Р Е
Ш Е Н
И Е № 2150
№
Гр. Пловдив, 31.05.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
ХІ граждански състав, в публично заседание нa
май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Районен съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20443 по описа на съда
за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от А.И.К., ЕГН **********, срещу „Обединена млечна
компания“ ЕАД с ЕИК *********. Предявени са обективно съединени искове да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца следните суми:
- сумата от 4 200 лева,
дължима за периода 01.01.2016 г.- 01.01.2017 г.- допълнително трудово
възнаграждение за съвместяване на длъжността „***“ с длъжността „***“, изчислен
на база 4 часа на ден в размер на 50 % от основната месечна заплата на
длъжността „***“ за 2015 г.;
- сумата от 4 200 лева, дължима за периода
01.01.2017 г.- 01.01.2018 г.- допълнително трудово възнаграждение за
съвместяване на длъжността „***“ с длъжността „***“, изчислен на база 4 часа на
ден в размер на 50 % от основната месечна заплата на длъжността „***“ за 2015
г.;
- сумата от 4 200 лева, дължима за периода
01.01.2018 г.- 01.01.2019 г.- допълнително трудово възнаграждение за
съвместяване на длъжността „***“ с длъжността „***“, изчислен на база 4 часа на
ден в размер на 50 % от основната месечна заплата на длъжността „***“ за 2015
г. сумата от 12 600 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за
вътрешно съвместителство за периода 01.01. 2016г. – 01.01.2019г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
27.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
делото.
Ищецът твърди, че
на 23.03.2007 г. сключил трудов договор с ответника на длъжност „***“, при 8
часов работен ден и основно месечно възнаграждение в размер на 300 лева, с
допълнително възнаграждение за продължителна работа 0,8 % за всяка година
трудов стаж и премия съгласно вътрешните правила в предприятието в размер до
410 лева. С допълнително споразумение от 01.07.2008 г. длъжността на ищеца била
променена на „*** ***“, при заплата от 500 лева и премия до 690 лева.
С допълнително споразумение от 01.03.2011 г. длъжността
на ищеца била променена на „***“, без промяна на заплатата, а с ДС от 02.04.2012
г. заплатата му била променена на 550 лева, с премия до 780 лева, като на
02.04.2012 г. му била връчена длъжностна характеристика. Длъжността на ищеца
била променена с ДС от 01.01.2016 г. на „***“, без обаче да му бъде връчена
длъжностна характеристика. С няколко последователни допълнителни споразумения
бил променен размерът на месечното трудово възнаграждение и дължимата премия,
като последно с ДС от 01.10.2018 г. заплатата станала в размер на 1 200
лева, от която: основно месечно възнаграждение от 800 лева, за трудов стаж и
професионален опит- 0, 80 %, допълнително възнаграждение за индивидуално
участие- до 208 лева и бонус- до 120 лева. Твърди се, че при сключване на
трудовия договор работодателят бил задължен да връчи на работника длъжностна
характеристика, в която да бъдат регламентирани правата и задълженията на
работника във връзка с изпълняваната от него работа, като в нея се
конкретизирали изискванията за квалификация, вида и естеството на трудовите
функции. Документът се връчвал срещу подпис, за да се удостовери получаването
му. Работникът следвало да е запознат с длъжностната си характеристика, като за
всяко изменение в нея следвало той да се уведомява. В случая обаче с промяната
на длъжността „***“ на ищеца не му била предоставена длъжностна характеристика,
което било в нарушение на трудовото законодателство и това позволявало на
работодателя да злоупотребява с изпълняваната от работника работа, защото наред
с новата длъжност, той продължил да работи и като „***“, но получавал заплата
само за една длъжност, въпреки че изпълнявал реално две. Когато поискал да му
бъде предоставена длъжностна характеристика за новата длъжност, след известен
период от време му била дадена такава с дата 02.11.2018 г., а не считано от
01.01.2016 г., поради което за период от около една година и десет месеца
ответникът злоупотребил с трудовите права на ищеца.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Не се оспорва
между страните да е съществувало процесното ТПО,
както и да са били сключени цитираните в исковата молба няколко допълнителни
споразумения към трудовия договор. Оспорва се обаче твърдението за вътрешно
съвместителство на двете длъжности „***“ и „***“, както и правото на ищеца да
получава 50 % допълнително възнаграждение за втората длъжност. Твърди се, че от
01.01.2016 г. до момента на исковата молба ищецът е заемал и изпълнявал само
длъжността „***“. Посочва, че, за да е налице вътрешно съвместяване на две
различни длъжности, е необходимо да е постигнато взаимно съгласие между
страните, каквото в случая липсвало. Между страните имало съгласие за
изпълнение само на една длъжност и всички последващи допълнителни споразумения
касаели нея. Без значение било кога се връчила новата длъжностна
характеристика, тъй като тя н представлявала част от трудовия договор. За да се
получава допълнително възнаграждение при вътрешно съвместителство, отново се
изисквало да има писмена договореност между страните, а подобно взаимно
съгласие между тях за това липсвало. По съдебната практика без уговорка за
такова плащане, неговият размер не можел да се определи от съда. Още повече, че
при съвместяване на две длъжности, за втората не се получавало основно месечно
възнаграждение в размер на 50 % от това за първата длъжност. В този смисъл моли
за отхвърляне на исковете. Също претендира разноски.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка
с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предявени са искове с правно основание -
чл. 128, т. 2 КТ, вр.
чл. 259 КТ.
Представените по делото допълнителни споразумения към трудовия
договор нямат характер на договори за вътрешно съвместителство, доколкото не
изразяват съвпадащо писмено съгласие на работодателя и служителят за такова
вътрешно съвместителство, като няма уговаряне и на доп.
трудово възнаграждение за това съвместителство.
Съгласно чл. 259, ал. 1, изр. 2 от КТ вътрешното
съвместителство е налице когато работникът изпълнява
трудовите функции на отсъстващ работник
или функциите на незаета щатна и свободна длъжност, и
наред с това продължава
да изпълнява и трудовите функции по своето индивидуално
трудово правоотношение, като за изпълнението на допълнително възложените му трудови функции му се
полага и доп. ТВ. Правото на допълнително ТВ за това
вътрешно съвместителство възниква обаче в резултат на уговорка между страните
по ТПО, в противен случай за работника не възниква правото да иска заплащането
на доп. ТВ. Изрично
предвиденото с чл. 259, ал. 1, изр. 2 КТ изискване за
договаряне на плащането на възнаграждение за вътрешното съвместителство
изключва възможността съдът при условията на чл. 162 ГПК да определя неговия
размер /виж решение № 238 от 6.03.2006 г.
на ВКС по гр. д. № 2021/2003 г., III г. о./. От
разпита на свидетелите на ищеца се установява, че през процесния
период ищецът фактически е изпълнявал трудовите функции и за двете длъжности,
но не в резултат на съгласуваната воля на двете страни, а по заповед на неговия
работодател, което обаче не създава трудовоправна връзка, почиваща на вътрешно
съвместителство, тъй като за това следва да е налице воля и на двете страни за
обвързването им в такъв договор. В трудовото право съществува забрана за
едностранно изменение на ТПО, като КТ въвежда изключение от това правило в
хипотезите на производствена необходимост, престой и непреодолими причини /член
120 от КТ/, като при липсата на тези предпоставки работникът има право да
откаже изпълнението..
Не се установява съществуването на допълнително трудово правоотношение при вътрешно съвместителство между
страните, а доколкото трудовият договор се сключва в писмена форма - чл. 164,
ал. 1, т. 1 ГПК установяването му не подлежи на доказване със свидетели / в
този смисъл решение № 943 от 22.02.2010
г. на ВКС по гр. д. № 4902/2008 г., II г. о. и
решение № 548 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1128/2009 г., IV г. о./.
При липса на доказателства, както за
допълнително трудово правоотношение и съгласие между страните за заместване,
така и за уговорено трудово възнаграждение, предявените искове като
неоснователни следва да се отхвърлят.
Относно
разноските по производството:
Ответникът не е претендирал разноски, нито е ангажирал
доказателства да извършени такива, с оглед на което такива няма да му се
присъждат.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.И.К., ЕГН **********,
срещу „Обединена млечна компания“ ЕАД с ЕИК ********* искове за заплащане на
следните суми: сумата
от 4 200 лева, дължима за периода 01.01.2016 г.- 01.01.2017 г.-
допълнително трудово възнаграждение за съвместяване на длъжността „***“ с
длъжността „***“, изчислен на база 4 часа на ден в размер на 50 % от основната
месечна заплата на длъжността „***“ за 2015 г.; 2. сумата от 4 200 лева,
дължима за периода 01.01.2017 г.- 01.01.2018 г.- допълнително трудово
възнаграждение за съвместяване на длъжността „***“ с длъжността „***“, изчислен
на база 4 часа на ден в размер на 50 % от основната месечна заплата на
длъжността „***“ за 2015 г.; 3. сумата от 4 200 лева, дължима за периода
01.01.2018 г.- 01.01.2019 г.- допълнително трудово възнаграждение за
съвместяване на длъжността „***“ с длъжността „***“, изчислен на база 4 часа на
ден в размер на 50 % от основната месечна заплата на длъжността „***“ за 2015
г. , ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба – 27.12.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните на препис от решението.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.