Р Е Ш
Е Н И Е № 614
гр. Хасково,
02.11.2018год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното
заседание на четвърти октомври
през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена
Стефанова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Съдията гр. д. № 3177 по
описа за 2017 год.,
за да се произнесе,
взе предвид следното :
Предявен е от А.А.А. и Р.А.Х.,*** против В.А.Х., А.А.К., С.А.К. и против
Г.И.К. – съпруга на ответника А.А.К. и Х.С.К. – съпруга на ответника С.А.К., /последните
две конституирани като ответници по делото с определение, постановено в закрито съдебно заседание на 27.03.2018г./, всички
от с.К******, Обл.Хасково, иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.341 и сл. от ГПК.
В исковата молба ищците твърдят, че на ******г. починал
баща им А. К. Х., а на ******г. майка им Ф. А.Х., които оставили петима наследници: В.А.Х.,
Р.А.Х., А.А.К., С.А.К. и А.А.А..
В наследство от родителите им останал Урегулиран поземлен имот /УПИ/ V-216 в кв.22, с площ от 740 кв.м. по плана на с.К******, Общ.М************,
Обл.Хасково, утвърден със Заповед № 231/1997г., ведно
с построената през 1970г. в него Къща на 2 етажа, с площ от 120 кв.м., при
граници на имота: от една страна – улица, УПИ II-215, УПИ IV-214, УПИ VI-217, УПИ VII-217, с адрес: с.К******, ул.******, от който всеки един от сънаследниците притежавал по 1/5 идеална част. Делба на
наследството не била извършвана. За оставения в наследство недвижим имот общият
им наследодател не притежавал титул за собственост, а същият се водел на негово
име по разписен лист /Скица № 2675/25.08.2017г. на Община М************, отдел
ТРС/, а в Данъчна служба на Община М************ се водел на името на всички
наследници, видно от Удостоверение за данъчна оценка, изх. №
**********/23.08.2017г. на Община М************/. Посочва се още в исковата
молба, че в имота заедно със семейството си живеел ищецът Р.А.Х., а ищцата А.А.А. – в непосредствена близост. Останалите имали само
адресна регистрация в имота, като брат им А.А.К.
живеел повече от 20 години в Турция и си идвал за по няколко дни в годината.
Независимо от изложеното, брат им А.К. се снабдил на 29.08.2017г. с Нотариален
акт № 114, т.II, рег. № 4947, дело № 301/2017г. на Нотариус с рег. № 079, за собственост
по давност върху целия сънаследствен имот, описан по-горе. Няколко дни
по-късно, на 04.09.2017г., той и съпругата му Г.И.К. продали изцяло имота на
другия им брат С.А.К. с Нотариален акт № 124, т.II, рег. № 5103, дело № 311/2017г. на Нотариус с рег. № 079. Тъй като делба на наследството не била
извършвана, а снабдилият се с нотариален акт А.К., респ. и съпругата му Г.К., в
нито един момент не били установявали владение върху имота за себе си, отблъсквайки
владението на останалите сънаследници, то същият имал
право върху 1/5 ид.ч., но не и върху частите на
останалите сънаследници. Сочи се още в исковата
молба, че от друга страна, вещнопрехвърлителното
действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпвало само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го
притежава, то не настъпвал и вещнопрехвърлителният
ефект на сделката, поради което двамата не са могли да прехвърлят изцяло и
правото на собственост на С.А.К. с посочения нотариален акт. Предвид
изложеното, ищците молят съда да постанови решение, с което да допусне делба на
имота.
Ответниците оспорват иска като
недопустим, алтернативно като
неоснователен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с твърденията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетото като писмено доказателство по
делото Удостоверение за наследници, изх.№ 170/14.12.2017г. съдът установи, че
ищците и първите трима ответници са наследници - деца на А. К. Х., починал на ******г.
От представеното Удостоверение за идентичност на имена, изх. № 476/14.12.2017г.
се установи, че имената А. К. Х. и А. К. Х. са имена на едно и също лице. По несъмнен начин
се установява също, че страните по
делото, с изключение на новоконституираните ответници,
са наследници и на лицето Ф. А.Х. - майка
на същите.
От Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 114 от 29.08.2017г. е
видно, че на основание давностно владение ответникът А.А.К. е признат за собственик на недвижим имот, а именно УПИ
№ V-216 в кв.22 с площ от 740 кв.м. по плана на с.К******,община М************,
Хасковска област, ведно с построеното в него жилище с площ от 120 кв.м. Видно
от доказателствата по делото е, че към момента на съставянето на посочения
нотариален акт ответникът А.К. е бил в брак с ответницата Г.К., по което
обстоятелство страните не спорят.
