№ 157
гр. С. , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20215400500172 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№10047/01.02.2021г. от „ГОРУБСО-
М.“АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.М., ул.
„Я.“№1, представлявано от С.А. - Изпълнителен директор, чрез
пълномощника си юрисконсулт Е.А. срещу решение № 10007/15.01.2021 г.
по гр.дело № 68/2020 г. по описа на районен съд – М. , в частите, с които
първоинстанционният съд е осъдил „Горубсо - М.“ АД на основание чл. 200
от КТ, да заплати на Ф.Ф.М., сумата в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на трудова злополука, настъпила на 18.10.2017 г., в гр. М., в 14.00
часа по време на работа в участък „К.д.“, хор. 860, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от 18.10.2017 г. до окончателното изплащане
на задължението,осъден е да заплати на Ф.Ф. М., обезщетение за
имуществени вреди от същата трудова злополука, в размер на 2632.00 лв.,
представляващи обезщетение за заплатените от ищеца средства за лечение,
ведно със законната лихва върпу посочената сума, считано от 18.10.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението.На основание чл. 81, във вр. с чл.
78, ал. 1 от ГПК Горубсо М. АД е осъдено да заплати на адв. С. сумата от
2030 лв. адвокатско възнаграждение.На основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал.
1 ГПК е осъдено Горубсо М. АД гр.М. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на районен съд - М., държавна такса върху
присъденото обезщетение, в размер на 2105,28 лв., както и сумата в размер на
1
758,80 лв. разноски за експертизи и 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.Счита, че в обжалваните части , решението на районен съд
- М. е неправилно и необосновано, постановени в нарушение на материалния
и процесуалния закон, с оглед на което моли съда същото да бъде
отменено.Намира ,че при постановяване на обжалваното решението,
първоинстанционният съд неправилно не е обсъдил в мотивите си,
възражението от страна на „Горубсо - М.“ АД, за липса на експертно
решение на ТЕЛК/НЕЛК, което счита, че в конкретния случай е решаващо
относно изхода на делото. Счита ,че съда е длъжен да изложи мотиви по
всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните
доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно
релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането
на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с
тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на
кои доказателства намира едни факти за установени, а други за
неустановени.В разпоредбата на чл. 13 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, е разписано
изрично, че причинната връзка между увреждането и настъпилата временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, се
установява от органите на медицинската експертиза. В чл. 72 от Наредбата за
медицинската експертиза е отразено, че при определяне процент трайно
намалена работоспособност, решение за причинна връзка се взема от ТЕЛК и
НЕЛК. При постановяване на обжалваното решение, е прието, че е налице
трайно увреждане на здравето, но същевременно счита,че увреждането не е
установено по нормативно определения за това ред и не е обективирано в
писмен документ /експертно решение/ на компетентните органи
/ТЕЛК/НЕЛК/. Експертното заключение на ТЕЛК има двойнствено значение -
от една страна, то представлява индивидуален административен акт относно
наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга
страна, е официален удостоверителен документ за установените в него факти
и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически
факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност
на работодателя и от който зависи съществуването на правото. Счита ,че
липсата на такова решение /или непредставянето му по делото/,
компрометира твърдението на ищеца за наличието на трайно увреждане на
здравето и причинна връзка с претърпяната злополука, което обуславя
отхвърлянето на иска за неимуществени вреди с правно основание чл. 200, ал.
1 КТ.Намира ,че неправилно в своите правни изводи, първоинстанционният
съд е отразил, че при определяне на дължимото обезщетение, е взел предвид
трайният характер на увреждането. Недопустимо е установяването на трайно
намалена работоспособност и причинна връзка, да се извършва в хода на
исковия процес, с оглед специално предвидения за това административен
ред.С Разпореждане № 5104-20-72/02.11.2017г., издадено от ТП на НОИ -
С.,установява ,че се потвърждава, че злополуката е трудова. Но това
разпореждане само по себе си не е достатъчно за уважаване на иска по чл. 200
от КТ. Както разпореждането на НОИ по чл. 60 КСО, така и решението на
2
ТЕЛКсчита че имат характер на официални удостоверителни документи, но
относно различни обстоятелства - с разпореждането по чл. 60 КСО се
удостоверява дали злополуката е трудова, както и какви са причините и
обстоятелствата на нейното възникване, а с решението на ТЕЛК се определя
характерът на увреждането и причинната връзка между увреждането и
настъпилата неработоспособност по повод на трудова злополука - чл. 61, т.5
от Наредба за медицинската експертиза. Щом се твърди, че е налице трайно
увреждане, съответно трайно намалена работоспособност, то счита ,че ТЕЛК
е органът, който следва да се произнесе относно причинната връзка.При
постановяване на решението, счита ,че районен съд - М., не е отчел и фактът,
че всички представени по делото медицински документи са от 2017 г., в която
именно е настъпила и злополуката. След това ищецът не е посещавал лекар и
не е постъпвал в болница във връзка с травмата, получена вследсвие на
злополуката. Счита ,че това от своя страна е показателно за факта, че Ф. М. се
е възстановил напълно и не е имал здравословни проблеми, които да са
свързани с травмата, което доказва, че при него не е налице трайно увреждане
на здравето. След извършената на 12.12.2017 г. операция за реконструкция на
черепната кост и изписването на ищеца от болницата на 19.12.2017 г.,моли
съда да обърне внимание ,че няма данни същият да е постъпвал в лечебно
заведение по повод травмата, както и да са му извършвани медицински
прегледи и манипулации. Лицето е било временно нетрудоспособно в
периода 18.10.2017г,- 21.03.2018 г., след което се е завърнало на работа на
заеманата преди злополуката длъжност в „Горубсо - М.“ АД. Ако е имало
налице трайно увреждане на здравето, респективно трайно намалена
работоспособност, Ф. М. е щял да бъде най-малкото трудоустроен поне за
определен период от време по препоръка на медицинските органи.
Трудоустрояване не е налице, както не е налице и решение на ТЕЛК, в което
да е отразен процент трайно намалена работоспособност, която да е в
причинна връзка със злополуката. Данните от Епикриза №76161/1026,
издадена от УМБАА „Св. Георги“ ЕАД, след операцията за реконструкция на
на черепната кост, сочат: „...Постоперативният период протече гладко и без
усложнения... Пациентът бе в ясно съзнание, контактен, адекватен, не се
установи наличие или развитие на МРД и огнищна неврологична
симптоматика. Пациентът рано се вертикализира и раздвижи активно и
самостоятелно. Субективните оплаквания отзвучаха напълно. Трайно
афебрилен, много добър виталитет. Изход от заболяването: Нормализирано и
добро общо и неврологично състояние, без невродефицит“.Видно от
цитираните по-горе медицински констатации, след приключване на
необходимите оперативни интервенции, възстановителният период при
ищеца е протекъл много добре, без никакви усложнения. След втората
операция на 12.12.2017 г., Ф. М. бързо се е раздвижил самостоятелно, което
счита ,че само по себе си свидетелства за бърз оздравителен процес..Счита ,че
неправилно е отхвърлено възражението за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на Ф. М., поради допусната от негова страна
груба небрежност. Първоинстанционният съд не е обсъдил и отчел,
извършеното от Ф. М. нарушение на чл. 18, т. 1, 2 и 3 от Наредба № 9 от
3
16.12.1997г. за общи правила за упраление на дейността по осигуряване на
безопасността и опазване на здравето на работещите в мините. Посочената
разпоредба вменява в задължение на работещите в мините да спазват всички
мерки за безопасност и здраве при работа; разумно да се грижат за
собствените си безопасност и здраве, и тези на другите лица, които могат да
бъдат засегнати от техните действия или пропуски при работа и да използват
по предназначение предоставените им защитни средства, облекла и
оборудване. В конкретния случай, нарушението на тази разпоредба счита ,че
е съществено, още повече с оглед длъжността, която е заемал Ф. М., а
именно - „Подземен старши началник смяна. Подземен минодобив/той и
ръководител ПВР“. Едно от вменените му с длъжностната характеристика
задължения е: „Организира и контролира правилното и редовно провеждане
на периодични и извънредни инструктажи на работниците по безопасност и
хигиена на труда и противопожарна охрана". Той, повече от всеки друг, е бил
наясно какви са правилата за безопасност и как да ги спазва, за да
предотврати настъпването на неблагоприятни за него последици, поради
което тежестта на допуснатите от него нарушения на трудовата дисциплина е
много по-голяма. Счита ,че Ф. М. не се е погрижил за безопасността и
здравето си като не е проявил необходимото внимание, за да избегне
подхлъзването, което е довело до инцидента.Поради това намира ,че в
настоящия случай е налице допусната от страна на ищеца груба небрежност
- липса на елементарно старание и внимание от страна на пострадалия,
неполагане на грижа за собствената си безопасност, която и най-небрежният
работник на негово място би положил, с което същият е допринесъл за
настъпване на злополуката. Работната среда в рудника е такава, че въпреки
всички взети мерки за безопасност, все пак има предпоставки за настъпване
на злополуки. В някои случаи обаче, работникът въпреки цялото си старание
и внимание, може да стане жертва на инцидент по независещи от него
причини - например при откъсване на скален къс от вече укрепен участък. В
процесния случай счита ,че предотвратяването на злополуката е било изцяло
зависещо от Ф. М.. Той е трябвало е да се движи внимателно, да гледа къде
стъпва и да спазва безопасна дистанция от влаковата композиция.Предвид
изложеното , ако уважаемият съд приеме, че работодателят дължи
обезщетение по чл. 200, ал. 1 от КТ, то моли същото да бъде намалено, в
съответствие с разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, пропорционално, с оглед
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
В съдебно заседание, проведено на 08.09.2020 г., по делото е прието
като доказателство писмо от ЗАД „Алианц България“, с изх. №***/30.06.2020
г., в което е отразено, че: „...във връзка с настъпило застрахователно събитие -
временна загуба на трудоспособност, вследствие трудова злополука с Ф.Ф.
М., за периода 18.10.2017 г. - 21.03.2018 г., на застрахованото лице е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1062,00 лв. “. Съгласно
чл. 200, ал. 4 от Кодекса на труда: „Дължимото обезщетение по ал. 3 се
намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите“. Намира ,че в случая, при
4
постановяване на своето решение, първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение, като не е обсъдил прието и приложено по делото
доказателство. Допуснато е нарушение и на материалния закон, като
неправилно не е приложена разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ, въпреки
наличието на предпоставки за това.Поради това моли съда , ако приеме, че
обезщетение за неимуществени вреди е дължимо, то сумата от 1062 лв., да
бъде приспадната на основание чл. 200, ал. 4 от КТ.По отношение размера на
обезщетението за неимуществени вреди, присъден с първоинстанционното
решение, а именно - 50 000 лв., счита същият за твърде завишен и определен в
противоречие с принципа на справедливостта, отразен чл. 52 от ЗЗД и с целта
на закона. От представените в хода на настоящото производство
доказателства,счита ,че няма данни за наличие на трайно увреждане на
здравето, които да възпрепятстват воденето на нормален и пълноценен живот
от страна на ищеца, с оглед на което счита, че така присъденото обезщетение
за неимуществените вреди е прекомерно завишено и не съответства на реално
претърпените от пострадалия, болки и страдания. С оглед на всичко
гореизложено моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение
в обжалваната му част, поради неговата неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост, и да постанови ново, по същество, с което да отхвърли
предявения иск за неимуществени вреди, тъй като същият е недоказан,
предвид липсата на експертно решение на ТЕЛК, в което да е констатирано
по безспорен начин наличието на причинна връзка, както и трайно увреждане.
Алтернативно, ако приеме съда , че обезщетение се дължи, то моли да бъде
намалено така присъденото обезщетение с първоинстанционното решение,
като съобрази новия размер с реално претърпените от Ф. М., болки и
страдания, както и с допуснатата от негова страна груба небрежност, и
съобразно чл. 201, ал. 2 от КТ, редуцира дължимото обезщетение, в
съответствие със степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия.Претендира разноски пред настоящата инстанция ,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед възможността на
ответника да иска плащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, както и разрешението в полза на юридическото
лице да се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани
от юрисконсулти /чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 от ГПК/, счита, че
първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил искането на „Горубсо -
М.“ АД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което
моли съда да измени решението и в тази му част, като присъди дължимите
разноски пред първата инстанция.В останалата част, счита, че решението на
Районен съд - М. е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да
бъде потвърдено.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№10134/12.03.2021г. от адв.Филип С. пълномощник на Ф.Ф. М. , който
намира ,че въззивната жалба на Горубсо М. АД гр.М. е неоснователна и моли
съда в обжалваните части да бъде потвърдено обжалваното решение като
законосъобразно и обосновано постановено.След като претенцията на
доверителя му е за вреди от трудова злополука ,а не за вреди причинили
5
трайна нетрудоспособност неправилно се претендира да бъде
представено по делото експертно решение на ТЕЛК Моли съда да вземе
предвид ,че са налице остатъчни трайни фиксирани промени ,които няма да
се възстановят и ще продължат да дават отражение на доверителя му Счита
,че това се вижда от разпита на вещото лице по СМЕ в първата
инстанция.Намира ,че липсва съпричиняване от страна на доверителя му и
това възражение на жалбоподателя намира за неоснователно.Освен това
счита ,че това възражение не е направено своевременно ,а съдът по него не
следва да се произнася служебно.Моли в този смисъл въззивният съд да се
произнесе като остави без уважение въззивната жалба на Горубсо М. АД
гр.М. ,като неоснователна.
Постъпила е в законният срок насрещна въззивна жалба с вх.
№10133/12.03.2021г. от адв.Ф.С. С. от АК - София,пълномощник на Ф.Ф. М.
против решение № 10007/15.01.2021г., постановено по гр.д.№68/2020г. по
описа на районен съд –М. в частта , с която е отхвърлен иска за
обезщетение за причинени неимуществени вреди до пълния предявен размер
.Намира,че в тази част решението е неправилно .При определяне размера
на обезщетението съдът е посочил, че е съобразил тежестта на причинените
телесни увреждания, продължителността и интензитета на търпените
физически болки непосредствено след злополуката и по време на
хирургическите интервенции и в продължителния оздравителен период след
всяка от тях, страданията и неудобствата в социално - битов и личен план,
трайния характер на увреждането предвид липсата на благоприятна
медицинска прогноза за пълно възстановяване, последиците от травмата и
оперативната интервенция, ограниченията в социалното общуване и
промяната в обичайния начин на живот, е оглед невъзможността от пълно
възстановяване на здравето занапред и тежкото депресивно състояние, поради
което е определил справедливото и подходящо обезщетение за
неимуществени вреди, в настоящия случай, в размер на 50 000лв.Счита, че
обективната преценка на гореописаните факти както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, би довела до присъждане на претендираното
обезщетение в пълен размер. Счита, че при преценка на обективните и
доказани по делото факти - интензитет и продължителност на болките,
период на възстановяване, влошено психично състояние, налично и към
настоящия момент /показанията на свидетелите Ш. М. и Х. М./, наличието на
трайни увреждания на здравето, а именно: метална пластика на
следоперативния черепен дефект, обуславяща трайно нарушение на
нормалната анатомична форма и структура на черепа и постоянен риск от
възпалителни и алергични реакции.Намира ,че съда не е оценил в достатъчна
степен всички увреждания и настъпилото емоционално страдание на ищеца
както към момента на настъпване на трудовата злополука ,така и към
настоящия момент.Освен това намира ,че районния съд не е взел предвид
възрастта на ищеца , който е на 45 години –млад мъж в активна
трудоспособна възраст Поради това моли съда да уважи в пълен размер
предявеният иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
трудова злополука Претендира разноски за двете съдебни инстанции
6
съобразно уважената част от иска.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№10164
/05.04.2021г. от „ГОРУБСО-М.“АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.М., ул. „Я.“№1, представлявано от С.А. - Изпълнителен
директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Е.А.,която намира ,че
насрещната въззивна жалба е напълно неоснователна и недоказана, с оглед на
което моли съда да бъде изцяло отхвърлена.Счита ,че в обжалваната част,
решението на Районен съд - М., е правилно и законосъобразно. При
определяне на дължимото обезщетение, първоинстанционният съд,счита ,че е
съобразил в пълна степен, тежестта на причинените телесни увреждания,
продължителността и интензитета на търпените физически болки
непосредствено след злополуката и по време на хирургическите интервенции,
и в продължителния оздравителен период след всяка от тях, страданията и
неудобствата в социално - битов и личен план, трайния характер на
увреждането, липсата на благоприятна медицинска прогноза за пълно
възстановяване, последиците от травмата и оперативната интервенция,
ограниченията в социалното общуване и промяната в обичайния начин на
живот, тежкото депресивно състояние на Ф. М.. Счита че неправилността на
първоинстанционното решение в конкретния случай се изразява не в
отхвърлянето на иска за сумата над 50 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, а в присъждането на посочените 50 000 лв., който
размер е твърде завишен и противоречи на принципа на справедливостта,
отразен в чл. 52 от ЗЗД, както и на целта на закона. Имуществената
отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ има за цел да обезщети реално
претърпените от пострадалия болки и страдания, а не да послужи като един
сигурен източник да забогатяване. По отношение твърденията за тежко
депресивно състояние, счита, че в хода на първоинстанционното
производството,същите са останали недоказани. Наличието на депресия може
да бъде доказано от съответния специалист - психолог. Моли съда да обърне
внимание ,че по делото не е назначавана и изслушвана съдебно-психологична
експертиза, поради което счита, че това твърдение е необосновано и
недоказано.
При определяне размера на обезщетението, съдът е посочил, че е взел
предвид „трайният характер на увреждането“. В хода на
първоинстанционното производство не беше представено експертно решение
на ТЕЛК, което да потвърди наличието на трайно увреждане, което да е в
пряка причинно-следствена връзка с претърпяната злополука и настъпилите
вследствие на нея увреждания. Недопустимо е установяването на трайно
намалена работоспособност и причинната връзка с увреждането от трудова
злополука, да се извършва в хода на исковия процес. Законодателят е
установил специален административен ред за това. В разпоредбата на чл. 13
от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки, е разписано изрично, че причинната връзка между
увреждането и настъпилата временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт, се установява от органите на медицинската
7
експертиза. В чл. 72 от Наредбата за медицинската експертиза е отразено
изрично, че при определяне на процент трайно намалена работоспособност,
решение за причинна връзка се взема от ТЕЛК. Липсата на експертно
решение, издадено от компетентния за това орган - ТЕЛК, компрометира
твърденията за наличие на трайно увреждане на здравето и причинна връзка
със злополуката, което е основание за отхвърляне на иска за неимуществени
вреди.С оглед на гореизложеното моли съда да отхвърли насрещната
въззивна жалба в нейната цялост.Моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да реши спора по същество, като постанови
ново решение, с което да отхвърли изцяло иска, алтернативно да намали
присъденото обезщетение, като съобрази неговия размер с реално
претърпените от Ф. М. болки и страдания. Подробно съображенията си в тази
насока твърди ,че е изложила, в подадената от „Горубсо - М.“ АД, въззивна
жалба.
В съдебно заседание пред окръжен съд С. ,жалбоподателят
„Горубсо М. „АД гр.М. редовно призован ,не изпраща
представителПостъпила е молба –становище от юриск.А. с която моли съда
да уважи депозираната от нея въззивна жалба по подробни съображения
изложени в писмена защита.Счита ,че насрещната въззивна жалба е
неоснователна ,за което излага съображения подробно.Моли съда на
основание чл.78,ал.3 във вр. с ал.8 ГПК въззивния съд да присъди в полза на
доверителя и разноски за настоящата инстанция, представляващи юриск.
възнаграждение.
С.ският окръжен съд намира че както въззивната жалба така и
насрещната въззивна жалба са процесуално допустими.Депозирани са от
надлежно упълномощени процесуални представители , в законният срок , с
внесена държавна такса от „Горубсо М. „АД гр.М. ,срещу съдебен акт ,
който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената
защита.
Разгледана по същество въззивната жалба на „Горубсо М.“ АД гр.М.
е неоснователна по следните съображения:
Ищецът Ф.Ф. М. от гр.М. е предявил обективно съединени искове
с правно основание чл.200 КТ ,с които моли съда да бъде осъден ответника
Горубсо М. АД гр.М. да му заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпила на 18.10.2017г. трудова злополука в
размер на 70 000 лева ведно със законна лихва върху тази сума,считано от
датата на злополуката до окончателното и изплащане и иск ,представляващ
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 632 лева ,ведно със законна
лихва ,считано от датата на злополуката -18.10.2017г. до окончателното и
изплащане и разноски.
Въззивният съд намира, че делото е решено при изяснена фактическа
обстановка, която въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря в
цялост, а препраща към нея, предвид възможността по чл. 272 ГПК. Съдът ще
8
обсъди само доказателствата, относими към възраженията на страните във
въззивното производство.
По съществото на спора, както приема и М.ският районен съд , за да
възникне отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение на
работника за вреди причинени от трудова злополука, от обективна страна
следва да са осъществени следните предпоставки: ищецът да установи по
предвидения в КСО ред, че е претърпял трудова злополука, произтичаща от
изпълнение на задължения по трудовото правоотношение с ответника. От
значение е да се установи безспорно, че от тази злополука са претърпени
вреди - болки, страдания и разстройство на здравето и не на последно място,
следва да се установи непротиворечиво, че вредите са в пряка причинно
следствена връзка със злополуката. Доказателствената тежест за
установяване кумулативното наличие на всички посочени факти е на ищеца.
Ответникът по иска (работодателят/ е следвало да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
Страните по делото не спорят че ищеца е работил над 10 години
при ответника „Горубсо - М.“ АД, ЕИК *********, на длъжност подземен
старши началник смяна.Със заповед № 13/12.02.2020 год., трудовият му
договор с ответника е бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 Кодекса
на труда.Няма спор ,че на 18.10.2017 г. ищецът е бил на работа първа смяна,
на обичайното му стационарно работно място - участък „К.д.“, хор.650 и
около 14:00 часа и докато преминавал покрай влакова композиция /вагони с
руда/ се подхлъзнал и ударил челото си над дясното око в ръба на един вагон,
в резултат на което получил открита фрактура на черепа и епидурален
кръвоизлив
С разпореждане № 5104-20-72 от 02.11.2017 г., ТП на НОИ – С. е
прието ,че станалата с него злополука на 18.10.2017 г. за трудова по смисъла
на чл.55, ал.1 КСО и че злополуката е през време и във връзка с
извършваната работа.Установено е също така, че първа помощ му е била
оказана в ЦСМП при МБАЛ „Проф. Д-р Константин Чилов“ ЕООД гр. М.,
където му била направена рентгенография на череп, от която се установявят
данни за фрагмент в дясната половина на сквама осис фронталис над нивото
на фронталния синус с дислокация, след което по спешност е бил
транспортиран в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр. С. и там са му били
извършени лабораторни изследвания и КАТ на главен мозък, като
резултатите, са сочели, че е налице: „ ...множествена фрактура в дясно
супраорбитално с пенетрация на фрагменти и контузия на дясна хемисфера с
епидурален хематом... “, поради което е бил транспортиран и приет за
лечение в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ “Свети Георги“ ЕАД, гр. П.
и му е била извършена спешна оперативна интервенция: ДЕВИЗНО
ВУЛНЕРИС. КРАНИОТОМИЯ ОСТЕОКЛАСТИКА РЕГИО ФРОНТАЛИС
ДЕКСТРА. ЕКСТИРПАЦИО ФРАГМЕНТОРУМ. ЕВАКУЧЦИО
ХЕМАТОМА ЕПУДУРАЛЕ АКУТА РЕГИО ФРОНТОТЕМПОРАБАЗАЛИС
ДЕКСТРА. РЕВИЗИО СУБДУРАЛЕ, СУТУРА ДУРА МАТЕР ЕЦЕФАЛИ.
9
ДЕКОМПРЕСИО ЦЕРЕБРИ. “
Няма спор ,че на 11.12.2017 г.е постъпил отново в клиника по
неврохирургия на УМБАЛ “Свети Георги“ ЕАД, гр. П. и му е била извършена
операция: ,ДЕВИЗНО ВУЛНАРИС. ПЛАСТИКА ДЕФЕКТИ КРАНИИ
(TitaMesh Plating System, TITANIUM ALLOY - Standard Dynamic Mesh 0.6
mm, Self Drilling 1.5 mm Screws) т.е. пластика на черепния дефект с
предварително моделирана към дефекта титаниева мрежа, която се фиксира
към черепната кост с 8 титаниеви винтчета и че е бил изписан на 19.12.2017 г.
Първото възражение във въззивната жалба на „Горубсо М. „АД
гр.М.,че не е било представено експертно решение на ТЕЛК, което да
потвърди наличието на трайно увреждане, което да е в пряка причинно-
следствена връзка с претърпяната злополука и настъпилите вследствие на нея
увреждания е неоснователно .Претенцията на Ф. М. е за причинени
имуществени и неимуществени вреди ,причинени от трудова злополука-
чл.200,ал.1 КТ , а не за вреди ,причинили трайна нетрудоспособност-
чл.200,ал.1предложение второ КТ .
Въззивният съд намира ,че е неоснователно и второто възражение на
Горубсо М. АД гр.М. ,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца. Правнорелевантна е не всяка форма на вина, а само грубата
небрежност. Тя е съответна на самонадеяността в наказателното право.
Пострадалият трябва да е предвиждал настъпването на неблагоприятния
резултат, но да се е надявал, че той няма да настъпи.
Вярно е че още в отговора на исковата молба процесуалният
представител на ответника е повдигнал този въпрос ,но в хода на цялото
исково производство въззивният съд намира ,че не се събират
доказателства за допусната от страна на ищеца груба небрежност От
изложеното в с.з. на 29.10.2020г., от свидетеля Х. К.Т. - колега на ищеца и
очевидец на злополуката, се изяснява , че Ф. М. се е подхлъзнал, тъй като
парамента е бил влажен, от вагоните е капело вода.Този свидетел установява
по безспорен начин че по време на инцидента Ф. М. е бил с поставена
обезопасителна каска, както и, че когато машината е била в покой, какъвто е
настоящия случай, работниците просто са я заобикаляли . Всичко това
свидетелства за липса на допуснати от Ф. М. нарушения на правилата за
безопасност, още повече при условията на груба небрежност.По никакъв
начин ответникът /работодателя / не установява пострадалия да е
допринесъл за настъпване на трудовата злополука .Последният се е погрижил
за безопасността си/чл.33 от ЗЗБУТ / като е бил с каска ,но както установява
в.л. по СМЕ д-рМ. в края на заключението си ,че всички минни работници
следва да работят с каска ,която предпазва главата и горната половина на
челото.В.л. установява ,че при тези данни , ако Ф. М. е носел каска ,пак са
щели да настъпят същите увреждания.
От районен съд М. е била назначена ,приета и неоспорена от страните
СМЕ на вещото лице д-р Х. М. и съгласно заключението се установява, че
10
инцидента с ищеца е станал октомври месец през 2017 год. , преди три
години и че все още са налице симптоми на следтравмена повреда на главния
мозък и клинични и субективни оплаквания – главоболие и т.н., че са налице
промени в биоелектричната активност на главния мозък, налице е трайно
увреждане в главния мозък, една зона не малка, около 4 см в десния дял,
което съответно си дава своето отражение върху емоционалното състояние
и върху психиката на Ф. М..
Видно от СМЕ се установява , че в резултат на претърпяната на
18.10.2017г. трудова злополука на Ф. М. е било причинено „ ...открита и
проникваща черепномозъчна травма , съдържаща следните травматични
увреждания: контузия на главата; открита и проникваща импресионна
фрактура на черепа в дясната челно-базална област; остър епидурален
хематом в дясната челно-слепоочнао - базална област; контузия и притискане
на мозъка; травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки“.Вещото лице
сочи в заключението си , че при ищеца са налице следните трайни
увреждания на здравето:
-метална пластика на следоперативния черепен дефект, обуславяща трайно
нарушение на нормалната анатомична форма и структура на черепа и
постоянен риск от възпалителни и алергични реакции;
-трайна и дефинитивна увреда на част от мозъчното вещество в десния челен
дял на главния мозък, с размери около 35/20мм;
-нарушена мозъчна биоелектрична активност с нискоамплитудна основна
активност, представена от представена от дезорганизиран алфа ритъм с
честота 12хц/сек., с примеси от бета вълни;
-хипертрофичен и ясно видим белег в дясната половина на челото с
неправилна „Г“-образна форма и обща дължина 10,5см., причиняващ
загрозяване.
-постконтузионен синдром с неврологична и психологична симптоматика.
Вещото лице установява ,че в случая травмата е локализирана директно в
долната дясна половина на челото, над дясната орбита, в незащитена от
каската зона... “ В заключението си вещото лице е посочило, че в пряка
причинно следствена връзка с настъпилата трудова злополука са
оплакванията на ищеца от главоболие появяващо се при физически
натоварвания, и неблагоприятни температурни въздействия - топлина, студ и
др., като в тези случаи се налага прием на обезболяващи лекарства.В съдеБно
заседание пред районен съд М. в.л.установява , че при ищеца все още са
налице симптоми на следтравмена повреда на главния мозък и клинични
и субективни оплаквания — главоболие и т.н., както и, че са налице промени
в биоелектричната активност на главния мозък, налице е и трайно
увреждане в главния мозък, една не малка зона около 4 см в десния дял,
което съответно си дава своето отражение върху емоционалното състояние
и върху психиката на ищеца.
11
От показанията на св. Ш.А. М. и Х. Ф. М., чиито наблюдения са преки и
лични, изцяло се потвърждават изложените в исковата молба факти и
обстоятелства по отношение на болките и неудобствата изпитвани от ищеца
по време на оздравителния му период, както и по отношение на отражението
на злополуката върху неговото емоционалното състояние - от жизнена
личност се е превърнал в един неспокоен човек , напрегнат, изпитващ страх,
че няма да може да се грижи за семейството си. От събраните по делото
гласни доказателства се установява, че след злополуката ищеца се е
променил, страхувал са е и че в болницата, жена му е била придружител, тъй
ката не можел да се обслужва сам. След болницата, първите дни пак бил с
придружител, с постоянно главоболие, страхувал са постоянно, че няма да
може да се грижи за семейството си и че сега също има болки в главата и се
оплаква от главоболие, че е неспокоен и по-подтиснат.В този смисъл е
неоснователно възражението на жалбоподателя Горубсо М. АД гр.М. ,че е
трябвало да бъде назначена психологическа експертиза в първата инстанция
,за установяване на тези обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, който намира приложение и
при преценка обезщетението за неимуществени вреди претърпени от трудова
злополука, размерът на обезщетението се определя по справедливост, въз
основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, здравословното състояние на пострадалия,
моралните и физически страдания от осакатяванията, нивото на
възстановяване на ищеца и т. н. (т. II от ППВС 4/1968 г.) При определяне
размера на обезщетението следва да се съобразят както тежестта на
увреждането, така и продължителността на възстановителния период,
степента и интензитета на конкретно изживените физически и емоционални
страдания, стрес и психично натоварване, възрастта на пострадалия и т. н. Чл.
52 от ЗЗД, който следва да се прилага при липсата на изрична законова уредба
в този смисъл в КТ, предвижда критерий за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди "по справедливост". Този критерий, с оглед паричния
характер на обезщетението, е детерминиран от съществуващите инфлационни
процеси в страната и има различно и специфично проявление на различни
етапи от развитието на обществото. В този смисъл, при определяне на
размера на обезщетението, следва да се вземат предвид обществено-
икономическите условия към момента на настъпването на увреждането –
18.10.2017г.,обстоятелството ,че пострадалия е на 49г.,получил е сериозни
травми –трайна дефинитивна увреда на част от мозъчното вещество в десния
челен дял на главния мозък ,с размери около 35/20 мм,нарушена е била
мозъчната му биоелектрична активност с нискоамплитудна основна
активност,което според в.л.М. по СМЕ дава своето отражение върху
емоционалното състояние на пострадалия и върху неговата психика.Налице е
бил и пост контузионен синдром с неврологична и психологична
симптоматика
Поради това законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че една
12
сума в размер на 50 000 лева ,след като е е имал предвид заплатеното
застрахователно обезщетение ,би се явила справедлив еквивалент на
основание чл.52 ЗЗД на болките и страданията които е търпял и продължава
да търпи ищеца Поради това в тази част ще следва да бъде потвърдено
обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено.
По отношение на предявения от Ф. М. иск за имуществени вреди в
общ размер на 2 632,00лв., същия въззивният съд намира за основателен и
напълно доказан. От представените и приети като доказателство по делото на
районен съд –М. доказателства , се установява, че Ф. М. е заплатил общо
112.00лв. за потребителска такса лично за себе си, както и такса за
придружител, от какъвто същият несъмнено е имал нужда непосредствено
след злополуката / виж приложена по делото фактура №
**********/27.10.2017г., издадена от УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД,
гр.П./.Закупил е титаниева мрежа 100x100 с 8 винта, на стойност 2
520.00лв., с която е извършена пластиката на черепния дефект /фактура №
***/11.12.2017г. издадена от УМБАЛ“Св.Георги „ЕАД гр.П..Освен това
представените разходни документи по делото ответникът Горубсо М. АД
гр.М. не ги е оспорил.В този смисъл и в частта за присъдените имуществени
вреди решението на районен съд М. е законосъобразно и обосновано
постановено и ще следва да бъде потвърдено.
С.ският окръжен съд намира ,че насрещната въззивна жалба на Ф.Ф. М.
е неоснователна и следва в частта ,с която е отхвърлен иска за причинени
неимуществени вреди ,от трудова злополука за разликата над 50 000 лева до
70 000 лева ,ведно със законна лихва от 18.10.2017г. до окончателно
изплащане на сумата , решението на районен съд –М. да бъде потвърдено
като законосъобразно и обосновано постановено.
Видно от заключението на вещото лице М. по СМЕ ,че за три години са
завършили всички възстановителни периоди на една сериозно черепно-
мозъчна травма, като ищеца се е възстановил напълно, върнал се е на
предишната на работа при ответника и се е пенсионирал. В този смисъл са и
други приложени по делото доказателства Категорично се установява, че не е
бил представен на ТЕЛК и няма решение за намалена работоспособност.След
втората операция на 12.12.2017г. Ф. М. бързо се е раздвижил
самостоятелно ,което определя че е налице бърз оздравителен процес.
Съдът намира ,че оглед на обстоятелството ,че както въззивната
жалба ,така и насрещната въззивна жалба са неоснователни , разноските
остават за страните така както са направени.
Водим от гореизложеното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА решение №10007/15.01.2021г. по гр.д.
№68/2020г. по описа на районен съд гр.М. в частта с която е осъден на
основание чл. 200 КТ, "ГОРУБСО М." АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. М., ул. "Я." № 1, представлявано от изпълнителния
Директор С.С.А. да заплати на Ф.Ф. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
обл.С., общ. М., гр.М., ул. “Я.“ № 5, действащ чрез пълномощника си
адв.Ф.С. С. от САК със съдебен адрес: гр. К., бул. „Б.” №*, вх.Б, ап.1, ет.1,
тел***, сумата в размер на 50 000 лева (петдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на трудова злополука, настъпила на 18.10.2017 г. в гр. М., в 14.00 час по
време на работа в участък „К.д.”, хор. 650, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 18.10.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението,в частта с което е отхвърлен иска за неимуществени вреди над
уважения размер от 50 000 лева до предявения размер от 100 000 лева като
неоснователен и недоказан, в частта с която е осъден на основание
чл. 200,ал.3 от КТ, "ГОРУБСО М." АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.М., ул."Я." № 1, представлявано от изпълнителния
Директор С.С.А. да заплати на Ф.Ф. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
обл.С., общ. М., гр.М., ул. “Я.“ № 5, действащ чрез пълномощника си
адв.Ф.С. С. от САК със съдебен адрес: гр.К., бул.„Б.” №*, вх.Б, ап.1, ет.1,
тел***, обезщетение за имуществени вреди от същата трудова злополука в
размер на размер на 2 632.00 лева, представляващи обезщетение за
заплатените от ищеца средства за лечение, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 18.10.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението,в частта с която е осъден на основание чл. 81 във вр. с
чл.78,ал.1 от ГПК, "ГОРУБСО М." АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.М., ул."Я." № 1, представлявано от изпълнителния
Директор С.С.А. да заплати на адв. С. сумата в размер на 2 030 лева
адвокатско възнаграждение,в частта ,с която е осъден на основание чл.81
във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК, "ГОРУБСО М." АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.М., ул."Я." № 1, представлявано от
изпълнителния Директор С.С.А. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд -М. държавна такса върху присъденото
обезщетение в размер на 2 105.28 лева, както и сумата в размер на 758.80
лева, разноски за екпертиза и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист,поправено с решение №10026/26.04.2021г. по гр.д. №68/2021г. по описа
на районен съд гр.С. ,като законосъобразно и обосновано постановено.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба при
условията на чл.280,ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15