Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.София, 21.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
като разгледа ч. гр. д. № 1 288 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Голакова и за да се произнесе взе предвид следното::
Производството е по реда на
чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Подадена е жалба с вх. №12 485 от 31.01.2020г. от У.А.Д.
срещу отказ от 11.07.2019 год. постановен по изпълнително дело №20198480400470,
с който е оставена без уважение молба с вх. №5227/01.07.2019г. за прекратяване
на изпълнителното производство.
Жалбоподателят – У.А.Д. твърди, че по делото е представил 13 квитанции
от пощенски станции, от които се установява, че е внесъл в полза на взискателите сума в общ размер от 9 250 лв., която
представлява сбор от дължими месечни вноски за издръжка по изп.
лист от 05.09.2017г. издаден от СРС по гр. д. №32 950, 84 състав за
периода 24.09.2014г. – 24.05.2019г. Плащанията са извършени преди издаване на
изпълнителния лист и по този начин е извършено предсрочно погасяване на част от
задълженията. Моли обжалваното постановление да бъде отменено. С допълнение към
жалбата длъжникът твърди, че общия брой на плащанията чрез пощенски запис е 16
на обща стойност – 9 542, 30 лв., като законният представител на децата – М.Г.М.
се е подписала лично върху разписките за получаване на сумата.
Взискателят –А.У.А.Д., действащи чрез своята майка и законен
представител М.Г.М., са депозирали
писмен отговор на подадената частна жалба. В него се поддържа, че не е посочено
основанието за извършените плащания от длъжника, както и, че издръжката следва
да бъде заплащане месечно и длъжникът няма свобода да избира друг период на плащане.
Поддържа, че не са налице доказателства за извършени плащания след м. 02.2017г.
Моли да се постанови съдебно решение, с което се остави без уважение жалбата.
От представеното решение №6938 от 14.10.2019г.
постановено по гр. д. №4601/2019г. по описа на СГС, Г. О., Пети състав и влязло
в сила на 05.11.2019г., се установява, че другият взискател
- Д.У.А.Д. е поставен под пълно запрещение. С молба с вх. №26548 от
18.01.2021г. е представено удостоверение издадено от Столична община – район
Люлин, в което е вписано, че е назначен настойник на Д.У.А.Д. – неговата майка – М.Г.М..
Взискателят - Д.У.А.Д., представляван от своя настойник, е
депозирал писмен отговор по жалбата. В него се посочва, че същият изцяло
поддържа описания по-горе отговор, който е подаден от другия взискател.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна. Посочва, че мотивите на
обжалвания акт са, че в представените квитанции липсва основанието за плащането
им и сумите не съответстват на размера на присъдената месечна издръжка.
Допълнително посочва, че издръжката за детето А.Д. е дължима до навършване на
пълнолетието му – тоест до 2025г.
Софийският градски
съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени документите по
делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело №2017 е образувано по молба от 21.09.2017г. на Д.У.А.Д. и А.У.Д.
чрез тяхната майка и законен представител М.Г.М., и въз основа на изпълнителен
лист издаден по гр.дело №32950/2014 год. по описа на СРС, 84 състав. В
посочения документ У.А.Д. е осъден да заплаща на малолетните Д.У.А.Д. и А.У.А.Д.,
дейтващи чрез своята майка и законен представител М.Г.М. – А.Д. месечна
издръжка в размер на по 85 лв., за всяко дете, считано от влизане в сила на
настоящото решение до настъпване на законови последици за нейното изменение или
прекратяване.
По искане на взискателите изп. дело
№20178630403653 е прехвърлено при ЧСИ Р.А.и
е образувано под №20198480400470.
На 25.06.2019г. е
изпратена покана за доброволно изпълнение по изп. д.
№20198480400470 до длъжника, в която е посочен размера на задължението:
9 350 лв. – дължима месечна издръжка за периода 24.09.2014г. –
24.06.2019г., адвокатско възнаграждение в размер на 690 лв., 126 лв. – такси по
изпълнението и 986, 88 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
На 27.06.2019г. е
извършено преводно нареждане от съдебния изпълнител до длъжника за сумата от
2 161, 49 лв. като основание е записано – надвнесена сума по и.д.
/страница 26 от изпълнителното дело/.
На 01.07.2019г. е
подадена молба с вх. №5227 от длъжника с искане изпълнителното производство да
бъде прекратено, тъй като са заплатени всички вноски за издръжка, като се
посочва, че това е направено преди завеждане на изпълнителното производство,
поради което се възразява в негова тежест да бъдат и направените разноски по
изпълнението. Към молбата са представени тринадесет квитанции за извършени
пощенски преводи.
На 19.07.2019г. е
връчено на пълномощника на длъжника съобщение за постановения отказ от съдебния
изпълнител за прекратяване на производството /страница 40 от изпълнителното
дело/.
Към жалбата на
длъжника е представено /страница 13 от делото на СГС/ удостоверение изх. №59 –
00 – 883 от 29.07.2019г. издадено от „Български пощи” ЕАД, в което е посочено,
че за периода 01.01.2015г. – 31.12.2018г. У.А.Д. е подател на 16 пощенски
превода с получател М.Г.М., данните от които са описани в отделна справка,
която е неделима част от това удостоверение. От приложената справка към този
документ се установява, че за периода 19.03.2015г. – 16.03.2017г. длъжникът е
изпратил с пощенски запис на М.М. суми в общ размер
на 9 542, 30 лв., като всички суми са изплатени на М.М..
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
изводи:
Жалбата е подадена
в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – законът изрично
предвижда възможността взискателят да обжалва приключването на принудителното
изпълнение – чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК /изм. – ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 год./,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят
твърди, че е внесъл преди образуване на делото дължимите суми, за което към
жалбата е приложил както описаното по-горе удостоверение от „Български пощи”
ЕАД, така и в копие разписки от „Български пощи” ЕАД за получени суми от
майката на двамата взискатели в периода м.01.2015г. –
м.01.2017г. Следва да се отбележи, че сумите не са получавани всеки календарен
месец, същите са на различна стойност и в тях не е посочено основание за
плащането им. Предвид така установеното, настоящият съдебен състав, приема, че длъжникът
с представените от него документи не е установил изпълнение на задълженията си
към взискателите, поради което искането му за
прекратяване на изпълнителното производство е неоснователно. На следващо място
трябва да се посочи, че един от взискателите навършва
пълнолетие през 2024г., поради което не може да бъде прекратено изпълнителното
производство по отношение на него до заплащане на месечната му издръжка до
навършване на пълнолетие.
С тези
мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №12 485 от 31.01.2020г.
от У.А.Д. срещу отказ от 11.07.2019 год. постановен по изпълнително дело №20198480400470,
с който е оставена без уважение молба с вх. №5227/01.07.2019г. за прекратяване
на изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/