№ 178
гр. Варна, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100502838 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по въззивната жалба на Б. П. ЗЛ. вх.рег.№
298367/17.09.2021г срещу решението на ВРС–XLIXс-в № 262486/25.08.2021г по гр.д.№
16973/2019г, постановено по реда на чл.247 ГПК, с което е допусната поправка в
диспозитива на решението на ВРС № 261509/5.05.2021 по същото дело.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като
вместо това бъде уважена молбата му.
Претендират се сторените за въззивното производство разноски.
Въззиваемата страна ,,В. В.“ ЕТ, редовно призована, не е депозирала писмен
отговор в срока по чл.263 ГПК.
В с.з. е постъпило становище вх.рег.№ 2398/01.02.2022г, подадено от адв.М.М. като
процесуален представител на въззиваемата страна, в което изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Производството по чл.247 ГПК е инициирано служебно от ВОС, ГО–IVс-в, пред който
е било висящо в.гр.д.№ 1780/2021, образуваното по повод подадената от Б.З. въззивна жалба
1
вх.№ 290363/10.06.2021г срещу основното решение № 261509/5.05.2021г, постановено по
същото гр.д.№ 16973/2019г, с което са отхвърлени предявените от ищеца против ответникаа
ЕТ„В. В." ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Нови Пазар 9900 ул.
„Оборище" № 32, представляван от В. Св.В., обективно съединени искове с правно
основание чл.128 ал.2 вр.чл.121 ал.3 от КТ за заплащане на сумата от 14924,38лв,
представляваща трудово възнаграждение, формирано като разликата между полученото от
него трудово възнаграждение за периода 31.08.2014г–23.10.2014г, и минималната часова
ставка за периода във Федерална Република Германия и Обединеното кралство
Великобритания, както и иск с правно основание чл.71 ал.1 ЗЗДискр за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 15000лв-обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие претърпени от ищеца болки и страдания, породени от нечовешкото отношение,
свързано с незаконни бездействия за периода 31.08.2014г–9.06.2020г.
При служебната проверка ВОС е констатирал допуснатата ОФГ и затова е прекратил
производството по делото, като е върнал същото на ВРС за извършване на поправката.
Със същото прекратително определение № 2651/ 27.07.2021 ВОС е дал указания след
поправката, делото да бъде върнато на същия състав от ВОС за произнасянето по
висящатата пред него въззивна жалба.
Предвид изложеното, правилно ВРС е отстранил допусната очевидна фактическа
грешка в диспозитива на основното решение досежно посочения размер на претендираното
трудово възнаграждение, което следва да бъде 14924,38лв вместо погрешно изписаното
14942,38лв.
Изложеното налага извод за потвърждаване постановеното от ВРС решение по реда
на чл.247 ГПК.
Всички останали доводи, изложени в жалбата, касаещи основния предмет на спора,
не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Същите следва да бъдат
обсъдени от въззивния съдебен състав, пред когото е висяща подадената въззивна жалба
срещу основното решение.
По разноските
Такива не следва да бъдат присъждани доколкото производството по чл.247 ГПК
няма самостоятелен характер, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика. Според ВКС
във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. По аргумент на противното, следва, че в производството, в което не се
решава спорът по същество и нямащо самостоятелен характер, а е съпътстващо основания
спор, каквото е това по чл.248 ГПК, разноски не се присъждат. Извод, че производството по
чл.248 ГПК и това по обжалването му по реда на чл.272 ал.2 ГПК нямат самостоятелен
характер се налага от разпоредбата на чл.248 ал.3 ГПК, предвиждащ, че определението за
разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението по
делото.
Настоящото производство е по реда на чл.274 ГПК по повод обжалване решение по
2
чл.247 ГПК и няма характера на приключващо такова по смисъла на чл.81 ГПК. Затова не
следва да бъдат присъждани отделно допълнителни разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС–XLIXс-в № 262486/25.08.2021г по гр.д.№
16973/2019г, постановено по реда на чл.247 ГПК, с което е допусната поправка в
диспозитива на решението на ВРС № 261509/5.05.2021 по същото дело досежно размера на
претендираната сума, която вместо изписаната сума от 14942,38лв ДА СЕ ЧЕТЕ
14924,38лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
уведомяването на страните.
След влизане на настоящото решение в сила делото следва да бъде докладвано на
ВОС, ГО-IVс-в, постановил прекратителното определение № 2651/27.07.2021 по в.гр.д.
№ 1780/2021 и дал указания след извършването на поправката, делото да му бъде върнато
за произнасяне по подадената от Б.З. въззивната жалба вх.№ 290363/10.06.2021г срещу
основното решение № 261509/ 5.05.2021г по същото гр.д.№ 16973/2019г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3