№ 2834
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100513872 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 15605/27.09.2023 г., постановено по гр.д. №49610/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 175 състав, са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******, срещу Й. Г. Г., с ЕГН
********** и П. Г. Г., ЕГН **********, установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Й. Г. Г. и П. Г. Г. дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД разделно при равни квоти /по 1/2 част за всеки
от тях/ следните суми: сумата от 5548,59 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.03.2019 г. до м.04.2021 г. за
имот, находящ се в гр. София ул. „*******, ведно със законната лихва
считано от 08.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от
537,64 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2019 г. до
31.03.2022 г.; сумата от 52,17 лева, представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от м.03.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва считано от 08.04.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането и сумата от 9,91 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
31.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 18951/2022 г. по описа на СРС, 175-ти
състав.
1
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, в което е
поддържа, че решението е необосновано и постановено при съществени
нарушения на материалния закон. Поддържа се, че от представените
доказателства се установявало, че ответниците са потребители на топлинна
енергия в качеството си на собственици на апартамент № 10, находящ се в гр.
София, ул. „*******. Твърди се, че приетите СТЕ и СГЕ са изготвени във вр.
с абонатен № 17869 за процесния апартамент № 10, а отделно са представени
счетоводни документи за начислени суми именно за посочения адрес.
Въззивникът сочи, че от изготвените експертизи се установявало доставката
на топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, поради
което и се моли решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат
потвърдени, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Въззиаемите Й. Г. Г. и П. Г. Г. са депозирали отговор на въззивната
жаба, с който оспорват същата. Поддържат, че исковете на ищеца срещу тях
за потребена топлинна енергия са отхвърлени с окончателно решения по
в.гр.д. 3897/2022 г. и по в.гр.д. 5123/2020 г. на СГС. Поддържат, че не са
потребители на топлинна енергия, а сградата не е топлофицирана. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК не е постъпило становище по въззивната
жалба от третото лице-помага на страната на въззивника „Т.С.“ ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението
на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация
София" ЕАД против Й. Г. Г. и П. Г. Г., с която са предявени установителни
искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане стойността на потребена топлинна енергия и
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.03.2019 г. до
м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София ул. „*******, както и лихви
върху двете главници.
2
От приетия Договор за продажба на държавен имот съгласно Наредбата
за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 09.08.1972г. се
установява, че Г.Й. Г. и съпругата му П.П. Г.а са придобили правото на
собственост върху процесния апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул.
*******. От приетите удостоверения за наследници, издадени от СО, район
„Средец“, се установява, че Г.Й. Г. е починал на 21.08.2008 г., а П.П. Г.а на
31.01.2013 г., като и двамата са оставили за свои наследници ответниците П.
Г. Г. и Й. Г. Г., както и Г.В.В.. С вписан в Службата по вписванията на
07.02.2018г. декларация Г.В.В. се е отказала по реда на чл. 100 ЗС от правото
си на собственост върху нейната 1/3 ид.ч. от недвижимия имот, с което е
уголемен делът на останалите съсобственици /арг. от нормата на чл.53 ЗН/. По
изложените съображения и през исковия период ответниците са били
собственици на процесния имот при квоти по ½ идеална част за всеки.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. В качеството на титуляри на правото на собственост
ответниците са и страна по облигационното отношение за доставка на
топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с
абонатен, аб. № 17869. Ответниците следва да отговарят за дължимите суми
за потребена топлинна енергия съобразно квотите си в собствеността.
От приетата пред първоинстанционния съд СТЕ се установява, че
количеството топлинна енергия за абонатната станция на гр. София, ул.
„*******, се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско
измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Вещото лице е
посочило, че в имота на ответниците през исковия период е имало монтирани
2 броя отоплителни тела с поставени ИРРО, като не е имало монтиран
узаконен водомер за топла вода. Вещото лице е установило, че за процесния
период не е осигурен достъп до процесния апартамент № 10, поради което
количеството топлинна енергия е начислявано на база, за което са съставени
констативни протоколи с подписи на свидетели. Технологичните разходи са
приспаднати за сметка на ищеца. Изрично в заключението, вкл. в заглавната
част на първа страница е посочено, че същото касае размера на доставената
топлинна енергия в процесния апартамент № 10
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно
изготвено от вещо лице, притежаващо необходимата професионална
3
компетентност.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на
ответницата е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно. Фактът, че в
писмо от 26.02.2018 г. /на л.27 от делото/ имотът на ответниците е посочен
като ап.70, а не ап.10, , не променя извода на съда за доставка на топлинна
енергия на притежавания от ответниците имот – от една страна, абонатният
номер е неизменно един и същ - № 17869, а от друга страна в изготвените
справки от ищцовото дружество е поочено, че партидата на името на
ответниците е открита за апартамент №10 – например съобщение към
фактура за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. /л.38 от делото на
СРС/, съобщение към фактура отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.
Макар в отчетите на „Т.С.“ ЕООД да е посочен като топлоснабден имот ап.70,
заключението на вещото лице по отношение размера и стойността на
доставената топлинна енергия касае ап.10, а отделно отново е посочен и
правилният абонатен номер - 17869. По делото няма категорични
доказателства, че абонатен номер 17869 е открит при ищцовото дружество за
друг имот, като това обстоятелство се опровергава и от изводите на
изготвената СТЕ.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена. От изготвената СТЕ е видно,
че стойността на доставената топлинна енергия за периода 5545,64 лв.
Изготвената СЧЕ установява, че няма извършвани плащания за по вземанията
на абоната за процесния период.
С отговора на исковата молба ответниците своевременно са релевирали
възражение за погасяване на дълга за главницата за топлинна енергия по
давност.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111,б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
4
този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /08.04.2022
г./, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 01.02.2019 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м. м.03.2019
г. /първият месец от исковия период/ не е погасено по давност – за този месец
задължението е станало изискуемо на 15.05.2019 г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.07.2022 г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече),
т.е. след подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 08.04.2022 г. По
изложените съображения и възражението за изтекла погасителна давност се
явява неоснователно, а предявеният иск се явява основателен за сумата от
общо 5545,64 лв., или по 2772,82 лв. за всеки ответник.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период. По делото се установява, че за исковия период м.03.2019 г.-м.04.2021
г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на
5
топлинна енергия е в размер на 52,17 лева лв., поради което и искът се явява
изцяло основателен – по 26,085 лв. за всеки ответник. Възражението за
изтекла погасителна давност по отношение на това вземане е изцяло
неоснователно по изложените по-горе съображения.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца, одобрени с Решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г., клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на
основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г.
започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на
ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на
изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила
на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на
задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите
условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния
размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа
купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Съгласно изготвената СЧЕ, дължимата лихва върху установената главница е в
размер от 537,64 лева за периода 15.09.2019 г. – 11.05.2022 г. – т.е. по 268,82
лв. за всеки ответник.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
С оглед частичното несъвпадение на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149
ЗЕ за главница за потребена топлинна енергия за сумата от 5545,64 лв. /по
6
2772,82 лв. за всеки ответник/, искът за стойността на извършена услуга
дялово разпределение за сумата от 52,17 лева лв. /по 26,085 лв. за всеки
ответник/, както и искът за мораторна лихва върху вземането за топлинна
енергия за сумата от 537,64 лева /по 268,82 лв. за всеки ответник/, като
исковете бъдат уважени в тази част. В останалата част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението
на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. С
оглед частичното уважаване на исковете, дължимите на ответника П. Г.
разноски са 1,27 лв. в първоинстанционното производство, поради което и
решението на районния съд в частта, в която са присъдени разноски над
посочения размер, следва да бъде отменено. Дължимото адвокатско
възнаграждение на адв. М. за първоинстанционното производство също е 1,27
лв., поради което и решението в частта, в която е присъдено възнаграждение
над посочения размер, следва да бъде отменено. На въззивника следва да се
присъдят разноски за първоинстнционното производство в размер от 846,22
лв. съобразно уважената част от исковете, както и разноски по заповедното
производство в размер от 172,60 лв. За въззивното производство на
въззивника следва да се присъдят разноски в размер от 285,37 лв. За
въззивното производство П. Г. претендира 1600 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение, но не е представил доказателства да е сторил тези разноски.
На адв. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
ЗА за предоставена безплатна правна помощ на Й. Г. съобразно отхвърлената
част от въззивната жалба в размер от 1,27 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15605/27.09.2023 г., постановено по гр.д.
№49610/2022 г. по описа на СРС, ГО, 175 състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******,
срещу Й. Г. Г., с ЕГН ********** и П. Г. Г., ЕГН **********, установителни
7
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Й. Г. Г. и
П. Г. Г. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД разделно при равни квоти /по
1/2 част за всеки от тях/ следните суми: сумата от 5545,64 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.03.2019 г. до м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София ул. „*******,
ведно със законната лихва считано от 08.04.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 537,64 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 16.05.2019 г. до 31.03.2022 г.; сумата от 52,17 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от м.03.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва считано от
08.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 18951/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав, в частта, в която
„Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на П. Г. Г. на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата над 1,27 лв. лева разноски, както и в частта, в която
„Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на мл. адв. А. Л. М., АК-
Перник, с адрес: гр. София, бул. „*******, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв
сумата над 1,27 лева, представляваща възнаграждение за безплатно
представителство на Й. Г. Г., и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.
Г. Г., с ЕГН ********** и П. Г. Г., ЕГН **********, дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от общо
5545,64 лева /по 2772,82 лв. за всеки ответник/, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.03.2019 г. до м.04.2021 г. за
имот, находящ се в гр. София ул. „*******, ведно със законната лихва
считано от 08.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от
общо 537,64 лева /по 268,82 лв. за всеки ответник/, представляваща
мораторна лихва за периода от 16.05.2019 г. до 31.03.2022 г.; сумата от общо
52,17 лева /по 26,085 лв. за всеки ответник/, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.03.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 08.04.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 18951/2022 г. по
описа на СРС, 175-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Й. Г. Г., с ЕГН ********** и П. Г. Г., ЕГН **********, да
заплатят на основание чл.78,ал.1 ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК *******, разноски за първоинстанционното производство в размер от
846,22 лв., разноски по ч.гр.д. 18951/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав в
размер от 172,60 лв., както и разноски за въззивното производство в размер
8
от 285,37 лв.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, да
заплати на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. на мл. адв. А. Л. М., АК-Перник, с
адрес: гр. София, бул. „*******, адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в размер от 1,27 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД. на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9