Районна прокуратура Луковит
е внесла обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу срещу К.К.К., с ЕГН ********** за това, че на 23.03.2014 г., около
02.20 часа в гр. Луковит на ул. „****“№2А в ресторант „Родина“ извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – вкарал музикант и барабани в ресторанта, нарушавайки вътрешния ред
на заведението, държал се заплашително спрямо администратора – М. А. В., хванал
за ухото сервитьора И.Г.И., обърнал три маси заедно с намиращата се върху тях посуда, като деянието е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта, изпълняващ служебните си задължения по опазване на
обществения ред – полицейският служител при РУ „Полиция“ гр. Луковит – Л.К.К., отказал да изпълни устното му разпореждане за
придружаване до сградата на РУ „Полиция“ гр. Луковит и го заплашвал с уволнение
– престъпление по чл. 325, ал. 2, предл.1-во, вр. ал. 1 НК, и за това, че по същото време, на същото
място противозаконно унищожил чужди движими вещи – посуда
на обща стойност 114.84 лева, собственост на „*****“ ООД гр. Луковит, с
управител П. В. Й. – престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.
Настоящето съдебно производство е второ по
ред, тъй като с решение № 43/19.05.2015г., по в.н.о.х.д. № 164/2015г на
Ловешкия окръжен съд, е отменена присъда № 10/04.03.2015г., по н.о.х.д. №
324/2014г. на Луковитския районен съд, а делото –
върнато на РС Луковит с указания за отстраняване на допуснатите съществени
процесуални нарушения.
При новото разглеждане на делото, представителят
на Районна прокуратура-Луковит поддържа обвиненията то срещу подсъдимия. Правейки
анализ на доказателствената съвкупност прокурорът счита, че фактическата
обстановка по делото е изяснена и от нея се установява, че подсъдимият е
извършил деянието по начина, както е описано в обвинителния акт, че с това
деяние се осъществява съставите на двете престъпления – по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 216, ал. 1 НК. Според прокурора на
инкриминираната дата подсъдимият без конкретна причина извършил действия, грубо
нарушаващи обществения ред и демонстрирал явно неуважение към обществото, като
не зачел честта и достойнството на присъстващите в заведението, сред които
администраторът М.В., сервитьора И.Г.И. и всички останали посетители, обръщайки
три маси, обръщането на масите било извършено в присъствието на пристигналите
полицейски служители. Представителят на прокуратурата поддържа и обвинението за
унищожаване на чужди движими вещи – посудата на ресторанта. Прокурорът моли
подсъдимият да бъде признат за виновен по двете обвинения и да му бъдат
наложени следните наказания: за престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК – лишаване от свобода за срок от 1 година,
като изпълнението да бъде отложено с 3 години изпитателен срок, а за
престъплението по чл. 216, ал. 1 НК пледира за наказание лишаване от свобода за
срок от 8 месеца със същия изпитателен срок. Счита, че следва да се приложи чл.
23 НК и да бъде наложено по-тежкото наказание, като в изпитателния срок да бъде
постановено да се прилага пробационна мярка – Задължителна регистрация по
настоящ адрес.
Защитникът на подсъдимия - адв. С.Х. счита, че на съдебното следствие не са събрани
доказателства за проявена от подсъдимия особена дързост или съпротива срещу
органите на властта. Поставя акцент върху показанията на част от свидетелите,
според които е била честа практиката да се вкарва в заведението външни лица
изпълнители, че тази с тази практика е бил наясно и самия подсъдими, който
възприемайки я за обичайна, също се възползвал и на инкриминираната дата си
поръчал в заведението да влезе музикант /барабанист/,
за да посвири на неговата компания. Според защитника, поведението на
администратора на ресторанта и появата на полицаите са поставили подсъдимия в
състояние на афект, тъй като довела до преустановяване на забавлението в
заведението и до невъзможност да изконсумира поръчаното количество алкохол.
Защитникът поставя акцент върху показанията на полицейските служители, според
които подсъдимият не е проявил агресия и независимо от невъздържаното му
поведение към останалите присъстващи в заведението, подсъдимият е придружил
доброволно и без съпротива служителите до управлението. В тази връзка
защитникът счита, че не е налице състава на престъплението при по-тежката
квалификация по чл. 325, ал. 2 НК и моли, ако подсъдимият бъде признат за
виновен, то да бъде по основния състав, като му се наложи наказание при
условията на чл. 55 НК. Според защитника, подсъдимият не следва да бъде
признаван за виновен по обвинението за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК,
предвид ниския размер на стойността на вещите.
