Решение по адм. дело №510/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 128а ал. 3, във връзка с чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по искова молба на "Милат Карпет България“ ЕООД, със седалище в гр. Сливен, с която се иска да бъде прогласена нищожността на Решение № 1867/15.10.2024 г., постановено по КАНД № 351/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен.

В исковата молба се твърди, че на 15.10.2024 г. тричленен състав на Административен съд – Сливен от съдии Слав Бакалов – председател, Христо Христов и Детелина Бозукова – Ганева - членове е постановил атакуваното съдебно решение по КАНД № 351/2024 г. по описа на този съд. Със съдебния акт е оставено в сила Решение № 176/16.05.2024 г. по АНД № 1370/2023 г. на Районен съд – Сливен, като към момента на постановяване на решението докладчикът по касационното дело съдия Христо Христов вече не е изпълнявал тази длъжност в Административен съд – Сливен. Бил е командирован, като със заповед на Председателя на Върховен административен съд командироването му е било прекратено, считано от 19.09.2024 г. Едновременно с това, на 01.10.2024 г. съдия Слав Бакалов е встъпил в длъжност като съдия във Върховен административен съд. Прави извод, че на 15.10.2024 г., когато е постановено Решение № 1867 по КАНД № 351/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен съдия Христо Христов и съдия Слав Бакалов вече не са били съдии в този съд. Моли съда да прогласи нищожността на атакувания съдебен акт, с претенция за присъждане на разноски в производството.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен адв. Т. Т. от ***, който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи.

В открито съдебно заседание ответникът – Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор, чрез упълномощен процесуален представител оспорва иска и моли съда да го отхвърли, при подробно изложени съображения.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 176/16.05.2024 г., постановено по АНД № 1370/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен е било потвърдено Наказателно постановление № BG2023/1000-2397/НП от 05.09.2023 г., издадено от Началника на Отдел "Митническо разузнаване и разследване" към Териториална дирекция "Митница" – Бургас, с което на "Милат Карпет България" ЕООД с ЕИК *********, у. п. от Е. Я. и М. А. К., за нарушение на чл. 15, § 2, буква "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III "Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко" към Допълнение II от същата Конвенция, вр. чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците, е наложено наказание на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците "Имуществена санкция" в размер на 500 лева; за нарушение на чл. 15, § 2, буква "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III "Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко" към Допълнение II от същата Конвенция, вр. чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците, е наложено на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците наказание "Имуществена санкция" в размер на 500 лева; за нарушение на чл. 15, § 2, буква "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III "Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко" към Допълнение II от същата Конвенция, вр. чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците, е наложено на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците наказание "Имуществена санкция" в размер на 500 лева; за нарушение на чл. 15, § 2, буква "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III "Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко" към Допълнение II от същата Конвенция, вр. чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците, е наложено на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците наказание "Имуществена санкция" в размер на 500 лева; за нарушение на чл. 269, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците, е наложено на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците наказание "Имуществена санкция" в размер на 500 лева; и за нарушение на чл. 269, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците, е наложено на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците наказание "Имуществена санкция" в размер на 500 лева, както и е осъдено "Милат Карпет България" ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Териториална дирекция "Митница" – Бургас сумата от 120 (сто и двадесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Този съдебен акт е оставен в сила с Решение № 1867/15.10.2024 г., постановено по КАНД № 351/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен от следния касационен състав: съдия Слав Бакалов – председател и членове съдиите Христо Христов и Детелина Бозукова – Ганева. Съдебното производство, образувано по касационната жалба на „Милат Карпет България“ ЕООД е насрочено и разгледано от цитирания съдебен състав в открито съдебно заседание, проведено на 18.09.2024 г., в което е приключило съдебното дирене и е даден ход по същество.

На съда е служебно известно, а и от представените писмени доказателства се установява, че със заповед № РД-08-315/17.09.2024 г. на Председателя на Върховен административен съд е прекратено командироването на съдия Христо Христов в Административен съд – Сливен, считано от 19.09.2024 г., а на 01.10.2024 г. съдия Слав Бакалов е встъпил в длъжност като съдия във Върховен административен съд на РБългария.

Със Заповед № РД-08-400/14.10.2024 г. на Председателя на Върховен административен съд е разпоредено командироването на съдия Слав Бакалов само на датата 15.10.2024 г. Видно от мотивите в акта, съдия Бакалов е командирован с оглед наличието на необявени актове в Административен съд – Сливен и с цел постановяване на същите.

С идентично на горното съдържание е и издадената от Председателя на Върховен административен съд Заповед № РД-08-401/14.10.2024 г. досежно съдия Христо Христов.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът обуславя следните правни изводи:

Искът за прогласяване на нищожност на съдебното решение е установителен и може да бъде предявен безсрочно, съгласно разпоредбата на чл. 128а от АПК. В случая искът е за прогласяване нищожност на съдебен акт, който е влязъл в законна сила и се ползва със сила на пресъдено нещо. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 128а от АПК за обявяване нищожност на съдебен акт е допустим, като подаден от легитимирано лице и пред родово и местно компетентната съдебна инстанция. Разгледан по същество, искът се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователен, по следните съображения:

Нищожността на съдебните актове е резултат от най-тежките пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган. Касае се за недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Съгласно възприетите в съдебната практика и правната теория основания за нищожност на правно волеизявление, за да се формира законосъобразен извод, че атакуваното съдебно решение е действителен съдебен акт, постановен в предписаната от закона форма, е нужно да притежава всички реквизити по чл. 172а, ал. 1 от АПК, мотивиран е в съответствие с предвиденото в чл. 172а, ал. 2 от АПК и е постановен от законен съдебен състав, подписан са от всички членове, взели участие в постановяването му, в съответствие с чл. 172а, ал. 3 от АПК.

Следователно, касае се за изключително тежки пороци, засягащи правораздавателната власт на съда, изразената в съдебния акт воля или много тежък порок във формата, които в конкретния случай категорично не са налице.

От доказателствата по делото се установява, че съдебният акт, чиято нищожност се претендира в разглежданата искова молба е постановен от законен съдебен състав, при следните съображения:

Касационните административнонаказателни съдебни производства се разглеждат от местно компетентния административен съд по реда на Глава дванадесета от АПК и от тричленен състав, съобразно процесуалната разпоредба на чл. 217 ал. 1. Съгласно нормата на чл. 235 ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложима по препратката на чл. 144 от АПК, решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Идентично процесуално разрешение е разписано и в разпоредбата на чл. 172а ал. 3 от АПК, приложима субсидиарно и в касационното съдебно производство по арг. от чл. 228 от АПК. Съгласно чл. 172а ал. 3, изр. първо от АПК, решението се подписва от съдията/съдиите, взели участие в постановяването му. В процесния случай, видно от КАНД № 351/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен, разглеждането на правния спор е приключило в открито съдебно заседание, проведено на 18.09.2024 г. в следния съдебен състав: Председател съдия Слав Бакалов и членове съдиите Христо Христов и Детелина Бозукова – Ганева. Решение № 1867/15.10.2024 г., чиято нищожност се твърди в настоящата искова молба е постановено от същия съдебен състав.

По делото не е спорно, че считано от 19.09.2024 г. командироването на Христо Христов (съдия в Административен съд – Бургас) в Административен съд – Сливен е било прекратено със заповед на Председателя на Върховен административен съд. Не се спори и обстоятелството, че на 01.10.2024 г. съдия Слав Бакалов е встъпил в длъжност съдия във Върховен административен съд. Същите обаче, с оглед наличието на необявени съдебни актове в Административен съд – Сливен са били командировани в цитираната съдебна инстанция за дата 15.10.2024 г., с оглед постановяване на тези актове, измежду които и процесното Решение № 1867/15.10.2024 г. по КАНД № 351/2024 г. Заповеди № № РД-08-400 и РД-08-401 от 14.10.2024 г. са постановени от Председателя на Върховен административен съд на основание чл. 227 от Закона за съдебната власт, съгласно чиято ал. 8, за всяко командироване се издава заповед с мотиви за наличие на служебна необходимост за командирования съдия, прокурор или следовател. Според разпоредбата на чл. 227 ал. 9 от ЗСВ, в случаите, когато съответният закон поставя изискване за неизменност на състава, съдията продължава да участва в делата на съда, в който работи, а след приключване на командироването довършва и делата в съда, в който е бил командирован. Атакуваният съдебен акт е постановен при наличието на цитираната хипотеза, въз основа на надлежно издадени вътрешнослужебни актове – мотивирани заповеди на Председателя на ВАС при съобразяване с процесуалните изисквания на чл. 235 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 172а ал. 3, във вр. с чл. 228 от АПК. При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че съдебното решение е постановено от законен съдебен състав. След като процесното съдебно решение е съставено в писмена форма, подписано е от законен съдебен състав, съобразно процесуалните изисквания за това и съдържа ясно и недвусмислено волеизявление, то същото съставлява валиден акт.

В случая решението, чиято нищожност се претендира, е постановено в пределите на правораздавателната власт на Административен съд – Сливен, подписано е от тричленен състав на съда – чл. 217 ал. 1 от АПК, участвал в проведеното открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, изготвено е в нормативно установената писмена форма и при ясно изразена и напълно разбираема воля на съда.

Неоснователно в исковата молба се твърди, че Административен съд - Сливен се е произнесъл при незаконен съдебен състав, обуславящо нищожност на постановения от него съдебен акт. От доказателствата по делото е видно, че произнасянето на тричленният състав на Административен съд – Сливен в Решение № 1867/15.10.2024 г. по КАНД № 351/2024 г. е в рамките на предоставената му с чл. 217, ал. 1 от АПК правораздавателна власт, при спазване на процесуалните изисквания на чл. 235 ал. 1 от ГПК и чл. 172а ал. 3, във вр. с чл. 228 от АПК, упражнена въз основа на надлежно постановени от Председателя на Върховен административен съд актове с вътрешноорганизационен характер – заповеди за командироване по чл. 227 от ЗСВ.

При горните съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Решение № 1867/15.10.2024 г., постановено по КАНД № 351/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен е валиден акт, а подадената искова молба за прогласяване нищожността на това решение е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на настоящото производство искането за присъждане на разноски в полза на ищеца е неоснователно и не следва да се уважава.

 

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искова молба на "Милат Карпет България“ ЕООД, със седалище в гр. Сливен, с която се иска да бъде прогласена нищожността на Решение № 1867/15.10.2024 г., постановено по КАНД № 351/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.