Р Е
Ш Е Н
И Е N
гр. Сливен, 14.05.2014г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
М. БЛЕЦОВА
при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 229 по
описа за 2014 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 163/27.02.2014 г. по гр.д. №
4130/2013 г. на СлРС, с което е признато за установено по отношение на Община –
Сливен с Булстат ********* с адрес гр.С., бул.”Ц. О.” № *, че дължи на ЗАД
„Алианц България” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Дондуков” № 59 сумата от 411,52 лв., представляваща стойността на
заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на имуществени вреди,
причинени на МПС марка „Рено” модел „Меган Сценик” с ДК № СН 79-59 ВВ,
вследствие на ПТП настъпило на 09.12.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 90,74 лв. представляваща
обезщетение за забава за периода от 20.07.2011 г. до 10.09.2013 г. като
предявените искове са отхвърлени до пълните им размери като неоснователни и
недоказани и са присъдени съответните разноски съразмерно на уважената част от
исковете.
Подадена е въззивна жалба от ищеца ЗАД „Алианц България”,
с което се обжалва решението в частта, с която са отхвърлени като неоснователни
и недоказани исковите претенции до пълния им размер и се сочи, че в обжалваната
част решението е необосновано и неправилно. При определяне стойността на
ремонтните дейности, вещото лице се е съобразно с указанията на Наредба №
24/08.03.2006 г. и утвърдената с тази наредба методика за уреждане на претенции
за обезщетяване на вреди. Разпоредбите на тези нормативни актове в случая са
неприложими, тъй като обезщетяването е извършено на основание на фактура от
15.01.2009 г. Налице е задължителна практика на ВКС, която сочи, че методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди следва да се прилага като
минимална долна граница, когато не са представени надлежни доказателства на
извършения ремонт на МПС. Методиката се прилага само в случаите, когато
обезщетението се определя от застрахователя на когото не са били представени
фактури за извършен ремонт в сервиз, поради това на застрахователя в случая
следва да бъде заплатено сума отговаряща на заплатеното от него по
застраховката, поради това се иска решението да бъде отменено в тази част и
вместо това да се постанови ново, с което претенцията да бъде уважена в пълен
размер.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на
тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Излагат се съображения
относно правилността на заключението на вещото лице. Обезщетението е определено
по пазарна стойност на ремонта за отстраняване на вредите към деня на
настъпване на събитието, което е съобразено с практиката на съдилищата. В
стойността на обезщетението съдът не е включил стойността на ремонта на
увредения калник, тъй като от изготвената по делото автотехническа експертиза,
се установява, че тази щета не е получена в резултат на ПТП. Така са обезщетени
само вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, поради
това се иска да бъде потвърдено решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени
искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.
В с.з. за дружеството въззивник не се явява представител.
Постъпила е писмена молба от представител по пълномощие, с която се поддържа
подадената жалба.
В с.з. за въззиваемата община се явява представител по
пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Изградените въз основа на нея правни изводи,
кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд
ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации
първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили
правилното отхвърляне на иска до пълния
претендиран размер.
Както е
приел в практиката си ВКС застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка,
подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на
покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ. Разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението
не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 203,
ал. 3 КЗ/. Поради това, ако застрахованият по застраховка "Каско на
МПС" представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно
събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз
ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при
условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват
реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 203, ал. 3 КЗ. В посочения
случай Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не намира приложение,
тъй като действителният размер на вредата, релевантен за размера на дължимото
застрахователно обезщетение, подлежи на определяне на база представените от
застрахования разходни документи за извършен ремонт.
Съгласно чл. 51 от ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането.
В жалбата се
правят оплаквания относно това, че при определяне стойността на ремонтните
дейности, вещото лице се е съобразило с указанията на Наредба № 24/08.03.2006
г. и утвърдената с тази наредба методика за уреждане на претенции за
обезщетяване на вреди, но разпоредбите на тези нормативни актове в случая са
неприложими, тъй като обезщетяването е извършено на основание на фактура от
15.01.2009 г. Като се съпостави заключението на вещото лице с калкулацията по
представената фактура обаче е несъмнено, че експертизата е оценила ремонтните
дейности за гумите и джантите на стойност, която е по-висока от тази във
фактурата. В отговор на първия поставен на експерта въпрос, той е дал
заключение, че нанесените щети на лекия автомобил отговарят на настъпилата ПТП
с изключение на повредения калник. Това е видима щета, която не е описана и в
протокола за ПТП. Механидмът на самото ПТП – преминаване през не обезопасена
дупка, покрита с вода, в следствие на което се прерязват странично предна и
задна десни гуми и се деформират предна и задна десни джанти, не сочи за
причиняване щети и на калника. Следователно получените по този калник вреди не
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски и такива
следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 100 лева представляваща юрисконсулстко
възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
163/27.02.2014 г. по гр.д. № 4130/2013 г. на Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България” ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.С., бул.”Д.” № * да заплати на Община – Сливен с Булстат ********* с адрес гр.С., бул.”Ц.
О.” № * сумата от 100 /сто/ лева представляваща юрисконсулстко възнаграждение
за тази инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: