Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на двадесет и първи октомври
през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА
и
прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 14580 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от М.К.П., ответник пред СРС, срещу решение №
177194/26.07.2019 г., постановено по гр. д. № 66958/2017 г. на СРС, 64 състав.
Обжалва се решението в частта, в която претенциите на „Т.С.“ ЕАД са били
уважени като по отношение на ответницата се : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на
чл.422 ГПК, че дължи на ищеца, на
основание чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 996,17 лева - цена за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. - 30.04.2016г., ведно със
законна лихва от 25.05.2017г. - дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане.
Излага доводи за неправилност на така постановеното
решение. Сочи, че страните не били обвързани от облигационно отношение.
Правилно СРС бил приел, че топлоснабдяването за процесния недвижим имот е
прекратено още през 2006 г. Неправилно, обаче, приел че ищцата е клиент на
топлинна енергия /ТЕ/, отдадена от сградна инсталация и ТЕ за общи части.
Според въззивницата претенцията на ищеца останала недоказана, вкл. и, че
въззивницата е собственик на процесния недвижим имот за процесния период. Не
било доказано и потребеното количество ТЕ. Услугата дялово разпределение била
неизвършена, тъй като в имота нямало ИРРО, които да се засичат; отчитали се
само водомери. Стойността на услугата не била доказана; затова не намирало
приложение правилото на чл.162 ГПК на което се е позовал съдът.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени решението в частта, в която са признати вземания в полза на ищеца /пред
СРС/ по отношение на въззивницата. Претендират се разноски.
Решението
в частта, в която претенциите са били отхвърлени като необжалвано е влязло в
сила.
От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е постъпил отговор. Представено е
становище с което се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Претендират се
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба. Не претендира разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена
на 31.07.2019 г. Въззивната жалба е подадена
на 12. 08.201 г., следователно същите са в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в която са признати
вземания в полза на ищеца /пред СРС/ по отношение на ответницата /въззивник/,
следователно въззивната жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно:
За издадената на 16.06.2017 г. по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 33136 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 64
състав, длъжникът е била уведомена на 30.06.2017 г.
Възражението по чл.414 ГПК е подадена на 13.07.2017
г., т.е. в предвидения срок.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на
заявителя на 21.08.2017 г. Исковата молба е предявена на 21.09.2017 г., т.е. в
указания от съда срок по чл.415 ГПК.
По
основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че сградата, в която се намира процесния недвижим имот е топлоснабдена.
Не се спорело, че ответницата е собственик на имота. При това положение ответницата
се явявала потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, което обуславяло
възникване и съществуване на облигационно отношение с ищеца по договор за
доставка на топлинна енергия. От заключението на вещото лице - топлотехник се
установило, че за процесния период – м.05.2014 г.- м.04.2016 г. са начислявани
само суми за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация и за топлинна
енергия за доставка на битово горещо водоподаване /БГВ/ на база реален отчет на
2 бр.водомера. Топлинна енергия за отопление на имота не е била потребявана,
тъй като отоплителните тела са били демонтирани. Стойността на реално потребеното
количество ТЕ възлизало на 996,17 лв. при отчитане на сумата за получаване от
потребителя в размер на 27,25 лв. По делото не се установило ответницата да е
плащала задълженията си. Затова и претенцията за главница е приета за доказана
и като такава уважена. Дължала се законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Относно
дължимостта на признатите с решението суми:
Ответницата
/въззивница пред настоящата инстанция/ е
собственик на процесния недвижим имот- ап.49, с аб.№ 276809. Това се установява
от представения с исковата молба нот.акт № 16 от 30.06.2008 г., дело № 400/2008
г., л.26 от исковото производство. Нещо повече, в подаденото от въззивницата
възражение по чл.414 ГПК същата изрично сочи „собствения ми ап. № 49“.
Не се оспорва, че сградата, където се намира процесния
имот е топлоснабдена, а това се установява и от заключението на допуснатата,
изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-техническа експертиза.
С оглед гореизложеното правилно СРС е приел, че между
ищеца и ответницата е възникнало облигационно отношение за доставка на топлинна
енергия.
Правилно СРС е приложил материалния закон като е
съобразил периода на действие на ОУ на ищцовото дружество.
Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на СРС
поради което по арг. от чл.272 ГПК същите ще се считат и за мотиви на
настоящето решение.
Действително, от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че радиаторите в имота са демонтирани; абонатът не
ползва отопление за имот и съответно не дължи заплащане на топлинна енергия за
това. В случая сумите са били претендирани от ищеца като такива за сградна
инсталация и съответно СРС е признал в полза на ищеца вземане именно по
отношение на сградната инсталация.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в случая се
разпределя пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Конкретният
имот е с кубатура 205 куб.м./л.68 по делото пред СРС/. Вещото лице инж. Ж.е констатирал, че сумите са начислени в
съответствие с Наредба № 16-334/07 г. Третото лице помагач е изготвяло
изравнителни сметки за процесния период. Дяловото разпределение било извършено
в съответствие с действалите за момента нормативни актове. Сумата в размер на 996,
17 лв. представлява стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация при
резултат от изравнителна сметка 27,25 лв. за получаване. В горната сума влиза и
стойността на ползваната топла вода – 680, 37 лв., определена на база реален
отчет на два броя водомери.
Заключението не е оспорено от нито една от страните.
Настоящият съдебен състав намира, че дължимостта на
процесните суми е установена:
Съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда
етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела /
радиаторите/ в имота си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В
приетото на 25.05.2017 г. от ОСГК на ВКС ТР № 2/2016 г. е посочено по отношение
на доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост,
че искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не
би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща
част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е
цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може
да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно решение на Конституционния съд № 5/
22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г,) заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
В този смисъл е и прието от СЕС по съединени дела№ №
С-708/17 и С725/17.
Следователно, неоснователно е оплакването, че
въззиваемият не е установил размера на реално потребената топлинна енергия.
Нещо повече, видно от отговора по исковата молба
самата ответница признава: „оставам единствено клиент на топлинна енергия за
отдадена от сградна инсталация и от отоплителните тела в общите части“, виж
л.46 от исковото производство.
По отношение
на услугата за дялово разпределение
въззивната инстанция намира следното:
Видно от диспозитива на обжалваното решение,
първоинстанционния съд: ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от сумата от 119,40
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за топлинна
енергия за период на забавата 15.09.2015г. - 26.04.2017г., сумата от 46,28 лева - цена за услуга дялово разпределение за периода
01.05.2014г. - 30.04.2016г., ведно със законна лихва от 25.05.2017г. (дата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане) и за сумата от 8,32 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за период на забавата 15.09.2015г. -
26.04.2017г.,
Както беше посочено по-горе, в частта в която
претенциите са били отхвърлени, решението като необжалвано е влязло в сила.
Във въззивната жалба изрично е посочено, че се обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която претенциите са били уважени.
С доклада си по делото в публичното съдебно заседание,
състояло се на 21.10.2020 г., от настоящата инстанция изрично е посочено, че от
въззивницата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение в частта, в
която претенциите по чл.422 ГПК са били отхвърлени.
Със сила на пресъдено нещо /СПН/ се ползва диспозитива
на решението. Мотивите на съдебното решение не подлежат на обжалване.
Ето защо настоящата инстанция намира, че не следва да
се произнася по доводи за неправилност на първоинстанционното решение в частта
относно дяловото разпределение.
Решението в
обжалваната част е правилно и поради съвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора пред СРС, правилно са
разпределени разноските –претенциите са били изцяло уважени.
Пред
въззивната инстанция – при този изход
на спора на въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива се присъждат
за юриск.възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 177194/26.07.2019 г., постановено по гр. д. № 66958/2017 г. на СРС, 64
състав. Обжалва се решението в частта, в която претенциите на „Т.С.“ ЕАД са
били уважени като по отношение на ответницата се : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
реда на чл.422 ГПК, че дължи на ищеца,
на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 996,17 лева - цена за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. - 30.04.2016г., ведно със
законна лихва от 25.05.2017г. - дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 33136 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 64 състав.
ОСЪЖДА
М.К.П., ЕГН **********,***, да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
сумата в размер на 50 лв.- юриск.възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.