РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Бургас , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500146 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
265359/23.11.20г. на БОС от КР. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к.
"*****", бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, чрез адв.П.К., със съдебен адрес: гр.
К., ул. "*****" № ***, офис *** - адв. П.К., против решение № 335/23.10.20г.,
поправено с решение № 260041/15.02.2021г. и двете по т.д.№ 420/2019г. на
БОС, в частта, с която е отхвърлен за размера над 90 000лв. до размера от 200
000лв. предявеният против ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. “Черни връх“ № 51Д, представлявано от
изпълнителните директори М. М. - Г., П. Д. и Г. Г., иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 06.06.2018г. до окончателното й изплащане, по реда на чл.86 от
ЗЗД. Заявява, че в горната част решението не е правилно. Счита, че на
основание събраните писмени и гласни доказателства, съдът е направил
неправилен краен извод, свързан с преценка на твърдяното от въззиваемия
съпричиняване, а освен това силно е занижил размера на определеното
1
обезщетение. Моли в обжалваната част решението да бъде отменено и
постановено ново, като претенцията бъде изцяло уважена, с последиците по
закон. Моли за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
01.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата или евентуално – считано
от 06.06.2018г. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, с ДДС.
Въззиваемата страна - ЗК „Лев инс“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. “Черни връх“ № 51Д,
представлявано от изпълнителните директори М. М. - Г., П. Д. и Г. Г., не
депозира отговор. Оспорва въззивната жалба с приложената молба вх.№
1213/10.05.2021г. на БАС, в която изразява и становище по съществото на
спора. Моли за потвърждаване на постановеното решение. Въвежда
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
срещу акт подлежащ на съдебен контрол, до надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция и е допустима.
Предявеният иск пред БОС е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Производството пред БОС е образувано по искова молба от КР. Н. Г.,
чрез адв.П.К., против ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. “Симеоновско шосе“ № 67 А, представлявано
от изпълнителните директори П. В. Д. и М. М.-Г. заедно, с иск за заплащане
на обезщетение за претърпени от въззивницата неимуществени вреди,
свързани с причинена при ПТП смърт на В. Д. Т., по вина на водач на
застраховано при въззиваемия МПС. Твърди, че починалото лице е неин син,
с когото е поддържала топла и изключително близка връзка. Възлагала е
надежди да й бъде опора на старини, разчитала е на помощта му и много са се
разбирали. Ето защо е преживяла тежко загубата, която все още не може да
преодолее, още повече, че е била внезапна и неочаквана. Твърди, че след
смъртта му изпитва силни душевни страдания, неописуема скръб, тъга и
болка. При така изложеното и като се позовава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на МПС-то, в
което е пътувал починалият и въззиваемия, е предявила настоящия иск.
2
Претендира заплащане на сумата от 25 000лв., частичен иск от общо 200
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на която изтича срокът по
чл.429, ал.3, вр. с чл.430, ал.1 КЗ – 01.05.2018г., до окончателното изплащане
на сумата. Ангажира доказателства. Моли за присъждане на разноски.
С допълнителна искова молба – стр.20 по т.д.№ 420/2019г. БОС,
въззивницата е оспорила всички фактически твърдения и правни доводи,
изложени в отговора срещу исковата молба. Заявила е, че поддържа исковата
молба. Счита претендирания размер за справедлив, излага аргументи за
уважаване на претенцията. С допълнителна молба – стр. 98 по т.д.№
420/2019г. БОС, искът е увеличен до пълния му размер от 200 000лв. и
изменението е прието с протоколно определение от о.с.з. на 01.10.2020г. по
цитираното т.дело на БОС.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл.367 и чл.373 ГПК, въззиваемият оспорва иска. Признава наличието
на застрахователно правоотношение между него и собственика на МПС-то,
причинило смъртта на В. Т.. Не оспорва наличието на ПТП, станало причина
за инцидента, но оспорва претърпените от въззивницата неимуществени
вреди. Заявява, че се претендира обезщетение в изключително завишен
размер, който не кореспондира с постановките в ППВС № 4/1968г., т.8, както
и с общоприетите правила за справедливост по чл.52 ЗЗД. Счита, че вредата
следва да бъде определена по размер към датата на настъпване на
застрахователното събитие, ето защо намира главницата, предмет на иска, за
силно завишена. Спори по размера на претендираното обезщетение. Позовава
се на съпричиняване от страна на починалото лице, а именно – че е бил без
предпазен колен. Оспорва акцесорната претенция за лихви. Прави евентуално
възражение за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар, моли за
присъждане на разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка, която, впрочем, е безспорна между
страните: Със застрахователна полица № ******** от 05.06.2017г. между
въззиваемото дружество и трето, неучастващо по делото лице, е сключен
договор за застраховка „ГО на МПС“ за л.а. марка „******“, модел ***, с рег.
3
№ *******, със срок на договора 05.06.2017г. – 05.06.2018г. – стр.7 по
приложеното към т.д.№ 420/2019г. БОС гр.дело № 11653/2018г. СГС.
На 23.03.2018г., по време на срока на договора за застраховка, на
кръстовище на околовръстен път с посока на движение от гр.С. към гр.К., в
района на отклонението за ул. „*******“, гр.К., при управление на
посоченото по-горе МПС, водачът на застрахования автомобил, при завой
наляво, е загубил контрол върху управлението му и возилото е напуснало
платното за движение. Видно от извършената и приета по надлежния ред
САТЕ, автомобилът се е ударил в бордюра на южния разделителен остров и
се преобърнал. В резултат от инерционните сили, тялото на В. Т. придобило
ускорение напред, нагоре и надясно, многократно по-голямо от собственото
му тегло. При това движение главата му се ударила в рамката над задна дясна
врата, около дръжката на тавана и в тавана и била причинена смъртта му. От
САТЕ безспорно се установява, че Т. е пътувал на задна дясна седалка, без
поставен предпазен колан.
От допълнителния отговор на Застрахователя по чл.373 ГПК се
установява, че по молба вх.№ 6492/14.05.2018г. на ЗК „Лев инс“ АД от
наследниците на В. Т., при дружеството е заведена щета № ********* за
обезщетение на нанесени неимуществени вреди. Дружеството е изискало
прилагане на документи, но без резултат. В тази връзка е и приложеният
отговор – стр.11 по гр.д.№ 11653/18г. СГС.
Ето защо, при приложение на разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ и след
като молбата за получаване на обезщетение от страна на въззивницата не е
удовлетворена, е предявен настоящият пряк иск.
По съществото на спора съдът приема следното:
С приложеното на стр.84 по т.д.№ 420/2019г. БОС удостоверение изх.
№ 285/12.11.2018г. на Община З., въззивницата се легитимира като майка и
единствена наследница на починалия В. Д. Т., ***, на навършени ***г. към
датата на застрахователното събитие.
От събраните пред Окръжния съд гласни доказателства се установява
по безспорен начин, че приблизително до 2010г. починалият В. Т. и
въззивницата са живели в общо домакинство, като впоследствие той се
4
установил в дома на баба си в гр.З., където е живял до инцидента. Поради
трудовата си заетост, Т. предимно контактувал по телефона с майка си, но
също така пътувал до гр.Бургас, за да се виждат и се чували по телефона, като
отношенията между двамата били много близки. Ако се наложи помощ –
синът помагал на майка си, както и тя на него със зимнина. От показанията на
св.Г. – съпруг от втория брак на въззивницата, се установява, че В. Т. е втори
син на К.Г. от предходния й брак, като другият й син също е починал, също
при катастрофа. След катастрофата тя останала без двамата си синове и била
безутешна, постоянно плачела, много тежко понесла поредната загуба на дете
и повтаряла, че повече не иска да живее. След смъртта на Т. ходела на
гробищата всяка събота, включително и през седмицата, а след навършване на
годината – всяка събота. Според св.Г., съпругата му понесла толкова тежко
събитието, че той не смеел да я остави сама в продължение на един месец,
защото жената не можела да понесе самотата.
При така описаната фактическа обстановка, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Събраните гласни доказателства сочат по достатъчно
убедителен за съда начин, че въззивницата дълбоко скърби и две години
след инцидента не може да преодолее загубата и на втория си син.
Необратимото прекъсване на създадената силна емоционална връзка с него е
оказало трайно въздействие върху психиката й. Тя се чувства потисната,
изпитва голяма мъка и тъгува за детето си. Две години след инцидента
продължава да посещава гробищата всяка събота и постоянно плаче за него.
При всичко описано по-горе, съдът приема за безспорно, че е налице
деликт, осъществен от лице, управлявало МПС, застраховано при
въззиваемия със задължителната застраховка „ГО“, в срока на
застрахователния договор, като връзката между деянието и вредата е пряка.
По дефиниция - чл.429 КЗ: „С договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие“, като съгласно чл.432, ал.1 КЗ искът
5
може да бъде насочен и пряко срещу застрахователя. Ето защо въззиваемият е
материално-правно легитимиран да бъде ответник в процеса.
Съгласно трайно установената съдебна практика – ППВС № 4 от
25.V.1961г., т.4 приема, че: „Кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-
близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга или лицето, с
което пострадалият е съжителствал на съпружески начала“, като
обезщетението се следва заради загубата на морална опора и подкрепа,
каквато е представлявало починалото лице. Кръгът на материално-правно
легитимираните наследници да получат обезщетение е разширен с
Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС и са включени
отглежданите, но неосиновени деца, хипотеза – неприложима по конкретното
дело.
Във връзка с това съдът взе предвид гласните доказателства, събрани в
подкрепа на предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. От разпита на двамата свидетели се установява, че
починалият В. Т. е бил много близък с майка си и въпреки че са живели в
различни населени места, са поддържали много топли взаимоотношения,
чували са се по телефона почти всяка вечер и при нужда винаги са се
отзовавали и са си помагали. От всички събрани доказателства става ясно, че
между двамата е съществувала дълбока привързаност, обич, взаимно
уважение и разбирателство, още повече, че Т. не е създал собствено
семейство и освен това е бил единственият останал жив син на Г.. След
загубата му майката загубила една от опорите в живота си и устоите й силно
се разклатили. Тя изпаднала в дълбока покруса, че и вторият й син е загинал
по същия неочакван начин, както и първият. Фактът, че съпругът й не е смеел
да я остави сама в къщи, сочи колко силно и дълбоко е засегната от
трагичните последици от инцидента и каква тежка травма представлява
загубата. Настоящият състав изцяло кредитира показанията на двамата
свидетели и приема,че въззивницата преживява поредният най-тежък момент
в живота си.
Ето защо настоящият състав споделя извода на Окръжния съд, че
заведеният иск е доказан по основание и следва да бъде уважен. Апелативен
6
съд Бургас приема, че се доказаха изложените в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения за наличие на силна, топла и емоционална връзка
между В. Т. и майка му, както и понесени тежки душевни страдания и болки,
обосноваващи присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на неговия размер съдът съобрази следното: Става
въпрос за загубата на млад мъж, в активна работоспособна възраст, без данни
за здравословни проблеми, който е втори починал син на въззивницата от
първия й брак. Както бе изложено, състоянието на скръб и траур на майката е
продължило много дълго време, продължава и към разглеждане на спора –
повече от две години след инцидента. Също така се доказа по безспорен и
достатъчно убедителен за съда начин, че между майката и сина са
съществували много близки отношения, двамата са поддържали почти
ежедневен контакт, макар и по телефона и при положение, че той не е страдал
от никакви заболявания, вестта за смъртта му е била внезапна, неочаквана и
затова – изключително шокираща за въззивницата. Доведена до силна скръб и
отчаяние, тя е споделяла, че не иска повече да живее, макар и да има и трето
дете от втория си брак. Съдът не поставя под съмнение твърдението, че
болката и мъката на Г. е непреодолима във времето. Ето защо приема, че
справедлив размер обезщетение ще бъде сумата от 160 000лв., която е
съобразена с обществено- икономическите условия в страната към момента
на настъпване на вредите - м. март, 2018г.
При индивидуализиране на размера на обезщетението, обаче, следва
да се зачете въведеното от Застрахователя възражение за съпричиняване от
страна на починалия, изразяващо се в пътуване без поставен предпазен колан.
Възражението е доказано от извършената САТЕ, като в.лице е заявило, че при
определени скорости и свръхмерни инерционни сили, следствие на ПТП,
ефективността на предпазния колан рязко спада, но във всички случаи
неизползването на колана би довело до значително по-тежки травми при
същите сили и механизми на травмиране на тялото в купето. Ето защо съдът
споделя по реда на чл.272 ГПК извода на БОС за 25% съпричиняване от
страна на Т., като освен изложеното, съобрази и това, че в колата са пътували
още три лица, за които няма данни да са пострадали толкова сериозно.
Ето защо определеното по-горе обезщетение следва да бъде намалено
7
с 25% или на въззивницата следва да бъде присъдена сума в размер на
120 000лв.
Относно дължимостта на законната лихва: съгласно разпоредбата на
чл.429, ал.3 КЗ, Застрахователят е уведомен на 14.05.2018г. за щетата, като е
изискал прилагане на допълнителни документи от страна на увреденото лице.
Няма данни нито един от тези документи да е представен пред дружеството и
изобщо да е проведена каквато и да е кореспонденция с него. Затова, след
като се съобрази с трайно установената практика на ВКС - Определение № 61
от 28.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 951/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 136
от 16.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1360/2020 г., II т. о., ТК, а също така и с
факта, че решението се обжалва само от Кр.Г., приема, че разрешението на
БОС за началния момент, от който се дължи законната лихва върху
главницата, следва да бъде потвърдено.
При всичко така изложено, следва решение в горния смисъл.
Процесуалният представител на Застрахователя не представя доказателства за
извършени разноски, ето защо такива няма да му бъдат присъждани.
Относно разноските в полза на въззивната страна: определеното от
съда по реда на чл.38, ал.2 ЗА, вр. с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.7, ал.2, т.5,
възнаграждение на процесуалния представител на въззивницата, с добавен
ДДС и съответно на уважената част от иска възлиза на 3981лв. за инстанция.
С решението си БОС е присъдил сума в размер на 2 986лв. с ДДС, затова с
настоящото решение Застрахователя ще бъде осъден да заплати дължимото
възнаграждение за настоящата инстанция, както и остатъкът от 995лв. с
включен ДДС до горната сума за първата инстанция.
Застрахователят следва да бъде осъден да заплати и д.т. по с-ка на
БАС в размер на 3600лв., допълнително дължима за двете инстанции.
С оглед горното следва решение в този смисъл и водим от изложеното
Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение № 335/23.10.20г., поправено с решение №
260041/15.02.2021г. и двете по т.д.№ 420/2019г. на БОС, в частта, с която е
отхвърлен за размера над 90 000лв. до размера от 120 000лв. предявеният от
КР. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. "*****", бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, чрез адв.П.К., със съдебен адрес: гр. К., ул. "*****" № ***, офис
*** - адв. П.К., против ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. “Черни връх“ № 51Д, представлявано от
изпълнителните директори М. М. - Г., П. Д. и Г. Г., иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 06.06.2018г. до окончателното й изплащане, по реда на чл.86 от
ЗЗД и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. “Черни връх“ № 51Д, представлявано от
изпълнителните директори М. М. - Г., П. Д. и Г. Г. да заплати на КР. Н. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. "*****", бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап.
***, допълнително сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени поради смъртта на
сина й В. Д. Т. с ЕГН *******, настъпила в резултат на пътнотранспортно
произшествие, допуснато от К. К. А. с ЕГН ******** на 23.03.2018 г. в гр. К.,
при управление на лек автомобил марка „******”, модел „***“ с per. №
********, застрахован при ответното дружество по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ - полица № ********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.06.2018г. до окончателно изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 335/23.10.20г., поправено с решение №
260041/15.02.2021г. и двете по т.д.№ 420/2019г. на БОС в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. “Черни връх“ № 51Д, представлявано от
изпълнителните директори М. М. - Г., П. Д. и Г. Г. да заплати на П.Д. С. - К.,
ЕГН: ******** - адвокат от АК - София, със съдебен адрес гр. К., ул. "***" №
***, офис *** сумата от 4976 лева с включен ДДС, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата КР.
Н. Г., ЕГН ********** по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за
9
двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10