Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260158
гр.Бургас, 22.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ти наказателен състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Станимира Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 4912 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „Р.“ ЕООД с ЕИК:*** против наказателно постановление № 107/09.11.2020г., издадено от Директора на РИОСВ-гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, на жалбоподателя, била наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева.
С жалбата се иска атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател – адв.Г., поддържа жалбата и отново моли за отмяна на наказателното постановление. В депозирани писмени бележки доразвива доводите си за непраправилност и незаконосъобразност. Моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание – АНО, редовно призован, се представлява от юрк.К.. Същата излага възражения за недопустимост на жалбата, от една страна, а от друга, за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, с което е санкционирано юридическо лице. Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
Със Заповед № РД-731/08.09.2020 г. на Министъра на околната среда и водите било наредено да се извърши проверка на площадката на дружеството „Р.“ ЕООД s ЕИК: *** съгласно разрешително за дейности с отпадъци № 02-ДО-494-03 от 24.10.2019 г. на Директора на РИОСВ. С оглед на това на 09.09.2020 г. и на 10.09.2020 г. била извършена проверка на място от представители на РИОСВ-Бургас, в която взела участие и св. К.К., заемаща длъжността началник отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в РИОСВ-Бургас. За проверката били съставени констативни протоколи № 018244/09.09.2020 г. и № 018245/10.09.2020 г. По време на втория ден на проверката било установено от проверяващите, че в открит метален контейнер на площадката се намирали битови газови бутилки.
С оглед на тези свои констатации, св.К. съставила АУАН №107/23.09.2020 г., в който посочила, че „Р.“ ЕООД на 10.09.2020 г. в гр.Бургас, кв.Д, местност Ч. Я., УПИ *, поземлен имот с №07079.827.49 по КК на гр.Бургас, извършва дейност с отпадъци без разрешително. В АУАН било посочено още, че били открити битови газови бутилки в открит контейнер в гореописания поземлен имот, които били отпадък с код 15 01 11*, който отпадък не фигурирал в притежаваното от дружеството разрешително.
АУАН бил съставен в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател, който го разписал и не изложил възражения. Такива били изложени допълнително. В тях било посочено, че откритите газови бутилки на площадката не представляват отпадък, а били използвани за извършване на дейност по газ-кислородно рязане, което представлявало технологична операция. Било посочено още и че към момента на осъществената проверка от служителите на РИОСВ-Бургас, офисните помещения на „Р.“ ЕООД били запечатани от Специализираната прокуратура, поради което нямали достъп до документацията на дружеството и било невъзможно да установяват с документи твърденията си.
Сезиран с преписката, АНО приел, че изложените в АУАН факти са установени по несъмнен начин и издал атакуваното понастоящем наказателно постановление, с което на „Р.“ ЕООД с ЕИК:***, за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците и на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, била наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия закон.
Съдът намира, че НП е издадено от компетентен орган, като в хода на административнонаказателното производство са спазени сроковете за издаване на съответните актове. АУАН е съставен в присъствието на упълномощено от законния представител на дружеството-жалбоподател лице и е връчен на същото, видно от пълномощно на л.31. Въпреки това, наказателното постановление е незаконосъобразно, поради следните съображения:
АУАН има констатираща, обвинителна и сезираща функция. Именно с оглед неговата обвинителна функция, посредством която се очертава от обективна и субективна страна предметът на доказване, от съществено значение за правото на защита на жалбоподателя е ясното и точно описание на нарушението и съответстващата пълна правна квалификация. Видно от съдържанието както на АУАН, така и впоследствие в НП е посочено, че на 10.09.2020г. проверяващите констатирали, че на стопанисваната от дружеството-жалбоподател площадка са били открити в открит контейнер битови газови бутилки, които представлявали отпадък с код 15 01 11*, който код не фигурирал в издаденото на дружеството разrешително. Това според актосъставителя представлявало извършване на дейност с отпадъци без разрешително, което изпълвало състава на административно нарушение на чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО.
Видно от съдържанието на тази разпоредба, законодателят изисква за дейност по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I от ЗУО. Какво представлява дейността по третиране на отпадъците е уредено в ДР на ЗУО, а именно параграф 1, т.44, където е посочено, че това са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. От своя страна, в т.13 на същия параграф е посочено, че „оползотворяването“ е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване. В Приложение № 2 към § 1, т. 13 са изброени различни дейност с различен код – от R1 до R13, като с дейност с код R13 е посочено да представлява оползотворяване и съхраняването на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им.
В АУАН е посочено, че се извърва дейност с отпадъци без разрешително. Изобщо не е бил конкретизиран видът на дейността с оглед преценката дали съответните действия по своето естество представляват дейност по третиране на отпадъци, както е предвидено в норамата на чл.35, ал., т.1 от ЗУО. Едва в съдебно заседание, св.К. твърди, че е констатирала извършването на дейност по оползотворяване и съхранение на отпадъци, което представлявало дейност с код R13. Излагането на обстоятелства, които имат значение за съставомерността на деянието като административно нарушение едва пред съдебната инстанция, не може да санира пропускът в АУАН да бъде изложено описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, каквото е изискването на закона в разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН. Това нарушение е пренесено и в НП, тъй съдържанието му съвпада с това на АУАН, поради което е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Това води според съда до невъзможност сакционираното лице да упражни адекватно правото си на защита, тъй като същото се защитава срещу наведените в наказателното постановление обстоятелства. Именно тези процесуални нарушения, водят до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и само на това основание следва да бъде отменено.
В допълнение, съдът намира, че следва да бъде отбелязано следното:
Макар едва в производството пред настоящата инстанция да бяха наведени твърдения, че дейността, която била констатирана да е извършвана от дружеството-жалбоподател касателно процесните газови бутилки, да е дейност по съхрание с код R13, то съдът намира тези твърдения за недоказани. Още след съставяне на АУАН, жалбоподателят, чрез свой пълномощник, е депозирал възражения /л.32/. Видно от съдържанието на същите, още тогава са били изложени твърдения, че газовите бутилки били необходими на дружеството за изпълнение на дейността по газ-кислородно рязане, както и че в случая били обективни пречки за представяне на доказателства в тази насока. По време на разпита пред настоящата инстанция, св.К. заяви, че по време на проверката представител на жалбоподателя е посочил, че намерените в контейнер газови бутилки се използват в дейността по газ-кислородно рязане.
Действително, Решение №02-ДО-494-03 от 24.10.2019 г. предвижда рязането да е газ-кислородно. Това не се отрича и от св.Кукушова, която дори посочи, че макар да го е знаела не го е отчела, тъй като според нея газовите бутилки не се съхранявали правилно, поради което би следвало да са празни. Прави впечатление, че показанията й се характеризират с несигурност относно определени факти, които имат значение за съставомерните такива. Свидетелката заяви, че не може да опише какво точно представлява контейнерът, но бил метален. Свидетелката посочи и „не мога да кажа колко на брой бяха бутилките“, „по начина, по който бяха разположени бутилките, се предполагаше, че са празни“. По-натам заявява, че не е проверявала дали бутилките имали етикет, както и не знаела каква е маркировката на газовите бутилки. Така изложените показания на актосъставителката се характеризират с несигурност в изводите й. От друга страна, се вижда ясно, че голяма част от нейните изводи, на база на които са направени последващите констатации за осъществено административно нарушение, са направени на основата на предположения, а не на обективни доказателства.
Предвид гореизложените изводи за допуснати процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, то съдът намира, че същото следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, и съобразно представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 680 лева, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на дружеството-жалбоподател следва да бъдат присъдени направените от него разноски.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
107/09.11.2020г., издадено от Директора на РИОСВ-гр. Бургас, с което за
нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците, на
основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, на „Р.“ ЕООД с ЕИК:***, била наложена
имуществена санкция в размер на 7000 лева.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на „Р.“ ЕООД с ЕИК:*** сума в размер на 680 (шестстоин и осемдесет) лева, представляваща сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.