Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 256/10.04.2023
г.,гр.Монтана
В иметонанарода
АдминистративенсъдМонтана, в
откритосъдебнозаседаниенатридесет и първимартдвехилядидвадесет и третагодина, в
състав :
Председател: СоняКамарашка
Членове:
МарияНицова
РениЦветанова
присекретарЛазарова и с
участиетонапрокурораАлександрова
разгледадокладванотоотсъдияНицова КАНД № 233/2023 г.
поописанаАдминистративенсъдМонтана
Производството е поредана чл.208 АПК въввръзка с чл.63 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от „ Б.о.2. ООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ч.Г.Т., чрез пълномощника адв.Кр.П.,
против решение № 9 от 19.01.2023 г.,
постановено по АНД № 879/2022 г. по описа на Районен съд Монтана, с което е
потвърдено НП № 645002-F652349/30.06.2022 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ към главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер по 800 лева.
В
касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното
решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се за
неправилно приетото от съда, че се касае за проблем извън дистанционната връзка
и предаването по нея, който има механичен характер и отстраняването му зависи
от волята и действията единствено на касатора. Посочва се, че дружеството не е
извършило нарушение на задължението за предаване на данни в НАП при получаване
на доставки на течни горива, като същите са отчетени документално от работещия
в обекта при отпечатване на дневен отчет и служебен бон и НАП винаги може да
установи наличните количества горива. Иска се отмяна на решението и
потвърденото с него НП. В с. з. оспорващото дружество не се представлява. От
процесуалния представител адв.П. е
постъпило писмено становище, с което не се възразява да се даде ход на делото в
негово отсъствие, а по същество на спора изцяло поддържа изложените в
касационната жалба съображения. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът,
чрез пълномощника юрк.Николова, оспорва
касационната жалба, като неоснователна. Твърди, че от събраните доказателства
се установява по безспорен начин, че от страна на касаторае извършено подробно
описаното в НП нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. и при съобразяване с разпоредбите на закона е
наложено наказание към минималния предвиден в закона размер. Моли обжалваното
решение да бъде оставено в сила и претендира присъждането на разноски по
делото.
Участващият
в касационното производство прокурор от ОП Монтана дава заключение за
допустимост, но неоснователност на жалбата, а оспореното решение на РС намира
за правилно.
Административен
съд Монтана, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Предмет
на касационен контрол за законосъобразност е решение № 9 от 19.01.2023 г.,
постановено по АНД № 879/2022 г. по описа на Районен съд Монтана. С оспореното
решение е потвърдено НП № 645002-F652349/30.06.2022 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ към
главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС на дружеството е
наложена имуществена санкция в
размер по 800 лева.
Отговорността
на дружеството – касатор е ангажирана за това, чена 28.04.2022 г. при извършена
проверка от служители в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП в търговски обект
по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция „Бета ойл 2012“,
находяща се в с.Лехчево, община Бойчиновци, стопанисвана от дружеството, за
един доста продължителен период от време от 01.02.2022 г. – 17.03.2022 г. е установено, че има разлики между получените
количества горива по документи и количествата горива, постъпили в резервоарите
за съхранение и отчетени от нивомерната измервателна система в обекта, въз
основа на което не са подавани коректни данни, като изрично са посочени
13 акцизни документа. В санкционния акт е прието, че дружеството е допуснало
нарушение на чл. 3, ал. 3 от НАРЕДБА № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин.
За
да потвърди оспореното НП, въззивният съд е приел в решението си, че АУАН е
съставен при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и
съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. НП е издадено в съответствие с
изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като описаното в него нарушение
кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. И двата документа са
издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и в тях достатъчно
подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина
на констатиране на същото, както и кой текст от кой закон е нарушен. При
преценката за съответствието на процесното НП с материалния закон, във връзка с
представените по делото доказателства, РС е приел, че независимо от доказано
установената дистанционна връзка за предаване на данни към НАП, тези данни не
са били коректни, тъй като са отчетени разлики между получените
количества горива по документи, количествата горива, постъпили в резервоарите
за съхранение и отчетените по нивомерната система в обекта. Съдът е формирал
извод за наличие от обективна страна на нарушение именно на визираното в НП
правно основание, като въпросът за субективната страна на нарушението не е
изследван, доколкото отговорността на ЮЛ е обективна и безвиновна. Съдът е
изложил мотиви за правилно приложена санкционна разпоредба, обсъдил е размера
на наложените санкции и е приел, че правилно са определени от АНО в минимален
такъв, като е изложил и мотиви относно неприложимостта на чл. 28 ЗАНН.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са
необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по
делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка.
Обсъдени са възраженията изложени в жалбата и са формирани изводи за тяхната неоснователност,
които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и за
процесуална икономия и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК съдът
препраща към тях без да ги преповтаря.
Правилно
от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на
нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и
безвиновна и наведените в касационната жалба доводи за обратното са
неоснователни.
Обстоятелството,
че в проверения обект са монтирани необходимите отчетни регистри в т. ч. ЕСФП
за отчитане на продажбите с вградена и функционираща дистанционна връзка с НАП,
нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство, компютър и принтер с фискална
памет, е необходимо, но не е достатъчно условие за удовлетворяване на
императивно заложеното изискване в чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Съгласно цитираната разпоредба данните предавани на НАП по установената
дистанционна връзка не са произволни, а такива, които дават възможност за точно
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия на течни горива, което в настоящия случай предвид установените
разлики не е изпълнено.
Доколкото
извършеното представлява типичен случай на нарушение от този вид и не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да го
отличават съществено от останалите случаи на нарушения от същия вид, правилно е
прието от съда, че не се касае за маловажен случай на нарушение по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, за да отпадне административнонаказателната отговорност.
Наложената
санкция по чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, освен че е съответна
на нарушението по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл.
118, ал. 6 ЗДДС, е в определения от законодателя почти минимален размер.
Пред
настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха
обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в НП, а
оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП,
като законосъобразно.
При
осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, относно валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с процесуалния и материалния закон и след преценка на събраните в
хода на производството доказателства, поради което следва да остане в сила.
Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При
този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да
бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63д ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт
вразмер на 100 лева.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 9 от 19.01.2023 г., постановено по АНД № 879/2022 г. по описа
на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА
„ Б.о.2. ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ч.Г.Т., да заплати на НАП,
София разноски в производството в размер
на 100 /сто/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: