№ 12305
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110118403 по
описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. на ответника топлинна
енергия, а последният не е заплатил същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. Поради тази причина дължи и лихва за забава, но не върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и
отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. При тези твърдения иска
съдът да признае за установено, че ответникът дължи сумата 2646,66 лв. – главница,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2018 г. – 30.04.2020
г. и сумата 19 лв. за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 02.11.2021 г., до окончателното им изплащане; сумата
от 432,01 лв. – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. – 22.10.2021 г., както и сумата от 4,11 лв. – законна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 22.10.2021 г. Претендира
разноски.
От ответника А. С. А. в срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в
който исковете се оспорват по основание и размер по подробно изложени съображения.
Релевира възражение за погасяване на вземанията с кратка 3-годишна давност.
1
ФДР "Н." АД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на
ищеца, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявените положителни установителни искове е предпоставена от
установяване съществуването на облигационно отношение между главните страни с
източник договор за покупко – продажна на топлинна енергия, в изпълнение на който
ищецът подава в исковия период топлоенергия за битови нужди.
Правилото на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е договорът да е формален, в писмена форма при общи
условия, сключен между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в
сграда – етажна собственост. Изключението е предвидено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно
който облигационното отношение възниква с източник закона, с факта на придобиване на
право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост ( презумирано правоотношение ).
Между главните страни е възникнало облигационно отношение от качеството на ответника
на собственик на апартамент 32, находящ се в гр. София, ж.к.“К.“, бул.“Г.“, бл..., вх.Б, което
обстоятелство съдът прие за установено от представената по делото декларация по чл. 14
ЗМДТ, видно от която А. С. А. е декларирала, че е собственик на топлоснабдения имот.
Декларацията по чл. 14 и отразеното в нея, не е оспорено от ответника. Не е спорно по
делото и това, че в исковия период ищецът подава в него топлоенергия за битови нужди.
Ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а
следователно и длъжник за цената на доставяната в собствения му апартамент топлоенергия
( чл. 155 от ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация ). Източник на
права и задължения са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т С" ЕАД на
потребители за битови нужди, тъй като са спазени изискванията за одобряването им от
ДКЕВР и публикуването им в столичен ежедневник, както и поради липсата на твърдения,
че в 30 дневния срок от влизането им в сила ответникът е изявил писмено несъгласието си с
тях, като е предложил на топлопреносното предприятие ОУ, различни от публикуваните /
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от м. 05. 2018 г. – м. 04. 2020 г., за който е предявен искът, се установява от
съвкупната преценка на документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна
енергия и заключението на съдебно - техническата експертиза, което се базира не само на
изходящите от ищеца фактури, но и на проверки на месечните отчети на общия топломер в
сградата / който е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по
метрология/ и дяловите разпределения от фирмата за топлинно счетоводство.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на доставена топлинна енергия
срещу ответника е доказан по основание за посочения по – горе период.
2
Предвид изложеното следва да бъде разгледано релевираното от ответника възражение за
погасяване по давност на главното вземане за цена на топлинна енергия.
Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в", пр. 3 от ЗЗД и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГКТК /. Изводът следва от еднородния и периодичен характер на задълженията, които
независимо, че имат в основанието си получена топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от
ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ
размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и
2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното
дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой
единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на
месечни падежи.
Съгласно общите условия ( чл. 33, ал. 2 ) на ищцовото дружество, приложими за процесния
период клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Като последица от заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност
вземанията за цена на топлинна енергия за периода м.05.2018 г.- м.08.2018 г. вкл. е погасено,
тъй като е с падеж на 15.11.2018 г., и до 02.11.2021 г., когато давността е прекъсната с
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са изтекли три години.
Непогасени са вземанията за доставена топлинна енергия в имота на ответник а за периода
м. 09. 2018 г. – м. 04. 2020 г. Общият размер на тези вземанията за цена на топлинна
енергия, съгласно заключението на ССчЕ, изчислена по реда на чл.162 ГПК възлиза на
сумата 2452 лв., а за дялово разпределение в размер на 19 лв.
Установителният иск за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен за главница в
размер 2452 лв. за цена на топлинна енергия за периода м. 09. 2018 г. – м. 04. 2020 г. и
следва да бъде отхвърлен за пълния предявен размер от 2646,66 лв. и за периода м. 05. 2018
г.- м.09.2018 г., а искът за цена на услугата дялово разпределение за пълния предявен размер
от 18 лв.
С погасяването на част от вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват и лихвите
за забава, дължими по отношение на тези вземания, включително за периодите, по
отношение на които тригодишната давност не е изтекла – чл. 119 от ЗЗД. Лихвата за забава
върху главните вземания за топлинна енергия, които не са погасени по давност, е в размер
405,36 лв. за периода 15.09.2019 г. – 22.10.2021 г., изчислена по реда на чл.162 ГПК, а върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер 4,14 лв.
Ответникът, както беше посочено по – горе е потребител на топлинна енергия по смисъла на
§ 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за годишни такси за извършваната услуга за
дялово разпределение.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите п о дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По делото е доказано, че на 30.09.2002 г. между ищеца, от една страна, като възложител и
"Н. Инженеринг" ООД, от друга страна, като изпълнител, е бил сключен договор при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в,
ал. 2 ЗЕ, по силата на който изпълнителят се задължил да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост с повече от един
потребител, а възложителят – да му заплаща извършваната услуга за всеки изравнителен
период, съгласно ценоразпис-Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя
средства за дялово разпределение.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за
дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото – индивидуална справка,
заключението на СТЕ и ССЕ, съдът приема, че услугата дялово разпределение е била реално
осъществена, а нейната стойност възлиза, както беше посочено на 19 лв., поради което
ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане за стойност на услугата дялово
4
разпределение в посочения размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част за сумата от 4,11 лв. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главните вземания от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 02.11.2021 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът А. дължи да заплати
направените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част от исковете за заповедното
производството в общ размер 103,21 лв. и за исковото производство в размер на 1051,74 лв.
/ за държавна такса, възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение /.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. С. А., ЕГН **********,
с адрес – гр. София, ж.к.“К.“, бул.“Г.“, бл..., вх.Б, ап.32 дължи на "Т С" ЕАД, ЕИК .., гр.
София, ул. "Я," № ., на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 2452 лв. –
главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м.09.2018 г. –
30.04.2020 г. и сумата 19 лв. за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.11.2021 г., до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за топлинна енергия за сумата над 2452 лв. до
пълния предявен размер от 2646,66 лв. и за периода м.05. 2018 г.- м.08.2018 г. вкл. поради
погасяване на вземането по давност и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 405,36 лв. –
законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019
г. – 22.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва над уважената част от 405,36 лв. до пълния
предявен размер от 432,01 лв., като погасен по давност, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2021 г. по ч. гр. д. № 62651/2021
г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 4,11 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 22.10.2021 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к.“К.“, бул.“Г.“, бл..., вх.Б, ап.32
5
да заплати на "Т С" ЕАД, ЕИК .., гр. София, ул. "Я," № ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 103,21 лв. – разноски за производството по ч. гр. д. № 62651/2021 г. по описа на
СРС, 151 с-в и сумата 1051,74 лв. – разноски за исковото производство за държавна такса,
възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на "Н." АД, ЕИК .. - трето лице
помагач на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6