РЕШЕНИЕ № 1622
гр. Пловдив, 22.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ,
ІІ-ри състав, в открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при секретар С. К. като разгледа
адм. дело № 427 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано
по жалба, подадена от Г.С.Т., ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-16
от 17.01.2019 г. на Директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без
уважение жалба с вх. № 1012-15-3.50/20.12.2018 г. на Г.С.Т., с адрес: *** срещу
Разпореждане № **********/протокол № N01415/29.10.2018 г. на ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив. В жалбата се твърди, че неправилно е
категоризиран стажа за периода 01.08.1995 г. до 31.12.1999 г. на длъжности „акумулаторчик“, „шлосер-акумулаторчик“
и „гумаджия“, при осигурител „Международен панаир
Пловдив“, като такъв от трета категория, което е довело до постановяване на
незаконосъобразен административен акт и се иска отмяната му. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата чрез процесуален представител
намира същата за неоснователна. В писмени бележки се излагат съображения по
съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата
е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Със
заявление с вх. № 2113-15-3579/25.07.2018 г. Т. е направил искане за отпускане
на лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1-2 във връзка с чл. 9а от КСО. Към
заявлението е приложил документите в чл. 2, т. 1 и т. 2 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж документи за осигурителен стаж и осигурителен
доход.
С
Разпореждане № **********/протокол № N01415/29.10.2018 г. е отпусната лична
пенсия за ОСВ, считано от 25.07.2018 г., като е зачетен общ осигурителен стаж
38 г. 06 м., от които от трета категория труд с продължителност 36 г. 04 м. 20
дни и по чл. 9а. ал. 2 от КСО - 02г. 01 м. 10 дни.
Осигурителният
стаж, придобит в периода от 01.08.1995 г. до 31.12.1999 г. (04 г. 05 м.), на
длъжности "акумулаторчик", "шлосер-акумулаторчик и
гумаджия"
в "МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР" ЕАД - Пловдив, е зачетен по трудова
книжка № 290/01.04.1995 г. от трета категория труд. Посочено в Решението е, че
„осигурителят не е направил предложение за зачитането на осигурителния стаж от
втора категория труд….“
В
хода на административното производство е представено Уведомително писмо №
08-00-122/29.08.2018 г. от „Международен панаир“ Пловдив, в което е посочено,
че Г.Т. е заемал длъжност „шлосер“ от 09.11.1993 г.-18.06.1995 г., „водач
електрокар“ от 19.06.1995г.-31.07.1995г., „акумулаторчик“
от 01.08.1995 г.-22.09.2009г. и „монтьор, ремонт машини и оборудване“ от
23.09.2009 г.-21.10.2009г. и за всички изброени длъжности лицето е осигурявано
при условията на трета категория труд (л.37).
При
определяне на категорията на труда, положен от жалбоподателя, административният
орган се е позовал на данни от образец
УП-2 № 08-00-199/23.07.2012 г., издаден от осигурителя "МЕЖДУНАРОДЕН
ПАНАИР ПЛОВДИВ" АД, като е констатирал, че за спорния период 01.08.1995г.-31.12.1999г.,
Т. не е получавал допълнително трудово възнаграждение за работа във вредни
условия и опасна за здравето среда.
При
анализ на приложените по преписката документи, от административния орган е
прието, че трудът на Т. не попада в хипотезата на т. 53б от отм. ПКТП, тъй като
не е положен в електротранспортна или автотранспортна
фирма за общо ползване. Изложени са мотиви, че трудът на Т. не попада в обхвата
на т. 66г от отм. ПКТП, „…тъй като не с придобит в специализирано автосервизно звено в миннодобивната промишленост,
строителството, енергетиката, пристанищните комплекси и фирмата "Мототехника"…“
С
Решение №2153-15-16 от 17.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив е
потвърдено Разпореждане №**********/протокол № N01415/29.10.2018г., е отпусната
лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1-2 от КСО при зачетен общ осигурителен стаж
от трета категория труд - 38 г. 06 м., като осигурителният стаж, придобит в
периода от 01.08.1995 г. до 31.12.1999 г., е зачетен от трета категория труд, и
е определена продължителността на недостигащия за право на пенсия осигурителен
стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО - 02 г. 01 м. 10 дни и съответстващия размер па
осигурителните вноски за него - 2558.16 лв.
В
хода на съдебното производство като свидетели са разпитани СНП и Димитър Г. Филипов.
Свидетелят
П.сочи, че са били колеги с жалбоподателя Описва, че Т. „…беше акумулаторджия, гумаджия…..По
акумулаторите работата беше да се пълнят, да се зареждат…“ Описва, че за
акумулаторите си има отделно помещение, но поради изпаренията, които са много
вредни, се е работило предимно под навеса, но отделно си има акумулаторно
помещение. Заявява, че по време на работата си „Т. по някой път слагаше маска и
специални дрехи“. Твърди, че е имало
около 50 транспортни средства, отделно е имало автокран, товарни коли три на
брой, бусове имаше и автомобили на директора и на
началниците, които също се обслужваха от него, и електрокари. Описва също, че „….в
гумаджийницита има много изпарения на ацетон, бензин
и прах от гумата, където се застъргва. На Г. му се полагаха кисело мляко и
газирана вода…..“
Свидетелят
Филипов дава показания, че е работил като шофьор на автобус, като сочи, че „…Т.
зареждаше акумулатори, правеше ремонт на гумите и на самите акумулатори, електрокари,
мотокари и другите коли..“. Дава показания, че е имало „…товарни коли, бусове може би към 40 на брой, имаше вишки,
кран. За абсолютно всички се грижеше Г.….“
Спорният
период, категоризиран като такъв от трета категория е обсъден от вещото лице в
представеното заключение, прието с оспорване на направените изводи, но без
искане за назначаване на друга или тройна експертиза.
В
отговор на поставените задачи експертът е посочил, че броят транспортни
средства (електро и мотокари, леки автомобили, лекотоварни и товарни
автомобили, микробуси и автобуси, специални и специализирани транспортни
средства и други), които са били поддържани и обслужвани в отдел автосервиз
(автотранспорт) на осигурителя „Международен панаир" ЕАД Пловдив за
времето от 01.08.1995 г.-до 31.12.1999г., с оглед показанията на свидетеля СНП
в съдебно заседание от 24.04.2019г. са около 50 транспортни средства, от които
автокран, товарни коли три на брой, бусове, леки
автомобили и електрокари, а според показанията на свидетеля Димитър Г. Филипов - около 40 броя
товарни автомобила , няколко вишки и кран.
Експертът
е установил, съответно отразил в заключението, че в „Международен панаир"
ЕАД - Пловдив е имало акумулаторно помещение и навес, където са били обслужвани
акумулаторните батерии, както и сервизно помещение за гуми.
На
следващо място ВЛ е посочило в какво се
състоят трудовите функции на жалбоподателя за всяка една от заеманите длъжности
„акумулаторчик“, „шлосер-акумулаторчик"
и „гумаджия“.
Описано
е, че основните задачи на работник на длъжност „гумаджия"
е да поддържа в техническа изправност колелата на машините - да следи тяхното
техническо състояние и при необходимост ги отремонтира
и подменя, както и да поддържа в техническа изправност съоръженията в
сервизната база в строго съответствие с предписаните управленски, технологични,
екологични стандарти, както и с утвърдената организация на труда.
Посочено
е, че основните задачи на работник на длъжност на „акумулаторчик",
„шлосер - акумулаторчик" са да поддържа в
техническа изправност електрокарите - да следи тяхното техническо състояние и
при необходимост, отремонтира и подменя батериите,
както и да поддържа в техническа изправност съоръженията в сервизната база в
строго съответствие с предписаните управленски, технологични, екологични
стандарти, както и с утвърдената организация на труда.
Според
ВЛ при ремонтна дейност на работник, заемащ длъжност „гумаджия",
е подложен на въздействие на прахови частици,
изпарения на лепила с разтвори на ацетонава основа,
при физически усилия за преместване на тежки предмети с висок риск от травматизъм. При ремонтна дейност на работник, заемащ
длъжност „акумулаторчик" и „шлосер - акумулаторчик", той е подложен на въздействие на
парите на сярна киселина и олово, при физически усилия за преместване на тежки
предмети с висок риск от травматизъм.
Според
заключението на експерта „…изследваният труд на Г. С. Т. като служител в
„Международен панаир" ЕАД - Пловдив за времето от 01.08.1995 г. до
31.12.1999г. добре отговаря да е за работник на длъжности „акумулаторчик",
„шлосер - акумулаторчик" и „гумаджия"
по общоприети стандарти в Република България, в които попадат и работниците на
аналогични длъжности в автотранспортните фирми, визирани в т. 53Б от ПКТП и
фирмите в т.66 Г от ПКТП, съобразено с разпоредбата на т.67 и 68 от ПКТП
(отм.)..“
В
хода на съдебното производство като доказателства са приобщени трудова книжка №
290, както и представени от „Международен панаир Пловдив“ писмени
доказателства, посочени в молба на жалбоподателя по чл. 192 ГПК, (л.89 и сл.),
сред които списъци за получено кисело мляко, длъжностна характеристика за
длъжността „работник, зареждане на акумулатори“, трудови договори и
допълнителни споразумения.
Жалбата
е насочена срещу годен за оспорване административен акт и е депозирана при
спазване преклузивния срок за обжалването му. За
подателя й съществува правен интерес от установяване и правилно зачитане
категорията на част от осигурителния му стаж, доколкото при зачитането на този
стаж от втора категория, би се увеличил общият му осигурителен стаж, превърнат
към трета категория съгласно чл. 104 от КСО.
Спорът
между страните, касае правилното определяне на категорията труд за периода 01.08.1995
г.-до 31.12.1999г, г. Съгласно § 2 от ЗР на ПКТП (отм.), в сила от 1998 г.,
трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31
декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия
до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране ПКТП (отм.).
За
периода, през който е действал ПКТП (отм.) причисляването на даден труд към
първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две
възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на
работа, които са изрично нормативно установени като такива от съответната
категория и самото формално наличие на които презюмира
тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е законодателно
установена в общите разпоредби на т. 67 и т. 68 от ПКТП (отм.) и се изразява в
правото да се докаже по съответния ред, че макар и да не е положен на длъжност
и в отрасъл на производството, посочени в правилника, трудът е бил със същата
вредност и тежест като на работещите на тези длъжности и отрасли.
Разпоредбата
на т. 53б от ПКТП (отм.), намираща систематичното си място в раздел Транспорт и
съобщения, причислява към втора категория труда на работници, пряко участвуващи в ремонта и поддържането на трамваи,
тролейбуси, автобуси и товарни автомобили от електротранспортните
и автотранспортните фирми за общо ползуване, железния
път на трамваите, трамвайната и тролейбусната ел. контактна мрежа. Предвидено
е, че конкретните професии се определят по списък, утвърден от Министерството
на труда и социалните грижи и Министерството на транспорта.
В
случая в административната преписка не е приложен списъкът, утвърден от
Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на транспорта, в
съответствие с изискването на нормативната разпоредба, за да се осигури
правилното й прилагане.
Съгласно
чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС)
осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В
трудовата книжка на Т., която съгласно чл. 347 от Кодекса на труда е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата
дейност на работника или служителя, е удостоверен придобит от лицето трудов
стаж на длъжност "акумулаторчик" през
периода 01.08.1995 г…..- г.,като трудовата книжка не
е приложена в цялост. Според приложение Обр. УП-2 за периода 01.01.1994 г.-31.12.1999 г. Г.С.Т. е назначен на длъжност „акумулаторчик“ Отразено е, че брутното трудово
възнаграждение включва основна заплата, клас, инфлационни премии и социални
помощи след 01.01.1999 г.
Според представените в съдебна фаза трудови
договори Т. е бил назначен на длъжност „шлосер“, „акумулаторчик“
и „акумулаторчик-гумаджия“. В представените трудови
договори е отразено още, че е предвидено допълнително възнаграждение за „условия
на труд“.
Съгласно чл. 13 от Наредбата
за договаряне на работната заплата (НДРЗ), приета с ПМС № 129/5.07.1991 г. (ДВ,
бр. 55 от 1991 г.) размерът на работната заплата на работниците и служителите
се определя в индивидуален трудов договор, в съответствие с постигнатите
договорености по работната заплата в колективния трудов договор. От друга
страна в разпоредбата на чл. 16 от нея е прието, че в този договор се определят
и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Последните са предмет на
регулиране от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения
(НДДТВ), приета с ПМС № 133 от 14.07.1993 г. (ДВ, бр. 67/1993 г. отм., бр. 67
от 6.08.1993г.), като в чл. 3 и в чл. 4 от нея са дефинирани допълнителното
трудово възнаграждение за продължителна работа на работниците и служителите и
тези допълнителни трудови възнаграждения за работа при вредни или при други
специфични условия на труд. Безспорно е, че те имат постоянен характер, като
тези за работа при вредни условия се изплащат, ако трудът е положен
действително в такива условия, и нормативна определеност по вид и размер.
Според чл. 4 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (Приета
с ПМС № 133 от 14.07.1993 г., изм.ДВ, бр. 73 от 1991 г.) За работа при вредни
или при други специфични условия на труд се заплаща допълнително трудово
възнаграждение въз основа на комплексна оценка на условията на труд, извършена
по Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд, издадена съгласно
чл. 1 от Постановление № 169 на Министерския съвет от 1991 г. за решаване на
някои въпроси, свързани с договарянето на работната заплата.
В конкретния случай длъжностни
характеристики за заеманите длъжностни не са представени, а наименованията на
посочените длъжности по смисъл и с оглед на заключението на ВЛ насочват към
становище за пряка ангажираност на изпълняващите ги работници в ремонта и
поддържането на транспортни средства за общо ползване. Твърдяното от
административния орган обстоятелство, че трудът на Т. не попада в хипотезата на
т. 536 от отм. ПКТП, тъй като не е положен в електротранспортна
или автотранспортна фирма за общо ползване, както и в обхвата на т. 66г от отм.
ПКТП, тъй като не е придобит в специализирано автосервизно
звено в миннодобивната промишленост, строителството, енергетиката,
пристанищните комплекси и фирмата "Мототехника",
не може да бъде споделено.
При
липсата и на съхранена длъжностна характеристика, съдържаща конкретни данни
относно характера на извършваната трудова дейност, и при направения анализ на
събраните по делото доказателства се налага извод, че жалбоподателят е участвал
пряко в поддържането и ремонта на моторни превозни средства, както се сочи и от
разпитаните в хода на производството свидетели.
По
логиката на т.66г от ПКТП (отм.), тежестта на извършвания труд зависи не само
от наименованието на длъжността, а и от условията, при които се полага труд
/вредност и тежест/. В случая с оглед характера, тежестта и вредността на труда
на процесните длъжности, поради липса на писмени
доказателства в тази посока се събраха гласни доказателства, от които може да
се приеме, че изпълняваните от жалбоподателя длъжности, са със същата вредност
и тежест, като визираните в правилника. Но дори това да се отнася само до
длъжността „акумулаторчик“, която е през част от
спорния период, то това също би довело до различни изводи, съответно до
различен краен резултат от пенсионното производство, който да е по-благоприятен
за жалбодателя.
Вредността
на условията и тежестта на труда на оспорващия се установява и от анализа,
който вещото лице прави, от позицията на своите специални знания и
компетентност, че „…изследваният труд на Г. С. Т. като служител в „Международен
панаир" ЕАД - Пловдив за времето от 01.08.1995 г. до 31.12.1999г. отговаря
да е за работник на длъжности „акумулаторчик",
„шлосер - акумулаторчик" и „гумаджия"
по общоприети стандарти в Република България, в които попадат и работниците на
аналогични длъжности в автотранспортните фирми, визирани в т.53Б от ПКТП и
фирмите в т.66 Г от ПКТП, съобразено с разпоредбата на т.67 и 68 от ПКТП (отм.)
При
тези обективни и безспорни обстоятелства и законови норми, настоящият състав
намира, че трудът на оспорващия на длъжности "акумулаторчик",
„шлосер-акумулаторчик“ и „гумаджия“
има същата вредност и тежест, какъвто е труда на работниците в автомобилния
транспорт, поради което и на основание т. 66 г от ПКТП този труд следва да бъде
зачетен към съответната категория, независимо, че не е положен в електротранспортна или автотранспортни фирма за общо
ползване.
Видно
от допълнително представените в съдебна фаза списъци на работниците и
служителите от отдел „Транспорт и сервиз“, се дава по 0,5 кг. кисело мляко на
ден, когато работят в условията на установените вредности, не по-малко от 4
часа на ден, в същите фигурира името на Г. Тропаков.
При
цялостната преценка на фактите, се налага извод, че вредносттта
при условията на работа е налагала да бъдат взети специални мерки за изпълнение
на съответната трудова функция на акумулаторчик, от
което следва, че се касае се за работа при вредни и опасни за здравето на
работника условия на труд, поради което му е давана предпазна храна.
Съдът
намира, че административният орган при произнасянето си не е взел предвид
всички факти и обстоятелства от значение за случая. За разлика от случаите,
когато категорията труд на професия или длъжност е нормативно определена, при
признаването й за изрично неупоменати длъжности или професии, органите на
държавното обществено осигуряване са задължени да извършат фактическа преценка
на условията на работа и да изложат мотиви в подкрепа на направения избор.
В
хода на административното производство пенсионните органи не са проявили
активност за изясняване характеристиката на заеманите от жалбоподателя длъжности. Длъжностите и професиите по ПКТП (отм.) са
дадени с общата им характеристика и само наименованието им не винаги е
достатъчно за определяне на съответната категория труд, поради което при
неяснота следва да се съберат доказателства за присъщите задължения на
длъжностите, на които е работило осигуреното лице и условията, при които са
изпълнявани. Това свое задължение административният орган не е изпълнил.
Постановяването
на оспореното решение при неизяснена фактическа обстановка представлява
нарушение на принципа на служебното начало, намерил израз в разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от АПК, съгласно който: "Административният орган събира всички
необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица."
Това поведение на административния орган е довело до съществено нарушение на
административно - производствените правила при издаване на процесното решение.
При
изложените по-горе съображения, че наименованието на длъжността и включването й
в утвърден списък по чл. 53б не е от самостоятелно значение за категоризирането
на труда по т.66г от ПКТП (отм.), а установяването на трудовите функции на жалбоподателя
и попадането му в категорията на работниците ангажирани по ремонта и
поддръжката на МПС би довело пенсионното производство до различен краен резултат.
Констатираните
нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон
съставляват основания по чл. 146, т.3 и т.4 от АПК за отмяната на
административния акт и връщането на преписката за ново произнасяне.
Поради
изложеното жалбата е основателна и следва да бъде постановено решение, с което
да бъде отменено Решение № 2153-15-16 от
17.01.2019 г. на Директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без
уважение жалба с вх. № 1012-15-3.50/20.12.2018 г. на Г.С.Т., с адрес: ***, и
потвърденото с него разпореждане № **********/протокол № N01415/29.10.2018 г.
на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, като
преписката следва да бъде изпратена за произнасяне в съответствие с мотивите на
решението.
Искането
за присъждане на разноски от жалбоподателя е основателно, като следва да му бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 850,00
лв, от които 200,00 лв. за вещо лице и 650 лв - възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-16 от 17.01.2019
г. на Директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № **********/протокол
№ N01415/29.10.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ -
Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката по заявлението на Г.С.Т.
с вх. № 2113-15-3579/25.07.2018 г.,
ЕГН **********, за произнасяне в съответствие с мотивите на решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Пловдив да заплати на Г.С.Т.,
ЕГН ********** ***, разноски в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14
– дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: