№ 2154
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
В.ия Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20221100512616 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.10.2022 г., постановено по гр. д. № 72597/2022 г. по
описа на СРС, 76 състав, е признато за установено правото на Етажна
собственост, находяща се в гр. София, ул. *******, за изваждане от сградата
за срок от три години на живущия в ап. 6 А. П. П., въз основа на решение от
19.08.2021 г. на общото събрание на етажната собственост по чл. 45, б. „б“
ЗС, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
21.09.2021 г. по гр. д. № 52365/2021 г. на СРС, 76 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника А. П. П.,
чрез пълномощника му адв. В. Д., в която се излагат оплаквания, че същото е
неправилно и незаконосъобразно като постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не
допуснал поради преклузия разпит на свидетел на ответника за установяване
психичното му състояние, а кредитирал показанията на единствения разпитан
свидетел относно редовността на свикването и провеждането на общото
събрание, което се е отразило на правилността на решението по делото. Без
представени от ищеца писмени доказателства съдът отхвърлил оспорванията
на ответника относно наличието на етажна собственост, легитимно избран
управител на последната, редовно свикано общо събрание, прието решение от
събранието при наличие на кворум и съставен протокол за провеждането му
съгласно изискванията на ЗУЕС. Нямало доказателства поканата и
1
протоколът за събранието да са били поставени на видно място и да са стояли
достатъчно дълго за може ответникът да се защити срещу обвиненията,
съответно да обжалва решението за отстраняването си. За присъствалите на
събранието лица нямало данни дали притежават самостоятелни обекти в
етажната собственост, кои са тези обекти и какъв е процентът на
притежаваните от тях идеални части. Списъкът с подписи на присъствалите
бил представен отделно от самия протокол за събранието. Решението на
общото събрание било основано единствено на твърдения за опасното
психично състояние на ответника без да са посочени конкретни негови
агресивни действия и заплахи, освен твърдения за изявления в социални
мрежи. Липсвали данни ответникът да е продължил със заплахите си и след
отправено до него предупреждение за това. В мотивите си съдът погрешно
приел, че А. П. не е могъл да навежда твърдения за незаконосъобразността на
решението, щом не е обжалвал същото в отделно производство. Поради
изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск
да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
собствениците на самостоятелни обекти в сградата – етажна собственост,
представлявани от управителя, чрез пълномощника адв. А. А., в който се
посочва, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Липсвали
допуснати от съда процесуални нарушения, тъй като непровеждането на
разпит на поискания от ответника свидетел се дължало единствено на
процесуалното бездействие на страната да го доведе за проведените открити
заседания по делото. Възраженията за незаконосъобразност на решението на
общото събрание не следвало да бъдат разглеждани, тъй като същите могли
да бъдат релевирани единствено в рамките на преклузивния срок по чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС. Пропускането на този срок осуетявало възможността за
оспорване на изискванията за формална валидност на това решение. От
данните по делото ставало ясно, че живущите в етажната собственост били
запознати с дълготрайното поведение на А. П., включващо заплахи и агресия
към останалите живеещи в сградата лица, дължащо се на психичното му
разстройство. Съдът правилно се позовал на показанията на разпитания по
делото свидетел, които съответствали на останалия събран по делото
доказателствен материал. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение и да му бъдат присъдени разноските.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
2
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК във вр. с чл.38, ал.1, вр. ал.3 от ЗУЕС във вр. с
чл.45, ал.2 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че
са били налице предпоставките за изваждането му от обитаваното от него
жилище, находящо се в сграда в режим на ЕС, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1, б. „б“ от ЗС, собственикът на етаж
или на част от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание за
срок до три години, ако систематически нарушава правилника или решенията
на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави. Според
чл.45, ал.2 от ЗС, общото събрание може да вземе решение за изваждане само
след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде
изваден от имота и ако и след това предупреждение не е прекратил
нарушението. На основание чл.46, ал.2 от ЗС въз основа на влязлото в сила
решение на общото събрание по чл.45 от ЗС управителят или председателят
на управителния съвет може да поиска издаване на заповед за изпълнение по
чл.410, ал.1 от ГПК. Към заявлението се прилага екземпляр от
предупреждението по чл.45, ал.2 от ЗС (чл.38, ал.2 от ЗУЕС).
В случая към заявлението по чл.410 от ГПК е представен протокол за
проведено на 19.08.2021г. общо събрание на собствениците на самостоятелни
обекти в сградата – етажна собственост, намираща се в гр. София, ул.
*******, като по т.4 от протокола е прието решение за изваждането на А. П.
от сградата за срок от при години по реда на чл. 45 от ЗС. Въпросите относно
редовното свикване и провеждане на Общото събрание и
законосъобразността на взетите решения не подлежат на разглеждане в
настоящото производство. Законосъобразността на решенията на ОС е
предмет на конститутивния иск за отмяна по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС.
Именно в производството по чл.40, ал.1 от ЗУЕС се проверява спазването на
всички правила за свикване (поставяне на поканата, съдържание на поканата,
3
срокове за насрочване), провеждане (регистрация, кворум, представителство)
на общото събрание и за съответствие на взетите решения с материалния
закон, като нарушението на посочените правила е основание за отмяна на
решенията на ОС на ЕС. В случай, че в срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, не е
оспорено решението, възможността за по-късно оспорване се явява
преклудирана.
В случая по делото е представен протокол от 24.08.2021г., с който е
удостоверено поставяне на протокола за проведеното общо събрание във
фоайето на входа на сградата, удостоверено с подписите на управителя на ЕС
и на двама свидетели. В протокола е отразено, че след опит за връчване на
протокола и съобщаване на неговото съдържание на А. П., последният
нападнал управителя, като протоколът бил поставен във фоайето на входа на
сградата на 24.08.2021г. в 18:00 часа след принудителното отвеждане на А. П.
от органите на МВР в районното управление и задържането му за 24 часа. Не
се твърди и доказва по делото в срока по чл.40, ал. 1 от ЗУЕС ответникът да е
упражнил потестативното си право да иска отмяна на това решение,
съответно следва да се приеме, че същото е влязло в сила. Следователно
всички възражения на страната относно редовността на свикването и
провеждането на ОС и материалната законосъобразност на решението се
явяват преклудирани. Независимо от неговия задължителен характер обаче,
решението на общото събрание на ЕС няма силата на пресъдено нещо и
собственикът, който не е искал отмяна на решението на общото събрание на
ЕС, с което се изважда от жилищната сграда, може да се защитава в
производство по иска по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, като оспорва
наличието на обстоятелства по чл. 45 от ЗС, обуславящи правото на
останалите етажни собственици да го извадят от жилищната сграда /в този
смисъл Решение № 1637 от 30.03.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8152/2021 г.,
Решение № 261022 от 23.03.2021 г. на РС - Варна по гр. д. № 5194/2020 г.,
Решение № 1123 от 3.12.2018 г. на РС - Добрич по гр. д. № 1508/2018 г. /.
Извеждането на собственик, ползвател или обитател от сграда етажна
собственост, представлява една изключително крайна мярка, за
осъществяването на която е предвидена законова процедура, която следва да
бъде спазена. Разпоредбата на чл.45 от ЗС предвижда възможност за
извеждане единствено на собственик, но приложното поле на разпоредбата е
разширено със специалната норма на чл.11, ал.1, б. „е“ от ЗУЕС, който
4
предоставя в правомощие Общото събрание на етажните собственици да
вземе решение за изваждане от сградата на собственик, ползвател или
обитател по реда на чл.45 от ЗС за определен срок, но не по-дълъг от три
години.
За да бъде законосъобразно решението за изваждане на собственик,
ползвател или обитател от сграда етажна собственост е необходимо той да е
проявил поведение, попадащо в някоя от законовите хипотези, като в
хипотезата на б."б" на ал.1 на чл. 45 от ЗС то следва да е еднотипно и най –
малко трикратно (три нарушения на правилника или три нарушения на
добрите нрави), да е предупреден писмено от управителя на етажната
собственост за конкретното систематично провинение и след
предупреждението да продължава да проявява същото поведение.
Следователно, предпоставка за упражняване на правото да се извади от
сградата нарушителя (собственик, ползвател или обитател), респ. за вземане
на решение за изваждане, е същият да е бил предупреден писмено от
управителя, че ще бъде изваден от имота и след това предупреждение да не е
прекратил нарушението. Законодателят, зачитайки правото на собственост, е
предвидил да се предостави възможност на нарушителя да се поправи като
допуска изваждането му от сградата само в краен случай: само когато
нарушението продължава и след писменото предупреждение. Изваждане без
предупреждение или за нарушение, за което няма предупреждение от
управителя, не може да се допусне, защото осуетява възможността за такова
поправяне.
Предупреждението следва да е направено конкретно за провинението,
което се посочва като основание за изваждането на нарушителя. В конкретния
случай такова предупреждение е отправено до ответника, като същото му е
връчено при отказ, както и е поставено във фоайето на входа на сградата на
01.08.2021г. в 19:00 часа поради отказа му да го получи, като съставеният
протокол за това е подписан от управителя на ЕС и трима свидетели. В
предупреждението са поставени конкретни изисквания към ответника, а
именно: да преустанови нарушенията, с които обезпокоява останалите
живущи в сградата лица, включително и чрез прояви на агресия и на
отправени заплахи от негова страна към тях, като в противен случай ще бъде
изваден от сградата за срок от три години.
5
Видно от представения протокол за проведеното общо събрание на
етажните собственици, на което е прието решение за изваждане на ответника
от обитавания от него обект, съгласно удостоверените в протокола изявления
на етажните собственици е констатирано продължаващо нарушение, като
ответникът е продължил да смущава живущите с агресивното си поведение. В
този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Б.Х. И., както и представените писмени доказателства,
включително документите по преписка №230000-14033/2021г. по описа на 06
РУ - СДВР, от които се установява, че ответникът е продължил да отправя
заплахи и закани към съседите си и след отправяне на предупреждението,
като нарушенията се характеризират с трайност и системност.
Поради изложеното и след като решението на общото събрание на
етажните собственици, прието на 19.08.2021г. не е отменено по реда на чл.40
от ЗУЕС и не е нищожно, то подлежи на изпълнение, поради което искът по
чл. 422 от ГПК е основателен и решението, с което същият е уважен е
правилно.
Неоснователни са доводите за допуснато от първоинстанционния съд
нарушение на съдопроизводствените правила. С определение от 23.02.2022 г.
районният съд е допуснал събирането на гласни доказателства чрез
изслушване на двама свидетели на ищеца при режим на довеждане. В първото
проведено по делото открито съдебно заседание от 24.03.2022 г. съдът е
допуснал и един свидетел на ответника при режим на довеждане, без разпита
на свидетеля да е обвързан от предварителното изслушване на експертиза.
Няма данни в останалите проведени заседания (05.05.2022 г., 16.06.2022 г. и
05.10.2022 г.) ответникът да е довел посочения свидетел, а съдът да е отказал
изслушването му, включително поради настъпила преклузия. От друга страна,
допуснатата СПЕ не е била изготвена поради липсата на съдействие от
ответника.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да се потвърди на основание чл. 271,
ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна,
която обаче не е представила доказателства за извършването им.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.10.2022 г., постановено по гр. д. №
72597/2022 г. по описа на СРС, 76 състав, с което е признато за установено
6
правото на Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. *******, за
изваждане от сградата за срок от три години на живущия в ап. 6 А. П. П., ЕГН
**********, въз основа на решение от 19.08.2021 г. на общото събрание на
етажните собственици по чл. 45 б. „б“ ЗС, за което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.09.2021 г. по гр. д. № 52365/2021 г. на СРС,
76 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7