Подсъдимият К.К.К.
дава обяснения, в които заявява, че обръщането на масите не е насочено към
полицаите, за тази му реакция е била израз на неговото раздразнение, заради
отказа на персонала заведението да продължи да му пускат музика, направен
непосредствено след като си поръчал цяла бутилка скъпо уиски. Според подсъдимия
появата на барабаниста била по негова молба, но за
това имал съгласието на персонала на заведението, което се разрешавало и преди
това на други клиенти. В хода на съдебните прения подсъдимият се признава за
виновен единствено за обръщането на масите, което довело до смутна ситуация, но
подчертава, че не е оказвал съпротива на органите на властта. В дадената му
последна дума моли присъдата на съда да бъде същата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.К.К.
e роден на ***г. в гр. София, с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***,
български гражданин, със средно-специално образование, безработен, неженен,
неосъждан, с ЕГН **********.
На 23.03.2014 г., около 01.30 часа
през нощта подсъдимият и неговата компания посетили обществено заведение в гр.
Луковит - ресторант „Родина.“, стопанисван от „*****“ ЕООД. Седнали на една от
масите и поръчали алкохолни и безалкохолни напитки. Подсъдимият се свързал по
телефона със свой познат – музикант, който свирел на барабани срещу заплащане /свидетелят
А.А./ и го повикал да дойде в заведението.
С пристигането му на барабаниста, управителят на заведението /свидетелката М.В./
отказала да го пусне, обяснявайки му, че според вътрешните правила, в
ресторанта е забранено влизането на външни изпълнители. А.А.
обяснил, че трябва да влезе, защото бил ангажиран за вечерта и му било
заплатено. В този момент се появил подсъдимият К.К. и
разпоредил на А.А. да влиза в заведението, като на
направеното възражение от управителя, отговорил „каква си ти да ми казваш на
мен”.
Управителят (администратор) М.В. отново
заявила, че това е забранено, но подсъдимият заел заплашителна поза с тялото си,
което било забелязано от сервитьора И.Г.И.. Последният се притеснил за
сигурността на управителката и се намесил, като я избутал назад. Тогава
подсъдимият го погалил по ухото и ехидно му казал: „Искаш ли ти да дойдеш да ми
тупаш на барабаните”. И.Г.И. се оттеглил настрани и подал сигнал на телефон
112., а подсъдимият вкарал А.А. салона на заведението,
който веднага започнал да свири на барабаните.
Във връзка с подадения сигнал на
телефон 112, след около половин час в заведението пристигнали полицаи от РУ на
МВР Луковит – свидетелите Л.К. и Х.Х.. Подсъдимият К.
продължил да изразява недоволството си от обслужването в заведението,
обяснявайки, че след като си поръчва скъпо уиски, не може да му казват какво да
прави. Полицейският служител Л.К. разпоредил на К.К. да
излезе извън заведението, за да изяснят случая. Подсъдимият облякъл якото си и
тръгвайки да излиза, внезапно и неочаквано за полицаите преобърнал двете маси,
на които стояла неговата компания. В този момент полицай К. хванал подсъдимия
за едната ръка и го повел към изхода на заведението, но излизайки К. се отскубнал
и преобърнал още една маса. Полицейският служител Л.К. отново го хванал за ръката
и му казал да излиза, на което подсъдимият го предупредил да внимава, че може
да бъде уволнен. След като напуснал заведението с полицейските служители,
подсъдимият се успокоил и доброволно отишъл с тях до районното управление.
Подсъдимият действал под влиянието на
употребения алкохол, като през това време в заведението имало много посетители,
които възприели случващото се. Върху преобърнатите маси имало посуда – чинии, чаши и други, които при падането на пода се
счупили. Общата стойност на унищожените вещи е в размер на 114.84 лева, която в
хода на съдебното следствие е възстановена от подсъдимия на управителя на „****“
ЕООД.
Така изяснената фактическа обстановка
съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез обясненията на подсъдимия
/отчасти/, показанията на свидетелите А.А., М.В., П.
Й., Х.Х., Б.Б., Л.К. и И.И. /на последните двама, дадените пред друг състав на съда
и приобщени чрез прочитане при
условията на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК/, заключението на оценителната експертиза
и приетите писмени доказателства.
Появата на барабаниста
в заведението и възникналият от това конфликт между подсъдимия, от една страна,
и персонала и управителя, от друга, се установява от показанията на очевидците А.А. /барабаниста/, М.В.
/управителят/, И.И. /сервитьора/, както и от
обясненията на подсъдимия. От всички изброени доказателствени източници се
установява несъмнено, че А.А. е влязъл в заведението
принудително, по настояване на подсъдимия, въпреки забраната и
противопоставянето на управителя, че това е довело до спор и до доминиращо и
заплашително поведение на подсъдимия към сервитьора и управителя на
заведението.
Обръщането на масите се установява от
показанията на Л.К., Х.Х. /полицейските служители/ и
обясненията на подсъдимия, като помежду им липсва съществено противоречие
относно момента и последователността на обръщането. Показанията на същите
свидетели за факта на налична посуда по масите се
подкрепят от показанията на останалите свидетели, които казват, че след
напускане на заведението около обърнатите маси имало изпопадала и счупена посуда.
От показанията на св. М.В. и И.И. съдът приема за установено, че подсъдимият се обърнал
към тях с казаните думи, демонстрирайки заплашително и пренебрежително
отношение. Независимо, че те са засегнати от подсъдимия, не би могло да се
предполага тяхна заинтересованост, защото непосредствено след това, усещайки
предстояща опасност, св. И. се обадил на телефон 112, за да потърси помощ от
полицията, а идвайки в заведението служителите заварили подсъдимия в
раздразнено състояние. Отношението и реакцията на подсъдимия към полицейските
служители се установява от показанията на същите служители, като и за това
обстоятелство съдът приема, че те са добросъвестни и следва да се кредитират.
Дори самият подсъдим признава в обясненията си, че е имало такава вербална
комуникация, макар да не е имало нищо лично спрямо тях, че излизайки от
заведението, доброволно ги придружил до районното, а яростта му била насочена
единствено към персонала на ресторанта.
От така установената
фактическа обстановка настоящата инстанция приема от правна страна следното:
Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, тъй като на 23.03.2014г.,
около 02.20 часа, в гр. Луковит, обл. Ловеч, на ул. „*****"
№ 2А, в Ресторант „Родина", извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - вкарал
музикант и барабани в ресторанта, нарушавайки вътрешния ред на заведението,
държал се заплашително спрямо администратора - М. А. В., хванал за ухото сервитьора
И.Г.И., обърнал три маси, заедно с намиращата се върху тях посуда,
като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ
задължения по опазване на обществения ред, а именно полицейският служител при
РУ „Полиция" гр. Луковит Л.К.К. - отказал да
изпълни устното му разпореждане за придружаване до сградата на РУ
„Полиция" гр. Луковит и го заплашвал с уволнение.
От обективна страна, вечерта, на инкриминираната дата и място /на 23.03.2014г., около 02.20 часа, в гр. Луковит в Ресторант
„Родина”/, подсъдимият извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и извършващи явно неуважение към обществото — вкарал музикант и
барабани в ресторанта, нарушавайки вътрешния ред на заведението, държал се
заплашително спрямо администратора - М. А. В., хванал за ухото сервитьора И.Г.И.,
обърнал три маси, заедно с намиращата се върху тях посуда.
Действията на подсъдимия са извършени
на обществено място /Ресторант „Родина”/, били са наблюдавани от намиращите се там
граждани, сред които са и свидетелите по делото. С оглед на това съдът прие, че осъществяването им е на публично място и са станали
достояние на други граждани. Действията на обвиняемия са непристойни, защото
очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък, недопускащи
подобно поведение. Вкарането на музикант и барабани в
ресторанта, въпреки установения ред на заведението, държането заплашително
спрямо администратора на ресторанта, хващане сервитьора за ухото, обръщане на
три маси, заедно с намиращата се върху тях посуда е
израз на неприличие, буйство и невъздържаност от страна на подсъдимия. Раздразнението
на подсъдимия, заради отказа на персонала да допусне външен музикант, не може
да го оправдае, защото, дори да е направил висок оборот на заведението,
поръчвайки скъпа бутилка уиски, тази щедрост не може да бъде в ущърб на никого от
останалите посетители и на персонала, доколкото те на са длъжни да възприемат
неговите правила и желания, налагани в обществено заведение.
