№ 18592
гр. София, 12.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110146465 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за следните суми: 463,30 лв.,
представляваща неплатена изискуема главница, дължима по Договор за заем /кредит/
№ ... г., сключен между „СК” ООД, ЕИК ...., и ответника – Т. И. Т., вземанията по
който са прехвърлени в полза на ищеца – „АСВ” ЕАД, ЕИК ...., с Приложение №
1/15.10.2021 г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
28.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 23,78 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 15.03.2021 г. – 07.06.2021
г., сумата в размер на 169,55 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от
16.03.2021 г. до 31.03.2022 – датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, и за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
03.05.2022 г. по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № ... г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 171 състав.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е
подал отговор на исковата молба. Не взема становище по предявените искове и в
насроченото по делото открито съдебно заседание, проведено на 19.10.2023 г.
В депозираното от него по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК поддържа, че не е сключвал договор за паричен
заем със заявителя „АСВ” ЕАД. При условията на евентуалност прави възражение за
нищожност и унищожаемост на договора, за ненадлежно упражняване на право на
предсрочна изискуемост и за плащане на претендираните взамания.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по
1
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.
2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, на основание чл. 12 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.
гр. д. № ... г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 171 състав, в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и при подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение от
ответника и длъжник в заповедното производство.
За основателността на предявените положителни установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр.
с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валидно
възникнално договорно правоотношение по Договор за паричен заем /кредит/ № .... г.,
сключен между „СК” ООД, ЕИК ...., и ответника – Т. И. Т., с параметрите, посочени в
исковата молба, 2) настъпила изискуемост и размер на претендираните вземания за
главница и договорна лихва, 3) валидно прехвърляне на вземания по процесния
договор от „СК” ООД на ищеца и уведомяване на длъжника за извършената цесия.
За основателността на предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен
установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
изискуемо главно вземане срещу длъжника и изпадане на последния в забава за
плащане на същото.
В доказателствена тежест на ответника е да установи правоизключващите,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника да получи
процесните суми, заявени с депозираното възражение в срока по чл. 414 ГПК. В тази
връзка съдът съобрази, че независимо, че в хода на исковото производство ответника
не е взел становище във връзка с предявените искове, съдът е длъжен да вземе предвид
изложеното такова от него в депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК, в който
смисъл са и разясненията, дадени в т. 11 а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
В процесния случай съдът намира за доказано по делото наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение по Договор за паричен заем /кредит/ № .... г.
/л. 6 и следващите от делото/, сключен между „СК” ООД, ЕИК ...., в качеството на
кредитор, и ответника – Т. И. Т., в качеството на кредитополучател, с параметрите,
посочени в исковата молба. Във връзка с направеното оспорване от ответника в
депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК, е необходимо да се посочи, че съдът
намира същото за неоснователно, тъй като от него не е оспорен положения от негово
име подпис на договора за кредит, поради което съдът намира, че същият валидно
обвързва страните по него, като между тях е възникнало и съществува валидно
облигационно правоотношение във връзка с него с параметрите, посочени в исковата
молба. След запознавне със съдържанието на процесния договор за кредит съдът
намира, че същият не е нищожен, каквито доводи са изложени във възражението по
реда на чл. 414 ГПК. За пълнота в тази връзка съдът намира за необходимо да посочи,
че евентуалното наличие на нищожни договорни клаузи в същия, въз основа на които
не се претендират суми от ищеца, не обуславя нищожност на същия. Съдът намира за
неоснователни и доводите за унищожаемост на договора, тъй като не са изложени
конкретни твърдения какво обуславя твърдяната унищожаемост, съответно не са и
ангажирани доказателства в тази насока от ответника.
Във връзка с възражението за ненадлежно упражняване на предсрочна
изискуемост по договора за кредит, съдът намира за необходимо да посочи, че същото
2
е неотносимо, тъй като не се твърди задължението за плащане на главница да е
обявено за предсрочно изискуемо – напротив, твърди се и се установява, че
изискуемостта на вземането за главница е настъпила на – 07.06.2021 г., на която дата е
следвало цялото задължение по договора за кредит да бъде погасено, съгласно
подписания от страните погасителен план, съставляващ Приложение № 1 към него,
включително и съгласно чл. 3, ал. 10 от договора.
Съгласно чл. 3 ал. 1 на процесния договор за потребителски кредит, отпуснатият
кредит от кредитора „СК“ ООД на кредитополучателя Т. И. Т., е в размер на 500 лв. В
чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че с подписване на договора кредитополучателят
удостоверява, че е получил в брой предоставената му в заем сума в размер на 500 лв.,
т. е предвид факта, че подписа, положен на договора от името на ответника не е
оспорен, съдът приема за доказано по делото, че главницата по процесния договор за
кредит в размер на 500 лв. е предоставена еднократно на ответника в брой на
28.02.2021 г., като в посочената част договора има характера на разписка за получаване
на сумата от ответника.
За установяване на размера на непогасените задължения на ответника по
процесния договор за кредит, при отчитане на извършените плащания, в случай че
такива действително са извършени, тъй като от ответника са изложени твърдения в
тази насока, но не са ангажирани доказателства, по делото е изслушано заключение
на съдебно-счетоводна експертиза /л. 70 и сл. от делото/, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено.
От извършената проверка и анализ по доказателствата вещото лице е
констатирало, че неплатената главница по процесния кредит в размер на 463,30 лв.,
при отчитане на извършените плащания по договора от ответника.
По предоставени данни на вещото лице се констатира, че кредитора „СК“ ЕООД
е начислил лихва за забава в размер на 151,30 лв. до 15.10.2021 г. - датата на договора
за цесия. Не се представят данни и доказателства как е формирана начислената лихва
за забава до 15.10.201 г. в размер на 151,30 лв. Съгласно предоставена справка се
констатира, ищецът е начислил допълнително лихва за забава в размер на 74,44 лв., за
периода от 15.10.2021 г. до 29.06.2023 г.
В проведеното по делото на 19.10.2023 г. открито съдебно заседание по делото,
вещото лице е посочило, че размера на законната лихва забава, начислен върху
претендираната главница при отчитане на падежда на всяка просрочена вноска, за
периода 16.03.2021 г. – 31.03.2022 г. възлиза на 42,96 лв.
Съгласно посоченото в експертизата, изчисленията са извършнеи на база
установената неплатена просрочена главница по кредита, като се прилага лихвен
процент, равен на годишния лихвен процент за законна лихва за забава, действащ за
съответния период, съгласно чл. 31 ал.3 от Общи условия към договора за кредит,
приложени на лист 13 от делото. Изчислената от експертизата лихва за забава върху
неплатените просрочени вноски за главница, за периода от датата следваща падежа на
всяка падежирала неплатена вноска до 15.10.2021 г. (датата на цесията) е в размер на
21,47 лв., съгласно изчислението по таблица 1.
Съгласно заключението на вещото лице, неплатеният остатък за договорна
лихва за процесния период е в размер на 23,78 лв., формирана от неплатени вноски за
главница с настъпил падеж, за периода от 22.03.2021 г. /датата на падежа на първата
просрочена вноска/ до 07.06.2021 г. /датата на последната просрочена вноска/.
С оглед данните от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза, съдът намира, че предявените положителни установителни
искове за главница, представляваща непогасена сума по договора за паричен заем, и за
3
договорна лихва за процесния период, следва да бъдат уважени за целия претендиран
размер, като в тази връзка съдът съобрази и че при изчисляване на техния размер
вещото лице е отчело двете извършени плащания от ответника на 08.03.2021 г. и на
15.03.2021 г. в общ размер на 102 лв.
Предвид наличието на доказано по делото изискуемо главно парично
задължение, включително и предвид факта, че падежа на всяка една от просрочените
вноски за главница е определен в погасителния план към договора за паричен заем,
като съобрази разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, съгласно която когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му, съдът намира, че ответникът действително дължи лихва за забава за периода от
22.03.2021 г. – датата на падежа на първата просрочена вноска съгласно Таблица № 3
от заключението, до 31.03.2022 - датата депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, но
същата е в размера, установен с приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза – 42,96 лв. При определяне на размера на дължимата законна лихва съдът
съобрази уточнението на вещото лице, направено в проведеното открито съдебно
заседание на 19.10.2023 г., което уточни пред съда размера на лихвата от датата на
забава за плащане на първата просрочена вноска за главница до датата на депозиране
на заявлението. Предвид изложеното, предявеният установителен иск следва да бъде
уважен за сумата в размер на 42,96 лв., начислена за от 22.03.2021 г. – датата на падежа
на първата просрочена вноска съгласно Таблица № 3 от заключението, до 31.03.2022 г.,
и отхвърлен за разликата над нея до пълния претендиран размер от 169,55 лв. Исковата
претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде
отхвърлена и за периода от от 16.03.2021 г. до 22.03.2021 г., тъй като се установи от
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че вноските преди
22.03.2021 г. са били платени от длъжника на уговорените падежи. Същото важи и за
претенцията за договорна лихва, която също следва да бъде отхвърлена за посочения
период поради изложените съображения.
Относно валидното прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит
от 28.02.2021 г. от „СК” ООД на ищеца – съдът намира същото за безспорно
установено по делото от представените рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 26.08.2021 г. /л. 20 и сл. от делото/ и Приложение № 1 от
15.10.2021 г. /л. 34 и сл. от делото/. Съдът приема, че длъжникът е надлежно уведомен
за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба и приложения към нея
на 22.11.2022 г. С разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е установено задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което
уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел
изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането.
Логично законодателят е счел, че само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му –
спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. В конкретния
случай уведомително писмо за извършената цесия от „СК” ООД е налично по делото
/л. 17/ и е връчено с препис от исковата молба. При преценка на обстоятелството
належно уведомен ли е ответника за извършената цесия съдът съобрази константната
практика на ВКС, съгласно която уведомление, изходящо от цедента, но приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с получаването на същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пред. първо от ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 от ЗЗД /в този смисъл: решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г. на ІІ
т. о., решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/13 г. на І т. о, решение № 78 от
4
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК/. По изложените съображения,
съдът намира, че цесията е породила действие, което обстоятелство не се и оспорва от
ответника, поради което вземанията, дължими от последния по процесния договор за
кредит са дължими именно на ищеца.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК разноски
следва да се присъдят на страните, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.
В производството искане за присъждане на разноски е направил единствено
ищеца, от който се претендират такива, както следва: 50 лв. – държавна такса за
заповедното и исковото производство, 350 лв. – депозит за вещо лице, платен в
исковото производство, и юрисконсултско възнаграждение за двете производства.
Съобразно уважената част от предявените искове, съдът намира, че ответника следва
да бъде осъден да плати на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер
на 60,59 лв., както и за исковото в размер на 383,39 лв., при определено
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на общо 100 лв.
по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Т. И. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град ....., дължи на „АСВ” ЕАД, ЕИК ...., със седалище
в град ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 99, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, следните суми:
- 463,30 лв. – неплатена изискуема главница, дължима по Договор за кредит
/паричен заем/ № .... г., сключен между „СК” ООД, ЕИК ...., в качеството на кредитор,
и ответника, в качеството на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени в
полза на ищеца – „АСВ” ЕАД, ЕИК ...., с Приложение № 1/15.10.2021 г. към Рамков
договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 28.06.2021 г., ведно със законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането;
- 23,78 лв., представляваща договорна лихва по горепосочения договор за
кредит /паричен заем/ от 28.02.2021 г. за периода 22.03.2021 г. – 07.06.2021 г.;
- сумата в размер на 42,96 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 22.03.2021 г. – датата на падежа на първата просрочена вноска, върху
просрочените вноски по договора за кредит /паричен заем/ до 31.03.2022 – датата
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 03.05.2022 г. по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № ... г. по
описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 171 състав.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения по реда на чл. 422 ГПК
положителен установителен иск с правно основаниe чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД
за законна лихва за забава върху главницата по Договор за кредит /паричен заем/ № ....
г., сключен между „СК” ООД, ЕИК ...., в качеството на кредитор, и ответника, в
качеството на кредитополучател, за периода от 16.03.2021 г. до 22.03.2021 г. и за
5
сумата в размер над уважения размер от 42,96 лв. до претендирания такъв в размер на
169,55 лв.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения по реда на чл. 422 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл. 240, ал. 2 вр. с чл. 99, ал. 1
ЗЗД за договорна лихва по Договора за кредит /паричен заем/ № .... г., сключен между
„СК” ООД, ЕИК ...., в качеството на кредитор, и ответника, в качеството на
кредитополучател, за периода от 16.03.2021 г. до 22.03.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. И. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: град ....., да заплати на „„АСВ” ЕАД, ЕИК ...., със седалище в град ....,
разноски в размер на 383,39 лв., дължими по исковото производство и 60,59 лв.,
дължими по заповедното производство по ч ч. гр. д. № ... г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 171 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6