Видно от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 124 от 04.09.2017г. е, че съпрузите А.А.К. и Г.И.К. са продали на С.А.К. същия недвижим имот, ведно
с жилищната сграда. Не е спорно също по делото, че към момента на сключването
на тази сделка купувачът по нея С.А.К. е бил в брак с ответницата Х.С.К.. Също
за безспорно съдът намира, че предмет на тези сделки е бил именно процесният недвижим имот, предмет на делбата в настоящото
производство.
За
правилното и пълно изясняване на делото съдът изслуша свидетели:
От разпита на свид. У.А.,
който твърди, че познава всички страни по делото, се установи, че къщата в
спорния имот е била построена от баща им. Твърди, че бащата е починал около
1990 година, а майка им през 2005-2006
година. В къщата редовно живеели страните по делото, но от десетина години там
живеела преди всичко Р. . Баща й Р. /Р. / идвал от време на време, както и В. и
А.. Докато била жива майка им, живеела на първия етаж, а после Р. направила ремонт и тя заживяла постоянно там. Най-постоянно
обаче в къщата живеела Х., съпругата на С.. Последният дълги години работел в
чужбина, но семейството му винаги живеело в къщата. Децата им също, но те вече
били големи и напуснали селото. За Х. твърди, че е правила ремонт на къщата,
направила оградата, обработвала двора. Не му е известно дали през 1989 година
при масовото изселване на българското население от турски произход семейството
е напуснало България. По-скоро твърди, че всеки един от тях /от братята/ е
напускал дома и пак се е връщал в дома си за по-дълго или по-кратко време.
От своя страна свид.М.И.
също твърди, че познава добре страните по делото, както и имота. Заявява, че
през 1989 година за Турция заминали по-големите братя - В. и Р. /Р. /. Средният
брат А. /А./ се изселил по-късно за
Турция - някъде около 1994 година. И този свидетел твърди, че докато е била
жива майката на страните, тя е живяла на първия етаж, а след нейната смърт през
2005-2006 година там се настанила Р. - дъщерята
на ищеца Р.. Самият той бил по това време в затвора. И свидетелят И. е
категоричен, че единствено семейството на С., и по-конкретно съпругата му Х.
винаги е живяла в имота и се е грижела за него, като винаги в дома си се
прибирал и съпругът й, който дълги години работел в чужбина, без да се е
заселвал в друга страна. Известно му е, че, когато братята, които се изселили в
Турция, се връщали, било обикновено по
празниците и отсядали в бащината си къща като гости. Не е бил свидетел С. да е
забранявал на някого да идва в къщата, но е категоричен, че за имота през
всички тези години се е грижело семейството на С. и преди всичко Х. – неговата съпруга.
Разпитана бе и свид.Р.
А. - дъщеря на ищеца Р.А.. От показанията на
същата става ясно, че през 1989 година семейството й се изселва в Турция заедно
с баба й. Поради проблеми, които имала леля й, бабата се върнала в България и
заживяла в къщата. За леля си А. твърди, че е омъжена в същото село - К****** и
живее в друга къща. След смъртта на баба си свидетелката направила ремонт на
първия етаж и заживяла там със своето семейство. Нейното семейство е трайно установено
в Турция и идвало в България отвреме навреме. Също
твърди, че постоянно в къщата е живяла Х., а една от стаите била заключена за
чичо и А., който я ползвал, но по-късно и тази стая се ползвала от семейството
на другия й чичо С.. След 1992 година баща й и майка й започнали да посещават
по-често къщата, където ползвали една стая, но на практика семейството на
родителите й живее постоянно в Турция и към момента. Самата тя се устроила в
България някъде около 2006 година и затова и децата и съпругът й също заживели
тук.
От разпита на свид.М. Ч. се
установи, че къщата е била на общия наследодател дядо А.. Той починал през 1987
година, а през 1989 година част от фамилията заминала за Турция. Останали в
селото и в къщата само братята А. и С..И двамата били женени и живеели в къщата
със семействата си. Майка им също живеела в къщата, като свидетелят не помни
дали тя е била заминала за Турция, но е категоричен, че до смъртта си е живеела
в къщата. Знае, че е починала през 2005 година. За другите двама братя твърди, че
са посещавали имота за по 2-3 дни и пак си заминавали, тъй като се били
устроили в Турция. Според свидетеля дядо А. винаги казвал, че къщата ще е за А.
и С., но тъй като С. заминал да работи в
Австралия, основно за къщата се грижел А. със семейството и това на брат му С..
Свид.Б. И. също
познава страните, както и имота. И според този свидетел в къщата винаги са
живели братята А. и С. заедно със
семействата си. Те не са се изселвали в Турция и не са живели на друго място, освен
в процесния имот. Майка им, след като се върнала обратно в България, също
заживяла в къщата на първия етаж. Според свидетеля основно за къщата полагал
грижи А. , както и Х. - съпругата на С., който обаче, когато се връщал от
Австралия, където работел, се прибирал винаги в дома, при семейството си и това
на брат му А. .
От разпита на свид. С. З. също се
изяснява, че ответниците А. и С. със
семействата си не са напускали имота за постоянно. Съпрузите са отсъствали от
страната, но не за дълго, и то по причина да работят в чужбина. Особено
семейството на С., който ходел да работи в Австралия, но съпругата и децата му
винаги са били в къщата. Същото твърди и за А. , който работел в Германия, но
винаги се връщал при семейството си в с.К******, в спорната къща. Останалите
двама братя след изселването им в Турция идвали основно по празници, когато се
събирали с близките си.
Останалите разпитани по делото
свидетели дават показания в същата насока.
На основание чл.176
от ГПК съдът постави въпроси на страните:
Ищцата А.А. на поставените й въпроси отговаря, че е омъжена от 1987
година и оттогава е напуснала дома, за който е спорът. Не живее там, а само
посещавала къщата като гостенка. Ищецът Р.А. идвал от време на време от Турция,
където се изселил през 1989 година. Основно в къщата живее семейството на С. и Х..
Когато идвали братята й от Турция, отсядали в къщата, като за всеки имало
определена по една стая. В най-общ план ищцата А.А.
твърди, че всички, с изключение на семейството на С., са посещавали имота като
гости през всичките тези години.
Ищецът Р.Х. на поставените му
въпроси отговаря, че през 1989 година се изселил в Турция с цялото си
семейство, след това се връщал в България, за да види майка си, която се
върнала от Турция скоро след изселването през 1989 година. След нейната смърт
продължил да си идва в България, като определя честотата на по два - три пъти в
месеца за по 3-4-5 дни.
Ответникът С.К. отговаря, че
той и семейството му никога не са напускали дома си в селото. Постоянно в
къщата живее той със семейството си, като ходел да работи в чужбина временно, но
никога не се е изселвал и не е преставал да полага грижи за имота. Същото
твърди и за брат си А. , който заедно с неговата съпруга Х. са поддържали
имота, когато той отсъствал от страната.
Предвид
така възприетата фактическа обстановка, съдът намира, че ищците не успяха да оборят осъщественото от
ответника А.К. и съпругата му Г.К. владение, продължило повече от 10 години
върху спорния имот, какъвто срок им е достатъчен, за да може да се придобие на
посоченото основание правото на собственост върху имота.
Съдът намира за несъмнено доказано, че ищците по никакъв начин не са
оспорвали и не са отблъсквали владението. Категорични са доказателствата, че
същите са посещавали имота, но винаги това е било по повод гостуване в този дом,
особено след смъртта на общата наследодателка - майка
им, през 2005 година. Никога между самите тях не е съществувал и не е бил
поставян въпросът за собствеността върху
имота. Липсват данни особено през последните 10 години преди датата на
съставянето на констативния нотариален акт за собственост по давност № 114 от 29.08.2017г.,
ищците да са се противопоставили по какъвто й да е начин на владението на брат
им А.А.К.. Категорични са данните, че в периода от
2007 година до 2017 година ищците не са извършвали действия и не са имали
поведение, които да сочат на собственическо намерение и воля. Без изключение
свидетелите твърдят, че са посещавали имота, но за кратко, и то като гости. Липсват
данни да са полагали грижи или извършвали действия, с които да демонстрират поведение на собственици. Ищецът
Р.А.Х. и ответникът В.А.Х. са се изселили в Република Турция през 1989 година и
оттогава не са се завърщали трайно в страната ни. На
свой ред ответникът А.А.К. никога не е напускал имота трайно, а още по-малко
ответникът С.А.К., както и техните семейства. Категорични са свидетелските
показания в тази насока, а именно, че в имота е живеело цялото семейство на
ответника А., ползвали са го като свой, което ползване е продължило до 2017 година
необезпокоявано. За всички е било ясно, че те ползват имота като свой и че,
когато идват роднините им от Турция,
отсядат в него, но като гости. Събраха се данни, че ответниците са извършили
редица подобрения в имота, именно с намерението и съзнанието, че подобряват
собствения си имот, като в тази насока няма данни те да се претендирали
заплащането на направените разходи, които видно е, че нямат характер на
обичайни такива по ползването на един имот. От друга страна, от показанията на
свидетелите съдът установи, че в имота от дълго време се е установила да живее
свидетелката Р. Руменова, но за нейното пребиваване там няма данни да е било с цел да
оспорва владението на ответниците, а и самата тя не заявява права по отношение на
спорния имот. Или, с други думи, пребиваването на едно трето лице в даден имот
не може да се възприеме като нарушаване владението на собственика на имота, тъй
като това лице само държи същия, било като наемател или по друга причина, както
е в конкретния случай. Според съда е несъмнено, че ищците са напуснали имота и
страната, като това е станало през 1989 година, за който период е служебно
известно, че голяма част от българското население от турски произход се засели в съседна Турция. Няма
доказателства след този момент някой от тях да се е завърнал в страната ни и да
се е установил да живее тук. Напротив, всички доказателства са, че те са
посещавали България и са гостували в семейството на втория и третия ответник, респективно
в техния дом. За това свидетелстват и разпитаните по делото свидетели, които са
категорични в своите непротиворечиви показания. Завръщали са се твърде рядко в
селото, като, макар и да са отсядали в тази къща, не са демонстрирали
поведение, което да сочи на противопоставяне на владението на ответниците. За
тях пък свидетелите твърдят, че в нито един период от време не са напускали
имота трайно, нито селото за постоянно, нито са преставали да владеят имота
като свой. Не се събраха никакви доказателства по отношение на ищцата А.А.А. в желаната от нея посока. Именно липсата на каквито й
да е било собственически претенции е дало основание на ответника А.А.К.
да установи заедно със съпругата си едно спокойно, явно, непрекъснато, несъмнено
и необезпокоявано от никого владение върху имота, което владение датира от
повече от 10 години и което им е дало основание да се снабдят с нотариален акт
за собственост на основание давностно владение. Оттук
и след като е бил признат за собственик на посоченото основание, този ответник се е разпоредил с имота, като е
продал същият на своя брат - ответникът С.А.К..
В този смисъл съдът намира
предявения иск за недоказан, а оттам и за неоснователен, поради което ще следва
да се отхвърли. Съгласно чл.154, ал.1 от
ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. Това означава, че страната, която носи
доказателствената тежест за установяване на съответните факти по делото, от
които извлича изгодни за себе си правни последици, следва да проведе главно и
пълно доказване на тези факти. За да бъде успешно проведено доказването на иска
за делба, следваше ищците да докажат по несъмнен начин своето право на
собственост, основаващо се на наследяване, както и да установят, че ответниците
не са владяли имота за срок, годен да ги направи
собственици на това придобивно основание. Нещо, което
същите не сториха в настоящия процес.
Предвид всичко изложено съдът
намира, че ще следва иска да се отхвърли с произтичащите от това последици. На основание чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ищцците следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 100 лева
за отхвърления иск за делба. Ищците следва да заплатят на ответника С.А.К.
направените по делото разноски в размер на 2000 лева, на ответника В.А.Х.
разноски в размер на 500 лева и на ответника А.А.К.
разноски по делото в размер на 800 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.А., ЕГН **********
и Р.А.Х., ЕГН **********, против В.А.Х., ЕГН **********, А.А.К.,
ЕГН **********, С.А.К., ЕГН **********, Г.И.К., ЕГН ********** и Х.С.К., ЕГН **********,
иск за делба на Урегулиран поземлен имот V-216 в кв.22, с площ от 740 кв.м. по плана на с.К******, Общ.М************,
Обл.Хасково, утвърден със Заповед № 231/1997г., ведно
с построената в него Жилищна сграда, с площ от 120 кв.м., при граници на имота:
от една страна – улица, УПИ II-215, УПИ IV-214, УПИ VI-217, УПИ VII-217, като – НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН ********** и Р.А.Х.,
ЕГН *********, да заплатят по сметка на Районен съд-Хасково сумата в размер на
100 лева, представляваща държавна такса за отхвърления иск за делба.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН ********** и Р.А.Х.,
ЕГН *********, да заплатят на С.А.К., ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН ********** и Р.А.Х.,
ЕГН *********, да заплатят на В.А.Х., ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН ********** и Р.А.Х.,
ЕГН *********, да заплатят на А.А.К., ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 800 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.