№ 632
гр. София, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110102332 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба на А. Г. А. срещу „КЙ” ООД, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД за прогласяване за нищожна на договорна клауза на чл. 8 от договор за паричен
заем № ........... г., сключен между страните, предвиждаща неустойка за непредоставяне
на обезпечение, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане ответника да плати сума в размер на 133,05 лв. /допуснато е изменение на
иска чрез намаляване на размера на претендираната сума по реда на чл. 214 ГПК с
определение от 14.12.2023 г./, представляваща платена без основание сума по договора
за паричен заем.
Ищецът твърди, че на 05.12.2022 г. между него, в качеството на заемополучател,
и ответника, в качеството на заемодател, е сключен договор за паричен заем № 649498,
по силата на който заемодателят се е задължил да предаде на заемополучателя сума в
размер на 500 лв. а заемополучателят се е задължил да върне същата. Изложени са
подробни доводи, че договора за кредит противоречи на добрите нрави и е нищожен
поради противоречие с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит
(ЗПК). Поддържа, че още при сключването на договора му е начислена неустойка във
връзка с непредставяне на обезпечение в размер на 335,44 лв. Твърди, че за погасяване
на задълженията по договора ищецът е извършил плащания в общ размер на 635,28 лв.
Поддържа се, че договорната клауза, въз основа на която е начислена неустойката от
ответника – чл. 8 от договора, е нищожна поради, противоречие със закона. Съобразно
изложеното се иска последната да бъде прогласена за нищожна и ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер на 133,05 лв., представляваща платена без
основание сума по договора за паричен заем. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
1
отговор от ответника, в който е заявено становище за неоснователност на предявените
искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна
на клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем № ........... г., сключен между страните,
предвиждаща плащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, и осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платена въз основа на нея
сума по договора за кредит.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1,
предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договорната неустоечна
клауза за начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение от
заемополучателя при условията, посочени в договора, в тежест на ищеца е да докаже,
при условията на пълно и главно доказване, че сочената от него неустоечна клауза е
недействителна на заявените в исковата молба основания.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Типичен случай на начална липса на основание е налице в
случаите, в които е получено нещо въз основа на нищожна сделка, респективно въз
основа на нищожна клауза от договор, в който смисъл са разясненията, дадени в т. 1 от
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС. Следователно,
за основателността на предявения осъдителен иск в доказателствена тежест на ищеца е
да установи, при условията на пълно и главно доказване, факта на получаване на
процесната сума от ответника въз основа на сочената за нищожна клауза, включително
и нищожността на същата на сочените от него основания.
При установяване на горепосочените факти, в тежест на ответника е да докаже,
че е налице валидно основание за получаване на претендираната сума, съответно за
задържане на полученото.
С определение № 38933/01.11.2023 г. /л. 32 и сл. от делото/, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, с
оглед заявеното от ответника становище по иска, че на 05.12.2022 г. между ищеца, в
качеството на заемополучател, и ответника, в качеството на заемодател, е сключен
договор за паричен заем № 649498 с параметри и съдържание, посочени в исковата
молба. По-конкретно, не е спорно и се установява, че в договора е предвидено
задължение на ищеца, в качеството на заемополучател, в срок от три дни след
сключването му, да обезпечи вземанията по него с банкова гаранция или поръчители,
като са поставени множество условия за това – чл. 6 от договора. С твърдяната за
нищожна договорна клауза на чл. 8 от договора за паричен заем е предвидено
задължение за плащане на неустойка от заемополучателя, която се плаща разсрочено,
заедно с всяка от погасителните вноска, в случай на непредоставяне на уговореното
обезпечение. Уговорената и усвоена от ищеца главница е в размер на 500 лв.
По делото е изслушано и прието неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводна експертиза /л. 57 и следващите/, което съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвено, и от което се установява, че съгласно
представената от ответника информация по договора за паричен заем № ........... г. са
2
платени две суми от ищеца в общ размер на 635,28 лв., като заемът е бил изцяло
предсрочно погасен с втората платена сума. Получените плащания са, както следва: на
08.12.2022 г. е получено плащане в размер на 200,00 лв., на 09.12.2022 г. е получено
плащане в размер на 435,28 лв. С получените суми са погасени следните задължения
по договора за заем: общо погасена главница – 500 лв., общо погасена договорна лихва
– 23,09 лв., общо погасена неустойка, начислена на основание чл. 8 от договора –
112,19 лв. Изчисленият размер на годишния процент на разходите по процесния
договор за заем на база уговорените в него задължения за догоговорна лихва и
неустойка, изчислени за една година, е в размер на 2 468,86%, съгласно извършеното
от експертизата изчисление по условието на задачата. За периода от 4 дни, от
05.12.2022 г. /датата на сключване на договора/ до 08.12.2022 г. /датата на
предсрочното погасяване на задълженията по него/, изчислената договорна лихва е в
размер на 2,23 лв.
В обобщение, от представеното по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че въз основа на договорната клауза, чиято нищожност се
иска да бъде прогласена, е платена сума в размер на 112,19 лв., представляваща
неустойка, като е надплатена и договорна лихва в размер на 20,86 лв.
Спорно между страните е действителна ли е неустоечната договорна клауза
на чл. 8 от процесния договор, предвиждаща плащане на неустойка при непредставяне
на обезпечение, въз основа на която е начислена и удържана сумата.
Настоящият съдебен състав намира, че обсъжданата договорна неустоечна
клауза от договора за паричен заем № 649498 е неравноправна, защото изискването за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа
множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри,
които предвид характера, броя и изключително краткия срок, в който следва да бъдат
предоставени – тридневен от подписване на договора, на практика правят
задължението неизпълнимо. Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко
изпълнението на задълженията за връщане на главницата и за плащане на
възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното
изпълнение на задълженията за главница и лихва, съобразно уговорения погасителен
план. Предвид изложеното, съдът приема, че така уговорената неустойка по своя
характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това
неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, включително е предвидена
като размер от погасителните вноски, което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната й функция и противоречи на принципа на добросъвестността.
Обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение в погасителния
план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито
възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание
заобикаля закона, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК вр. параграф 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се
цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП относно оценката на
кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди
сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на
самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
По аргумент от чл. 19 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят дължи
при неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния
предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК (ГПР да не е
3
по-висок от пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%). С невключването на
скритото възнаграждение се постига заблуждаваща търговска практика по смисъла на
С-453/10 на СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки „неустойката“ стига до
извод за неравноправния й характер, съответно за нейната нищожност.
Отделно от това, съдът приема, че обсъжданата договорна клауза е
недействителна и поради противоречие с добрите нрави, доколкото единствената цел,
поради която е сключена, е установяване на допълнително задължение за длъжника, а
не реално обезпечаване на изпълнението на вземането по договора за кредит. В
правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава
правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби /в този смисъл: решение 4/2009 г. по т. д. № 395/2008 г. на
ВКС, решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, определение № 877 по
т. д. № 662/2012 г. на ВКС и др./. Понятието „добри нрави" предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави
извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Свободата на договаряне не
може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да се сключват при
спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на
този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия
спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за
сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно
право на избор, каквато се установява да е процесната хипотеза.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира обсъжданата
договорна клауза от процесния договор за паричен заем от 05.12.2022 г. за нищожна
поради противоречие с посочените разпоредби на ЗПК и добрите нрави. С оглед
изложеното, предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. Във връзка с релевираното
възражение за недействителност на договора за паричен заем, съдът намира същото за
основателно. Предвид заключението на вещото лице, че годишният процент на
разходите по процесния договор за заем на база уговорените в него задължения за
договорна лихва и неустойка, изчислени за една година, е в размер на 2 468,86%, съдът
намира, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвид факта, че не е предявен иск за прогласяване на недействителността на
процесния договор за заем, съдът не дължи произнасяне във връзка с релевираното
възражение в тази насока с отделен диспозитив.
Доколкото не е спорно и от заключението на неоспорената съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че по договора са надплатени суми в общ размер на
претендирания, включително и въз основа на нищожната договорна клауза на чл. 8 е
платена неустойка за непредставяне на обезпечение, съдът намира, че претендираната
сума в общ размер на 133,05 лв. е платена при начална липса на основание, поради
което и предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има ищецът. С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него по делото разноски за внесена държавна такса в размер на
100 лв., платен адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. и депозит за вещо лице в
размер на 300 лв. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за
4
неоснователно с оглед броя на предявените искове и предвидените минимални размери
за всеки един от тях в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на
разноски е неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иска предявен от А. Г. А., ЕГН
**********, със постоянен адрес: град ............, срещу „КЙ” ООД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: .........., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, договорната
клауза на чл. 8, предвиждаща плащане на неустойка при непредставяне на
обезпечение, обективирана в договор за паричен заем № ........... г., сключен между
ищеца, в качеството на заемополучател, и ответника, в качеството на заемодател.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „КЙ” ООД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: .........., да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, със
постоянен адрес: град ............, сума в размер на 133,05 лв., представляваща недължимо
платена сума въз основа на нищожна договорна клауза по договор за паричен заем №
........... г., сключен между ищеца, в качеството на заемополучател, и ответника, в
качеството на заемодател, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 16.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „КЙ” ООД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: .........., да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, със
постоянен адрес: град ............, сума в размер на 1 400 лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5