№ 1016
гр. Стара Загора, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20225530100947 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищцовото дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД твърди
в исковата си молба, че се било сдобило със заповед за изпълнение на
парично задължение против ответника П. Д. П., ЕГН ********** по частно
гражданско дело № 5249/2021 г. по описа на Районен съд - Стара Загора,
която била връчена при условията на чл.47, ал.7 от ГПК.
Вземането произтичало от това, че между П. Д. П. и „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, били сключени следните договори за предоставяне
на услуги:
Съгласно чл. 94а от Закона за енергетиката крайният снабдител
осигурявал снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и
небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа
на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези
клиенти не се снабдявали от друг доставчик. До този момент ответникът не
бил упражнил правото си на промяна на доставчика на електроенергия.
Според разпоредбата на чл. 104а от Закона за енергетиката
1
потребителите използвали разпределителните мрежи, към които били
присъединени обектите им. Обектът на П. Д. П. бил присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, на
чиято лицензионна територия се намирал. Потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия,
заплащали всички мрежови услуги, каквато била и цената за достъп, на
крайния снабдител/доставчика от последна инстанция, съгласно чл. 28, ал. 2 и
чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. В този
смисъл бил и чл. 42 от общите условия на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД (със сегашно наименование
„Електроразпределение Юг“ ЕАД), одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
014/10.05.2008г., които обвързвали потребителите, без да било необходимо
изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия,
одобрени от ДКЕВР, мрежовите услуги се заплащали от потребителите върху
използваната ел. енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на
същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги били достъп до
електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги.
Посочените услуги се заплащали от всички потребители, чийто обекти били
присъединени към мрежата на съответния оператор, като в правилата нямало
разграничение според това, чия собственост били присъединителните
съоръжения - собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на
трето лице. От гореизброените услуги цената за достъп се заплащала върху
предоставената мощност. Цената за достъп се изчислявала за всеки ден в
рамките на отчетния период.
П. Д. П. имал качеството на небитов клиент, съгласно §1, т. 33а от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползвана от
същия, ел. енергия била за небитови нужди с оглед вида на обекта на
потребление - склад. Същият бил присъединен на ниво ниско напрежение,
съгласно представените по делото фактури.
Цените за мрежови услуги се определяли и заплащали на основание
решения на КЕВР, постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1,
т. 13 от Закона за енергетиката, като същите не подлежали на договорна
2
свобода.
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия на ищцовото дружество и по
силата на чл. 11, т. 1 от общите условия на оператора на разпределителната
мрежа двете дружества се задължили съответно да снабдяват с ел. енергия и
предоставят мрежови услуги обект с ИТН ******, находящ се в
***************** и представляващ склад.
За П. Д. П. бил открит клиентски номер *********** в качеството му на
собственик, съгласно Нотариален акт, вписан под *************
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се
бил задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването
с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.
18, ал. 1 и ал. 2.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл.
94а, ал. 1 от Закона за енергетиката за периода 01.10.2020г. - 30.06.2021г.,
ищецът бил доставил до обекта на ответника ел. енергия, а операторът на
електроразпределителната мрежа бил предоставил мрежови услуги на обща
стойност 110, 07 лв., които до този момент не били заплатени.
Поради забава в заплащане на горепосочената главница П. Д. П. дължал
законна лихва в общ размер от 7, 98 лв. за периода 17.11.2020г. - 18.11.2021 г.
Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за периода
от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото
производство на основание чл. 18, ал. 1, 2, 3, предложение 3 - то от общите
условия на ищеца. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.
Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на
дължимата лихва за забава били подробно описани в приложения препис -
извлечение от клиентската сметка на ответника.
Искането до съда е да установи със сила на присъдено нещо,
съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
към П. Д. П., както следвало:
• 110, 07 лева, представляващи стойността на консумирана от
3
обекта на потребителя електрическа енергия и начислена цена за достъп до
разпределителната мрежа за периода 01.10.2020г. - 30.06.2021г.
• 7, 98 лева, представляващи стойността на законната лихва за
забава за периода 17.11.2020г. - 18.11.2021 г.
• законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 19.11.2021г., до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира направените разноски, както по настоящото, така и по
заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на
ответника П. Д. П. е подал отговор,с който оспорва така предявените искове
като неоснователни и недоказани, и моли съда да постанови решение, с което
да ги отхвърли изцяло. По допустимостта на исковете:
На първо място счита, че ищецът не бил спазил едномесечния срок по
чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на установителните си искове, което
обуславяло недопустимостта на същите.
Също така не бил налице пълен идентитет между претенциите, за които
била издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по
делото.
Предявените искове били неоснователни, по следните съображения:
На първо място, възразява срещу твърдението на ищеца, че между
страните било възникнало валидно облигационно правоотношение по
доставка на електрическа енергия през процесния период.
Предпоставките за възникване на валидно облигационно отношение
между електроснабдително предприятие и краен клиент на електрическа
енергия /битов или небитов/ съгласно чл. 94а ЗЕ вр. чл.39 ЗЕ били следните:
1) притежаване от електроснабдителното предприятие на лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия за дадена територия от
границите на страната; 2) разположение на електроснабдения обект на
крайния потребител в границите на лицензионната територия; 3)
присъединяване на електроснабдения обект към електроразпределителната
мрежа за ниско напрежение в лицензионната територия; 4) липса на избран
друг доставчик на електроенергия.
4
Счита, че не всички горепосочено предпоставки за възникване на
облигационното правоотношение били налице. В този смисъл, не било
представено доказателство от ищеца, че електроснабдения обект на ответника
бил в границите на лицензионната територия на електроснабдителното
дружество. Също така, нямало никакви доказателства за присъединяване на
електроснабдения обект към електроразпределителната мрежа за ниско
напрежение в лицензионната територия.
На следващо място, възразява срещу твърдението на ищеца, че
ответникът следвало да се счита обвързан от Общите условия на
електроснабдителното дружество. Съгласно изричната норма на чл.98а, ал.4
ЗЕ, публикуваните общи условия влизали в сила за клиентите на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. Според ал.3 на същата разпоредба
обаче, крайният снабдител с електрическа енергия бил длъжен да публикува
общите условия най - малко в един централен и един местен всекидневник.
По делото не били ангажирани доказателства за публикуването на общите
условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния
период. Според посоченото от самия ищец в исковата му молба, Общите
условия били публикувани единствено на неговия сайт, с което не можело да
се счита, че били изпълнени горепосочените изисквания на закона.
Изложеното водило до извода, че не била спазена изискуемата от закона
процедура по приемането и публикуването на общи условия за продажба на
електрическа енергия.
Възразява и срещу твърдението на ищеца, че ответникът имал
качеството на клиент или потребител на електрическа енергия по смисъла на
Закона за енергетиката в посочения в исковата молба период. Счита, че не
били налице категорични доказателства, при доказателствена тежест на
ищеца да установи посоченото обстоятелство, а именно, че ответникът бил
титуляр на правото на собственост върху процесния имот към момента на
предоставянето на твърдените услуги. Единственото доказателство в тази
насока бил приложеният към исковата молба незаверен препис от нотариален
акт за собственост от 2006 г., като с оглед отдалечеността във времето на
отразените в този документ данни счита, че наличието му не бил достатъчно
да обоснове изводът, че установеното с него право на собственост било
актуално към датата на исковите претенции. Освен това, дори да се приемело,
5
че бил собственик на имота, ответникът никога не бил подавал заявление за
снабдяване с ел. енергия от ищцовото дружество, респ. за откриване на
партида на негово име за процесния имот в *****************, не бил
сключвал и нарочен договор за това като небитов абонат, поради което и
твърдяната от ищеца облигационна връзка никога не била възниквала и
съществувала.
Отделно от горепосоченото, не били представени доказателства за това,
че посочените от ищцовото дружество услуги, представляващи предоставена
електрическа енергия и мрежови услуги за процесния имот, били реално
доставени до ответника. Единственото доказателство за предоставяне на
твърдяната услуга, както и за нейният размер и стойност, били издадените от
самия ищец фактури, които имали характер на частни свидетелстващи
документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния
издател факти. В този смисъл, те притежавали само формална
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържали удостоверително
изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни
свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай
че били подписани от двете страни, тъй като те били обективирали
извънсъдебно признание от страна на потребителя, че бил получил от
крайния снабдител електрическа енергия на стойност, посочена във
фактурите. Същите обаче не били подписани от потребителя. Ето защо,
същите не можели да установят обстоятелството, че електрическата енергия,
за която била начислена сумата от 110,07 лв. реално била доставена и
потребена.
Не било доказано дали фактурираните цени на ел. енергия по
дневна/нощна тарифа съответствали на цените, определени съгласно закона
за енергетиката от ДКЕВР за процесния период.
Не били представени доказателства за това, дали електромера в
процесния имот бил годно средство за търговско измерване на количествата
консумирана енергия и дали отчетените в процесния период показания и
консумираните количества ел. енергия съвпадали с фактурираните количества
ел. енергия и мрежови услуги. Не били представени и доказателства за
осъществяване на регулярен отчет на средството за търговско измерване. Не
бил доказан и размерът на претенцията. Искането до съда е да отхвърли
6
предявените искове. Прави възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
Процесуалният му представител е депозирал становище, с което заявява, че
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.
В съдебно заседание особеният представител на ответника също не се
явява, като е подал молба, с която моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл.12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от служебно извършената справка от съда в НБД, фамилното име
на ответника е Б..
Видно от приложеното ч. гр. д. № 5249/2021 г. по описа на PC - Стара
Загора в полза на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” EАД е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Д. Б. за сумата от 110,07 лева,
представляваща стойността на доставени електрическа енергия и мрежови
услуги по партида на длъжника за обект на потребление: *****************,
за периода 01.10.2020г. - 30.06.2021г., както и за сумата от 7,98 лева,
представляваща обезщетение за забава в плащането за периода 17.11.2020г. -
18.11.2021 г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 19.11.2021г., до
окончателното изплащане на задължението, както и за разноските по
заповедното производство - 25 лева за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като длъжникът не е бил открит на
известните му адреси, съобщенията до него са били приложени по делото, на
основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
Видно от представените по делото доказателства за процесния период
01.10.2020 г. - 30.06.2021 г. ищецът е издал на името на ответника следните
данъчни фактури за доставена ел. енергия и мрежови услуги за обект - склад,
находящ се в ***********, а именно: данъчна фактура
№**********/31.10.2020г. на стойност 23,95 лева; данъчна фактура №
7
**********/30.11.2020г. на стойност 10,68 лева; данъчна фактура №
**********/31.12.2020г. на стойност 11,03 лева; данъчна фактура №
**********/31.01.2021г. на стойност 11,03 лева; данъчна фактура №
**********/28.02.2021г. на стойност 9,96 лева; данъчна фактура №
**********/31.03.2021г. на стойност 11,03 лева; данъчна фактура №
**********/30.04.2021г. на стойност 10,68 лева; данъчна фактура №
**********/31.05.2021г. на стойност 11,03 лева и данъчна фактура №
**********/30.06.2021г. на стойност 10,68 лева или на обща стойност 110,07
лева.
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко – продажба
на недвижим имот ****, ****, ****, ****** на *********г. ответникът е
закупил горепосочения склад.
От заключението на назначената по делото съдебно – техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно
и съответно на писмените доказателства по делото, се установява, че
монтираният на горепосочения обект електромер е годно средство за
измерване на количеството консумирана ел. енергия от ответника и че
отчетените през процесния период показания на електромера за
консумираните количества ел. енергия съответстват на фактурираните
количества ел. енергия и мрежови услуги през същия този период.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Ищецът „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД е краен снабдител по
смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известни Общи условия - чл.98а ЗЕ. С решение на
ДКЕВР № 0У-013/10.05.2008 г. Общите условия на „ЕВН България
електроснабдяване” ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия
са одобрени и на основание чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия
влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените
норми съдът приема, че Общите условия са задължителни за потребителите
на ел.енергия, какъвто се явява ответникът П. Д., като собственик на
електроснабдения обект, поради което неоснователни се явяват всички
възражения на особения му представител за противното.
8
Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е търговска
продажба по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с
договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а
продавачът се задължава да предаде стоката.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че между страните по делото е
налице правоотношение, породено от договор за продажба на ел. енергия.
Доставката на ел. енергия и мрежови услуги за обекта, собственост на
ответника се доказва от заключението на назначената по делото СТЕ,
съгласно което монтираният в обекта електромер е изправен, оборудван е с
модем и извършва дистанционен отчет, като отчетените показания съвпадат с
посочените във фактурите и с фактурираните количества ел. енергия и
мрежови услуги на обща стойност 110,07 лв. за периода 01.10.2020г. -
30.06.2021г.
По делото не са представени доказателства от ответника, чиято е
доказателствената тежест съгласно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, за
заплащане на сумата от 110,07 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да уважи изцяло
предявения главен иск за установяване на вземането на ищеца за сумата от
110,07 лева, представляваща стойността на доставени електрическа енергия и
мрежови услуги за обект на потребление: *****************, за периода
01.10.2020г. - 30.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда -
19.11.2021г. до изплащането й.
Съгласно чл. 18 от Общите условия на ищеца потребителят дължи
заплащане на фактурираната стойност на доставената ел. енергия в 10 -
дневен срок, а съгласно чл. 27 от Общите условия при неплащане в срок,
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден. Съдът, извършвайки необходимите математически
изчисления, намира за основателен и предявения акцесорен иск за
установяване на вземането на ищеца за сумата от 7,98 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 17.11.2020 г. - 18.11.2021 г.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати всички направени от ищеца разноски в
9
настоящото производство, както следва: 25 лева за държавна такса (ищецът е
надвнесъл дължимата сума за държавна такса, като е внесъл 75 лева), като на
основание чл. 25, ал.1 от НЗПП съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на представителя на ищеца в размер на 100 лева или общо
сумата от 125 лева. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1
ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като
съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъдат осъден да заплати на
ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на 75
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Д. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: **********, съществуването на вземането на
“ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Пловдив, ул. “Христо Г. Данов ” № 37, за следните
суми: за сумата от 110,07 лева, представляваща стойността на доставени
електрическа енергия и мрежови услуги за обект на потребление:
*****************, за периода 01.10.2020г. - 30.06.2021г ., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда - 19.11.2021г. до изплащането й, както и
за сумата от 7,98 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
17.11.2020 г. - 18.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско
дело № 5249/2021 г. по описа на РС - Стара Загора.
ОСЪЖДА П. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ***********, да заплати
на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Пловдив, ул. “Христо Г. Данов ” № 37, сумата от
125 лева - разноски по настоящото дело и сумата от 75 лева - разноски по ч.
гр. д. №5249/2021 г. по описа на PC - Стара Загора.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната посочена в заповедното
производство банкова сметка на ищеца: IBAN: **************, BIC: *******
10
в „***********.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11