№ 1849
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20221100104876 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от П. К. И., ЕГН **********, чрез адв. Б. Е. - САК, съдебен адрес: София, ул.
****, офис № 19 против ЗАД „АРМЕЕЦ“, София, ул. „С. Караджа“ № 2, за сумата 155 000
лв. - представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на МПС,
сключена на 12.08.2021 г. по застрахователна полица № 0310X00044888, в сила за периода
12.08.2021 г. до 11.08.2022 г., на основание чл. 386, вр. чл.; 405 КЗ, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане, мораторна лихва в
размер 5 000 лв. за периода 06.01.2022 г. /датата на отказа на ответника да заплати
обезщетение/ до предявяване на иска и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът П. К. И. е собственик на лек автомобил, марка
„Додж”, модел „Випер”, Рeг. № СВ **** СС.
На 12.08.2021 г. е застраховал автомобила си при ответника ЗАД „АРМЕЕЦ” АД с
имуществена застраховка „Каско на МПС” по застрахователна полица № 0310X00044888 с
период на покритие от 12.08.2021 г. до 11.08.2022 г. На същата дата 12.08.2021 г.
застрахователят е направил оглед на автомобила, като е съставил и издал Протокол № 4094-
16287685130 в които е отразил, че при огледа не са констатирани увреждания.
На 18.09.2021 г. около 23.50 ч. ищецът се движел с автомобила си по ул.“Околовръстен път“
към бул. „Ботевградско шосе“ с посока магазин „ДЖЪМБО“. навлязъл в кръговото
движение и, точно преди да излезе от него, на входа на тунела, автомобилът минава през
събрал се непочистен пясък и прах по външният край на пътното платно, вследствие на
1
което станал неустойчив и ищецът изгубил контрол над управлението му. Въпреки
направените от него опити да го овладее, не успял и автомобилът се ударил в бетонна стена
и две метални колчета разположени в началото на тунела. На мястото на настъпилото ПТП
пристигнали служители на КАТ, както и мобилна група на застрахователя. Съставен бил
Протокол за ПТП № 1790221/18.09.2021 г., като и служителите на КАТ и служителите на
застрахователя направили снимки на мястото на произшествието и на автомобила.
Тъй като ПТП настъпило в неработен - събота, на 21.09.2021 г. ищецът предоставил
автомобила на застрахователя за оглед на автомобила и увредените детайли и бил съставен
от страна на застрахователя Опис – заключение, в който посочил тези детайли и указал на
ищеца автомобилът да бъде разглобен за втори оглед.
На 29.09.2021 г. експерти на ЗАД „АРМЕЕЦ” извършили втори оглед на автомобила и
отново съставили Опис – заключение с отразяване на констатираните от тях като увредени
детайли. Въз основа на протоколите от двата огледа и посочените в тях увреди по
автомобила, ищецът се снабдява с Проформа фактура № 81415919 от 07.12.2021 г. която
представил на ответника. Оказало се, че шасито на автомобила е изкривено и, с оглед
спецификата на автомобила, то не подлежи на възстановяване и следва да се подмени
изцяло с ново. Видно от фактурата „шаси комплект с основа предна броня” е на стойност
100 476,18 лв., а сумата, необходима за пълното възстановяване на застрахования при
ответника автомобил, възлиза на 206 086,46 лв., като тази стойност надхвърля
застрахователната му стойност, поради което на основание чл. 390, ал. 2 КЗ, е налице
„Тотална щета”.
На 06.01.2021 г. с писмо, изх. № 100-44, ответникът, в качеството си на застраховател,
отказал на ищеца изплащането на дължимото обезщетение за възстановяване на
застрахования при него автомобил, при твърдение, че ПТП и вредите по автомобила са
настъпили в резултат на управлението на застраховането МПС с несъобразена с
конкретните пътни условия скорост, надвишаваща съществено и максимално допустимата
такава за конкретния пътен участък, като описаното поведение представлявало „груба
небрежност”.
Ищецът счита, че изложеното от ответника не отговаря на истината и на действителните
причини и механизъм на настъпване на произшествието.
В тази връзка, ищецът е предявил настоящия иск срещу ответното дружество за заплащане
на исковите суми, със законните последици – лихви и разноски.
Ищецът е представил и е изискал прилагане на писмени доказателства. Поискал е
назначаване на експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи иска изцяло. Претендира разноски по списък.
Ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ” АД оспорва предявените искове изцяло по основание и
размер. Претендира разноски и ю.к.възнаграждение.
Оспорва твърдението в исковата молба, че процесното събитие, от което ищецът претендира
заплащането на обезщетение за имуществени вреди, представлява покрит риск по
2
застрахователния договор „Каско“ на МПС.
Оспорва да е налице събитие, което да попада в обхвата на предоставяното по договора
застрахователно покритие. Твърди, че е реализиран риск, изрично изключен от
застрахователното покритие по т. 14.5. от ОУ.
Твърди, че водачът П. И. е управлявал с неразрешена и с несъобразена с пътните условия
скорост, което е довело до загуба на контрол над автомобила и настъпване на
застрахователното събитие.
При условията на евентуалност твърди, че пътното платно е било мокро.
Твърди, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП, е поведението на
водача на процесния лек автомобил, който макар и без пряк умисъл, при груба небрежност,
въпреки че е бил длъжен и е следвало да възприеме нормативните забрани и състоянието на
пътя, не е съобразил поведението със същите и е реализирал ПТП с материални щети.
На следващо място, при условията на евентуалност, твърди, на самостоятелно основание,
че ответникът не дължи изплащане на застрахователно обезщетение, поради неизпълнение
от страна на застрахования водач на МПС на задължението му по т. 50.2., 50.3 и т. 50.5. от
ОУ, което е значително с оглед чл. 408, ал.1, т. 3. КЗ и е основание за пълен отказ във връзка
с т. 50.9. от ОУ, във връзка и чл. 395, ал. 4, изречение първо във връзка с чл. 395, ал. 1 от КЗ
вр. чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, при твърдения, че застрахованият водач е управлявал с
несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост и състоянието на пътя, която
значително е надвишавала максимално допустимата скорост за движение на съответния
пътен участък.
При условията на евентуалност, твърди, на самостоятелно основание, че, в случай на
уважаване на иска, ответникът дължи изплащане на застрахователно обезщетение в намален
размер, поради неизпълнение от страна на ищеца на задължението му по т. 50.2, т. 50.3 и т.
50.5. вр. т. 50.9 от ОУ, вр. чл. 395, ал. 4 КЗ, което е да предприема всички обичайни и
разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от
вреди, както и да спазва стриктно правилата за ЗДвП. Счита, че следва да се приеме
намаление с 80% с оглед изключителния принос на ищеца за настъпване на ПТП, тъй като
застрахованият е бил длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от
вреди, а вместо това е управлявал същото със значителна над регламентираната за
процесното място скорост, като е реализирал ПТП с имуществени вреди в големи размери.
Освен по основание, при условията на евентуалност, оспорва предявения иск и по размер,
като завишен.
При условията на евентуалност, твърди, че в резултат на процесното ПТП лек автомобил
марка „Додж”, модел „Вайпър” с peг. № СВ **** СС, е тотално увреден, по смисъла на чл.
390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността на ремонта и разходите за възстановяване на автомобила
надвишават 70 на сто от действителната му стойност. В тази връзка намира, че размерът на
застрахователното обезщетение следва да се определи съобразно действителната стойност на
МПС, намалена със стойността на запазените части, тъй като същите остават собствени на
3
собственика на вещта и подлежат на реализация на вторичния пазар.
Счита, че не са налице предпоставките на чл. 390 КЗ, и застрахователят не е в забава, поради
което не дължи обезщетение за забава, тъй като регистрацията на автомобила не е
прекратена на основание „тотална щета“.
При условията на евентуалност, прави възражение за прихващане на основание чл. 103 ЗЗД
във вр. с т. 28 от ОУ с дължимата от ищеца втора, трета и четвърта вноска от
застрахователната премия, в общ размер на 7 559,15 лева, ведно с данъка по ЗДЗП.
Представил е и е изискал писмени доказателства. Поискал е назначаване на експертгиза.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск – със законните
последици, вкл. и разноски по списък. Възразява срещу размера на адвокатското
възнаграждение на повереника на ищцовата страна.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото се доказа, че при ответното дружество е налице застрахователен договор от
12.08.2021 г. за застраховка „Каско на МПС“, по застрахователна полица 0310X00044888 с
период на покритие от 12.08.2021 г. до 11.08.2022 г. за лек автомобил марка „Додж”, модел
„Випер”, Рeг. № СВ **** СС, собственост на ищеца П. К. И. при застрахователна сума
155 000 лв.
С Протокол за ПТП № 1790221/18.09.2021 г., е констатирано, че на 18.09.2021 г. в София,
около 23.50 ч. е станало ПТП, като ищецът, движейки се с автомобила си по
ул.“Околовръстен път“ към бул. „Ботевградско шосе“ с посока магазин „ДЖЪМБО“.
навлязъл в кръговото движение и, точно преди да излезе от него, на входа на тунела,
автомобилът минава през събрал се непочистен пясък и прах по външният край на пътното
платно, вследствие на което станал неустойчив и ищецът изгубил контрол над управлението
му. Въпреки направените от него опити да го овладее, не успял и автомобилът се ударил в
бетонна стена и две метални колчета разположени в началото на тунела.
В резултат на инцидента процесният лек автомобил е увреден.
За доказване механизма на станалия инцидент по делото, по искане и на двете страни, бяха
назначени две съдебно-автотехнически експертизи – първоначална и повторна, чиито
изводи са идентични. Според експертите механизмът на ПТП е следният: На 19.09.2021г.
около 23,20 ч. лек автомобил марка „Додж” модел „Випер” рег. № СВ****СС с водач П. К.
И. се движи по бул. „Ботевградско шосе” с посока към магазин Джъмбо и след навлизане в
кръговото движение при изхода за тунела, при скорост на движение около 40 км/ч, е загубил
контрол върху управлението, автомобилът се е насочил наляво и с предната си част, се е
ударил в лявата стена на входа на тунела през който е следвало да премине към магазин
„Джъмбо”. Непосредствено преди навлизане в кръговото движение са поставени следните
4
пътни знаци от ЗДвП: Д17 „Пешеходна пътека” и Г12 „Кръгово движение”. При навлизане в
кръговото движение са поставени знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство” и
знак В26 „Забранено е движение със скорост, по висока от означената” – в случая 30 км/ч.
Експертите правят извод, че, най-вероятно, водачът не е преценил правилно състоянието и
кривината на пътя и се е движил със скорост по -висока от критичната. Поради което
автомобилът е придобил неустойчиво движението със странично занасяне, от което при
излизане от левия завой се е насочил наляво и е излязъл от зададената му траектория.
Занасянето вероятно е било прекомерно силно и е поставило водача в невъзможност да
контролира движението му, дори и да е предприел действия за стабилизиране на
движението, чрез контриращо завъртане на волана надясно. Автомобилът, насочен наляво, е
достигнал до тунела, но се е движил под ъгъл наляво и се е ударил с предното си ляво
колело в левия бордюр, а миг след това се е ударил с предния си ляв ъгъл в бетонната лява
стена на тунела, където оставя следи от протриване и надиране на бетона. След удара в
стената, се плъзга напред и с предната си лява част удря тръба с пътен знак и първото
предпазно обезопасително тръбно колче. Поради ексцентрицитета на удара на лявото колело
в бордюра, на предния ляв ъгъл в стената и вклинилите са 2 тръби на знака и предпазно
колче от вътрешната страна на предното ляво колело, автомобилът е получил ротация в
посока обратна на часовника. Завъртян над 90°,’ се е ударил с предната си дясна част в
шина, свързваща предпазните колчета, след което се е установил неподвижен в тунела.
Изчислената от вещите лиза критична скорост в момента на удара е между 21,5 и 25 км/ч, а
тази при завиване надясно на л.а. Додж Випер към тунела е в диапазона 28 — 33 км/ч.
Тъй като не са разпитани свидетели очевидци, защото няма такива, в делото няма
информация нито данни какви действия е извършил водачът на л.а. Додж и в кой участък на
пътя е загубил контрол над управлението на автомобила си. Няма и обективни данни за
изчисляване на скоростта на автомобила при удара. В декларацията си водачът на
автомобила е посочил, че се е движил със скорост около 40 км/ч, която е правдоподобна и се
потвърждава от следните изчисления. При тази максимална скорост в десния завой ще
настъпи странично занасяне и отклоняване на автомобила наляво до удар в лявата стена на
тунела. по тези причини е направен извод, че скорост около 40 км/ч в момента на удара
съответства на настъпилите увреждания на процесния автомобил и може да се приеме за
най-вероятна. Опасната зона за спиране на автомобила при тази скорост е между 26 и 27 м.,
а при скорост 25 км/ч – 13,75 м.
С оглед приетото експертите заявяват, че причината за настъпване на произшествието от
техническа гледна точка е загуба на контрол върху управлението на автомобила от водача
му, вследствие на движение със скорост по - висока от критичната скорост за съответния
пътен участък преди удара, от което е настъпила загуба на напречна устойчивост при
движение в завой, със странично занасяне на автомобила и отклоняване наляво от
правилната му траектория и коридор на движение. Водачът е основният фактор за
безопасното движение, който трябва да прецени правилно климатичните условия,
състоянието на пътната настилка и геометричните параметри на пътя за да избере
5
съответната безопасна скорост, при която да може да управлява адекватно и сигурно
автомобила си. Водачът на л.а. Додж е имал възможност да не допусне настъпване на
произшествието, ако се е движил в участъка на ляв завой с минимален радиус 9 м със
скорост 21 -25 км/ч, а при завиване надясно към тунела със скорост до 30 км/ч. критична
скорост на занасяне на автомобила в конкретната пътна обстановка в границите на 21-25
км/ч, в зависимост от напречния коефициент на сцепление на гумите с пътната настилка, е
съществувала реална възможност при движение с максималната разрешена скорост 30 км/ч
да настъпи произшествие. Все пак трябва да се има предвид, че при избирането на скоростта
си на движение водачът е длъжен постоянно да отчита релефа на местността, състоянието на
пътя и конкретните условия.
В резултат на произшествието л.а. е получил деформации.
Между страните е спорно обстоятелството точно кои части на автомобила са били увредени.
В тази насока са представени 2 бр. описи, изготвени от представителите на ответното
застрахователно дружество – от 21.09.2021 г. и от 29.09.2021 г. и проформа – фактура,
издадена на 07.12.2021 г. от „Индустриал комерс КО“, ЕАД. Експертите, извършвайки
проверка, са установили, че основната разлика се състои в това, че в описите отсъства
шасито като увредена част, а то е с най- голяма цена в сравнение с другите детайли и
уредби. Същевременно в проформата фактура са описани 5 детайла, които не са описани в
опис заключенията на застрахователя. Основният проблем е необходимостта от смяна на
шасито на автомобила, която е и най- скъпия детайл - 100 476,20 лв. и рамката на челното
стъкло на стойност 13 113,11 лв. Съдът в тази част приема първоначалното заключение –
това на вещото лице С. А., според което, пред вид и факта, че автомобилът е с тотална щета
/обстоятелство, което се установи в съдебно заседание от представеното от ищцовата страна
писмено доказателство, пред вид факта, че регистрацията на автомобила в МВР е
прекратена/, може да се каже, че посочените детайли в приложената към исковата молба
проформа фактура като цяло отговарят на посочените увредени детайли от застрахователя в
двата опис – заключения. И двете вещи лица подчертават, че не може да бъде определено
дали посочените стойности на увредените детайли в проформа фактурата съответстват на
средните пазарни цени, тъй като при направената справка в официалния представител на
Додж е установено, че не могат да бъдат посочени цени на детайли за България, тъй като
тези автомобили не се внасят в страната ни. По тези съображения се признават посочените
стойности на частите на автомобила.
Не се спори, че, във връзка с представена молба от ищеца до ответното застрахователно
дружество е образувана преписка по щета № № 10121030105211, ответникът – застраховател
с писмо, изх. № 100-44/06.01.2021 г. е отказал на ищеца изплащането на дължимото
обезщетение за възстановяване на застрахования при него автомобил, с мотива, че ПТП и
вредите по автомобила са настъпили в резултат на управлението на застраховането МПС с
несъобразена с конкретните пътни условия скорост, надвишаваща съществено и
максимално допустимата такава за конкретния пътен участък, като описаното поведение
представлявало „груба небрежност”. .
6
Това становище се поддържа и по настоящото дело от ответника.
До настоящия момент претендираната сума не е заплатена от ищеца на ответника.
Други релевантни по делото доказателства не са представени от страните.
Изложеното се доказва от приетите и неоспорени писмени, гласни доказателства и
експертизи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати по сключена застраховка „Каско“, обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума, освен ако това не е предвидено в този кодекс.
Чл. 386, ал.2 КЗ предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати по сключена застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен при подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на сключен
застрахователен договор за процесния автомобил по застраховка „Каско“, сключен с
описаната по – горе застрахователна полица от 12.08.2021 г., в сила от същата дата. Не се
спори по факта на заплащане от страна на ищеца на част от застрахователните премии.
От представените по делото писмени доказателства се установи настъпването на
застрахователно събитие по застраховка „Каско на МПС“ по отношение на л. а. марка
„Додж” модел „Випер” рег. № СВ****СС
Съгласно приложената по делото застрахователна полица и, в съответствие с Общите
условия, в сила към момента на събитието, подписани от ищеца, възстановяване на
стойността на причинените по автомобила вреди е покрит риск при сключената застраховка,
поради което настоящата претенция намира своето правно основание.
Съгласно чл. 405 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Нормата на чл. 408 КЗ посочва случаите, когато застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение и те са:
1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да
получи застрахователното обезщетение,
2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
7
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице,
3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие,
4. в други случаи, предвидени със закон.
Съдът разгледа възраженията на ответното дружество, че вредите по автомобила не са
свързани или не произтичат от описаното в обстоятелствената част на исковата молба
събитие, както и че тези вреди не могат да се получат при така посочения от страна на
ищеца механизъм на настъпване на ПТП, но приема тези възражения за недоказани, пред
вид заключенията на двете изготвени и приети автотехнически експертизи и липсата на
доказателства от ответника в подкрепа на твърденията му.
Съдът приема за доказани възраженията на ответника за принос на ищеца по отношение на
станалото ПТП, пред вид заключенията и на двете вещи лица – първоначално и повторно,
според които причината за настъпване на произшествието от техническа гледна точка е
загуба на контрол върху управлението на автомобила от водача му, вследствие на движение
със скорост по - висока от критичната скорост за съответния пътен участък преди удара, от
което е настъпила загуба на напречна устойчивост при движение в завой, със странично
занасяне на автомобила и отклоняване наляво от правилната му траектория и коридор на
движение.
Съдът приема принос на ищеца за вредоносния резултат при станалия инцидент в размер 50
%, пред вид факта, че, както заявяват експертите, в конкретния случай и при конкретната
пътна обстановка, е съществувала реална възможност при движение с максималната
разрешена скорост 30 км/ч да настъпи произшествие.
Съгласно Чл. 395, ал. 1, застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на
компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди
и да допуска застрахователя да прави проверки. Според нормата на ал. 4, при настъпването
на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако
събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е
предвидил това в договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е
следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено
като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното
обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението.
С оглед на това съдът разглежда възраженията на ответника, основани на разпоредбите на т.
50.2, т. 50.3 и т. 50.5. вр. т. 50.9 от Общите условия, във връзка с посочените по – горе
текстове. Според тези разпоредби, застрахованият е длъжен да пази и ползва автомобила с
грижата на добър стопанин, да предприема всички обичайни и разумни предохранителни
мерки за предпазване на МПС от вреди, да спазва правилата за движение, съгласно ЗДвП и
8
подзаконовите актове. Т. 50.9 от ОУ предвижда възможност при неспазване на което и да
било задължение на застрахования, дължимото обезщетение да бъде намалено или отказано.
С оглед изложеното и, съобразявайки наличието на тотална щета и приноса на водача на
застрахования автомобил в размер 50 %, съдът намира, че исковата претенция е основателна
и доказана за сумата 77 500 лв. и счита, че за тази сума следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва, считано от завеждане на делото – 12.05.2022 г. до окончателното
изплащане като в останалата част – за разликата до 155 000 лв. – бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По отношение на претендираната мораторна лихва.
Ищецът търси мораторна лихва за периода от 06.01.2022 г. /датата на отказа на ответника да
заплати обезщетение/ до предявяване на иска, чиито размер е определил на 5 000 лв.
Съгласно чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съдът, приемайки наличие на
забава на ответника за посочената по – горе сума – 77 500 лв., изчисли, че размерът на
лихвата за забава следва да се определи на 2 734 лв. и за тази сума претенцията да се уважи,
а за останалата да се отхвърли, като неоснователен.
Пред вид изхода на спора на ищеца се следват разноски в размер 8 926 лв., съобразно
представен списък, в размер, както следва: 3 209 лв. – д.т., 175,51 лн. - депозит за в.л. и
5 541,20 лв. – адвокатски хонорар. Съдът не уважава възражението на ответната страна за
размера на адвокатското възнаграждение на повереника на ищеца, пред вид характера на
делото и неговата продължителност.
На ответника, отново по компенсация, следва да се присъдят разноски, както следва: 251,80
лв. – депозит за в.л. и д.т. за съдебно удостоверение и 60 лв. ю.к. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, София, пл.
„Позитано“ № 5 да заплати на П. К. И., ЕГН **********, чрез адв. Б. Е. - САК, съдебен
адрес: София, ул. ****, офис № 19, сумата 77 500 лв. - представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” на МПС, сключена на 12.08.2021 г. по
застрахователна полица № 0310X00044888, в сила за периода 12.08.2021 г. до 11.08.2022 г.,
на основание чл. 386, вр. чл.; 405 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2022 г. до
окончателното изплащане, мораторна лихва в размер 2 734 лв. за периода 06.01.2022 г. -
12.05.2022 г. и сторените разноски по компенсация, съобразно уважената част от иска, както
следва: 3 209 лв. – д.т., 175,51 лн. - депозит за в.л. и 5 541,20 лв. – адвокатски хонорар.
9
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за главницата – за разликата до 155 000 лв. и в частта за
мораторната лихва – за разликата до 5 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. К. И. да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ разноски, с
оглед отхвърлената част от иска, както следва: 251,80 лв. – депозит за в.л. и д.т. за съдебно
удостоверение и 60 лв. ю.к. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването за изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10