№ 10
гр. Раднево, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Хр.В.
при участието на секретаря И.Д.С.
като разгледа докладваното от Хр.В. Административно наказателно дело №
20215520200325 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба против Наказателно постановление № 488/04.10.2021
г. на Регионална дирекция по горите, с което на Н. Т. Ж., ЕГН ********** с
адрес с. Т., общ. Раднево, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ за нарушение
на чл. 213, ал. 1, т.2 от Закона за горите е наложена глоба в размер на 50.00
лв.
В жалбата се излагат съображения че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Процесуалния представител адв. Х.
поддържа жалбата и сочи съображения за отмяна на наказателното
постановление.
За въззиваемата страна, редовно призована, се явява представител при
разглеждане на делото, който изразява становище за неоснователност на
жалбата. Същият намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че
нарушението е установено по безспорен и несъмнен начин и че НП е
законосъобразно, поради което моли да се потвърди изцяло.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 05.08.2021г. жалбоподателя Н. Т. Ж. съхранявала пред оградата на
къщата, в която живеела 5.0 простр. Куб.м. дърва за горене от акация, орех и
черница )2.0 пр.куб.м. от орех, 1.50 пр.куб.м. от акация и 1.50 пр.куб.м. от
черница), непридружени с превозен билет.
В отсъствие на жалбоподателя бил съставен АУАН, като
актосъставителят приел, че същият виновно е нарушил разпоредбите на
чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите. Същевременно в АУАН било отбелязано,
че нарушителят отказва да подпише акта (удостоверено с подписа на един
свидетел), както и че отказва да получи препис от акта (удостоверено с
подписа на един свидетел).
Въз основа на събраните по преписката материали и след проверка по
реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН административно-наказващият орган приел, че
са налице основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите
ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателя за
нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, налагайки на посоченото
основание наказание– глоба в размер на 50.00 лв. Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид събраните писмени доказателства, както и показанията на
свидетелите К. Г. Т., Г. ЛЮБ. Г., Д. Д. Д. и Д. ИВ. ИВ..
Съобразно установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че в процедурата
по налагане на административното наказание са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила- НП е издадено без АУАН да е връчен
на нарушителя. Това нарушение не може да бъде санирано в съдебната фаза
на производството.
От показанията на свидетелите се установява, че АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя. В АУАН обаче св. И. се е подписал като свидетел
2
на отказ на нарушителя да подпише акта, както и на отказ на нарушителя да
получи препис от акта. При тези обстоятелства в НП е прието, че е налице
хипотезата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН - отказ на нарушителя да подпише АУАН
и да получи препис от него.
В случая от страна на АНО е налице смесване на хипотезите на чл. 43,
ал. 2 от ЗАНН (отказ на нарушителя да подпише акта) и чл. 40, ал. 2 от ЗАНН
(съставяне на акта в отсъствие на нарушителя).
Първата хипотеза - отказ на нарушителя да подпише акта, предполага
неговото присъствие при съставянето му и запознаване със съдържанието му.
В този случай отказът му да подпише акта се удостоверява с подписа на един
свидетел, с което процедурата по съставяне на акта и по връчването му
приключва.
Втората хипотеза - съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, когато
последният е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, изисква актосъставителят да изпълни процедурата,
визирана в чл. 43, ал. 4 от ЗАНН - да изпрати акта на съответната служба, а
ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на
нарушителя за предявяване и подписване.
В настоящия случай от показанията на свидетелите се установява, че
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като последният не е
присъствал по време на съставянето му. Същевременно обаче АНО погрешно
е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН - отказ на
нарушителя да подпише акта. Отказ е налице, само когато актът е предявен на
нарушителя или съставен в негово присъствие, той се е запознал със
съдържанието му и не е пожелал да го подпише. Отсъствието на нарушителя
по време на съставяне на АУАН не води до извод, че той отказва да подпише
АУАН. След като АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, то в АУАН и
в НП неправилно е посочено, че нарушителят отказва да го подпише и да
получи препис от него.
В случая е следвало актосъставителят, съставил акта в отсъствие на
нарушителя, да продължи процедурата по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Няма
никакви данни, нито твърдения актът да е бил предявен по реда на чл. 43, ал.
4 от ЗАНН на нарушителя.
Допуснато е нарушение в процедурата по връчване на АУАН. Безспорно
3
е, че актосъставителят не е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 43,
ал. 4 от ЗАНН - да изпрати съставения в отсъствие на нарушителя акт на
съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по
местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване, като при
подписване да бъде връчен препис от акта срещу разписка. Връчването е
съществен момент в процедурата по съставяне на акта за нарушение,
отразяващ се на законосъобразността на издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН е
императивна и нейното неспазване представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като по този начин е нарушено правото на защита на
нарушителя, който е лишен от възможността да се запознае със съдържанието
на акта, да разбере какво нарушение му се вменява и да организира своята
защита, респ. да направи писмени възражения и да представи доказателства в
предвидения от закона срок.
Издаването на наказателно постановление въз основа на акт, който не е
бил връчен на нарушителя е съществено нарушение на производството по
издаването му и основание за отмяна на НП.
Този порок не може да бъде саниран по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
тъй като посочената разпоредба има предвид пороци във формата на акта, а не
касае изпълнението на процедурата по издаването на НП. Производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност е регламентирано,
като строго формално с оглед осигуряване правото на защита на
санкционираните лица, поради което е недопустимо нарушаване на
административнопроизводствените правила, с които се нарушава това тяхно
право.
В горния смисъл са Решение № 911 от 15.11.2017 г. по к. а. н. д. №
682/2017 г. на Административен съд София – област; Решение № 941 от
27.11.2015 г. по к. н. а. д. № 790/2015 г. на Административен съд София –
област; Решение № 714 от 03.07.2013 г. по к. а. н. д. № 519/2013 г. на
Административен съд София – област; Решение № 735 от 10.07.2013 г. по к.
а. н. д. № 614/2013 г. на Административен съд София – област.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се
отправя искане да бъдат присъдени направените по делото разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е приложен договор
4
за правна защита и съдействие, от който се установява, че жалбоподателят е
заплатил на адв. Х. адвокатски хонорар в размер на сумата от 300. 00 лева. С
оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, в полза на жалбоподателя Н. Т. Ж. следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 300. 00 лева.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено,
поради което на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 488/04.10.2021 г. на
Регионална дирекция по горите, с което на Н. Т. Ж., ЕГН ********** с адрес
с. Т., общ. Раднево на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ за нарушение на чл.
213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложена глоба в размер на 50.00 лв.
(петдесет) лева, и на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите са отнети
вещите, предмет на нарушението: 5.0 простр. куб. метра дърва за горене от
акация, орех и черница, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – СТАРА
ЗАГОРА, представлявана от Директора инж. П.И.З.., да заплати на Н. Т. Ж.,
ЕГН ********** с адрес с. Т., общ. Раднево, направените от нея разноски за
адвокатски хонорар в размер на сумата от 300, 00 лв. /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара
Загора.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
5