№ 416
гр. Варна, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деница Д.
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Д. Търговско дело № 20243100900051
по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, с която Т. Н. А., ЕГН
**********, от *****, с която е предявила срещу ЗК“ Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София частичен иск( след допуснато изменение
на иска по размер в о.с.з на 3.10.2024) за сумата от 60 000 лева от целия в
размер на 80 000 лева за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие на
ПТП, настъпило на 06.10.2023г. по вина на застрахован при ответника по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а Ситроен с
рег.******, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2023г. до
окончателното издължаване на сумата.
Ищецът, чрез пълномощника си адв. С. е основал претенцията си на
твърдения, че водачът Л. С. Д. е застрахована за управление на МПС на л.а
Ситроен с рег.******, на 6.10.2023г. на ул.“Г.Бенковски“ до блок 64 вх. Е в
посока към бул.“Владислав Варненчик“, в района на колхозния пазар в гр.
Варна е нарушила правилата за движение и по непредпазливост е застигнала
отзад и бутнала ищцата на място без обозначени пешеходни пътеки, по които
се движат пешеходци.
Непосредствено след произшествието ищцата е приета в МБАЛ „Св.
Анна-Варна“ АД, където е констатирано компресивно счупване на гръбначен
1
прешлен L1 / първи лумбален/ и е проведено оперативно лечение. След
изписването й от болницата на 11.10.2023г., лечението е продължило в
домашни условия на постелен режим. Състоянието й се характеризирало с
болки и дискомфорт в областта на травмата. Пострадалата изпитвала
трудности при движение, поради което се е придвижвала с помощта на
близките си. Разчитала е на тях и за елементарни битови нужди като къпане,
обличане и дневен тоалет и т.н. И понастоящем продължава да търпи болки и
дискомфорт от понесената травма. Движенията й са затруднени, походката й е
скована и бавна. Не може да кляка и да се навежда, както и да вдига тежести.
Изпитва затруднение да стои продължително време в изправено положение.
Инцидентът се е отразил неблагоприятно и върху емоционалното
състояние на ищцата. Поради физическите си затруднения, тя се чувствала в
тежест на своите близки. Изпитвала тревожност и притеснение относно
възможността за пълно възстановяване. Сънят й бил нарушен. Непрекъснато
се връщала в мислите си към инцидента.
Счита, че негативни последици с такъв интензитет и продължителност
са основание за ангажиране отговорността на застрахователя по процесната
застраховка в целия поискан размер от 80 000 лева, от който претендира
частично по делото сумата от 30 000 лева, ведно с мораторно обезщетение от
датата на предявената пред застрахователя претенция.
Ответникът оспорва иска. Оспорва интензитета на телесните
увреждания и продължителността на възстановителния процес.
Позовава се на несправедливия размер на претендираното обезщетение.
Оспорва иска за мораторна лихва по съображения за неоснователност на
главния иск.
Насрещно ответникът твърди, че обемът на вредите като резултат не се
определя само от действията на застрахования водач на МПС.
Сочи, че ищецът с поведението в значителна степен е завишил риска
като е предприел внезапно пресичане на пътното платно, на нерегламентирано
за целта място и без да съобрази приближаващите пътни превозни средства.
Твърди се и, че ненужно е удължила времето за пресичане.
Твърди, че продължителността на оздравителния процес е обусловена от
наличие на предхождащи ПТП-то заболявания, липса на рехабилитация и
2
адекватно лечение.
Възражението за съпричиняване е репликирано от ищеца.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат становищата си по спора.
Ищецът, чрез адв. С., в пледоарията си обосновава доказаността на
иска.
Ответникът, чрез адв. В., в пледоарията си сочи, че ищцата е имала
възможност да забележи автомобила преди съприкосновението с него, ако е
положила по-голямо внимание. Акцентира и върху предходни хронични
заболявания, които са се отразили на продължителността на оздравителния
процес.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните относно наличие на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка гражданска отговорност на
водача на МПС л.а Ситроен с рег.******, валидна към 06.10.2023г., по силата
на което ответникът се е ангажирал да обезпечи отговорността на водача за
вреди на трети лице, настъпили във връзка с управлението на МПС.
Няма спор и по пораждането на отговорността на застрахования водач,
като механизмът на възникване на ПТП и причинната връзка на настъпилите
телесни повреди с противоправното поведение на застрахования водач са
установени безспорно по влязло в сила споразумение, одобрено от съда по
НОХД № 2240/2024г. по описа на РС-гр. Варна, с което е признато, че на
06.10.2023г. Л. С. Д. нарушила правилата за движение- не е съобразила
поведението на участник в движението преди да започне маневра и не се е
убедила, че няма да създаде опасност за придвижващите се пешеходци -чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП, както и при навлизане в друг път не е пропуснала на
пешеходец, пресичащ пътното платно- чл. 84, ал. 1 от ППЗДВП, в резултат на
което е причинила по непредпазливост на ищцата Т. Н. А. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на първи поясен прешлен, което е
обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период по-голям
от един месец.
3
Влязлото в сила споразумение, одобрено от наказателен съд, с което
деецът е признат за виновен за инкриминираното деяние, има значение на
присъда съгл. чл. 383, ал. 3 от НПК, която е задължителна за граждански съд,
разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). За
това и в настоящото производство е изключена преценката на съда относно
осъществяване на деянието, неговата противоправност, както и относно
вината на дееца. Естеството и видът на понесените от ищцата телесни
увреждания, в случая изразяващи се в счупване на първи поясен прешлен,
представляват част от състава на инкриминираното деяние, за която е
ангажирана наказателната отговорност на водача, поради което съдът намира,
че на осн. чл. 300 ГПК се явява обвързан от решението на наказателния съд и
касателно факта и вида на настъпилите увреждания. Допустимо е обаче
доказване на други вреди, извън установените в наказателното производство.
За установяване вида на настъпилите увреждания и техния интензитет
по делото е назначена съдебно медицинска експертиза, заключението по която
се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено. Според експерта,
включително обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, в
резултат на произшествието Т. А. е получила сгъвно /компресивно/ счупване
на първи поясен прешлен с деформация на тялото. Проведено е оперативно
лечение чрез пластика на първия поясен прешлен, осъществено посредством
проникване с инжекционна игла. Травмите са обусловили трайно затруднение
в движението на снагата за значителен времеви период от около 5-6 месеца.
По време на възстановителния период пострадалата е изпитвала спонтанни
болки и действителни затруднения в движенията, вкл. трудности при битово
обслужване. Към момента на прегледа вещото лице е констатирало
продължаващото ограничение в движенията на снагата.
Вещото лице съобщава за наличие на предходно здравословно
увреждане - остеопороза на костите, включително в засегнатия от процесната
травма костен отдел. Toва предходно заболяване е довело до увеличение с
около 30% на обичайно необходимото време за възстановяване. Експертът
сочи, че ошипяването на костите е характерно за възрастта на пострадалата.
Същевременно конкретно състояние на ищцата преди произшествието не е по-
изразено от обичайното за жена на нейната възраст.
Наблюдаваната при пострадалата хронична бъбречна недостатъчност не
4
е повлияла на оздравителния период.
От показанията на свидетеля Н. А.а, дъщеря на ищцата, които показания
съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че след
произшествието, в болницата, ищцата била неадекватна. Изпитвала
затруднение да осмисли случващото се, с което състояние свидетелят
обяснява отказът на майка си да й бъде направен скенер. В болницата
изпитвала силни болки. От приеманите успокоителни й се гадело.
Възстановяването протичало бавно. Първоначално г-жа А. правела само
малки стъпки, подпирала се при вървене. След около месец нещата се
поуспокоили, но ищцата трудно се придвижвала самостоятелно. Преди
инцидента ходела сама из града, а в момента спира за почивка след всеки 50
метра, които изминава. Движенията й към настоящия момент не са
възстановени. Налагало се свидетелката да я подпомага повече в битов план.
Свидетелят споделя впечатление, че след този инцидент майка й е остаряла с
около 5 години. Съобщава, че преди ПТП-то пострадалата не е имала болки в
кръста, извън обичайните за възрастта й. Тогава се е обгрижвала сама. Преди
инцидента ищцата била изключително дейна, поради което залежаването след
травмата предизвикало емоционален срив у нея.
Така събраните доказателства са основа за определяне на справедливия
размер на обезщетяване на неимуществените вреди. Справедливата репарация
на вредите съгласно чл. 52 от ЗЗД предполага цялостна преценка на
конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните
увреждания, и последиците от тях за пострадалото лице, проявяващи се като
физически, психически, и емоционални сътресения и неудобства за
увреденото лице. Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и икономическата
конюнктура, а и съответните нива на застрахователно покритие към
относимия за определяне на обезщетенията, момент. Възраженията на
ответника по размера на обезщетението могат да се обобщят като общо
оспорване на тежестта на уврежданията и интензитета на понесените болки.
Без съмнение всички събрани по делото доказателства сочат, че
следствие на ПТП ищцата е претърпял травматично увреждане-счупване на
поясен прешлен. Общият оздравителен процес е определен на 6 месеца, но
както по данни на вещото лице, така и от изнесеното от свидетеля, става ясно,
5
че пълно възстановяване не е налице. Тоест, установяват се трайни
неблагоприятни последици от инцидента, който с оглед възрастта на
пострадалата, която е на 74 години, няма да бъдат преодолени. Съдът
съобразява, че произшествието е довело в съществена промяна в качеството на
живот на възрастен човек, който преди събитието е бил активен за възрастта
си и не се нуждаел от помощта на близките си хора.
Преходните заболявания на ищцата, изразяващи се в ошипяване в
поясната област, действително са довели до удължаване на общия
възстановителен период. Констатираните остеопорозни изменения, обаче не са
по-изразени от обичайните за възрастта на пострадалата. Само ако
предходните телесни увреди са причинени от поведението на пострадалия,
който поради немарливо поведение към здраве си е допуснал собственото си
заболяване, съдът би могъл да приеме, че отговорността на застрахователя не
следва да се разпростира и по отношение на този допълнителен резултат. В
общия случай обаче целта на застрахователното покритие е да възмезди онези
обичайни вреди, представляващи типичен резултат от деликта. В случая е
съвсем обичайно възстановителният период при възрастния човек, с оглед
всички съпътстващи възрастта процеси, да протече по-продължително време в
сравнение със същите увреждания при човек на по-млада възраст. Ето защо
предходните телесни увреди не следва да се съобразяват при отичане на
справедливия размер на обезщетяване.
Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и
обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния
паричен еквивалент на обезщетението. Легалният термин "по справедливост"
до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената
оценка на засегнатите нематериални вреди. Ето защо при тяхното
възмездяване е от значение и създадения от съдебната практика ориентир,
относим към аналогични случаи. С Решение №50123/20.10.2022 г. по дело
№1387/2021г. по описа на ВКС е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 49 000 лева на лице в пенсионна възраст с фрактура на
тялото на девети гръден прешлен с лека дислокация на фрагментите;
контузия на гръдния кош, след оперативно лечение със стабилизация на
увредения гръбначен сегмент с 4 винта и 2 пръчки – под обща анестезия, при
възстановителен период над една година. С Решение №12/14.07.2022 по дело
№194/2021 г. по описа на ВКС е присъдено обезщетение за неимуществени
6
вреди в размер на 22 500 лева на дете с травматично счупване на тялото на
шести гръден прешлен без данни за засягане на нерви, довело до затруднение
в движението на снагата за около 2-3 месеца, проведеното консервативно
лечение с болкоуспокояващи средства. С Решение №50122/15.01.2024 по дело
№1766/2022г. на ВКС е присъдено обезщетение в размер на 90 000 лева на
мъж на 30 години с контузия на тялото, фрактура на десните странични
израстъци на 1, 2, 3, 4 и 5 лумбални /поясни/ прешлени и бодлестия израстък
на 5 лумбален прешлен, фрактура на дясната горна арка на пубисната
/срамна/ кост и фрактура на ацетабулума без дислокация, изцяло
възстановен след 1. 3 месеца. С решение по т.д. №1235/21г. на ВКС е
присъдено обезщетение в размер на 80 000лв. на трудоспособно лице на 56
години за следните телесни увреждания: фрактури на 5 ребра – 5,6,7,8 и 9-
то ребро в дясно по аксиларната линия, счупване на 5-ти поясен прешлен на
гръбначния стълб, проведено оперативно лечение, възстановителен период
от 6 месеца. С решение № 201/09.06.2023г. по възз.т.д№ 219/2023г. на ВАпс е
прието за справедливо обезщетение в размер на 50 000 лева/ след отчитане
на доброволно плащане/ на лице на 73 години за увреда, довела до тотална
смяна на тазобедрена става, при общ оздравителен период от 12 месеца, но
и за настъпило пълно възстановяване, без остатъчни болки.
Съпоставянето на горните случаи с уврежданията, получени от ищцата,
дава на съда основание да приеме, че справедливият размер на обезщетяване е
в размер на 50 000 лева, който размер отговаря на обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното
събитие 2023 г. и особеностите на случая. За разликата до претендираните 60
000 лева исковата претенция следва да се отхвърли.
След преценка за паричния еквивалент на понесените неимуществени
вреди, съдът следва да се произнесе по въведеното своевременно от ответника
правопогасяващо възражение за съпричиняване. Доводът за съпричиняване е
основан на твърденията за внезапно пресичане на пътното платно от ищцата,
на нерегламентирано за целта място и без да съобрази приближаващите пътни
превозни средства. Твърди се и, че пострадалата ненужно е удължила времето
за пресичане.
От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза,
кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните,
7
се установява, че инцидентът е реализиран в междублоковото пространство в
паркинга, заключен между ул.“Генерал Колев“ и ул.“Д-р Пюскюлиев“ в посока
бул.“Владислав Варненчик“. Лекият автомобил се е движел успоредно на вх.Е
на бл.64 към булеварда, като се предполага, че преди удара е извършил
маневра наляво, успоредно на магазините, разположени по продължението на
ул. “Д-р Пюскюлиев“. Тъй като инцидентът е станал в жилищна зона, в
същата няма обозначени специални места за пресичане на пешеходци, нито
означение за посоката на движение на ППС-тата. Въз основа на уврежданията
вещото лице дава заключение, че ударът не е бил пряко в сгъвката на крака, а
по-скоро в странично. Ако ударът е бил директен, ищцата би се качила на
капака на автомобила. Доколкото пострадалата няма външни наранявания,
вещото лице допуска, че скоростта на движение на автомобила е била ниска.
Вещото лице обаче не може да даде категорично заключение за това дали
пешеходката е могла да възприеме приближаващия автомобил. Ако
автомобилът се е движил на празен ход, тъй като има лек наклон от около
градус-два, може и да е движил и по инерция със запален двигател, при което
практически моторът не се чува.
Съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали. За основателност на
възражението за съпричиняване е необходимо да се установи както
противоправно поведение на пострадалия, така и че със същото, съобразно
конкретните обстоятелства, пострадалото лице е допринесло за настъпване на
вредите, т.е. поведението му да е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. Според съдебна трайната практика релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Тоест не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и
когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено
като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че
произшествието е настъпило в жилищна зона по смисъла на чл. 61 от ЗДвП. В
този тип зони законът предоставя приоритет на движението на пешеходците,
8
които могат да използват за движение цялата широчина на пътя/чл. 62, т. 1 от
ЗДвП/, а водачите следва да се придвижват с ниска скорост, не по не по-голяма
от 20 km/h , да не поставят в опасност пешеходците и не създават препятствия
за тяхното движение(чл. 62, т. 2). Следователно, доколкото жилищната зона се
използва както за движение на пешеходци, така и на автомобили, водачите на
последните следва да следят с повишено внимание придвижването на
пешеходците. В разглеждания по делото случай няма данни пострадалата, като
пешеходец, да е предприела внезапно пресичане или такова на необозначено за
целта място. В посочената жилищна зона подобни места за движение или за
пресичане на пешеходци не са обозначени. Не се установява и по друг начин с
поведението си да е допринесла за произшествието. От друга страна, вероятно
е, както сочи експертизата, ищцата да не е успяла да възприеме мотора на
превозно средство, движещо се с ниска скорост и вероятно по инерция. Но
дори и това да е така, подобно пропуск не може да се вмени на пострадалата.
Водачите са тези, които следва да осигуряват безопасността на пешеходците.
При тези данни, възражението за съпричиняване следва да се отхвърли.
Относно акцесорната претенцията за присъждане на мораторна лихва,
приложима в случая е разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ. Съгласно чл. 429,
ал. З, изр. 2-ро от КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, включително чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
В процесния случай, доколкото по делото е прието за безспорно, че
писмена претенция към застрахователя е подадена от ищеца и е получена на
30.10.2023г.(молба на л. 10), считано от следващата дата -31.10.2023г.
ответникът е изпаднал в забава. Ответният застраховател не се е позовал на
обстоятелства, изключващи забавата му. Ето защо, доколкото лихвата не би
превишила застрахователната сума, в полза на ищеца следва да се присъди и
законната лихва, считано от 31.10.2023г. Дори и след изменение на иска,
размерът на предявената претенция остава в рамките на извънсъдебно
9
претендираното обезщетение, лихва се дължи именно от дата на
уведомяването, макар искът да увеличената част да се счита предявен от
датата на увеличението.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца се дължат деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, но
поради липса на доказателства за направени такива, разноски не следва да се
присъждат.
На осн. чл. 38 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да се определи възнаграждение за процесуално представителство.
Според актуалната практика на СЕС, обективирaна в решение от 25.01.2024 г.
по дело С-438/2022 при определяне размера на адвокатското възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, националната юрисдикция не е обвързана от
минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2
ЗАдв, което препраща към наредбата, а следва да съобрази единствено
фактическата и правна сложност на делото, съответно – положения от
адвоката труд за осъществяването на защитата по делото. Ето защо при
отчитане на заявения материален интерес, фактическата сложност на
производството и факта, че е същото е проведено в рамките на едно открито
съдебно заседание, съдът присъжда възнаграждение в размер на 3000 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се полагат
деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, чиито общ
размер, изчислен върху платените разноски за вещи лица (647,84 лева),
възлиза на 107,97 лв. В полза на страната не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение, доколкото липсват доказателства, че такова е заплатено по
уговорения по чл. 4 от договора за правна помощ (л. 101) начин, а именно по
банков път.
Във връзка с освобождаването на ищеца от заплащане на държавни
такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да плати дължимата за производството държавна такса, изчислена
върху уважената част от предявените искове, или сумата от 2000 лева, както и
сумата от 166,66 лева за сторени разноски от бюджета на съда за експертиза.
Воден от горното, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК“ Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Симеоновско шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ на Т.
Н. А., ЕГН **********, от ***** сумата от 50 000 (петдесет хиляди ), по
предявения частичен иск от целия в размер на 80 00 лева, представляваща
обезщетение на неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
06.10.2023г. по вина на застрахован при ЗК“ Лев Инс“ АД по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а Ситроен с рег.******,
ведно със законната лихва, считано от 31.10.2023г. до окончателното
издължаване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 50 000 лева
до претендираните 60 000 лева по предявения частичен иск от целия в размер
на 80 00 лева.
ОСЪЖДА ЗК“ Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Симеоновско шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат С. Е. С. от САК, личен номер ****** сумата от 3000 (три хиляди)
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38
от ЗА.
ОСЪЖДА Т. Н. А., ЕГН **********, от ***** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК“
Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 107,97 (сто и седем лева и 97
стотинки) лв.,представляваща сторените разноски, съобразно отхвърлената
част от искове, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК“ Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Симеоновско шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Варна в
Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC CECBBGSF, IBAN
BG25 CECB 9790 31C8 сумата от 2166,66 (две хиляди сто шестдесет и шест
лева и 66 ст. ) лв. представляваща дължима по делото държавна такса и
разноски за експертиза, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12