РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _07.08._ 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _седми юли_ 2017 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_315_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за делба – първа фаза по допускането на делбата.

          В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника Н.К. са съсобственици по наследство и чрез покупко-продажба на наследство върху следните недвижими имоти:

- имот с идентификатор № ****** в гр.Л., обл.П. ул **** № *** с площ от **** кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра/, със стар планоснимачен № ***, парцел ****, кв. *** с площ на позмелнеия имот *** кв.м., и застроена площ *** кв.м., включваща: сграда с идентификатор № *** със застроена площ от *** кв.м., брой етажи ***, предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор № ****  - със застроена площ от *** кв.м. брой етажи 1, преднаначение – друг вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор № **** – със застроена площ от *** кв.м., брой етажи ***, предназначение – хангар, депо гараж и сграда с идентификатор № **** - със застроена площ от *** кв.м., брой етажи ***, предназначение – постройка на допълващо застрояване.

- нива – представялаваща имот с № **** в землището на с. Градище, с ЕКАТТЕ ***, общ. Л., обл.П., с площ от *** дка, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – трета, в местността ****, при граници и съседи: *********.

- нива – представялаваща имот с № **** в землището на с.В., с ЕКАТТЕ ****, общ.Л., обл.П., с площ от **** дка, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – трета, в местността ****, при граници и съседи: имот № *****.

Твърди се, че имота в гр.Л.е получен по наследство от родителите им Д.Д. и П.Д., че към момента на смъртта на Д.Д. – 14.04.1990 г - нейни наследници са П.К.Д. – преживял съпруг и три деца – С.П.Т., Н.П.К. и Р.М.В., а към момента на смъртта на П.К.Д. – 23.12.2000 г. Негови наследници са С.П.Т. и Н.П.К.. Твърди се, че разликата в наследниците на Д.Д.Д. и П.К.Д. и поради това, че Р.М.В. е осиновена /допуснато пълно осиновяване през 1953 г./, а с решение от 10.02.1986 г. По гр.д. 27/86 г. на ВтОС е прекратено осиновяването по отношение на преживелия осиновител Р.М.А. /Р.Т.Ц./, в резултат на което съсобствеността върху недвижимия имот в гр. Л. е при 7/16 идеални части на С.П.Т., 7/16 идеални части на Н.П.К. и 2/16 идеални части на Р.М.В.. Твърди се, че в последствие с договор за покупко-продажба на наследство Р.М.В. е прехвърлила своите 2/16 идеални части на брат си Н.П.К..

По отношение на другите два недвижими имота – земеделски земи в землището на с.Г.и на с.В. се твърди, че ищцата С.П.Т. и ответника Н.П.К. са съсобственици при равни права, тъй като същите са останали по наследство от наследодателя им П.К.Д.

Моли се съда да постанови решение, с което да допусне делба върху процесните недвижими имоти при следните квоти: върху имота в гр.Л. при 7/16 идеални части за С.П.Т. и 9/16 идеални части за Н.П.К., а върху земеделските земи при равни правни.

В хода на съдебното производство в качеството на ответник в процеса е конституирана и съпругата на Н.П.К. – А.П.К., предвид обстоятелството, че договора за покупко-продажба на наследството е сключен по време на брака на Н. и А. К.

За участие в производството за делба като страна е включена и Р.М.В..

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител изразява становище, че поддържа иска за делба, като уточнява, че делбата следва да се допусне върху имота в гр.Л. при 16 равни дяла, от които 7 за нея, 7 за Н.К. и 2 общо за Н. и А. К. По отношение на земеделските земи, моли да се допусне делба при два равни дяла – по един за ищцата и за Н.К.. Направено е и искане с правно основание чл. 344 ал.2 от ГПК за заплащане на обезщетение на ищцата за ползването на частта й от имота в гр.Л. от ответниците Н.К. и А.К. по 100 лв. месечно за времето от предявяване на искането до окончателното прекратяване на съсобствеността.

Ответниците Н.К. и А.К. са представили отговори на исковата молба и са изразили становище, че действително ищцата и отв. Н.К. са наследници на покойните си родители  П.Д. и Д.Д., които по време на брака си са придобили недвижим имот в гр.Л., на ул.*** № *** и впоследствие са построили в него жилищна сграда, който имот е с идентификатор № *****, с площ от *** кв.м.,  а едноетажната еднофамилна жилищна сграда е отразена с площ от *** кв.м., с идентификатор № *******. Твърди се, че в наследствения имот ответникът Н.К. по време на брака си с А.К. /сключен на 06.09.1970 г./ със съгласието на живите тогава П.Д. и Д.Д. са построили през 1974 г. лятна кухня и през 1980 г. са построили гараж, изцяло със собствени средства, при издадени строителни книжа и документи на името на Н. П. К., че са владели постройките спокойно, явно и непрекъснато, в продължение на повече от 20 години, без това да е оспорвано от собствениците на земята, че са ги декларирали през 1998 г. и са плащали изцяло данъците за тях, т.е. станали са изключителни собственици по давностно владение в режим на съпружеска имуществена общност на тези постройки. Твърдят също така, че през 1999 г. са построили и стопанска сграда в имота /отразена в кадастралната карта като сграда с идентификатор  № 43236.401.2994.5, на 1 етаж, със застроена площ 27 кв.м. , въз основа на отстъпено безвъзмездно право на строеж от П.Д. и ищцата С.Т.. С оглед изложеното са изразили становище, че сградите с идентификатор ********; идентификатор ******** и идентификатор ********** следва да бъдат изключени от делбената маса. Твърди се, че е ирелевантен факта, че ищцата ги е декларирала като наследство след смъртта на родителите си, както и че е претендирала за тях с нотариална покана от 2001 г. обезщетение за ползване, тъй като 10 годишния давностен срок вече е бил изтекъл. Твърди се, че ищцата по никакъв начин от 1974 г. и съответно от 1980 г. до предявяване на нотариалната покана през 2001 г. не е изявявала с конклудентни или реални действия намерение за владеене и ползване на лятната кухня и гаража, нито пък е участвала с пари и труд при построяването им, а по отношение на стопанската сграда по законния ред им е отстъпила правото на строеж.

По отношение на договора за продажба на наследство се заявява, че действително по време на брака си ответниците Н.К. и А.К. са придобили от продавача Р.М.В. притежаваните от нея 1/8 идеални части по наследство от Димитра Денкова и същите се явяват съпружеска имуществена общност за двамата.

По отношение на иска за делба на земеделски земи, заявяват, че са съсобствени между ищцата и отв. Н.К. при равни права.

Молят съда да постанови решение, с което да допусне делба между ищцата и ответниците Н.К. и А.К. върху поземлен имот в гр.Л. на ул.***** № ****, с идентификатор № ********, с площ от *** кв.м., с построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от *** кв.м. с идентификатор № ****** при 16 равни дяла, от които 7 за ищца, 7 за Н.К. и 2 общо за Н.К. и А.К..

Молят да не се допускат до делба и да бъдат изключени от делбената маса построените в поземления имот в гр.Л. на ул.**** № ***, лятна кухня, гараж и стопанска сграда, като изключителна собственост на Н.К. и А.К. придобити в режим на СИО – първите две на основание давностно владение, а третата въз основа на отстъпено право на строеж.

Молят да се допусне делба при равни права върху земеделските земи в землището на с.Г. и на с.В. така както е посочено в исковата молба между ищцата и Н.К..

По отношение на претенцията с правно основание чл. 344 от ГПК ответниците, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание са изразили становище, че следва да бъде отхвърлена същата, че паричното обезщетение може да се търси след като бъде отблъснато лицето да ползва имота, като се твърди, че ищцата винаги е имала право да гостува, да посещава имота, да го ползва, и тъй като не е упражнила това свое право, няма право на парично обезщетение.

Ответницата Р.М.В. също е представила отговор на исковата молба и е изразила становище, че е прехвърлила на своя брат Н.К. полагаемите й се идеални части от наследството. Заявява също така, че приживе желанието на нейните родители е да оставят цялото си имущество на нейния брат Н.К., като в замяна на това в нейно присъствие родителите й са изплатили на сестра й С.Т. сумата от 3000 лв., че по това време тя не е имала решение за прекратяване на осиновяването и за нея не е имало предвиден дял, но в последствие тя е изпълнила волята на родителите си и е прехвърлила наследството си на своя брат.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

От представения по делото /л.9-10/ нотариален акт № *** том ***, регистър *** дело **** от 15.11.1947 г. се установява, че Д.П.К.  /Д.Д.Д./ е закупила от Р.Т. П. дворно място от 1000 кв.м., находящо се в гр.Л., съставляващо част от парцел VІІІ в кв. 59 по плана на града.

Представен е и нотариален акт /л.11-12/ за учредяване на суперфиция № 77 том ІІ д. 485/16.08.1954 г., от който се установява, че на 16.08.1954 г. Д. П.К. /Д.Д.Д./ е учредила на П. /П./ К. Д. право да държи и построи със собствени средства и материали жилищна сграда в собственото й дворно място.

Представено е и копие от акт за женитба /л.64/ на П.К.Д. и Д.Д.А., от който се установява, че същите са се оженили на 11.02.1942 г.

От представените и посочени по-горе доказателства се установява, че имотът в гр.Л. е придобит през 1947 г., от Д.Д.а, преди действието на СК от 1985 г., и съгласно действащите към онзи момент разпоредби имотът е бил нейна лична собственост. Предвид това през 1954 г., Д.Д.е учредила право на строеж в полза на съпруга си. Бракът между Д.Д. и П.Д. е прекратен през 1990 г. със смъртта й, при действието на СК от 1985 г. и тъй като бракът е заварен по смисъла на закона, цялата земя и построената от съпрузите в него сграда, на база на учреденото право на строеж са тяхна семейна имуществена общност.

От представеното по делото удостоверение за наследници на Д.Д.Д. /л. 18/ се установява, че същата е починала на 14.04.1990 г. и е оставила като свои наследници:  преживял съпруг – П.К.Д. и три деца – ищцата С.Т. и ответниците Н.П.К. и Р.М.В. Със смъртта на Д. е прекратена семейната имуществена общност между нея и П.Д., в резултат на което той следва да получи 4/8 идеални части от прекратената семейна имуществена общност, а останалите 4/8 идеални части следва да се поделят по равно между него и трите им деца С., Н. и Р., в резултат на което П.Д. е станал собственик на 5/8 идеални части от имота, а С.Т., Н.К. и Р.В. на по 1/8 идеална част.

По делото е представено и удостоверение за наследници на П.К.Денков /л.17/, видно от което е, че същият е починал на 23.12.2000 г. и е оставил за свои законни наследници двете си деца - ищцата С.Т. и ответника Н.К., т.е. неговите 5/8 идеални части останали след смъртта на съпругата му Д.Д., следва да се поделят по равно между тях, в резултат на което С.Т. и Н.К. следва да добавят към своите по /8 идеална част по 5/16 и последните са станали собственици по на 7/16 идеални части. 

Ответницата Р.В. няма качеството на наследник на своя рожден баща П.К.Д., тъй като същата е осиновена от съпрузите М.А.И. и Р.М.А. при условията на пълно осиновяване – допуснато с определение № 407/20.08.1953  г. по ч.гр.д. 208/1953 г. на РС П. /л.161/. В резултат на пълното осиновяване правата и задълженията между осиновената и роднините й по произход са прекратени, включително и правото на наследяване. С решение по гр. д. № 27/1986 г. на В. окрържен съд /л.162/ е прекратено осиновяването само между осиновителката Р.М.А. /Р.Т.Ц./ и осиновената Р.М. с което са възстановени правата и задълженията между Р.М.В. и рождената й майка Д.Д.Д., включително и правото на наследяване. Осиновяването от осиновителя М.А И. не е било прекратено приживе на осиновителя и е породило своите правни последици, поради което не са възстановени родствените връзки с рождения баща на осиновената Р.М. и тя няма качеството на наследник на П.К.Д.

По делото /л. 165/ е представен договор от 28.04.2015 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 1441 акт № 124 том 2 на нотариус С.Л., видно от който е, че със същия ответницата Р.М.В. е продала на ответника Н.П.К. наследствените си права от П.К.Д. и от Д.Д.Д. в размер на 1/3 идеална част от цялата наследствена маса на наследодателите като съвкупност от движимо и недвижимо имущество, права, задължения и фактически отношения. Макар в договора да е посочено, че се продават наследствени права от двамата наследодатели и същите да са уточнени като 1/3 идеална част, договорът поражда действие само относно придобитото наследство от Д.Д.Д. – до размера на наследствената 1/8 идеална част на Р.В., която както бе посочено по-горе няма качеството на наследник на своя рожден баща П.К.Д., и след като не притежава наследствени права от същия, няма как да ги прехвърли.

Видно от представеното по делото доказателство /л.132/ е, че ответника Н.П.К. е сключил граждански брак с А.П.К. на 06.09.1970 г. – т.е. договорът за покупко-продажба на наследство /сключен през 2015 г./ е сключен по време на брака им и придобитите права, включително и правото на собственост върху включените в наследството на Д.Д.К. недвижими имоти, са станали имуществена общност на двамата съпрузи.

По делото е представено заявление по чл. 56 ал.2 т.2 от ЗТСУ /отм/ от 03.05.1999 г. с нотариална заверка на подписите – вписано в РС Л., видно от което е, че ищцата и баща й П.К. са отстъпили безвъзмездно на Н.К.  правото да построи в съсобственото дворно място на свое име и за своя сметка стопанска сграда. Построената в резултат на отстъпеното право на строеж сграда е станала изключителна собственост на съпрузите Н. и А. К.

Във връзка с твърдението на ответниците Н. и А.К., че построената през 1974 г. лятна кухня и построения през 1980 г. гараж са тяхна лична собственост и не следва да се допускат до делба, съдът приема, че същото е неоснователно. Сградите са строени в дворно място, собственост на родителите на ищцата и ответника Н.К. без да е учредено право на строеж в полза на  последния. Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго.  Действително видно от приложените към делото протоколи за дадена строителна линия и определено ниво и строителни разрешения за гараж и пристройка е, че в същите е посочено името на Н.П.К., но със същите не се установява правото на собственост. По делото не са представени доказателства, от които да се направи един несъмнен и категоричен извод, че лятната кухня и гаража са построени от ответника Н.К., че последния е поел разходите и че той и съпругата му са владели тези постройки за себе си като свои, за да ги придобият по давност. Видно от показанията на св.Г.Т., Д.П., Р.Б., З.З. и Б.В. е, че изградената лятна кухня /обозначена с номер 2 на кадастралната скица/ е обитавана от общите наследодатели П. и Д. Д. от построяването й до тяхната смърт, а семейството на ответника Н.К. и А.К. са  ползвали стаите от старата жилищна сграда. Установява се също така /от показанията на св. Д.П. л. 234 на гърба/, че след смъртта на П.Д. стаята в сграда № 2 е ползвана от сина на отв. Н.К. – брат на свидетеля. /св. Д.П.  л. 234 на гърба/.

По делото е представена и приложена на л. 71 и декларация за вписване на договор за продажба на наследство от отв. Н.К. в която последния през 2015 г. декларира, че продаденото му от Р.В. наследство включва 1/3 идеална част от дворното място в гр. Л. и 1/3 идеална част от всички постройки в него – подробно описани, т. е. той не е имал съзнание, че е изключителен собственик на построените през 1974 г. и 1980 г. пристройка и гараж.

Видно от представената данъчна декларация пред Община Л. е, че ищцата и Н.К. са декларирали имота в гр.Л. /дворно място и постройки/ като съсобственици и същите са плащали данъците за имота като съсобственици.

Във връзка с твърдението на ответницата Р.М.В., че П.К.Д. е заплатил на ищцата сумата от 3000 лв., за да остане имота за ответника Н.П.К., съдът приема, че такова твърдение няма направено от пряко заинтересования съделител Н.П.К.. Видно от твърдението на св.Б.В. е, че през есента на 1985 г. наследодателите Д. и П. са дали 3000 лв. на дъщеря си С. /ищцата/ за заплащане на нейния дял от имота, за да остане  последния за сина им. Както бе посочено по-горе през 1999 г. П.К.Д. и С.  Т. са отстъпили безвъзмездно на Н.К. правото да построи в съсобственото дворно място на свое име и за своя сметка стопанска сграда. Т.е. дори и към онзи момент, въпреки дадената през 1985 г. сума от 3000 лв. на ищцата С.Т., то нито тя, нито нейните брат и баща са считали, че едноличен собственик на имота е Н.К. /като придобил го след като през 1985г. наследодателите Д. и П. Д. приживе са го разделили между своите наследници/ и  са предприели съответните действия за отстъпване право на строеж в съсобствения им имот. Ответникът Н.К. не само не е въвел възражения  в посочения от ответницата Р.М. смисъл, а и в представените по делото доказателства /отговор на нотариалната покана от С.П. от 2001 г.,  декларация за вписване на договора за продажба на наследство от 2015 г. и подаване на данъчна декларация пред Община Л./ самия К. е заявил, че имота е съсобствен, като е уточнил, че той самия, С.П. и Р.В. притежават по 1/3 идеална част от поземления имот и такава идеална част от всички построени в имота сгради. К. е съзнавал, че имота е съсобствен, не е установил своя фактическа власт върху частите на другите наследници, за да ги владее за себе си, с намерението да ги свои и да е довел това свое намерение до тяхното знание. Тъй като ответницата Р.В. е продала наследствените си права и няма качеството на съсобственик, съдът приема, че тя не може да предявява чужди права от името на някой от съсобствениците.

Предвид изложеното, съдът приема, че по отношение на имота, находящ се в гр.Л., представляващ дворно място, ведно с построените в него сгради, с изключение на сграда с идентификатор ********** – с площ от *** кв.м., с предназначение – постройка на допълващо застрояване, следва да бъде допусната съдебна делба между С.П.Т., Н.П.К. и А.П.К. при шестнадесет равни дяла, от които седем равни дяла за С.Т., седем равни дяла за Н.П.К. и два равни дяла – общо за Н.П.К. и А.П.К..  По отношение на иска за делба, касаещ сграда с идентификатор ********* – с площ от *** кв.м., с предназначение – постройка на допълващо застрояване не следва да се допуска делба, тъй като сградата е лична собственост на ответниците Н.П.К. и А.П.К..

 По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че П.К.Д. е оставил в наследство и посочените в исковата молба земеделски имоти – нива находяща се в землището на с. Г. и такава в землището на с.В.

Както бе посочено по-горе, след смъртта на П.Д. негови законни наследници са С.П.Т. – дъщеря и Н.П.К. – син – т.е. същите са съсобственици при равни права на земеделските имоти. При това положение, съдът приема, че следва да бъде допусната делба върху тези имоти между С.П.Т. и Н.П.К. при два равни дяла – по един за всеки от тях.

По отношение направеното искане от ищцата с правно основание чл. 344 ал. 2 от ГПК:

Видно от доказателствата по делото е, че целият имот, находящ се в гр.Л. се ползва от ответниците Н.П.К. и А.П.К.. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 344 ал.2 от ГПК ищцата С.П., която не ползва имота има право и е поискала да й бъде плащана сумата от 100 лв. месечно за ползването на имота съобразно нейните идеални части до окончателното извършване на делбата.

          По делото е назначена експертиза за определяне на месечен наем за ползване на имота, на чиято база да бъде определено евентуално дължимата сума за неговото ползване. Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, е че в заключение вещото лице е определило, че месечния наем за плозването на целия имот в гр. Л. е в размер на 150 лв. Последната сума следва да бъде намалена със сумата посочена от вещото лице като наем за постройката, която е лична собственост на ответниците Н. и А. К.,  а именно със сумата от 12 лв. – т.е. като база за изчисление на дължимото се обезщетение за ползването на допуснатия до делба имот следва да се вземе сумата от 138 лв. /150 – 12 = 138/. Използвайки тази сума за база, съобразно дела на ищцата, съдът приема, че дължимата й се сума срещу ползването на имота месечно, която  следва да й се заплаща от ответниците Н. и А. К. до окончателното извършване на делбата е в размер на 60,38 лв. /138:16.7=60,38/.  На основание изложеното, следва да бъдат осъдени ответниците Н. и А. Колеви да заплащат на ищцата месечно сумата от 60,38 лв., срещу ползването на имота в гр.Л., съответно на полагаемата й се част, считано от поискването – 21.02.2017 г. до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска.

          По отношение искането за присъждане на деловодни разноски, направени във връзка с искането по чл. 344 ал.2 от ГПК, представляващи възнаграждение на вещото лице, съдът приема, че същото е основателно и следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от иска предвид разпоредбата на чл. 355 изр.2 от ГПК, която разпоредба препраща към правилото на чл. 78 от ГПК. Видно от претенцията на ищцата е, че същата е заявена в размер на 100 лв. месечно. Съгласно изложеното по-горе съдът е приел, че следва да уважи тази претенция за 60,38 лв. месечно – т.е. за 60,38 % от предявената сума. Предвид това и размера на разноските следва да бъде намален до 60,38% от направените разноски в размер общо на 300 лв. /заплатени като възнаграждение на вещото лице/, а именно: 300лв. по  60,38% е  равно  на сумата от 181,14 лв.

          На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между: С.П.Т. с ЕГН ********** ***, ж.к. *****,  бл. *****; Н.П.К. ***, ЕГН ********** и А.П.К. от с.гр. и адрес, ЕГН ********** върху следния недвижим имот: ИМОТ с идентификатор № ****** в гр.Л., обл.П. ул ****** № ***, с площ от *** кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра/, със стар планоснимачен № ***, парцел ***, кв. *** с площ на поземления имот *** кв.м., и застроена площ *** кв.м., включващ сграда с идентификатор № ***** със застроена площ от *** кв.м., брой етажи 1, предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор № ***  - със застроена площ от *** кв.м. брой етажи ***, преднаначение – друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор № ****** – със застроена площ от *** кв.м., брой етажи ***, предназначение – хангар, депо гараж, при съседи: ************************.

ОТ ДОПУСНАТИЯ до делба имот да се образуват шестнадесет равни дяла, от които:

7 равни дяла за С.П.Т.,

7 равни дяла за Н.П.К. и

2 равни дяла общо за Н.П.К. и А.П.К..

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.П.Т. със сочени по-горе данни, иск за допускане на делба върху: сграда с идентификатор № ******* - със застроена площ от **** кв.м., брой етажи ***, предназначение – постройка на допълващо застрояване, находяща се в имот с идентификатор № ***** в гр. Л., обл.П., ул.***** № *** с площ от **** кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра/, със стар планоснимачен № ***, парцел ***, кв. *** с площ на позмелнеия имот *** кв.м..

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между: С.П.Т. с ЕГН ********** ***, ж.к. *****,  бл.***** и Н.П.К. ***, ЕГН ********** върху следните недвижими имоти:

- НИВА – представялаваща имот с № ***** в землището на с. Г., с ЕКАТТЕ *****, общ.Л., обл.П., с площ от **** дка, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – трета, в местността *****, при граници и съседи: ***************.

и

- НИВА – представялаваща имот с № ***** в землището на с. В., с ЕКАТТЕ *****, общ.Л., обл.П., с площ от **** дка, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – трета, в местността ******, при граници и съседи: ********.

ОТ ДОПУСНАТИТЕ до делба имоти да се образуват два равни дяла – по един равен дял за С.П.Т. и за Н.П.К..

          НА ОСНОВАНИЕ чл. 344 ал.2 от ГПК ОСЪЖДА Н.П.К. ***, ЕГН ********** и А.П.К. от с.гр. и адрес, ЕГН ********** да заплащат на С.П.Т. с ЕГН ********** ***, ж.к. ******,  бл.******* месечно сумата от 60,38 лв., срещу ползването на допуснатия до делба имот, находящ се в гр. Левски, на ул. „Д-р Петър Берон” № 13 -съответна на полагаемата й се част, считано от поискването – 21.02.2017 г. до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска.

          ОСЪЖДА на основание чл. 355 изр. 2 във връзка с чл. 78 ал.1 от ГПК Н.П.К./със сочени по-горе данни/ и А.П.К./със сочени по-горе данни/ ДА ЗАПЛАТЯТ на С.П.Т./със сочени по-горе данни/ деловодни разноски  в размер на 181,14 лв., по искането с правно основание чл. 344 ал.2 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд  в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните, с изключение на частта по искането с правно основание чл. 344 ал.2 от ГПК, в която част решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: