РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 365
гр. Пловдив, 28 февруари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ПЕТЪР
ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2013 по описа за 2021
год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
2. Ищецът С.Б.В., с ЕГН **********, с адрес посочен в исковата молба ***,
чрез пълномощника си адвокат М.Ц., иска ответникът ОД на МВР - Пловдив да бъде
осъден да заплати сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди за периода от 23.04.2020 г. до
14.05.2021 г., изразяващи се в срив в нормалния
му начин на живот, психо-емоционален стрес, неспокоен сън, притеснения,
потиснатост, депресия, чувство на унижение и срам пред близки и приятели, в
резултат на незаконосъобразно издаденото му Наказателно постановление (НП)
№ 20-1030-003731/13.05.2020 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“, отменено по съответния ред, в частта, с която му е било
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.2021
г. (датата на влизане в сила на Решение № 260504/27.04.2021
г. по АНД № 5990/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд) до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените
разноски по настоящото дело.
Ищецът твърди, че
в продължение на година от съставянето на акта за установяване на
административното нарушения (АУАН) на 23.04.2020 г. до отмяната на
наказателното постановление с влязъл в сила съдебен акт бил без книжка, което
неимоверно затруднило и променило нормалния му начин на живот и му причинило
горепосочените страдания. В резултата на оставането му без книжка изпитвал
затруднения да се придвижа до работното си място, поради което и трудовият ми
договор бил прекратен. След това започнал работа като монтажник
панели/формовани блокове в „БАУВЕРК“ ЕООД, находящо се в гр. Хисаря като нерядко
се случвало да закъснява за работа, тъй като понякога използвал обществен
транспорт, а директен автобус от с. Стряма до гр. Хисаря нямало, като на
закъсненията му не се гледало с добро око. Молел се на близки и приятели да го
карат, което породило чувство на унижение и срам пред тях. Отделно длъжността му
предполагала да има книжка, за да ходи по обекти, да взима материали, като
липсата на такава го поставило в невъзможност да изпълнява трудовите си
задължения, поради което на 05.08.2020 г. трудовият му договор бил прекратен.
Баща му го обвинявал и упреквал за така създалата се ситуация, което предизвиквало
множество конфликти между тях, като това допълнително влияело на разклатеното му
емоционално състояние и го карало да се чувствам потиснат и депресиран.
Отношенията с баща му се оправили чак, когато излязло съдебното решение, с
което било отменено наказателното постановление.
Междувременно
направил опити да си намери друга работа, като ходел в няколко фирми,
включително и стъкларския завод в гр. Пловдив, но навсякъде едно от
изискванията било да има книжка и поради това не го вземали на работа.
Оставането му без
работа било шок, тъй като имал изтеглени кредити и разчитал на заплатата си да
ги покрива. Съгласно отмененото наказателно постановление имал и наложена глоба
в немалък размер - 1000 (хиляда) лева, която също нямало как да заплати, след
като вече нямал работа. Представял си как затъва в дългове, което предизвикало
поредица от безсънни нощи. Тази загуба на сън се отразило на ежедневието му - бил
редовно уморен и нещастен. Това се отразило на отношенията му с хората, с които
общувал всеки ден - обтегнали се отношенията му с близките и с приятелите му,
затворил се в себе си. Престанал да контактува с хората. Дори се наложило
родителите му да изтеглят кредит, за да покрият неговите задължения, което
допълнително го накарало да се чувства безпомощен и притеснен.
Отделно от това
липсата на книжка го поставила в невъзможност да се грижи и оказва помощ на
баща си Б.В., който бил болен от сърце и имал нужда от периодични прегледи в
медицинско заведение в гр. Пловдив.
Лишаването му от
шофьорска книжка коренно променило живота му. Вече не можел да пътува често до
гр. Пловдив, където живеела приятелката му, с която били заедно от дълги
години, поради което с нея се разделили. Всичко това довело до срив в нормалния
му начин на живот, в общуването му, в спокойствието му и в емоционалното му
състояние.
3. Ответникът ОД на МВР -
Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че исковите
претенции са неоснователни и счита, че като такива следва да бъдат отхвърлени.
Алтернативно моли същите да бъдат намалени
до справедлив размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Подробни съображения излага в писмен отговор на исковата молба, постъпил с вх.
№ 17331/05.10.2021 г. по описа на съда, както и в депозирана по делото писмена
защита.
4. Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че исковата
молба е основателна.
ІІ. За фактите:
5. От данните по делото се установява, че на 23.04.2020 г. около 2,46 часа, на АВТОМАГИСТРАЛА № А-1 в района на 118 км.,
Община Марица, В. като водач на лек автомобил БМВ 320 ЦИ с рег. № ***е
управлявал същия под въздействието на алкохол – 0,86 промила в издишания въздух
в Алкотест дрегер 7510 с № 0245. За така установеното нарушение е съставен АУАН
№ АА 138742 от 23.04.2020 г. Впоследствие е издадено и процесното НП №
20-1030-003731/13.05.2020 г. от Началник
Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на В.
е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
12 месеца, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети 10 контролни точки.
6. Наказателното постановление е обжалвано от ищеца и е
отменено в посочената част с влязло в сила Решение № 260504/27.04.2021 г. постановено
по АНД № 5990 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Пловдив.
7. Като свидетел по делото е разпитана Е.С.В., майка на ищеца. Същата заявява,
че синът й живее при тях. Винаги е живял при тях, поради което е запозната със
случая, в който му било отнето свидетелството за правоуправление. Това станало
миналата година (2020 г.) през месец април. Синът й работел тогава в завод
„Одело“, на входа на Асеновград и пътувал със собствен превоз. След като останал
без свидетелството за правоуправление той нямал с какво да се предвижва до
работа. Започнал да се моли на негови приятели да го карат на работа, да го
вземат от работа, тъй като миналата година, когато бил локдауна нямало
автобусни превози. По време на локдауна миналата година той работел и минавал с
декларации през пунктовете. Така се случвало, че неговите приятели не винаги
имали възможност по това време. Или закъснявал за работа, или не можел въобще
да отиде. Синът й работел като „специалист логистика“. Съответно започнали да
му правят проблеми от работата за тези отсъствия и закъснения. След това през
месец май го съкратили от работа като според свидетелката това била причината
да го съкратят - че той нямало как да ходи на работа. Това се случило един
месец след като му везели книжката. Съответно синът й взел да си търси друга
работа. На всяка една обява, на която кандидатствал, бил моментално викан на
интервю. Той отивал с голям хъс, с големи надежди обаче се връщал много
посърнал, защото всяка една фирма искала да има с какво да пътува до работа. При
положение, че синът й нямал кола, те давали собствен превоз, но той нямал с
какво да управлява този превоз. Минали доста интервюта. Всеки път отивал
обнадежден, но се връщал посърнал. Бил отчаян. Неговите приятели започнали да
му се подиграват, защото той все ги молел да го закарат някъде. Започнали да го
иронизират. Той се затворил в себе си. Не искал да общува с никого. Затворил се
вкъщи, не спял, стоял с часове на компютъра. Гледал с празен поглед. Като го питали
нещо, не отговарял. Въобще не спял през нощта. Свидетелката ставала сутринта и
го заварвала в същото състояние на компютъра. С баща му имало всяка вечер
скандали. Бащата му го обвинявал, че е виновен за това, че са му отнели
книжката, че е без работа. Било му много неудобно защото бил млад човек без
никакви средства, а искал пари за цигари от родителите си. Страшно се изнервил.
След два-три месеца синът й намерил работа, но в Хисаря, в строителството.
Както работел специалист логистика почнал в строителството само да има работа,
да има някакви средства. Само че нямало пак по същия начин с какво да пътува до
Хисаря - да сменя автобуси, някой да го закара. За да стигнел до там ставало
обяд и той нямало как де факто да работи. И пак останал без работа. И това не било
най-лошото. Той имал приятелка от Пловдив, която в началото звъняла почти всеки
ден. Започнала все по-рядко да го търси, защото той нямало как да отиде до
Пловдив и да се виждат. Чувала е го как синът й крещи, когато говорел с нея –
„с какво да дойда, не разбираш ли“. В един момент, когато спрели обажданията и тя
попитала какво става той й казал, че вече не били заедно. Това не бил
единственият проблем. Синът й имал кредит, който нямало как да погасява. Този
кредит нямало с какво да го плаща и те се принудили с баща му да изтеглят
кредит, за да платят дължимото на банката, защото идвали писма със заплахи.
Тази една година била ад не само за него, но и за цялото им семейство. Тези
неща продължили една година, докато синът й бил без книжка. Година след това си
получи книжката и след това нещата се оправили и си намерил работа. Свидетелката
заявява, че знае поради какви причини бил освободен от първата работа. Според нея
причината била, че синът й не ходел редовно на работа. Съпругът й имал
шофьорска книжка. Имали автомобил, който също дълго време не бил в движение и в
момента също не бил в движение. Мъжът й също работел. Той е карал синът им, но
не всеки път можел да отсъства от работа, за да го закара. Когато синът й бил
съкратен имало един месец, в който му плащали от бюрото, но не знае точно сумата.
Следващото, което трябвало да получи като обезщетение понеже е имало борса, било
9 лв. на ден за три месеца, ако не се лъже, за което свидетелката няма спомен
дали е кандидатствал. Тя работела в индустриална зона Стряма. Тази година и миналата
година април месец само едно-две предприятия работели. Всички други били с
намалено работно време. Тя също не била работила два месеца през това време. Тогава
не търсели хора и нямало обяви, по които синът й да кандидатства. Не може да
каже колко често синът й употребява алкохол. Вкъщи не употребявал често. В
смисъл, когато имали поводи, когато се събирали с гости, да, употребява. Но
навън не може да каже.
8. В хода на съдебното производството по делото са постъпили:
- Справка за актуално състояние на действащи трудови договори на ищеца за
периода от 01.04.2020 г. до 31.05.2021 г., изготвена от ТД на НАП – Пловдив, от
която се установява, че С.В. е бил в трудово правоотношение (ТПО) с „одело
България“ ЕООД в периода от 29.07.2019 г. до 31.05.2020 г., след това е
започнал работа в „БАУВЕРК“ ЕООД в периода от 16.07.2020 г. до 06.08.2020 г. и
накрая е започнал работа в „ТИМОНА БГ“ ЕООД от 04.05.2021 г.;
- Заповед № 15/28.05.2020 г. за прекратяване на ТПО на В. с „одело
България“ ЕООД;
- Заповед № 001/05.08.2020 г. за прекратяване на ТПО на В. с „БАУВЕРК“
ЕООД (представена с исковата молба –
л. 11);
- Писмо вх. № 21.12.2021 г по описа на съда, от Директора на Дирекция
„Бюро по труда“ (Д“БТ“) – гр. Пловдив, според което С.В.
има три регистрация като безработно лице в бюрото Д“БТ“ – гр. Пловдив, филиал
Раковски, като последната му регистрация е за периода от 04.06.2020 г. до
10.08.2020 г. В дирекцията нямат данни за получавано обезщетение;
- Договор за потребителски креди № 21R-L564599 от 01 юли без посочена година, сключен между ОББ АД от една страна
като кредитор и от друга страна Б.Д.В. кредитополучател и Е.С.В. съдлъжник, за
сумата от 5000 лв., за която в договора е определена крайна дата за усвояване
01.08.2021 г., ведно със Застрахователен сертификат № ********** от 01.07.2021
г. към Договор за групова рискова застраховка „Живот“ за получатели на
потребителски кредити до 20000 лв. № 3033 от 01.07.2020 г., както и „Специфични
условия на групова рискова застраховка „Живот“ за получатели на потребителски
кредити до 20000 лв. Застрахователен договор № 3033 от 01.07.2020 г.“;
- Договор за кредит за текущо
потребление от 06.02.2019 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и С.В. като кредитополучател, за сумата от 18390 лв. за
срок от 120 месеца, с което се погасяват кредитна карта № 02/24982353 от
08.01.2018 г., кредитна линия № 13/25797656 от 08.01.2018 г., Кредит текущо
потребление № 11/25239724 от 20.04.2018 г., съгласно решение от 28.01.2019 г.
на ЦКПК на банката. Месечна вноска по договора за кредит в размер на 224,58 лв.;
- Покана - Уведомление изх. № 15-20-0156216/05.06.2020 г. от „Банка ДСК“
ЕАД до С.В. във връзка с непостъпила по кредита сума
в размер на 219,59 лв.;
- Договор за потребителски кредит № 30041255556 без дата, с първа
погасителна вноска на 15.01.2020 г., сключен с „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
като кредитор и С.В. като кредитополучател, за сумата от 3000 лв. за срок от 24
месеца. Месечна вноска по договора за кредит в размер на 222,48 лв.;
- Разписки от 01.02.2021 г. и от 12.10.2020 г. за плащане към „Кредисимо“
ЕАД;
- Разписки от 16.04.2021 г. и от 29.01.2021 г. за плащане към „Банка ДСК“
ЕАД.
- По настоящото дело е приложено АНД № 5990 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Пловдив.
ІІІ. За правото:
9. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Според чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, областните дирекции са юридически лица.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуалноправно легитимирана страна по заявената искова претенция, именно ОД
на МВР - Пловдив.
10. Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер -
загуби и пропуснати ползи и неимуществени такива, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
или длъжностни лица в тях се разглеждат от административния съд по реда на чл.
203 и сл. от АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ урежда материалноправния
режим на отговорността с препращане за неуредените въпроси към гражданските
закони - § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Следователно, искът по
глава единадесета от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на
непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите са причинени виновно
от длъжностните лица. С оглед на това, отговорността следва да бъде
характеризирана като гаранционно-обезпечителна. Във фактическия й състав се
включват следните елементи: незаконосъобразен акт (отменен по съответния ред),
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически
състав, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по
посочения ред.
11. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е
административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл
предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че НП №
20-1030-003731/13.05.2020 г. от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Пловдив е отменено по съответния ред в посочената част, а именно с Решение №
260504/27.04.2021 г. постановено по АНД № 5990 по описа за 2020 г. на Районен
съд гр. Пловдив (ПРС), влязло в сила на 14.05.2021 г.
При това положение следва да се приеме, че е налице
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на ответника,
изразяващо в издаването на незаконосъобразно наказателно постановление.
12. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за
конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на
неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято
психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. Тази
категория вреди, макар и да не могат да бъдат предмет на конкретно измерване по
количество и размер също подлежат на установяване посредством допустимите в
процеса доказателствени средства, освен ако
житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при
конкретните обстоятелства. Именно
защото неимуществените вреди не могат да бъдат измерени с количествени
показатели, законодателят в чл. 52 от ЗЗД е приел, че те се определят от съда
"по справедливост".
13. От
показанията на разпитаната по делото свидетелка Е.С.В. по безспорен начин се
установява, че на ищеца е причинено
негативно психическо състояние, изразяващо се в преживени негативни емоции от незаконосъобразно
постановения акт, стрес, неспокоен сън, потиснатост и притеснения по отношение
евентуалната дължимост на наложената му глоба, поради обстоятелството, че
същият в по-голямата част от исковия период е бил безработен и не е разполагал
с парични средства да я заплати, по отношение на затрудненията, които е имал да
се придвижва до работното си място в условията на пандемия (в периодите, в които
през исковия период е бил в ТПО – от датата на издаване на процесното НП
13.05.2020 г. до 31.05.2020 г. и от 16.07.2020 г. до 06.08.2020 г.), както и по отношение на
затрудненията, които е имал впоследствие при намиране на работа, отново в
условията на епидемична обстановка, в резултата на лишаването
му от право да управлява МПС. От
показанията на Е.С.В., настоящият съдебен състав приема за установено и
влошаването на отношенията между С.В. и неговия баща в резултат на издадения
незаконосъобразен акт. В случая свидетелските показания в
достатъчна степен установяват, както вида и интензитета на неимуществените
вреди, така и че същите са пряка и непосредствена последица от незаконното НП.
Казано с други думи, налице е пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Няма категорични данни
по делото обаче, че и в двата случая, в които през исковия период на ищеца е
прекратено трудовото правоотношение, това е било резултата от обстоятелството,
че същият е бил лишен от право да управлява МПС. Нито предположението на
свидетелката, че това е било причина синът й да остане без работа, нито
съдържанието на представените по делото заповеди за прекратяване на ТПО на В. с
двамата му работодатели (находящи се на л. 11 и л. 43 гръб, и цитирани в т. 8 от
настоящото решение), могат да обосноват извод в тази
насока. Не се констатира и пряка причинна връзка между лишаването му от право
да управлява МПС и затрудненията, които ищецът е имал при погасяване на
кредитите си. Последните са в причинна връзка с оставането му без работа, а
оставането му без работа от своя страна не е в пряка причинна връзка с
наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца, както вече бе казано. По делото липсват и каквито и да било обективни данни
В. да е бил подложен на унизително отношение от конкретни негови близки и/или приятели.
Относно твърденията на ищеца, че е изпаднал в депресия, достатъчно е да се
посочи, че депресията е заболяване, което в случая не е доказано по никакъв
начин.
Само за пълнота
следва да се посочи, че доколкото Е.С.В. е майка на ищеца (според
изричното й изявление в съдебно заседание), показанията й
са преценени от съда с оглед на
всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна
заинтересованост.
14. Преди да се пристъпи към
определяне на размера на търсеното от ищеца обезщетение, е необходимо да бъде
обсъден периода на увреждането посочен в исковата, а именно от 23.04.2020 г. –
датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение на В.,
до 14.05.2021 г. – датата, на която с влязло в сила Решение № 260504/27.04.2021
г. постановено по АНД № 5990 по описа за 2020 г. на ПРС, НП №
20-1030-003731/13.05.2020 г. на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив е отменено по съответния ред в посочената по-горе
част.
В тази връзка следва да се отбележи,
че всички административни актове създават права или задължения или могат непосредствено
да засегнат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или
организации, но накърняването на тези права, свободи и интереси ще е незаконно,
когато актовете са незаконни. При това положение и след като едно от условията
за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ е наличието на незаконосъобразен акт, то
вреди от последния могат да се претендират от момента на неговото издаване, но
не и от момента, в който е било инициирано производството по неговото издаване.
И тъй като в случая се
претендират неимуществени вреди, произтичащи от отменено по съответния ред наказателно
постановление, каквито според настоящия съдебен състав са настъпили за ищеца (както вече бе прието по-горе), обезщетение за
същите се дължи от датата на издаване на НП № 20-1030-003731/13.05.2020 г. от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР гр. Пловдив, до датата на
неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, а именно до 14.05.2021 г.
Доколкото обаче, ищецът претендира вреди до 23.04.2020 г., търсеното от ищеца
обезщетение, ще следва да бъде присъдено за периода от 13.05.2020 г. до 14.05.2021 г.
15. Конкретният размер на следващото
се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен
при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото
производството по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
"справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането (времето, през което ищецът е претърпял обсъдените вече неимуществени вреди, а именно от 13.05.2020 г. до 14.05.2021 г.), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания,
на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 800 лева,
който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени
вреди от незаконното наказателно постановление, като искът до размер на 6000 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Основателна при това положение се явява и претенцията на ищеца
обезщетението, да се присъди ведно със законната лихва, считано от 14.05.2021 г. - датата на влизане в сила на решението на ПРС, до окончателното изплащане на сумата в размер
на 800 лв. В този
смисъл Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на
ОСГК.
IV. За разноските:
16. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Те се констатираха в размер на 10 лв. – заплатената държавни такси.
17. По делото е представено адвокатско пълномощно, в което е
посочено, че процесуалното представителство е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗА. При това положение, в полза на адвокат М.С.Ц., вписана с личен № **********
в Адвокатска колегия - Пловдив, с адрес на кантората гр. Пловдив, бул. „Цар
Борис III Обединител“ № 54, лява секция, ет. 4, ап. 25, ще следва да бъде определено възнаграждение в размер на 630.00 лв.,
съобразно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.), от
което обаче, ще следва да бъде присъдена сумата в размер на 84 лв., съразмерно
с уважената част от предявения иск.
18. При посочения изход на
спора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на ответника ОД на МВР - Пловдив,
се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се
констатираха в размер на 150 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ, при съобразяван на фактическата и правна сложност
на делото, от които ще следва да бъде присъдена сумата в размер на 130 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
на МВР - Пловдив, да заплати на С.Б.В., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в
размер на 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на отмяната
по съдебен ред на Наказателно постановление № 20-1030-003731/13.05.2020 г.,
издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“, отменено по съответния ред, в частта, с която му е било
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
за периода от 13.05.2020 г. до 14.05.2021 г., изразяващи се в
емоционален стрес, неспокоен сън, притеснения, потиснатост, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.05.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част и за разликата до пълния му предявен
размер от 6000 лева.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР
- Пловдив, да заплати на С.Б.В., с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата в размер на 10 лв.,
представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна
такса.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР - Пловдив, да заплати в полза на адвокат М.С.Ц., вписана
с личен № ********** в Адвокатска колегия - Пловдив, с адрес на кантората гр.
Пловдив, бул. „Цар Борис III
Обединител“ № 54, лява секция, ет. 4, ап. 25, сумата в размер на 84 лв.
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА С.Б.В., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –
Пловдив, сумата в размер на 130 лв., представляваща равностойността на
осъществената юрисконсултска защита, съразмерно с отхвърлената част от
предявения иск.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: