РЕШЕНИЕ
№ 712
гр. София, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря А. К.
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20211110209794 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Т. В. СТ. от ............., с ЕГН:
********** против Наказателно Постановление № 21 – 4332 - 011160
издадено на 03.06.2021г. от Началник група към отдел ,,Пътна полиция” при
СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба 2 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Недоволно от издадения санкциониращ акт е останало наказаното лице,
което в жалбата си до съда развива възражения относно неговата
законосъобразност. Оплаква се, че към момента на извършената му
проверката от страна на полицейските служители не са му били разяснени
възможностите за даване на друг вид проба за наличие на употребен алкохол.
В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Т.С., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган: Началник отдел ,,Пътна
1
Полиция” при СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Софийски Районен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 17.05.2021г. в гр.София, по бул. ,, Климент Охридски” с посока на
движение от бул.,,Осми декември" към бул. ,,Г.М.Димитров", служителите в
отдел ,,Пътна Полиция" при СДВР мл. автоконтрольор Б. К. и Х.Х.
изпълнявали нощното си дежурство и обхождали поверени им маршрут. В
05:55ч. двамата забелязали, че лек автомобил марка РЕНО КЛИО с рег.№
.............., регистриран на името на Р. С.а, не се движи правилно по пътното
платно. В района на Хематологията, водачът бил спрян за проверка и било
установено, че същият е Т. В. СТ.. Същият видимо бил под въздейстивето на
алкохол, като лъхал на алкохол и отговарял неадекватно. Свидетелите К. и Х.
му разяснили, че ще бъде изпробван за наличие на употребен алкохол с
техническо средство Алкотест 7510 с номер 0208. Водачът отказал да бъде
изпробван. Двамата му разяснили възможността на даде кръвна проба, както
и доказателствен анализатор и медицинско и химическо изследване, което
също било отказано. На жалбоподателя бил предоставен талон за изследване
под № 087810, който му бил връчен лично и срещу подпис и в който му бил
указан срок до 45 минути за явяване в УМБЛ ,,Света Анна" в гр.София за
даване на кръвна проба. Също така му бил съставен АУАН, който му бил
връчен и срещу когото не депозирал възражения. Въз основа на акта било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена и доказана от показанията на разпитаните в съдебно заседание в
качеството на свидетели полицейски служители, извършили проверката на
жалбоподателя - Б.К. и Х.Х., както и от приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
Видно от показанията на двамата свидетели е, че същите са били
2
непосредствени очевидци на поведението на жалбоподателя непосредствени
преди и по време на извършване на самата проверка. Двамата са категорични,
че са спазили подробно процедурата то уведомяване на лицето за
възможността да даде проба за наличие на употребен алкохол в предвидените
в наредба за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Свидетелите К. и Х.
са категорични и последователни в показанията си, че са уведомили водача на
сперния лек автомобил за правата му да даде кръвна проба и са му издали
необходимия талон за медицинско изследване, от което впоследствие той се е
отказал. Разяснили са му и какви ще бъдат последствията при направения
отказ от кръвна проба, а именно че това съставлява административно
нарушение.
Съдът кредитира показанията на разпитаните лице като еднопосочни,
логични и непротиворечиви. Същите не намират опровержение от насрещни
гласни доказателствени средства и същевременно пряко се подкрепят от
писмените доказателства по делото и в частност издадения талон за
медицинско изследване.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е
съответствието му с материалния и процесуалния закон. Както съставения
АУАН, така и обжалвания такъв отговарят на изискванията на ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че наказаното лице е извършило
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
По делото по безспорен и несъмнен начин се установи, че на въпросната
дата водачът е управлявал лек автомобил, като след извършена проверка
самоволно е отказал да бъде изпробван по надлежиня ред за наличие на
употребен алкохол.
Видно от данните по делото е, че жалбоподателят е притежавал
качеството на ,,водач", тъй като управлявал ППС, по смисъла на & 6 т.25 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради поради което е налице годен
субект на административна отговорност.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие. Деецът самоволно е отказал да бъде тестван за
наличие на употребен алкохол при всичките алтернативно предвидени в
3
закона способи, били са му разяснени последиците от евентуалния отказ и
въпреки това той е отказал да бъде изпробван както с техническо средство,
така и с останалите способи, визирани в Наредба № 1/ 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози издадена от министъра на
вътрешните работи, министъра на здравеопазването и министъра на
правосъдието.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят е съзнавал, че при отказ да бъде изпробван за наличие на
употребен алкохол, същият ще бъде санкциониран като административен
нарушител по ЗДвП. Това обстоятелство, освен регламентирано, му е било и
разяснено от страна на извършващите проверката полицейски служители.
Съдът не споделя оплакванията на жалбоподателя, че полицейските
служители не са спазили изискването си да му разяснят последствията ако
откаже да направи теста за наличие на употребен алкохол. В техните
показания са налице точно противоположните на твърдените в жалбата
признания, че подобни разяснения са му били направени при извършената
беседа след спиране на лекия автомобил.
По отношение на вида и размера на наказанията същите нямат законово
задължение да извършват юридически консултации на всеки спрян от тях, а
вида и размера на наказанията за вмененото административно нарушение са
строго регламентирани в закона и не са наложени в максимален размер.
В конкретния случай разпоредбата по чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда
едновременно хипотеза, диспозиция и санкция за извършеното нарушение,
чиито наказания са лишаване от право да се управлява МПС за срок от две
години и глоба 2 000 лева. Поради строго регламентирания характер на вида и
размера на наложените наказания, същите не подлежат на последваща
редукция. Административно наказващият орган правилно е определил
правната норма, под чиято отговорност е бил подведен жалбоподателя, което
неминуемо води и до определяне на въпросните наказания.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното
постановление на процесуално основание.
Ето защо предвид горните съображения обжалваното наказателно
4
постановление, следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21 – 4332 - 011160
издадено на 03.06.2021г. от Началник група към отдел ,,Пътна полиция” при
СДВР, с което на Т. В. СТ. от ............., с ЕГН: ********** са наложени
наказания глоба 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца за извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5