Подобно поведение е непристойно, грубо
нарушава обществения ред и разкрива явно неуважение на обществото. То е в
дълбок разрез с установения порядък и е израз на открито неуважение към
личността на събралите се хора. Наред с това, действията
на подсъдимия и тяхната насоченост са показват очевидно незачитане на
установения порядък, доколкото са извършени при игнориране правилата на
посещение в заведението и стремеж на подсъдимия да установи свои такива. При отказа
на персонала да допусне извикания музикант, подсъдимият е следвало да се
съобрази и да не настоява за неговите изпълнения. Вместо това той не се е
съобразил с устните указания на персонала, държал се буйно и заплашително, без
да се съобрази с останалите клиенти, вкарал барабаниста,
а след появата на полицейските служители започнал да обръща маси, отказвайки да
приеме напускането на заведението.
Налице е и квалифициращия признак по чл. 325, ал. 2 НК - съпротива срещу орган на властта, изпълняващ
задължения по опазване на обществения ред. Съпротива срещу органите на властта,
изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, има, когато
извършителите не прекратяват действията въпреки намесата на тези органи /П
2-74-Пл., т. II.1/. В случая съпротива с такава насоченост от подсъдимия е била
проявена, защото с появата на полицейските служители К.К.
продължил да се държи буйно и невъздържано, като след кратка разправия с тях,
обърнал последователно трите маси в заведението, изразявайки несъгласие за
напускането си. Освен това в разговор с единия от полицаите /св. К./
подсъдимият го заплашил с уволнение. Тази закана, макар да е лишена от реална възможност
за практическа реализация, изразява доминиращото отношение на подсъдимия, нежеланието
му да преустанови хулиганските си действия, извършвайки нови такива /с
демонстративно обръщане на масите/.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при наличие на пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, че извършва непристойни действия,
изразяващи се във вкарване на музикант и барабани в ресторанта против
съгласието на управителя и персонала на заведението, в заплашително отношение
към администратора на заведението и унизително отношение към сервитьора, в
обръщане на три маси с намиращата върху тях посуда.
Подсъдимият съзнавал, че по повод неговите действия са пристигнали полицейските
служители, че последните са настоявали заедно с тях да напусне заведението, че
казва се заканва на единия от тях с уволнение и че в тяхно присъствие обръща
масите. Подсъдимият е предвиждал същите действия и е съзнавал, че те са израз
на неуважение към събралите се граждани, че имат очевидна антиобществена
насоченост. Подсъдимият е
предвиждал общественоопасните последици от деянието си, че с действията си
засяга установения в обществото морал и порядък, като той е целял този резултат.
Подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна и състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК тъй като на 23.03.2014г., около 02.20 часа, в
гр. Луковит, обл. Ловеч, на ул. „****" № 2А, в
Ресторант „Родина”, противозаконно унищожил чужди движими вещи- 4 бр.
порцеланови чинии, на стойност 7,20 лв., 6 бр. десертни чинии, на стойност 9,72
лв., 2 бр. чинии плато, на стойност 8,10 лв., 5 бр. купи за салата, на стойност
11,25лв., 2 бр. оцетници, на стойност 27,00 лв., 6
бр. калена сосиера, на стойност 10,80 лв., купа за
лед на стойност 5,40 лв., 8 бр. чаши за безалкохолно, на стойност 6,48 лв., 7
бр. чаши за ракия, на стойност 5,04 лв., 11 бр. чаши за вино, на стойност 14,85
лв., чаша за уиски, на стойност 0,90 лв., 5 бр. чаши за текила, на стойност
3,60 лв., графа за вино на стойност 4,50 лв., или всичко на обща стойност
114,84 лв./сто и четиринадесет лв. и 84 ст./, собственост на „*****" ООД
гр. Луковит, с управител П. В. ***.
Изброените вещи са
годен предмет на престъплението, тъй като всички те се характеризират с белега корпоралност, имат определена стойност и правото на
собственост върху тях не принадлежи на подсъдимия, а на трето лице.
От обективна страна
подсъдимият е осъществил непосредствено фактическо въздействие върху
структурата на вещите, довело до тяхната отрицателна промяна с оглед
първоначалното им състояние.
Налице е предвидения съставомерен резултат от деянието на подсъдимия –
унищожаване на изброените вещи, изразяващо се в строшаването им. С унищожаване
на същите вещи те са станали негодни за употреба по предназначение, като
възстановяването на първоначалното им състояние е възможно, чрез подмяната им с
нови.
От субективна страна
деянието е извършено виновно, при евентуален умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че
върху масите в ресторанта има вещи, свързани с консумацията в заведението, че същите
са собственост на заведението, предвиждал е изпочупването на вещите като
резултат от обръщане на масите и се отнасял с безразличие към този резултат,
целейки да изяви пренебрежението си към установените обществени порядки и
неуважението си към обществото. В тази връзка следва да се отбележи, че прекият
умисъл за хулиганството, не изключва евентуалния умисъл за престъплението по
чл. 216, ал. 1 НК, защото целейки отнемането на частите от ваната, подсъдимият
се съгласявал с другия съставомерен резултат на
престъплението по чл. 325 НК.
При
индивидуализацията на наказанието и наказателната отговорност на подсъдимия
съдът съобрази следното:
Съдът индивидуализира
наказанията на подсъдимия за извършените от него престъпления в рамките на
санкциите, предвидени за всяко от тях, ръководейки се от разпоредбите на общата
част на наказателния кодекс, отчитайки степента на обществена опасност на
деянието и подсъдимия, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства /чл. 54, ал. 1 НК/.
За престъплението по
чл. 325, ал. 2 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе от доказателствата по
делото добрите характеристични данни на подсъдимия, чистото му съдебно минало и
изказаното от него чистосърдечно съжаление. Данните по делото разкриват,
по-скоро дефицити във възпитаните у него ценности и че извършеното е негова
изолирана проява, дължаща се на неправилна представа за дължимото поведение на обществени
места, детерминирана от наложилата се максима „когато си плащаш ти е позволено
всичко”. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе употребата на
алкохол. Характерът на деянието разкриват обществена опасност, типична за
престъпленията от съответния вид и извършителите им. Ръководейки се от горните
критерии и с оглед постигане на целите по чл. 36 НК, съдът определи наказанието
на подсъдимия за престъплението по чл. 325, ал. 2 НК в размер на шест месеца лишаване от свобода.
За престъплението по
чл. 216, ал. 1 НК е предвидено наказание до пет години лишаване от свобода. Като
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, наред с тези, изброени при
индивидуализацията на престъплението по чл. 325 НК, съдът изведе от
доказателствата по делото като смекчаващо такова и относителната ниската обща
стойност на унищожените вещи. Характерът на деянието разкрива обществена
опасност, типична за престъпленията от съответния вид и извършителите им.
Ръководейки се от горните критерии и с оглед постигане на целите по чл. 36 НК,
съдът определи наказанието на подсъдимия за престъплението по чл. 216, ал. 1 НК
в размер на четири месеца лишаване от свобода.
Съдът не намери основание за
приложение на чл. 55 НК, защото установените по делото смекчаващи обстоятелства
не са многобройни /техният брой е обичаен и не е оказал съществено влияние при
вземане на решението за извършване на деянието/, а и което и да е от тях няма
изключителен характер /никое от тях не е оказало много и необичайно силно
въздействие при вземане на решение за осъществяване на деянието/.
Съобразявайки, че с едно деяние са
осъществени съставите на две различни по вид престъпления, с оглед на което
последните се намират в отношение на идеална съвкупност, съдът прие, че е
налице основание за санкциониране на подсъдимия според правилото на чл. 23, ал.
1 НК, поради което му наложи по-тежкото от двете определени наказания – шест
месеца лишаване от свобода /за престъплението по чл. 325, ал. 2 НК/.
Констатирайки, че подсъдимият не е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и преценявайки,
че за постигане на адекватно и достатъчно интензивно репресивно и
възпитателно-поправително въздействие върху него, не е наложително така
определеното общо лишаване от свобода да се изтърпява ефективно от подсъдимия.
Предвид това и на основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи изпълнението на наказанието
шест месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано от датата на
влизане на присъдата в сила. Съдът отказа да приложи мерки за пробационен
надзор през изпитателния срок, отчитайки чистото съдебно минало на подсъдимия,
приемайки извършените от него престъпления като негова изолирана проява,
изключваща вероятността от рецидив.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: