Р Е Ш Е Н И Е
№
…………../02.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13196
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от
С.П.К., с ЕГН ********** и с адрес: *** срещу АПС Б.Б.ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираните от ответника суми - 1 536.43 /хиляда
петстотин тридесет и шест лева и четиридесет и три ст./ лева, представляваща дължима
главница по Договор за потребителски кредит № ****/21.06.2006 г.; 170.94 /сто и седемдесет лева и деветдесет
и четири ст./ лева, представляваща договорна лихва за
периода от 01.06.2010г. до 24.01.2011г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 10.02.2011г. до окончателното
изпълнение на задължението, както и сумата от 276.59/двеста седемдесет и шест лева и петдесет и девет ст./ лева,
представляваща реализирани от заявителя разноски по делото, изразяващи се в
заплатена държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за които
има издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 2094/2011г. на ВРС и има
образувано изпълнително
дело № ****
по описа на ЧСИ С.Д., рег. № *** КЧСИ.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: по ч.гр.д. №
2094/2011г. на ВРС, в полза на Т.Б.А.К.ЕАД,
на 09.03.2012г. срещу С.П.К.
бил издаден изпълнителен лист за сумата от 1 536.43
/хиляда петстотин тридесет и шест лева и четиридесет и три ст./ лева, представляваща
дължима главница по Договор за потребителски кредит № ****/21.06.2006 г.;
сумата от 170.94 /сто и седемдесет лева и деветдесет и четири ст./ лева,
представляваща договорна лихва за периода от 01.06.2010г. до 24.01.2011г., на
основание чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 10.02.2011г. до окончателното изпълнение на
задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата от 276.59/двеста
седемдесет и шест лева и петдесет и девет ст./ лева, представляваща реализирани
от заявителя разноски по делото, изразяващи се в заплатена държавна такса и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат. Въз основа на него през 2012г. било
образувано изпълнително дело №**** по описа на ЧСИ С.Д., рег. № **** КЧСИ.
Твърди, че не му е връчвана ПДИ. На 26.07.2019г. бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, след настъпила перемция.
На 25.09.2015г. като взискател по изпълнителното дело
бил конституиран настоящия ответник, в качеството му на частен правоприемник на
кредитодателя. На 09.08.2019г. длъжникът бил уведомен
от ЧСИ за конституирането на настоящия ответник като взискател
по изпълнителното дело. Не е уведомяван за прехвърляне на вземанията от цедента и цесионера. В периода от образуване на изпълнителното
дело до конституиране на нов взискател не били
предприемани изпълнителни действия повече от 2 год. и последващите
след това счита за невалидни. Твърди се, че до налагане на запор върху
трудовото му възнаграждение не са извършвани изпълнителни действия, водещи до
прекъсване на давността. Навежда доводи, че възможността на ответника да събере
принудително вземанията си е погасена по давност. Ето защо обективира
искане за постановяване на положително решение по делото.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата,
на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции,
а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е
посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и
не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага. На
основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст,
съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в
хода на предстоящото разглеждане на спора.
В хода на проведеното по делото
съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявения иск
и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което предявеният
иск бъде уважен.
Въпреки предоставената му възможност, в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е
явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да
бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено такова.
Изходът на спора и релевираното
от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с
доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното
произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките
на настоящото производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че С.П.К., с ЕГН ********** и с адрес: ***, не
дължи на АПС Б.Б.ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** следните
суми: 1 536.43 /хиляда петстотин
тридесет и шест лева и четиридесет и три ст./ лева,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № ****/21.06.2006
г.; 170.94 /сто и
седемдесет лева и деветдесет и четири ст./ лева, представляваща договорна
лихва за периода от 01.06.2010г. до 24.01.2011г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.02.2011г. до
окончателното изпълнение на задължението, както и сумата от 276.59/двеста седемдесет и шест лева и
петдесет и девет ст./ лева, представляваща реализирани от заявителя
разноски по делото, изразяващи се в заплатена държавна такса и възнаграждение
за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за които има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2094/2011г. на ВРС и има образувано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ С.Д., рег. № *** КЧСИ., на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА АПС Б.Б.ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.П.К., с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 663.46
лева (шестстотин шестдесет и три лева и 0.46 ст.), представляваща реализирани
от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора,
изразяващи се в заплатена по настоящото дело държавна такса, както и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: