РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Карлово, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20235320101281 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен
от М. Г. В., ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител
на малолетното дете Г. С. С., ЕГН: **********, двете от гр. С., обл. П., ул.
„О. П.“ №**против С. М. С., ЕГН: ********** от с. И., обл. П., ул. „*****“
№**.
В исковата молба се твърди, че М. Г. С. е майка на малолетната Г., а
ответникът – неин баща. С решение № 462 от 18.12.2019 г. по гр. дело №
1600/2019 г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 18.12.2019 г., бил
допуснат развод на родителите, като упражняването на родителските права
било предоставена на майката, а бащата се задължил да плаща на детето
месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от 18.12.2019 г.
Твърди се, че понастоящем детето живеело в гр. С. заедно с майка
си, с по-малката си сестра Й. Й. В., за М. Г. В. и съпруга на майката.
Непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното
дете Г. се поемали от майката, която поемала и по-голямата част от неговата
издръжка.
Твърди се, че през учебната 2023/2024г. детето щяло да посещава
1
предучилищна (подготвителна) група в детска градина в гр. С., за което
родителите не заплащали такса, но предучилищното обучението било
свързано със закупуване на учебни тетрадки, химикали, моливи, флумастери,
блокчета, боички, помагала и др. ученически пособия. Детето израствало
много бързо и интензивно, което налагало често закупуване на дрехи и
обувки – всеки сезон. Детето Г. не боледувало често през зимния сезон, но
когато се налагало купуването на лекарства за лечение на сезонен грип,
стойността им била около 100 лева. Майката осигурявала на детето редовно
витамини, плодове и зеленчуци, както и летни почивки. Майката на Г.
заплащала такси за интернет, кабелна телевизия и всички месечни
консумативи – ток, вода, отопление и т.н. Г. посещавала частни уроци по
английски език в гр. С., като таксата също се заплащала от майката. Детето
посещавало тренировки по плуване, колоездене и лека атлетика в спортен
клуб „Т.“, за което майка също заплащала такса в размер на 20 лева на час –
два пъти седмично.
Доходите на М. В. били от получаваното месечно обезщетение за
отглеждане на дете до навършване на 1-годишна възраст, тъй като полагала
грижи и осигурявала всичко необходимо и за сестрата на Г. – тримесечната
Й..
Твърди се, че ответникът бил работоспособен, не страдал от
хронични заболявания и доколкото ищцата знаела, работел в чужбина.
Бащата на Г. заплащал определената месечна издръжка за детето, но 140 лева
били крайно недостатъчни за отглеждане на почти 6-годишно момиче. Счита,
че същият би могъл да заплаща издръжка в по-висок размер, а именно – 400
лева месечно. Извън определената месечна издръжка, бащата не предоставял
подаръци за детето, нито заплащал други парични суми.
Твърди се, че от определянето на месечната издръжка в размер на
140 лева, с решение № 462/18.12.2019 г. по гр.д. 1600/2019 г. по описа на Р. с.
К., влязло в законна сила на 18.12.2019 г. изминали повече от 3 години, през
които значително се променила икономическата обстановка в страната.
Същевременно и Г. пораснала, с което се увеличили и нуждите й. Растежът
винаги предопределял и повече средства за издръжка за обичайните нужди.
Фактите, че нуждите са се увеличили от една страна били обичайните такива
във връзка с растежа, а от друга – във връзка с внезапно изменената
2
икономическа обстановка в страната, при която се наблюдавало значително
увеличаване на стоки, включително тези от първа необходимост във връзка с
ръста на инфлацията, който бил над обичайния, сравнимо с предходни
години. Тези два факта – растежът на детето и изменената икономическа
обстановка, били основание за изменение на размера на месечната издръжка.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да измени размера
на определена с решение № 462 от 18.12.2019 г. по гр. дело № 1600/2019 г. по
описа на КрлРС, влязло в законна сила на 18.12.2019 г. издръжка, като я
увеличи от 140 лева месечно на 400 лева месечно, считано от предявяване на
иска – 24.07.2023 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа й до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото
Ответникът, чрез адв. С. П., оспорва иска по размер. Намира го за
основателен до размера на 250 лева месечна издръжка за детето, като за
разликата от 250 лева до претендираните 400 лева се явявал неоснователен и
недоказан.
Не оспорва факта, че е баща на малолетната Г. С. С., родена по време
на брака междунего и М. Г. В.. Не оспорва, че родителските права на Г. С. се
упражняват от майката М. В.. Оспорва всички останали твърдения изложени в
исковата молба.
Не отговаряло на истината твърдението, че след раздялата на
родителите, издръжката на малолетната Г. се осъществявала само от майката.
Напротив, майката М. В. осуетявала всякакви контакти на детето Г. с нейният
баща С. С.. От една страна ответникът бил лишен от контакт с детето, а от
друга страна бил лишен от възможността да купува и задоволява каквито и да
е потребности на детето. Ответникът изявявал желание да види и чуе детето
си, но майката М. умишлено не отговаряла на обажданията и така осуетявала
контактите им. Дори по телефона М. писала текстови съобщения на бащата,
че няма шанс да види детето.
Освен това ответникът се грижел за още едно непълнолетно дете –
**-годишната Г. С. С., която отглеждал сам, тъй като майката починала.
Ответникът страдал от хипертония, приемал лекарства и не можел да работи
всякаква работа, а заради заболяването не можел да си намери и работа, като
сутрин и вечер пиел хапчета, предписани от лекар. От осем месеца бил
3
безработен и нямал никакви трудови доходи.
Ответникът твърди, че дъщеря му Г. била в много малка възраст и
разходите за нея били незначителни. Нямала заболявания и други
потребности, различни от обичайните, за които да са необходими
допълнителни средства.
С оглед изложеното ответникът моли, искът за увеличение на
издръжката на малолетното дете да се уважи до размер от 250 лева, като
претенцията над тази сума да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представеното удостоверение за
раждане, че М. Г. В. и С. М. С. са родители на малолетната Г. С. С..
Безспорно е също така и се установява от приложеното в препис
решение № 462 от 18.12.2019 г. по гр. дело № 1600/2019 г. по описа на КрлРС,
влязло в законна сила на 18.12.2019 г., че родителите са прекратили брака си с
развод по взаимно съгласие. Постигнали са споразумение, съгласно което
упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено
на майката, като местоживеенето му е определено при нея. На бащата е
определен режим на лични контакти с дъщеря му и е задължен да й заплаща
месечна издръжка в размер на 140.00 лева, считано от 18.12.2019 г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска.
Представено е копие от удостоверение за раждане на детето Й. Й. В.,
родена на ********** г., от което е видно, че негови родители са М. Г. В. и Й.
К. В., ЕГН: **********.
От представената служебна бележка от ДГ „П. с.“ – гр. С. се
установява, че през учебната 2022/2023 г. детето е записано и посещава трета
подготвителна група „М. М.“.
Представени са служебни бележки от СК „Т.“ – гр. Б., от които се
установява, че Г. С. С. посещава тренировки по плуване, колоездене и лека
атлетика. Тренировки по плуване е започнала на 20.03.2023 г., като ги е
4
посещавала до края на учебната година. За два месеца е заплатена такса в
размер на 165 лева.
От представената справка вх. №8718/18.09.2023 г. е видно, че Г. е
посещавала летен курс по английски език в езикова школа „E.“. За периода
н.юни – м. юли 2023 г. е посетила 16 занимания, два пъти седмично, като
заплатената такса е общо 150 лева. Детето е записано и за заниманията по
английски език за учебната 2023/2024 г., обхващащи периода 02.10.2023 г. –
31.05.2024 г. Таксата е 100 лева на месец, заплаща се ежемесечно и варира
спрямо ваканциите. Представена е касова бележка за заплатени 100 лева на
22.09.2023 г.
От представеното удостоверение изх. №231/12.07.2023 г. е видно, че
за периода м. юли 2022 г. – м. юни 2023 г., включително, М. Г. В. е получил
от работодателя си Национална компания „Железопътна инфраструктура“
общо 6845,86 лева брутно трудово възнаграждение, или средно по 570,48 лева
месечно. За м. октомври 2022 г. й е изплатено обезщетение за временна
неработоспособност и майчинство в размер на 100.50 лева.
Представен е болничен лист от 25.05.2023 г., от който се установява,
че М. Г. В. е в майчинство, като получава обезщетение от НОИ в размер на
около 800 лева месечно, видно от приложеното банково извлечение от банка
„ДСК“.
С отговора на исковата молба са представени епикриза и Протокол
за сърдечна катетериазация от 15.10.2021 г., издадени от „У.Х.“ – гр. П.. От
медицинските документи е видно, че ответникът С. М. С. е постъпил за
лечение на 14.10.2021 г. с диагноза „Н. с.. ИБС. Н. к. б. Изписан е на
17.10.2021 г. в задоволително общо състояние.
Представени са 2 бр. вносни бележки, от които е видно, че на
08.10.2022 г. ответникът е превел по банкова сметка на бившата си съпруга
365.60 лева и още 400.50 лева на 09.11.2022 г. Представена е и разписка за
платени на 28.01.2020 г. 140 лева.
Ответникът е представил декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, в която е заявил, че семейството му се състои
от Д. М. С. – съпруга и Г. С. С. – дъщеря. Освен получаваните трудови
възнаграждения в размер на 780 лева месечно, ответникът посочва, че
получава социална пенсия в размер на 345 лева. Декларира, че той и
5
семейството му притежават ½ ид. част /32 кв. м./ от апартамент, автомобил
„М.“ (2001 г.) и автомобил „М.“ (2000 г.).
Изискана е справка от ОДМВР - П. за задграничните пътувания на
ответника С. С.. Установява се, че в периода 01.01.2020 г. – 13.09.2022 г.
същият напускал страната 7 пъти. Отбелязано е, че данните за пътуванията в
АИФ „Граничен контрол“ са непълни съгл. Директива 2004/38 ЕО относно
правото на граждани на ЕС и техните семейства да се движат и пребивават
свободно на територията на държавите-членки.
На въпрос поставен по реда на чл.176 ГПК ответникът отговаря, че
работил в сферата на строителството в чужбина, но преди една година го
съкратили и преустановил работа. Излизал извън страната, не за да работи.
Последно ходил до М. да си прибере багажа. От 9 месеца вдигал високо
кръвно и не бил в състояние да работи.
От изготвения по делото социален доклад на ДСП К. е видно, че
непосредствените грижи за детето Г. се полагат от майката и тя е тази, която
заплаща свързаните с отглеждането му разходи. Съжителят й работи в друга
ЖП секция и месечните му доходи са около 120-1300 лева. Майката е в
отпуск по майчинство и споделя за месечни доходи от около 800 – 850 лева.
Бащата не е контактувал с дъщеря си от дълго време като причините за това
не са предмет на настоящото производство. Извън заплащането на
присъдената издръжка, ответникът не подпомага детето нито финансово, нито
по някакъв друг начин.
От свидетелските показания на В. И. В. се установява, че е майка на
М. В. и баба по майчина линия на детето Г.. След раздялата на родителите
преди около 4 години, майката и детето заживели в дома на свидетелката в гр.
С., а бащата се установил в гр. Р.. През тези 4 години ответникът много рядко
контактувал с дъщеря си, а за последно се видял с нея преди около една
година. Обикновено идвал да я търси, когато се прибирал от чужбина. С
майката имали уговорка да плаща присъдената за детето издръжка от 140 лева
наведнъж на всеки три месеца. В момента и двамата родители живеели с
други партньори. М. В. и партньорът й имали дете на 5 месеца. Преди да
излезе в майчинство тя работела като стрелочник на гара Б. и получавала
заплата около 750 лева. Издръжката на детето била свързана със значителни
разходи – уроци по английски език – 150 лева месечно, плуване – около 180
6
лева месечно, както и средства за дрехи, обувки кино и лекарства, когато се
налагало. Освен това семейството плащало и битови сметки, като тези за
електричество варирали от 180 до 280 лева на месец. От приятели на бащата
свидетелката знаела, че работел в Г. в сферата на строителството. Това се
виждало и от снимките му във „Фейсбук“. Преди това в България се
занимавал с търговия на бял техника. Сега съжителствал с друга жена в Р., но
според свидетелката нямали дете. Не знаела какво му е здравословното
състояние, но някога се оплаквал от проблеми със сърцето и висок
холестерол.
От свидетелските показания на П. С. К. се установява, че живее в гр.
Х., а ответникът е племенник на нейния съпруг. Той в момента живеел в гр.
Р., но ходел и до И. и С. – веднъж в годината. Със свидетелката контактували
често, всеки месец й ходел на гости в гр. Х.. Той имал дете – Г., която
живеела с майката. Била му определена издръжка от 140 лева, но той плащал
по 200 лева. Ответникът се занимавал със строителство и всеки ден пътувал
до гр. П., където имал и квартира. Ходел и в чужбина, но свидетелката не
знаела с каква цел. Здравословното му състояние не било добро – бил
хипертоник, имал високо кръвно. Искал да вижда дъщеря си по-често, но
майката препятствала контактите му с нея.
При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Според чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя
– чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както,
когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК
се иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е
единствено дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е
определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в
обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от
СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката
7
към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на
съда са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.
Страни в случая са бащата С. М. С. и малолетната му дъщеря Г. С.
С., действаща чрез своята майка и законен представител М. Г. В.. По делото е
безспорно, че родителските права са предоставени на майката и че към
момента на завеждане на делото бащата е бил осъден да заплаща на детето
издръжка от 140 лева.
Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към
настоящия момент е в размер на 195.00 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК
вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 497/29.12.2022 г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната.
Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на
чл.142 ал.1 от СК, в зависимост от нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което дължи издръжка.
В периода от определяне на предходния размер на издръжката до
настоящия момент са изминали почти четири години, през който период
майката твърди, че са настъпили значителни промени, детето е пораснало и са
нараснали разходите за неговото отглеждане и възпитание. Съдът счита, че
несъмнено оттогава действително са се увеличили потребностите на детето от
храна, облекло, културни и образователни потребности и здравни услуги,
които не могат да бъдат задоволявани с издръжка в размер на 140.00 лева
месечно и който размер противоречи на нормативно установения минимум.
Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката
е бил формиран и тези изменения имат траен и продължителен характер.
Налице са изменения и в социално-икономическия живот, които сочат на
непрекъснато увеличение на цените на стоките от първа необходимост, а така
също и на увеличение цените на услугите – от всякакъв характер, дори и
медицинските.
В месечният разход задължително участват средства за покриване на
базови нужди – храна, облекло, консумативи, транспорт, за здравна
профилактика и културни мероприятия, които поради обичайния си характер
се предполагат без да се доказват. Представени са писмени доказателства, че
детето е в предучилищна възраст, което означава, че са му закупени
необходимите за учебния процес помагала и пособия. Доказа се, че посещава
8
уроци по английски език, както и тренировки по плуване.
Родителите са ангажирали доказателства за доходите си, като се
установи, че понастоящем майката е в отпуск по майчинство и получава
обезщетение от НОИ в размер на около 800-850 лева на месец.
Съжителстващото с нея лице има месечни доходи от около 1200 – 1300 лева,
като двамата полагат грижи и за новороденото си дете.
Относно възможностите на бащата да осигурява издръжка, съдът
преценява всички релевантни факти и обстоятелства за неговите доходи,
упражнявана дейност и имотно състояние. В производството се събраха
доказателства за здравословни проблеми на ответника, но не и от такъв
характер, че да го направят напълно работоспособен. Представената от него
медицинска документация е от 2021 г., а той самият заявява, че допреди една
година е работил в Г., т. е. здравословното му състояние позволява да
получава трудови доходи. Този факт се потвърждава и от представената от
него Декларация, в която е декларирал, че освен социалната пенсия от 345
лева, получава и трудово възнаграждение от 780 лева. По делото обаче се
събраха гласни доказателства, включително и от осигурения от него свидетел
Пенка Краева, че ответникът в момента работи в сферата на строителството.
Ноторно известно е, че възнагражденията в тази сфера не са в минимален
размер, както се опитва да докаже ответникът, а по-скоро са близки до
средната работна заплата за страната, която за второто тримесечие на 2023 г. е
1957 лева /вж. информационен бюлетин на Министерството на труда и
социалната политика, бр.66/. За твърденията си, че сам полага грижи за
друго дете, ответникът не е ангажирал нито гласни, нито писмени
доказателства.
Както вече се посочи, размерът на издръжката по чл.143, ал.2 СК е
функция от потребностите на самото дете и възможностите на родителите му.
С оглед възрастта и нуждите на детето, съдът приема, че за месечната му
издръжка са необходими 500 лева, от които бащата следва да поеме 300 лв., а
останалата част от 200 лева да се поема от майката, която полага
непосредствените грижи за него и свързаните с това разходи. Съдът намира,
че този размер от една страна няма да създаде особени затруднения на
бащата, а от друга страна майката, с оглед на нейните доходи, няма да е
поставена в положение на финансова невъзможност да осигури текущата
9
издръжка на детето.
Предвид изложеното, искът се явява частично основателен и
определената с решение № 462 от 18.12.2019 г. по гр. дело № 1600/2019 г. по
описа на КрлРС издръжка следва да се увеличи от 140.00 лв. на 300.00 лева
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2023 г., до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до
окончателното плащане. До пълния претендиран размер от 400 лева искът
следва да се отхвърли като неоснователен и извън финансовите възможности
на ответника.
Ищцовата страна е претендирала разноски по делото и съдът следва
да присъди такива, съразмерно с уважената част от иска, а именно – 307.69
лева за възнаграждение на един адвокат.
Ответната страна също претендира разноски по делото и такива
следва да се присъдят на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от иска, т. е. 192.31 лева.
При така установеното, ответникът следва да заплати на ищцата
разноски по компенсация, равняващи се на сумата от 115.38 лева.
Ищецът по иск за издръжка е освободен на осн. чл.83, ал.1, т.2 ГПК
от държавна такса, поради което държавната такса по делото следва да остане
за сметка на бюджета на съда, а ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РС К. държавна такса върху увеличения иск за издръжка в
размер на 230.40 лева, съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1,
т. 7 от ГПК.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК определена с решение № 462 от
18.12.2019 г. по гр. дело № 1600/2019 г. по описа на КрлРС издръжка, която
10
С. М. С., ЕГН: ********** от с. И., обл. П., ул. „*-**“ №**е осъден да
заплаща на малолетното си дете Г. С. С., ЕГН: **********, чрез неговата
майка и законен представител М. Г. В., ЕГН: **********, двете от гр. Сопот,
обл. Пловдив, ул. „О. П.“ №**като я УВЕЛИЧАВА от 140.00 лв. (сто и
четиридесет лева) месечно на 300.00 лв. (триста лева) месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба – 24.07.2023 г., до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка над тази сума до пълния претендиран
размер от 400.00 лева месечно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН: ********** от с. И., обл. П., ул. „*-**“
№**да заплати на М. Г. В., ЕГН: **********, в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете Г. С. С., ЕГН: **********, сумата
от 115.38 лв. (сто и петнадесет лева и тридесет и осем стотинки),
представляваща разноски по делото по компенсация.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН: ********** от с. И., обл. П., ул. „*-**“
№**, да заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт, сумата от 230.40 лв. (двеста и тридесет лева и четиридесет
стотинки), представляваща държавна такса върху увеличения размер на
присъдената издръжка.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. съд – П. в
двуседмичен срок от днес – 19.10.2023 г.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
ЦЧ
11