Р Е Ш Е Н И Е
№ 357 08.03.2021
година град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, дванадесети състав, на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в
състав:
СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА
при секретаря Й. Б., като разгледа
докладваното от съдия Ганева
административно дело № 2423 година по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145, ал.1 и сл. от АПК, вр. с чл.53а, вр. с чл.53, ал.1 от
Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано
е по жалба на „Профилактика рехабилитация и отдих“ ЕАД (ПРО ЕАД), с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул. Ангел Кънчев №2,
против изричен отказ № 17-264-22.10.2020г. за изменение на кадастралния
регистър към кадастралната карта на недвижимите имоти на гр. Приморско по
отношение на поземлен имот с идентификатор 58356.503.306, състоящо се във
вписване на жалбоподателя като собственик на посочения имот, на основание
влязло в сила съдебно решение. Жалбоподателят сочи, че отказът да
бъде извършено заявеното вписване е незаконосъобразен. Излага аргументи, че е
собственик на 358 кв.м. от посочения
поземлен имот въз основа на влязло в сила съдебно решение и като такъв следва
да бъде вписан в кадастралния регистър. Счита за неправилен извода на ответника
за неприложимост на чл.53, ал.2 от ЗКИР, поради липса на документ за
собственост върху посочения имот, като се позовава и на чл.53а, т.1 от ЗКИР,
поради установяването на правата му със съдебно решение. Предвид изложеното
иска отмяна на оспорения отказ и връщане преписката на административния орган
за вписване на исканото изменение в кадастралния регистър. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез процесуалният си представител
– юрисконсулт М.Т., поддържа жалбата по доводите, изложени в нея. Пледира
жалбата да бъде уважена, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът
– началник на СГКК-Бургас, редовно
уведомен, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е
изпратена преписката (л.15-17) са изложени доводи, че жалбата е недопустима,
евентуално неоснователна. Претендира присъждане на разноски и прави възражение
за прекомерност на възнаграждението на жалбоподателя.
Заинтересованата
страна – Община Приморско, редовно уведомена, не изпраща представител. По
делото е постъпила молба от адв.Н. И.(л.141-142)
–пълномощник на Община Приморско, към която е приложено пълномощно и списък по чл.80 от ГПК. В молбата
са изложени доводи за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да
бъде отхвърлена.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По
делото не се спори, че със заявление с вх. № 01-134938/16.03.2020 г.,
жалбоподателят е сезирал СГКК Бургас с искане да бъде вписан в КР и КК като
собственик на няколко ПИ, сред които и процесният имот с идентификатор
58356.503.306. Жалбоподателят се легитимирал като собственик на имота (общо 21 имота) въз основа на влязло в
сила на 28.05.2019г. Решение № I-139/01.02.2018г.
на Окръжен съд Бургас (л.57 гръб), с което на основание чл.108 от Закона за
собствеността съдът е признал заявителя за собственик на този имот и осъдил „Булгарконтрола“
ЕООД да предаде владението върху недвижимия имот. Началникът на СГКК-Бургас е поискал от „ПРО“ ЕАД да представи
първичен документ за собственост (АДС, вписан устав, решение и др.), влезли в
сила съдебни решения по спорове за собственост (установителни, чл.108 от ЗС и
др.), водени между „ПРО“ ЕАД и физически
лица, респективно Община Приморско, преди влизането в сила на представеното
съдебно решение на БОС. Изискани са и
документи, установяващи правоприемство между „Хотелски к-с Черноморец Б-с“ ЕАД
и „Булгарконтрола“ ЕООД, както и данни за вписване на исковата молба по
посоченото съдебно решение.
В изпълнение на указанията, са приложени множество
доказателства (л.30-133), сред които и първоинстанционното съдебно решение №
43/13.05.2015 г. по гр.д.№ 73/2008 г. на Районен съд – Царево (л.35-38),
решение № V-139 от 02.02.2018 г. по в.гр.д.№ 937/2016г. на Окръжен съд -
Бургас, с което първоинстанционното решение е било отменено. Представено е и определение № 272/28.05.2019 г. по гр.д.№
4760/2018г. на ВКС (л.65-72), с което не е допуснато касационно обжалване на
решението на окръжния съд. Представени
са и удостоверение за актуално състояние и устав на „ПРО“ ЕАД (л.73-80); АДС №
1327/16.11.1994 г. (л.81); решение за регистрация на дружеството (л.82);
решение на Надзорния съвет на НОИ за учредяването му (л.83); решение на
Министерски съвет за безвъзмездно прехвърляне на имущество (л.84) и др.
На
основание чл.61, ал.1 от АПК, началникът на СГКК – Бургас, е уведомил Община
Приморско за заявеното изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти
(КРНИ). Указана е възможността за възражения и представяне на доказателства,
като в отговор на уведомлението, с писмо изх.№ 36-00-326/12.06.2020 г. (л.24)
кметът на Община Приморско възразил, че посоченото решение не легитимира
заявителя като собственик на имота, тъй като собствеността произтичала от други
факти и следва да се докаже с надлежен титул.
На
22.10.2020г. началникът на СГКК Бургас е постановил оспорения отказ, като е отказал на „Профилактика, рехабилитация и
отдих“ ЕАД да извърши поисканото изменение на КР към КК на гр.Приморско и да го впише
като собственик на ПИ с идентификатор 58356.503.306. В мотивите на постановения отказ е посочено, че ПИ
58356.503.306 по КК на гр.Приморско е вписан в КР като собствен на Община
Приморско без документ за собственост. Съдебното решение, с което „ПРО“ ЕАД
обосновава собствеността си, има сила на пресъдено нещо само между страните по
делото и техните правоприемници, между които не е Община Приморско. По тази
причина са изложени аргументи, че чл.53а, т.1 от ЗКИР не намира приложение.
Изложени са и съображения, според които заявителят (жалбоподател в настоящото
производство), освен цитираното съдебно решение, не установява с други титули
заявеното право на собственост върху поземления имот, поради което не е налице
никоя от трите хипотези на чл.53, ал.1 от ЗКИР за изменение на КР. Административният
орган е приел за неприложима и разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР, тъй като
заявителят не е представил документ за собственост. Органът е приел за
безспорно, че между дружеството-заявител и Община Приморско е налице спор за
материално вещно право, който не е разрешен
по съдебен ред. Наред с това е изложено съображение, че щом страна е оспорила
правото на собственост на заявителя, респективно е налице спор за материално
право, то следва да бъде отказано исканото изменение, тъй като този спор не
може да бъде разрешен нито от административния орган, нито от административния
съд. При последващо разрешаване на спора всяка страна отново би имала основание
да поиска изменение на КККР на основание чл.53а, т.1 от ЗКИР. Изложени са и мотиви,
че в процесното административно производство СГКК-Бургас действа само като
регистриращ орган относно подлежащи на вписване обстоятелства, каквито в случая
не са налице. Направени са изводи, че административният орган не разполага с
правомощия да изследва валидността на представените документи, нито да ги
анализира правно, а единствено е задължен да ги отрази, за да бъде вярна информацията
в кадастралния регистър, като вписването в него няма конститутивно действие – с
него не възникват, не се изменят и не се погасяват вещни права по отношение на
вписаните обстоятелства.
Уведомлението
с отказа е съобщено на упълномощен представител на жалбоподателя на
13.11.2020г. (л.20), а жалбата е депозирана в Административен съд – Бургас на
25.11.2020г., т.е. в предвидения от закона срок.
При така
установените факти се налагат следните правни изводи:
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган-началника на СГКК Бургас по аргумент на
чл.54 от ЗКИР, в предвидената от закона форма, като при постановяването му не
са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосновават отмяна на това основание.
По
отношение приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:
Съгласно
на чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР, измененията в кадастралния регистър на недвижимите
имоти се извършват при: 1. възникване на нови или при промяна на данните,
подлежащи на записване.
Нормата
на чл.53, ал.2 от ЗКИР предвижда, че при наличие на документи, удостоверяващи
дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно
право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се
записват данните за всички лица и документи.
Настоящият
съдебен състав, след анализ на събраните по делото доказателства и като
съобрази посочените правни норми, намира, че отказът на началника на СГКК –
Бургас да впише дружеството - жалбоподател като собственик на имот с
идентификатор 58356.503.306 по КККР на гр.Приморско, на основание представеното
от него решение на БОС по въз. гр. дело №
937/2016 г., влязло в сила на 28.05.2019 г., е постановен в противоречие
с чл.53, ал.2, вр. с чл.53а, т.1 от ЗКИР.
Преди
постановяване на оспорения отказ, ответникът е изискал от дружеството да
представи първични документи за собственост, както и всички други документи,
свързани със заявеното от него право на собственост. В изпълнение на
указанията, освен съдебните решения, са представени удостоверение за актуално
състояние и устав на „ПРО“ ЕАД, АДС № 1327/16.11.1994 г.; решение за регистрация
на дружеството; решение на Надзорния съвет на НОИ за учредяването му; решение
на Министерски съвет за безвъзмездно прехвърляне на имущество и др. Независимо
от представените титули за собственост ответникът е приел, че не е налице годно
основание за вписване на жалбоподателя в кадастралния регистър. Този извод е неправилен, тъй като в случая със
заявлението не е поискано заличаване на заинтересованите собственици от КР, а
вписването на жалбоподателя в КР като собственик на основание влязло в сила
съдебно решение, след влизане в сила на заповедта, с която е одобрена КККР,
т.е. налице е хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗКИР, според която, при дублиране на
носителите на право на собственост на нанесен в КК имот, административният
орган е длъжен да впише в КР всички лица – собственици на имота по различните
титули за собственост (Решение 13041 от 21.10.2020 г. по адм. д. № 2494/2020
г., ВАС, II отд.; Решение № 4578 от 12.04.2017 г. по адм. д. № 6489/2016 г.,
ВАС, II отд.). В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че началникът
на СГКК – Бургас не е компетентен да разрешава възникнали спорове за
собственост, нито разполага с правомощия да решава кой от легитимираните
собственици да впише или заличи, но не това се цели с поисканото вписване.
Разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР е императивна и указва действия на
административния орган в условията на обвързана компетентност – да впише
лицето, което претендира собственост и съответния документ. Органът няма право
на преценка относно подлежащите на вписване обстоятелства. Същият няма
правомощия нито да изследва валидността на представените документи, нито да
извършва правен анализ на доказателствата, а единствено и само да ги впише.
Вписването в кадастралния регистър няма конститутивно действие, с него не
възникват и не се погасяват вещни права по отношение на вписаните лица, като
постановеното изменение има единствено декларативно действие. Вписването е следвало да бъде на основание
представеното и влязло в сила съдебно решение. Същото е влязло в сила след
одобряването на КККР на гр. Приморско със заповед № РД-18-106/09.12.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК – София. До момента на процесното заявление в
КРНИ като собственик на недвижимия имот е записана Община Приморско. Тук следва
да се посочи, че вписването на общината е без документ за собственост, т.е.
налице е още по-силно основание за удовлетворяване заявлението на „ПРО“ ЕАД,
тъй като единствено дружеството се легитимира с надлежен документ за
собственост.
Съдът
намира, че неправилно ответникът е отказал вписването с мотиви, че решението не
може да бъде противопоставено на общината, тъй като същата не е била страна в
гражданското дело. Този извод би бил правилен, както е посочено по-горе, ако се
касаеше за заличаване на досегашния вписан собственик, какъвто случаят не е.
Вписването в КРНИ има оповестително, а не прехвърлително действие. Ето защо, в
кадастралния регистър се посочват всички лица, за които в книгите по
вписванията и в регистрите към плановете и картите има данни, че са носители на
вещни права, както и техните документи за собственост, независимо дали са
конкуриращи помежду си.
Съдът не
споделя и становището на ответника, че е налице спор за материално право, който
е пречка да се отрази новото обстоятелство. Този извод би бил правилен, ако
касаеше отстраняване на непълнота или грешка. Доколкото в случая не е налице
непълнота или грешка, а възникване на нови данни, подлежащи на вписване
обстоятелства, разпоредбата на чл.54, ал.2 от ЗКИР, с която е мотивиран отказа,
е неприложима. Това е така, тъй като оспореният акт е издаден след изменението
на ЗКИР (ДВ, бр.57 от 22.07.2016 г.). Според актуалната дефиниция за „непълноти
или грешки“ - §1, т.16 от ДР на ЗКИР, те представляват несъответствия в
границите и очертанията на недвижимите имоти в КК за урбанизираната територия
спрямо действителното им състояние, какъвто не е процесния случай. За разлика
от предходната редакция, данните за имотите в КР са извън съдържанието на
понятието. В случая е налице дублиране на субектите на собственост, доколкото
жалбоподателят и заинтересованата страна излагат твърдения за собственост, като
само първият представя доказателство, което е
основание за вписването му по чл.53, ал.2 от ЗКИР като собственик на
имота в КР, наред със заинтересованата страна, която вече е вписана. Като не е съобразил приложимата към момента на
издаване на отказа, норма на чл.53, ал.2 от ЗКИР, началникът на СГКК – Бургас е
постановил незаконосъобразен отказ, който следва да бъде отменен.
При този изход на спора, в полза на
администрацията разноски не се дължат.
На
дружеството – жалбоподател следва да се присъдят направените по делото разноски
в общ размер на 150 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.78, ал.8 от ГПК във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Сумата от 153.94 лв. не следва да се присъжда, тъй като представлява „дневни и
пътни пари“. Под „разноски“ в процеса следва да се разбират парични средства,
които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени
процесуални действия-депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо
лице, възнаграждение за един адвокат, разходи за извършване на оглед, каквито
претендираните не са.
С оглед
изложеното и на основание чл.173, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, дванадесети
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказ
за изменение на КР към КК на гр.Приморско по отношение на ПИ 58356.503.306, обективиран
в писмо с изх.№ 17-264-22.10.2020 г. на началника на СГКК Бургас, по заявление
с вх.№ 01-134938/16.03.2020 г. на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, Столична община,
район „Средец”, ул. „Ангел Кънчев” № 2, представлявано от Х. Г. Р.– прокурист.
ИЗПРАЩА
преписката на началника на СГКК – Бургас за ново произнасяне по заявление с
вх.№ 01-134938/16.03.2020 г. на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, ЕИК
*********, съобразно мотивите на настоящото решение, в 7-дневен срок от
влизането му в сила.
ОСЪЖДА
Агенцията по геодезия, картография и кадастър – София, да заплати на
„Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, Столична община, район „Средец”, ул. „Ангел Кънчев”
№2, представлявано от Х. Г. Р., разноски в размер на 150 лв.
Решението
може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: