07.2020 г. и получена на 17.07.2020 г. (л.
210-211 от делото). Срокът за произнасяне на решаващия орган е до 16.09.2020 г.
- чл. 155, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 60, ал. 6 от ГПК и § 2 от ДР на ДОПК.
В случая е налице мълчаливо потвърждаване на процесния
АУЗД – чл. 156, ал. 4 от ДОПК, поради което срокът за оспорването му предвид
нормата на чл. 156, ал. 5 от ДОПК е 30-дневен от изтичането на срока за
произнасяне на решаващия орган.
Подадената на 01.10.2020 г. жалба до съда срещу
въпросния АУЗД не се явява просрочен.
Съобразявайки
посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и
изведените факти от събраните по делото доказателства, както и с оглед на
разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По отношение
на компетентността на органа, издал оспорения акт:
Обжалваният АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал. 3
от ДОПК, в хипотезата на изречение второ – по искане от 15.04.2020 г. (л. 22-26
от адм. пр.) Процесният
АУЗД е издаден от К. В. Б. - главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в
Дирекция „Местни данъци“ към Община Варна. Като длъжностно лице, заемащо
длъжността по Заповед № 339/13.02.2020 г. на Кмета на Община Варна – л. 32 от
делото, Б. е сред лицата, определени със Заповед № 2888/15.07.2019 г. (т. 4) за
органи по приходите на основание чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ – л. 27 от адм.
пр. Налице са представени доказателства за отсъствието на кмета на Община Варна
(л. 40 от делото) към датата на издаване на Заповед № 2888/15.07.2019 г., която
заповед е издадена от зам.-кмета в условията на заместване, въз основа на
Заповед № К-045/12.07.2019 г. на кмета на Община Варна Изложеното обосновава
извод, че оспореният акт е издаден от материално и териториално компетентен
орган, поради което не е нищожен.
По отношение
спазване на изискването за форма на акта:
Съдът намира, че от посочените в акта фактически
основания могат да се установят юридическите факти, от които органът черпи
конкретно упражненото от него субективно право.
Според АУЗД задълженията на оспорващия произтичат от
подадена декларация за притежаван от него недвижим имот по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № ДК14003441/14.02.2011 г., като имотът е с
партиден № 5501281229039, находящ се в гр. Варна, р-н „Одесос“, ул. „Б.“ № *,
ет. * и представлява земя и сграда, както и от данъчните им оценки. Посочено е,
че са взети предвид и подадените декларации за 2018 г. и за 2019 г. по чл. 19
от НОАМТЦУТОВ, с които лицето е декларирало, че ТБО ще се определя в зависимост
от количеството на изхвърлени отпадъци и ще се ползва 1 бр. съд – кофа 110
литра.
Посочена в АУЗД е и нормативната регламентация във
връзка с ТБО – чл. 18, т. 1 и т. 3, чл. 19, ал. 1 от НОАМТЦУТОВ. Посочени са и
заповедите на Кмета на Община Варна за определяне честотата на сметоизвозване
за 2018 г. и 2019 г., на които се позовава органът и сочи, че определената
честота на сметоизвозване с тези заповеди служи за изчисление на ТБО по
подадените декларации, съгласно чл. 19 от НОАМТЦУТОВ – за район „Одесос“ кофа
240 л – 2 пъти седмично, като в забележка е отразено, че за вече налични кофи с
вместимост 110л се прилага честотата на сметоизвозване за кофи 240л.
С АУЗД, предвид установената внесена сума в размер на
195,08 лв. за ТБО за 2018 г., са определени следните задължения за ТБО в общ
размер 334,31 лв., от които главница - 306,14 лв. и лихва - 28,17 лв., както
следва: за 2018 г. - допълнително 55,53 лв. главница и лихва 11,74 лв.; за 2019
г. - 250,61 лв. главница и лихва 16,43 лв.
Посочено е и правното основание за издаването на акта
- чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл.9б и чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ.
Не се установява съществено нарушение на изискванията
във връзка с формата на акта, което да представлява самостоятелно основание за
отмяната му.
По отношение
спазването на административнопроизводствени правила:
Съдът не установява и съществено нарушение на
административно производствените правила, доколкото органът се е произнесъл
след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при
спазване на процесуалните правила. Оспорваният АУЗД е издаден в производство по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 9б от ЗМДТ от орган по приходите (в
случая общински служител), след подадено от задълженото лице искане. Изпълнено е изискването на чл. 107, ал.
4 ДОПК за обжалване на акта пред горестоящия
административен орган като задължителна предпоставка за обжалването по съдебен
ред.
Относно
съответствието на акта с материалноправните разпоредби:
С оспорения акт за установяване на задължения по реда
на чл. 107, ал. 3 от ДОПК е определена дължимостта и размерът на задължението
му за ТБО за 2018 г. и 2019 г., като са начислени и съответните лихви за
неизпълнение в срок на това задължение. В разпоредителната част на акта са
посочени задълженията по вид, период (по години), правно основание и размер,
както и задълженията за лихви за просрочие, като общият размер на вземането е 334,31 лв., от които главница - 306,14 лв. и лихва -28,17 лв.
Както се посочи, с
АУЗД, предвид установената внесена сума в размер на 195,08 лв. за ТБО за 2018
г., са определени следните задължения за ТБО:
за 2018 г. - допълнително
главница 55,53 лв. и лихва 11,74 лв.;
за 2019 г. - главница
250,61 лв. и лихва 16,43 лв.
Съгласно чл.
162, ал. 2, т. 3, предл. второ от ДОПК, във вр. с чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ЗМДТ,
вземанията за ТБО са публични общински вземания. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ
данъчно задължени лица са собствениците на имоти, облагаеми с ДНИ. Нормата на чл.
64, ал. 1 от ЗМДТ регламентира, че ТБО се заплаща от лицата по чл. 11. Установяването
на задълженията за този вид местна такса следва да се извършва по реда на ДОПК
от служители на общинската администрация, като в случая установяването е по
реда на чл. 107, ал. 3, във вр. с чл. 166, ал. 1 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
с издаването на АУЗД въз основа на подадено от задълженото лице искане.
С разпореждането за насрочване на делото (л. 20 от
делото) съдът е разпределил доказателствената тежест, като и в първото съдебно
заседание по делото е указал на страните за кои факти и обстоятелства не сочат
доказателства.
От приложените по делото доказателства се установява,
следното:
С декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
ДК14003441/14.02.2011 г. оспорващият е декларирал притежаването на имот – земя
и сграда, находящ се в гр. Варна, р-н „Одесос“, ул. „Б.“ № * ет. *, като
имотът е с партиден № 5501281229039 (л. 55-64 от делото).
Данъчната оценка за двете години (2018 г. и 2019 г.) на
земята е 6 240,80 лв., а на сградата -153 357 лв. (справка на л.
70-71 от делото).
Оспорващият е подал Декларация по чл. 19 от НОАМТЦУТОВ
с вх. № МД17001154ВН/24.11.2017 г. и Декларация по чл. 19 от НОАМТЦУТОВ с вх. №
**********/05.11.2018 г., с които е декларирано съответно, че през 2018 г. и
2019 г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството на изхвърлени отпадъци и
ще се използва 1 бр. съд – кофа 110л.
Не е спорно, че имотът на оспорващия е в границите на
Район „ Одесос“ на Община Варна. В този район е организирано сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения (обезвеждането се извършва в завод за ТБО в с. Езерово и/или
в депо до с. Въглен), както и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване – Заповед № 3660/30.10.2017 г. и Заповед № 3989/29.10.2018 г. на Кмета
на Община Варна (л. 41-54 от делото), издадени на основание чл. 63 от ЗМДТ. С
посочените заповеди е определена и честотата на сметоизвозване за район
„Одесос“ за 2018 г. и за 2019 г. -два пъти седмично за кофи 110л. В Раздел ІІІ
на двете заповеди изрично е посочено, че честотата на сметоизвозване, която да
служи за изчисление на ТБО по подадени декларации, съгласно чл. 19 от
НОАМТЦУТОВ за Район „Одесос“, за кофа 240л е 2 пъти седмично, като е вписана
забележка, че за вече налични кофи с вместимост 110л се прилага честотата на
сметоизвозване за кофи 240л.
По отношение
на предоставянето на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване оспорващият не оспорва дължимостта на такса, респ. не оспорва и факта
на предоставянето й. Същевременно ответникът представя доказателства за
предоставянето на процесната услуга – обобщени констативни протоколи и актове
за установяване на подлежащи на заплащане видове работи по месеци за 2018 и за
2019 г. (л. 43–351 от адм.пр.) Видно от обобщените констативни протоколи се
установява, че е извършвано ръчно метене и почистване на трева на тротоари, регули на улични платна, спирки на градски транспорт,
подходи към надлези, подлези, алеи, паркинги, междублокови пространства и др.
обществени територии, оборки на междублокови пространства, паркинги, алеи,
детски и спортни площадки и други места за обществено ползване, както ръчно
почистване на пътното платно от отпадъци като смеси за зимното обезопасяване,
наноси, пясък, пръст, треви и др. От актовете за установяване на извършените и
подлежащи на заплащане видове работи за всеки един месец през 2018. г. и 2019
г., подписани от „ЗМБГ“ АД и от 7 лица като представители на Община Варна, се
установява действителното предоставяне на процесната услуга.
По отношение
услугата третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации ответникът
представя Договор № 201/28.04.2016 г. между Община Аксаково и Община Варна (л.
36-40 от адм. пр.), съгласно който Община Аксаково, в качеството си на Оператор
съгласно Комплексно разрешително № 461-Н0/2013 г., издадено за обект на „Регионално
депо за неопасни отпадъци за общини Варна, Аксаково и Белослав, включващо Клетка
1, Инсталация за компостиране на биоразградими
отпадъци, Съоръжение за рециклиране на отпадъци от строителството и
разрушаване, Депо за инертни отпадъци, включително и от разрушаване“ в
землището на с. Въглен, община Аксаково, област Варна, се съгласява да приеме
отпадъците на Община Варна, както следва: смесени битови отпадъци, обемни
отпадъци, битови отпадъци, неупоменати другаде с цел
обезвреждане чрез депониране в Клетка 1; биоразградими отпадъци, дървесни
материали, с цел оползотворяване в Инсталация за компостиране
на биоразградими отпадъци; смеси от бетон, тухли, керемиди, плочки, фаянсови и
керамични изделия, асфалтови смеси, почва и камъни, с цел оползотворяване в
Съоръжение за рециклиране на отпадъци от строителството и разрушаване и
депониране на остатъка в „Депо за инертни отпадъци“ и/или в Клетка 1 за
битови/неопасни отпадъци.
По отношение
услугата събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и
инсталации за тяхното третиране съдът приема, че услугата за Район „Одесос“ е
възложена от Община Варна на „ЗМБГ“ АД. От обобщените констативни протоколи и
от актовете за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове
работи, съставени поотделно за всеки месец през 2018 г. и 2019 г. се установява
по дни за всеки месец предоставянето на услугата: събиране и транспортиране на
отпадъци от контейнери и тротоарни кошчета до инсталация за механично-биологичнно третиране на ТБО с. Езерово или друго
съоръжение, посочено от възложителя; събиране и транспортиране на едрогабаритни
отпадъци и изхвърлени около контейнерите смесени отпадъци, образувани при
извършване на ремонтни дейности от домакинствата и почистване на замърсявания и
нерегламентирани сметища, до депо за неопасни отпадъци с. Въглен или друго
съоръжение, посочено от възложителя; събиране и транспортиране на биоотпадъци
(хранителни и кухненски) до инсталация за механично-биологично третиране с.
Езерово или друго съоръжение, посочено от възложителя,; събиране и
транспортиране на биоотпадъци (зелени отпадъци) до компостиращо
съоръжение на депо за неопасни отпадъци с. Въглен или друго съоръжение,
посочено от възложителя. Ответникът представя по делото и протоколи за налагане
на санкции и неустойки за определени месец, от които се установява, че е
предвидена и налагана санкция за пропуснато обслужване на бр. съд за отпадъци.
Представените
от ответника актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане
видове работи за всеки един месец, са подписани от страна на Община Варна от 7
лица (кметът на Район „Одесос“, еколога на района, началника на сектор
„Екологичен контрол“ при Община Варна, гл. инспектор „Контрол и отчет на
разходите по чистота“, началник отдел „Опазване на обществения ред“, директора
на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ и от зам.-кмета
на Община Варна). Последното обстоятелство, разгледано в съвкупност с
установяващото се от протоколите за санкции и неустойки за констатирано
неизпълнение от страна на изпълнителя „ЗМБГ“ АД, налага извод за реалност на
предоставяната в Район „Одесос“ услуга по събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране.
Размерът на
ТБО за 2018 г. и за 2019 г. е определен с Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община
Варна.
Между страните не се спори, че като собственик на
процесния недвижим имот П.Е.К. е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 64,
ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ за дължимите ТБО по отношение на този
имот.
Основният
спорен въпрос по делото е правилно ли са изчислени дължимите ТБО за реалното предоставяне
на услугите по чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ за 2018 г. и 2020 г., а именно за събиране и транспортиране на битови отпадъци до
съоръжения и инсталации за тяхното третиране и за третиране на битовите отпадъци в
съоръжения и инсталации, респективно дължими ли са установените от органа
публични вземания.
Разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ
предвижда за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места, да се заплаща такса,
размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено
ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място от общинския съвет – чл. 8 от ЗМДТ,
въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за процесните
дейности.
Нормата на чл. 67, ал.
1 от ЗМДТ (в приложимата редакция за 2018 г. И 2019
г.) регламентира, че размерът на таксата се определя в левове
според количеството на битовите отпадъци, като с ал. 2 на същата законодателят
дава възможност, когато не може да се установи количеството на битовите
отпадъци, да се приеме и друга основа. Съгласно чл. 67, ал. 3 от ЗМДТ в
приложимата за 2018 г. и 2019 г. редакция при определяне размера на таксата в
зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл.
66, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
В случая съгласно чл. 18, ал. 1,
т. 2 от приетата на основание чл. 9 от ЗМДТ Наредба на ОбС
Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Варна (НОАМТЦУТОВ), във връзка с чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, размерът на
таксата за битови отпадъци за жилищни и нежилищни имоти на граждани, както и за
жилищни имоти на предприятия се определя пропорционално върху данъчната оценка
на имота, изчислена по норми съгласно Приложение 2
към ЗМДТ, или в левове според количеството на битовите отпадъци, с
честота на извозване, определена със Заповед на Кмета.
Размерът на ТБО за 2018 г. и за 2019 г. е определен с
Приложение 1 към НОАМТЦУТОВ и е 0,98 на
хиляда пропорционално върху данъчната оценка на имотите, изчислена по норми съгласно
Приложение 2
към ЗМДТ. По видове услуги, таксата е както следва: за сметосъбиране
и сметоизвозване - 0,35 на хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци и депо -
0,35 на хиляда; за почистване на териториите за обществено ползване - 0,28 на
хиляда.
С чл. 18, т. 3 от Приложение 1 към НОАМТЦУТОВ общинският съвет определя ТБО в
зависимост от вида и броя на декларираните към 30 ноември на предходната година
съдове за изхвърляне на отпадъци, да е в размер на 18 лева за 1 куб. метър некомпактирани битови отпадъци, при честота на извозване съгласно
ежегодна заповед на кмета на Община Варна.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2
от НОАМТЦУТОВ, когато размерът на таксата (в частта на услугите
"сметосъбиране и сметоизвозване" и "обезвреждане на битови
отпадъци в депа") се определя според количеството на битовите отпадъци,
към размера на таксата ("сметосъбиране и сметоизвозване" и
"обезвреждане на битови отпадъци в депа") се прибавя и размера на
таксата за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване", като последната за жилищни и нежилищни имоти на граждани, както
и за жилищни имоти на предприятия се пропорционално върху данъчната оценка на
недвижимия имот, изчислена по норми съгласно Приложение 2 към ЗМДТ.
Както се посочи, оспорващият е подал декларации по чл.
19, ал. 2 от НОАМТЦУОВ за 2018 г. и за 2019 г., в които е посочил видът и броят
на необходимите съдове за битови отпадъци, които ще се ползват през годината –
кофа 110л, а определената честота на
извозване съгласно Заповед № 3660/30.10.2017 г. и Заповед № 3989/29.10.2018 г.
на кмета на Община Варна за 2018 г. и за 2019 г. за кофи 110л е два пъти
седмично.
По аргумент от чл. 19, ал. 2, изр. второ от НОАМТЦУОВ,
ако имотът не се ползва целогодишно, таксата в частта по сметосъбиране,
сметоизвозване и обезвреждане в депо, се събира пропорционално за периода,
посочен в декларацията, но такса за поддържане на чистота на територията за
обществено ползване се дължи в годишен размер.
С разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ (в приложимата
за 2018-2019 г. редакция) е регламентирана недължимост
на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от
общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация
по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в
общината по местонахождението на имота;
Не се установява по делото оспорващият да е подал
декларация, че имотът не се ползва през цялата година.
Услугата сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя
от общината на правните субекти, за да се изпълни визираното в чл. 7, ал. 1 от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО) задължение за събиране, транспортиране
и третиране на създадените от дейността отпадъци.
За да възникне задължение за такса за този вид услуга,
е необходимо да са изпълнени кумулативно следните законови предпоставки:
правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; услугата да е
посочена като предоставяна от общината в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ; имотът на правния субект да попада в границите на районите, в които
общината е декларирала, че ще предоставя услугата; общинският съвет да е
определил размера на таксата за услугата; услугата фактически, реално да е
предоставяна.
Задължението отпада в случаите, посочени в чл. 71, ал.
1, т. 1-3 от ЗМДТ, който в редакцията, приложима по отношение на
процесните години предвижда в: т.1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от
общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация
по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в
общината по местонахождението на имота; т.2. поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от
общината; т.3 обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма
такива.
В случая, както се посочи няма спор, а и от издадените
заповеди на кмета за съответните 2018 г. и 2019 г. се установява, че са
определени районите за сметосъбиране и сметоизвозване и графика за това, в
съответствие с ал. 2 на чл. 63 от ЗМДТ, който гласи: "Границите на
районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и
честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се
обявяват публично до 30 октомври на предходната година“. Не се спори, а и се
установява, че процесният имот попада в район, за който е организирано
сметосъбиране и сметоизвозване по заповедите на кмета на общината за 2018 г. и
2019 г.
Установява се по делото и реалното извършване и на
трите дейностите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за 2018 г. и 2019 г. по отношение на
Район „Одесос“, където попада имотът на оспорващия, като честотата, съобразно
посочените заповеди за декларирания ползван съд от 110л, е два пъти седмично,
поради което определеното с оспорвания АУЗД задължение за ТБО за 2018 г. и за
2019 г. е правилно и законосъобразно.
Доколкото размерът на ТБО в случая не се определя
според индивидуалното количество на битови отпадъци за имота или според броя на
ползвателите на услугата в имота (т.е. определената от общинския съвет основа
за определяне на ТБО е различна), е без значение конкретното индивидуално
количество на генерираните и впоследствие третирани в съоръжения и инсталации битовите
отпадъци от имота на оспорващия, в който имот оспорващият живее сам.
Честотата на сметоизвозването
и законодателят (чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ), и местната наредба (чл. 18, ал. 1, т.
2 от НОАМТЦУОВ) регламентират, че се определя със заповед на кмета. Именно
определената от кмета честотата на сметоизвозването е
релевантният юридически факт при установяване на размера на ТБО, а не
конкретната честота на извозване на конкретния съд за битови отпадъци от имота
на оспорващия. В този смисъл е ирелевантно твърдението на оспорващия, който
позовавайки се на месечните си сметки за телефон, сочи, че се е обаждал по
телефона на сметоизвозващата фирма (л. 76-177 от
делото) и съответно според броя на обажданията му, настоява, че сметоизвозването за 2019 г. е било 6 пъти, а за 2018 г. – 5
пъти. Следва да се посочи и че с основание ответникът възразява, че
представените доказателства не способстват за извод, че оспорващият е уговарял
именно сметоизвозването при процесните телефонни
обаждания.
Липсата на подадени декларации, че имотът няма да бъде
ползван през цялата година, обосновава извод, че е без значение и доводът на
оспорващия, че отсъства от имота повече от 200 дни и през двете процесни години
– 2018 г. и 2019 г., за което са представени доказателства – Удостоверение УРИ:
365000-1362/07.06.2020 г. от Началника на Сектор „Български документи за
самоличност“ при ОД на МВР Варна (л. 195 от делото).
В случая, предвид подадените декларации за ползване на
съд за събиране на битови отпадъци – 1 бр. кофа с вместимост 110 л, и предвид честотата
на сметоизвозването, осъществявано съобразно
заповедите на кмета по чл. 63 от ЗМДТ - 2 пъти седмично, правилно е определен
размерът на дължимата ТБО от оспорващия, във връзка с притежавания от него
имот.
С жалбата и в хода на делото не се оспорва определения
с АУЗД размер на таксата за услугата "поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване", определена на основание чл. 19, ал. 1
т. 2 от НОАМТЦУОВ и чл. 18, т. 1 от Приложение 1 към НОАМТЦУОВ (0,28‰), която
правилно и в съответствие с чл. 19, ал. 1 от НОАМТЦУОВ е прибавена към размера
на таксата "сметосъбиране и сметоизвозване" и "обезвреждане на
битови отпадъци в депа", определен според количеството на битовите
отпадъци.
По аргумент от чл. 18, т. 3 от Приложение 1 към НОАМТЦУОВ,
във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 2 от НОАМТЦУОВ и чл. 67, ал. 3 от ЗМДТ (в редакция,
действаща за 2018 г. и 2019 г.), в случая определеният с местната наредба
размер на ТБО – 18 лева за 1 куб.м некомпактирани
битови отпадъци, включва и услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“, и
услугата „обезвреждане на битови отпадъци“.
Правилни с АУЗД са и изчисленията на органа по
отношение на услугите по „сметосъбиране и сметоизвозване“ и „обезвреждане на
битови отпадъци“, както и изчисленията за услугата „поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в
общината“, въз основа на които е установен размерът на ТБО на оспорващия за
2018 г. и за 2019 г. (подробно разяснени – л. 69 от делото).
Не може да бъде възприет доводът, че определянето на
ТБО в случая за процесния имот е в колизия с принципа "замърсителят
плаща".
В подкрепа на направения от съда извод е и практиката
на Съда на Европейския съюз (СЕС). С Решение на
СЕС от 16 юли 2009 г. по преюдициално запитване по
дело С-254/08, СЕС приема, че действащото общностно право допуска
национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на
услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява
въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на
услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително
са произвели и предоставили за събиране.
В този смисъл е и Решение на
СЕС от 18 декември 2014 г. по дело С-551/13, SETAR, т. 47, според
което се допуска национална правна уредба, предвиждаща за целите на
финансирането на системата за управление на отпадъци, например такса, изчислена
въз основа на оценката на обема на генерираните отпадъци, а не върху
действително произведеното и предадено за събиране количество, като такава
уредба не може да се приема за противоречаща на Директива
2008/98/ЕО.
Изрично е прието и в Решение на
СЕС от 30 март 2016 г. по дело С-335/16, че чл. 14
и чл. 15, § 1
от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19
ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви
трябва да се тълкуват в смисъл, че при действащото право на Съюза тези
разпоредби допускат национална правна уредба като разглежданата в главното
производство, в която с оглед на финансирането на услуга по управление и
обезвреждане на битови отпадъци се предвижда заплащане на цена, изчислена въз
основа на предполагаемия натрупан обем на отпадъците от ползвателите на
услугата, а не въз основа на действително генерираното и оставено за събиране
от тях количество на отпадъците, и заплащане от ползвателите в качеството им на
притежатели на отпадъците на допълнителна такса, предназначена за финансиране
на необходими капиталови инвестиции за третирането на отпадъците, включително
рециклирането им.
Действително съдът следва да провери въз основа на
изложените пред него фактически и правни обстоятелства дали това не води до
начисляване на някои "притежатели" на явно несъразмерни разходи
спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да генерират. За тази
цел, казва СЕС, националната юрисдикция по-специално може да вземе предвид
критерии, свързани с вида на заеманите от ползвателите недвижими имоти, площта
и предназначението на тези имоти, възможността на "притежателите" да
генерират отпадъци, обема на предоставените на ползвателите контейнери и честотата
на събиране, доколкото тези показатели могат да се отразят пряко на размера на
разходите за управление на отпадъците.
Както се посочи обаче в случая съдът съобрази вида -
жилищен имот и данъчната оценка на имота, отчитащи и местоположението му в
центъра на гр. Варна, обемът на лично заявения за ползване с декларациите от
задълженото за ТБО лице съд за битови отпадъци, определената от кмета честотата
на сметоизвозване, както и липсата на декларация, че имотът няма да бъде
ползван през цялата година.
СЕС не изключва възможността размерът на таксата да се
определя по критерий, различен от действително генерираните от конкретен обект
количества отпадъци, както е в случая, който критерий е съобразен именно с
вида, площта, предназначението и др. характеристики на притежавания от
оспорващия недвижим имот.
Нещо повече, по отношение на размер на ТБО в частта й
относно предоставяната услуга за "третиране на битовите отпадъци в
съоръжения и инсталации“, повече от очевидно е, че този компонент не се
определя единствено и само от количеството битови отпадъци. Съгласно чл. 66,
ал. 1, т. 2 от ЗМДТ дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62,
т. 2 включват и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация,
закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или
съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци. Така и
според Решение от 14
май 2020 г. по дело С-15/19, т. 50, съгласно чиито съображения чл.
10 от Директива
1999/31 изисква, както следва и от съображение
29 от тази директива, държавите членки да вземат мерки, за да се
гарантира, че исканата цена за обезвреждането на отпадъци чрез депонирането им
се определя така, че да покрие всички разходи по изграждането и експлоатацията
на депото (решения от 25
февруари 2010 г., Pontina Ambiente,
C 172/08, EU: C: 2010: 87, т. 35 и от 24 май 2012
г., Amia, C 97/11, EU: C: 2012: 306, т.
34).
Само за пълнота на изложението съдът намира, че следва
да посочи и следното:
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ в услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва
почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии
от населените места, предназначени за обществено ползване. Гореописаните услуги
не са обвързани с фактическото ползване на имота и е без значение дали
конкретно около имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване,
след като е безспорно, че в самото населено място е налице такава. Тази такса
касае територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от
всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не
само в определен район от него. Наличието на територии за обществено ползване
изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии,
поради което законодателят приема, че общото ползване предполага и обща
отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови
отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО. В този смисъл са и мотивите на решение
№ 10206 от 02.08.2017 г. по адм.д. № 7147/2016 г. на ВАС, VІІ отд., както и от
решение № 15809 от 18.12.2018 г. по адм.д. № 9373/2018 г. на ВАС.
Нормата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ предоставя
правомощието за определяне на териториите за обществено ползване за целите на
услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, на кмета на
общината. Определянето на годишния размер на таксата е предоставено в
прерогативите на общинския съвет и кмета по чл. 66, респ. чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ
и от фактическото й предоставяне. В случаите, когато услугата не се предоставя,
нормата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ изрично предвижда, че такса не се дължи. С
оглед определения обхват на действие на заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в
случая представените Заповеди на кмета на Община Варна, с които са определени
границите на районите, в които през 2018-2019 г. Община Варна организира
сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване, действието им се разпростира и върху процесния имот, попадащ в
границите на район „Одесос“, гр. Варна.
Предвид горното и доказаното реално предоставяне на процесната
услугата в случая правилно с АУЗД е определена дължимостта на таксата за
услугата по "поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване".
В подкрепа на извода за реалното предоставяне на
посочените услуги, инкорпорирани в ТБО, следва да се посочи, че ответникът е
представил актове за установяване на извършени и подлежащи на заплащане видове
работи и обобщени констативни протоколи. Няма нормативно изискване за
удостоверяване извършването на услугата по отношение на конкретни имоти, с
посочване на дати и честота на сметосъбиране. В този смисъл липсата на такива,
не обосновава извод за непредоставяне на услугите,
респективно недължимост на ТБО за тези услуги. Следва
да се има предвид, че общината възлага извършването на тези дейности с договор,
респ. преценка е на общината какви документи ще изисква за удостоверяване
реалното извършване на услугата, като несъмнено доколкото става въпрос за обществен
интерес, следва общината да обезпечи законосъобразното разходване на публичните
финанси и да наблегне на контрола по изпълнението на задълженията от лицето, на
което е възложена дейността. При наличие на уговорка при възлагането за
съставяне и отчитане с определени документи и при липсата на съставени такива,
това има отношение към изпълнението на договора между общината и изпълнителя,
но не може да бъде основание съдът да приеме, че непредставянето на въпросните
документи автоматично влече неизпълнение на задълженията по договора за
извършване на сметосъбиране и извозване. Нещо повече, ответникът представя и
протоколи за наложени санкции и неустойки във връзка с изпълнението на
дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на местата
за обществено ползване, което сочи на упражняван контрол и изпълнение на
задълженията от лицето, на което са възложени процесните дейности.
Не се установява недължимост
на ТБО и в частта относно услугата обезвреждането в депа или други съоръжения
на битовите отпадъци, включваща третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените
отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация,
закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или
съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за
услугата по чл. 62, т. 2. Тази такса се дължи, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ. Наред с изискванията за определяне на границите на районите, вида на
предлаганите услуги и размера на таксата (ал. 2 на чл. 63 от ЗМДТ), като
фактическо основание за възникване на задължението за заплащане на тази такса,
законът поставя изискването общината да поддържа депо за битови отпадъци. В
случая не е спорно, че общината поддържа и ползва депо, което се ползва съгласно
договора между Община Аксаково и Община Варна - Регионално депо за неопасни
отпадъци в землището на с. Въглен, община Аксаково, област Варна.
Съобразяването на приложимите законови норми при
определянето на размера на задължението за ТБО прави неоснователни оплакванията
в жалбата за неправилно определяне на размера й за процесните години.
По отношение
съответствието на акта с целта на закона.
Не е налице и несъответствие с целта на закона. АУЗД е
издаден с единствената цел да бъдат установени и събрани дължимите от жалбоподателя
публични общински вземания за ТБО, дължими във връзка с притежавания от него
недвижим имот. Постигането на тази цел – установяване и събиране на публични
вземания от органите по приходите, е изрично уредено в чл. 1 от ДОПК, а
конкретно установяването на публично задължение по данни от декларации служебно
от орган по приходите е уредено в чл. 107, ал. 3, изр. трето, предл. последно
от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 – 5, чл. 9б от ЗМДТ. В случая крайната цел на
оспорения индивидуален административен акт, както и на правните норми на ЗМДТ и
ДОПК, е да въздействат по максимално ефективен начин върху обществените
отношения, свързани с установяване и събиране на публичните общински вземания
за местни данъци и такси, а непосредствената цел на същия е установяването на дължимите
от оспорващия ТБО за 2018 г. и 2019 г. по отношение на притежавания от него недвижим
имот, което представлява целеният законоустановен резултат, който трябва да се
постигне чрез изпълнението на съдържащото се в този административен акт
волеизявление.
При този изход на правния спор, предвид направеното своевременно искане
и на основание чл. 161, ал. 1, т. 3 от ДОПК, съдът намира, че на ответната
страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение,
изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лв. за настоящата инстанция.
С оглед размерът на установените в случая задължения с обжалвания АУЗД
- 306,14 лв. както и лихва за просрочие към 23.04.2020 г., в размер на 28,17
лв., решението на административния съд е окончателно – чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
На основание чл.
160, ал. 1, предл. последно и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд –
Варна
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Е.К. срещу Акт за
установяване на задължения по декларация № МД-АУ-324-1 от 23.04.2020 г.,
издаден от главен инспектор при „Местни данъци“ към Община Варна, мълчаливо
потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който са
установени задължения на оспорващия за довнасяне на такса за битови отпадъци за
2018 г. в размер на 55,53 лв. и лихва 11,74 лв. и за 2019 г. задължения за
такса за битови отпадъци за размер на 250,61 лв. и лихва 16,43 лв.
ОСЪЖДА П.Е.К. с ЕГН **********,***, сумата
в размер на 300 (триста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :