№ 3235
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20251110200507 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Палмс Меркюр Казино” АД, ЕИК
*********, представлявано заедно от А. Г.М. и А. А. И. – изпълнителни
директори срещу наказателно постановление № 792158-F779021/15.10.2024 г.,
издадено от Румен Пенков Спецов – изпълнителен директор на Национална
агенция за приходите /НАП/, с което на основание чл. 118 от Закона за хазарта
/ЗХ, обн. в ДВ бр. 26 от 30.03.2012 г., в сила от 01.07.2012 г./ на търговеца е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 4 500,00 /четири хиляди и
петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 10а, ал. 3 във вр. с
ал. 1, т. 3 ЗХ.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност юридическото лице,
както и за некоректно приложение на материалния закон. В условията на
евентуалност са релевирани доводи за маловажност на процесния случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправена е молба за цялостна отмяна на
оспореното НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател, редовно
1
призовано, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и
приложимия по делото закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк.
Любомир Илиев, с пълномощно по делото. Последният пледира за
неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на неизпълненото правно
задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Отправено е
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
F779021/19.07.2024 г., съставен от К. Р. Д. – ст. инспектор по приходите в ЦУ
на НАП и в присъствието на свидетелите Г. М. Р. и И. Й. Д. е констатирано, че
жалбоподателят „Палмс Меркюр Казино“ АД, в качеството си на организатор
на хазартни игри по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗХ в игрална зала „Палмс
Меркюр“, находяща се в гр. Русе, бул. „Липник“ № 121Д, притежаващ
удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри № 000030-
3138/18.03.2024 г. от изпълнителния директор на НАП, не е изпълнил
задължението си да направи годишна вноска за социално отговорно поведение
за 2024 г. в размер на 5 000,00 лева в срок до 31.03.2024 г.
Правното задължение е изпълнено впоследствие на 11.04.2024 г.,
като е установено закъснение от 10 дни.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 ЗХ,
2
като препис е връчен на упълномощен представител на въззивника.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № 792158-F779021/15.10.2024 г. от Румен Пенков Спецов –
изпълнителен директор на НАП, с което на основание чл. 118 ЗХ, при
цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско
дружество „Палмс Меркюр Казино“ АД е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 4 500,00 /четири хиляди и петстотин лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 10а, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗХ. Наказващият орган е
упражнил правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, като изрично е фиксирал
обстоятелствата, че твърдяното нарушение е извършено на 02.04.2024 г.
/първият последващ присъствен ден/ в гр. София, където се намира
административният адрес на ЦУ на НАП, по чиято банкова сметка е следвало
да се преведе паричната сума, като наред с това е преквалифицирал
констатираното бездействие по чл. 10а, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗХ.
Препис от оспореното НП е връчен на 18.11.2024 г. на упълномощен
представител на търговеца, видно от инкорпорираната в санкционния акт
разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна
инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия
орган на 02.12.2024 г., видно от поставения печат върху същата.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля К. Д. съдът не
констатира противоречия с установените в акта фактически положения.
Показанията на посоченото лице са логични, последователни и вътрешно
балансирани, като кореспондират по еднопосочен начин и с приложените по
делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, поради
което следва да бъдат кредитирани без резерви, а това обезпредметява
подробното аналитично обсъждане на инкорпорирания по делото
доказателствен материал.
От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен
материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на
неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и
отговорното за констатираното противоправно бездействие юридическо лице.
3
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от постъпилите писмени доказателства, относими към назначаването,
съответно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика
административните органи са очертали времето, мястото, механизма на
твърдяното нарушение и обстоятелства, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност, с което правото на защита на
въззивника е гарантирано в пълна степен. В тази връзка, принципно е, че в
АУАН не са фиксирани изрично датата и мястото на нарушението, макар
същите да са изводими от възприетите фактически положения, но тази
нередовност е отстранена от наказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, а
това мотивира извод за неоснователност на релевираните възражения в
жалбата. По идентичен начин е процедирано и при прецизирането на
материалноправната квалификация. Не се споделят и тривиалните оплаквания
за неспазване на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като с издаването на НП се
4
презумира, че наказващият орган е отхвърлил евентуалните доводи срещу
съставения акт, като наред с това в съдебната фаза на процеса съдът е длъжен
да даде отговор на всички възражения в жалбата.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 6-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 5-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност
на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника „Палмс Меркюр Казино“
АД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 10а, ал. 3 във вр. с
ал. 1, т. 3 ЗХ, като на основание чл. 118 ЗХ му е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 4 500,00 /четири хиляди и петстотин/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че
жалбоподателят „Палмс Меркюр Казино“ АД, в качеството си на организатор
на хазартни игри по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗХ в игрална зала „Палмс
Меркюр“, находяща се в гр. Русе, бул. „Липник“ № 121Д, притежаващ
удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри № 000030-
3138/18.03.2024 г. от изпълнителния директор на НАП, не е изпълнил
задължението си да направи годишна вноска за социално отговорно поведение
за 2024 г. в размер на 5 000,00 лева в срок до 31.03.2024 г., като с
демонстрираното противоправно бездействие на 02.04.2024 г. /първият
последващ присъствен ден/ в гр. София закономерно е бил осъществен
съставът на чл. 10а, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗХ. В посочените разпоредби е
предвидено изискване в срок до 31 март на текущата година, а организаторите
на хазартни игри, получили лиценз след тази дата, в 30-дневен срок от датата
на получаване на лиценза, да направят годишни вноски за социално отговорно
поведение за всеки издаден лиценз за хазартни игри в размер на 5 000,00 лева,
извън случаите на онлайн залагания и игри в игрално казино. Повече от
5
очевидно лицензът на дружеството-въззивник е бил издаден преди 31.03.2024
г., а това от своя страна е породило реципрочното му задължение да направи
изискуемата вноска за текущата 2024 г. най-късно до посочената дата, като
това е сторено едва впоследствие на 11.04.2024 г., видно от приложеното по
делото платежно нареждане.
В контекста на изложеното, правилно наказващият орган е приложил
общата санкционна разпоредбата на чл. 118 ЗХ, която предвижда отговорност
при неспазване на сроковете за изпълнение на задълженията по ЗХ, извън
случаите по чл. 96-117 от посочения нормативен акт. Налице е пълно
съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният
закон също е приложен правилно, противно на голословните твърдения в
жалбата за съществуването на специална санкционна норма, която впрочем не
се сочи изрично.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
В разпоредбата на чл. 118 ЗХ законодателят е предвидил
„имуществена санкция“ за юридически лица в размер от 1 000 до 5000 лв.,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание. В конкретния случай
административнонаказващият орган необосновано е наложил санкция в
размер около максимума, тъй като освен констатираното отегчаващо
обстоятелство, изводимо от предходните влезли в сила НП за нарушения на ЗХ
и подзаконовите актове по неговото прилагане /неоспорени от жалбоподателя/
е следвало да третира като смекчаващ факт незначителния срок на забава от
10 дни. Това от своя страна предпоставя индивидуализацията на санкцията
при баланс на релевантните за отговорността обстоятелства, около нейния
среден размер, а именно 3 000,00 лева.
Не са налице и предпоставки за третиране на процесния случай като
маловажен, което да обуслови приложното поле на общата разпоредба на чл.
28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката
6
на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към
неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните
търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по
смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и се
предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно § 1, ал.
1, т. 4 от ДР на ЗАНН “маловажен случай” е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая не би могло да се
говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като
посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването
му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна
норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират
степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от
същия вид. Поради изложеното, визираното противоправно бездействие
предполага ефективно противодействие с оглед реализацията на легитимните
цели на санкцията по чл. 12 ЗАНН, доколкото същото не разкрива значителни
отлики спрямо типичните нарушения по чл. 10а. ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗХ.
Наличието на закъснение от 10 дни, в контекста на предходното системно
неспазване на нормативните актове, регламентиращи хазартната дейност, не
мотивират извод за маловажност на извършеното нарушение.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
7
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на въззивника поначало е
ангажирана в съответствие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде изменено, като наложената „имуществена
санкция“ се редуцира на 3 000,00 лева.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва
да се произнесе по извършените от страните разноски, имайки предвид
отправеното искане в очертаната насока. С оглед изхода на делото, отчитайки
незначителната степен на неговата фактическа и правна сложност, обема на
доказателствения материал, намаляването на санкцията и осъщественото
процесуално представителство на въззиваемата страна пред СРС, на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН дружеството-жалбоподател следва да бъде
осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за
изплащането на правната помощ/. В случая не се касае за пълна отмяна, а за
изменение на атакувания санкционен акт /per argumentum a contratio от чл.
143, ал. 1 АПК/, поради което разноски се дължат единствено на наказващия
орган, доколкото разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към правилата на
ГПК, касае само неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата
хипотеза, отчитайки изричната законова регламентация /в този смисъл вж.
решение № 1891/22.03.2022 г. по КНАХД № 8511/2021 г. по описа на АССГ,
I касационен състав, докладчик-съдия Людмила Коева, определение от
13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по описа на Административен съд-
Русе, II-ри състав, определение № 12679 от 27.09.2019 г. по адм. дело №
8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд. и др./.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 във вр. с ал. 2, т. 4
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 792158-F779021/15.10.2024
г., издадено от Румен Пенков Спецов – изпълнителен директор на Национална
8
агенция за приходите /НАП/, с което на основание чл. 118 от Закона за хазарта
/ЗХ, обн. в ДВ бр. 26 от 30.03.2012 г., в сила от 01.07.2012 г./ на търговско
дружество „Палмс Меркюр Казино” АД, ЕИК *********, представлявано
заедно от А. Г.М. и А. А. И. – изпълнителни директори е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 4 500,00 /четири хиляди и петстотин/ лева
за неизпълнено правно задължение по чл. 10а, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗХ,
като НАМАЛЯВА размера на „имуществената санкция“ на 3 000,00 /три
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН, търговско
дружество „Палмс Меркюр Казино” АД, ЕИК ********* да заплати на
Национална агенция за приходите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9