Пловдивска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу О.Р.М. за това, че на 24.04.2018
год. в гр. Пловдив, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство –
товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 410Д“ с peг.
№ ****, на стойност 4 959 лева, собственост на „Стилстрой
– 77“ ЕООД гр. Пловдив, без съгласието на ръководството на търговското
дружество, с намерение да го ползва, като е последвала повреда за превозното
средство в размер на 2008,36 лева и деянието е извършено в пияно състояние и
при условията на „повторност“ – след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление –престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. І-во и т. 2, пр. І-во и пр.
ІІІ-то вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК и
за това, че на 24.04.2018 год. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно
средство – товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 410Д“ с peг. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно 1,99 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо
средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен номер ARDM 0244 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В хода на
съдебните прения представителят на РП- Пловдив поддържа в цялост повдигнатите по отношение на подсъдимия
обвинения. Изтъква, че са налице в своето единство всички съставомерни
от обективна и субективна страна признаци на престъпления по смисъла на чл.
346, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК и чл. 343б, ал. 1 НК. Моли на подсъдимия да му бъде
наложено наказание, както следва: за деянието по смисъла на чл. 346, ал. 2, т.
1 и т. 2 НК да се наложи наказание за срок от две години и десет месеца, след
прилагане на редукцията съобразно чл. 58а, ал. 1 НК. За деянието по смисъла на
чл. 343б, ал.1 НК да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една
година, след прилагане на редукцията разписана в чл. 58а, ал. 1 НК, както и
наказание „глоба“ в размер от 400 лв. Досежно размера
на глобата, представителят на държавното обвинение поддържа, че следва да бъде
взето предвид тежкото материално положение на подсъдимия. Предлага, на
основание чл. 23, ал.1 НК на подсъдимия да бъде наложено едно общо, най- тежко
наказание лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца, към което
на основание чл. 23, ал. 3 НК да бъде присъединено наказанието глоба в размер
от 400 лв. Представителят на държавното обвинение излага становище в насока
липса на основание за прилагане на чл. 24 НК. Така определеното наказание лишаване
от свобода, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ ЗИНЗС следва да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Следва да бъде приспаднато на
основание чл. 59, ал. 1 НК от така наложеното на подсъдимия наказание лишаване
от свобода времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от
24.04.2018г. до влизане с сила на присъдата. Предлага се на основание чл. 189,
ал. 3 НПК подсъдимият да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР сума в
размер от 134 лв., представляваща разноски, сторени в рамките на досъдебното
производство.
Защитникът на подсъдимия се солидаризира с казаното от прокурора досежно размера на наказанието, което следва да се наложи
за всяко едно от деянията, както и досежно размера на
едното общо, най- тежко наказание, което следа да се наложи. Защитникът
акцентира върху обстоятелството, че подсъдимият е осъзнал грешката и вината си,
оказал е пълно съдействие на разследването в рамките на досъдебното
производство. Защитата изтъква, че подсъдимият е в тежко социално и материално
положение. Моли се за наказание, съответстващо на тежестта на извършеното от
подсъдимия, което да бъде съобразено и с изложеното от представителя на
държавното обвинение.
В правото си на лична
защита подсъдимият поддържа казаното от своя защитник. Изразява съжаление за стореното.
В правото си на последна
дума моли да му бъде наложено по- леко наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на
страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият О.Р.М. е
роден на *** ***, ****, български гражданин, без образование, неработещ, неженен,
осъждан, ЕГН **********.
Търговско
дружество „Стилстрой – 77“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК
*********, представлявано от свид. М.Г., стопанисвало
недвижим имот – база, находяща се в гр. Пловдив, ул.
„Дилянка“ № 35, където осъществявало търговската си
дейност. Търговецът „Стилстрой – 77“ ЕООД притежавал
товарен автомобил, марка и модел „Мерцедес 410Д“, с рег. № ****. Посоченият
товарен автомобил бил използван за дейността на дружеството, като всеки ден се паркирал
в недвижимия имот с административен адрес: гр.Пловдив, ул. „Дилянка“
№ 35.
На 23.04.2018 год., вечерта, подс. О.М. се срещнал със свои приятели, употребил алкохол.
Изпил около 500 гр. ракия и няколко бири. Около 00:30ч. на 24.04.2018 год. подс. О.М. тръгнал да се прибира към дома си. Вървейки по
пътя, минал по ул. „Дилянка“ в гр. Пловдив.
Достигайки до № 35 на ул. „Дилянка“, където се
намирал недвижимият имот, ползван като база от „Стилстрой
– 77“ ЕООД, подсъдимият видял, че входната врата към двора на имот е отворена.
Влязъл в двора на имота и отишъл до товарния автомобил, марка и модел „Мерцедес
410Д“, с рег. № ****, който по това време бил паркиран там. В този момент подс. О.М. решил да „покара“ автомобила „из махалата“. Затова
влязъл в автомобила, който не бил заключен и го запалил чрез ключовете на
моторното превозно средство, които били поставени на стартера му. След това подс. О.М. привел автомобила в движение и с него напуснал
недвижимия имот – база на „Стилстрой – 77“ ЕООД гр.
Пловдив. Подсъдимият започнал да обикаля с моторното превозно средство по
близките улици. Така, управлявайки товарния автомобил, минал по ул. „Дилянка“ в гр. Пловдив. По това време на улицата, пред
номера 7 и 9 били паркирани два леки автомобила – „Фолксваген Каравел“ с рег. № *****, пред № 7 и „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *****, пред № 9. Преминавайки покрай
посочените леки автомобили, подс. О.М. изгубил котрол върху управлявания от него товарен автомобил и се
ударил последователно в двете моторни превозни средства - „Фолксваген Каварел“, с рег. № ***** и „Мерцедес Спринтер“,
с рег. № *****. В резултат на настъпилите удари и невъзможността да овладее
управлението на товарния автомобил, марка и модел „Мерцедес 410Д“, с рег. № ****,
подс. О.М. ***, където се ударил в оградата на
недвижимия имот, находящ се на № 35. От настъпилите
удари товарният автомобил марка и модел „Мерцедес 410Д“ с рег. № **** се
повредил. След ударите подс. О.М. слязъл от товарния
автомобил и напуснал мястото на ПТП. Междувременно, до органите на МВР бил
подаден сигнал за отнет автомобил, управляван от употребило алкохол лице, във
връзка с който сигнал местопроизшествието било посетено от свид.
О.А.– ****** РУ на МВР – Пловдив и негов колега. Пристигайки на място, свид. О.А.установил там свидетелите Ю.Л., О.А.и С.А..
Последните обяснили на свидетеля – полицейски служител какво са видели, а
именно, че подс. О.М. е управлявал процесния товарен
автомобил, като при управлението ударил горепосочените други два автомобила и
впоследствие се ударил в оградата на цитирания по – горе недвижим имот.
Свидетелите Ю.Л., О.А.и С.А. допълнили, че след удара подсъдимият напуснал
мястото, като се отдалечил по ул. „Подрумче“. Казвайки на къде е отишъл подс. О.М., свид. О.А.и колега му
тръгнали по ул. „Подрумче“. В близост до улицата, на кръстовището на улиците
„Кипарис“ и „Дилянка“, свид.
О.А.и колегата му установили подс. О.М. и го
задържали. Тъй като последният силно лъхал на алкохол бил подаден сигнал до ОДЧ
при сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив. Във връзка с подадения сигнал
на мястото пристигнал свид. Г.Х.– ****** при ОД МВР –
Пловдив. Свидетелят Г.Х.извършил проверка за употреба на алкохол на подс. О.М.. Тестването било извършено с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510“ с
номер № ARDM 0244, което отчело 1,99 промила алкохол в издишания въздух. С
оглед на отчетеното количество алкохол, свид. Г.Х.съставил
АУАН с бланков № 477162/24.04.2018 год. На подс. О.М.
бил издаден и талон за медицинско изследване с бланков № 0015591, в който той
отразил, че приема показанието на техническото средство. С цел да му бъде
осигурена възможност да даде кръв за изследване, подс.
О.М. бил отведен в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. Пред медицинско лице в
посоченото болничното заведение подс. О.М. отказал да
даде кръв, като това му желание било отразено в Протокол за медицинско
изследване от дата 24.04.2018г. Впоследствие, при условията на неотложност, на
мястото, на което настъпило ПТП с управлявания от подс.
О.М. автомобил бил извършен оглед и с това процесуално- следствено действие
било образувано досъдебното производство. В хода на наказателното производство
е назначена и изготвена авто – оценъчна експертиза,
която да определи каква е стойността на товарния автомобил марка и модел
„Мерцедес 410Д“ с рег. № ****, както и стойността на причинените вреди на
същия. От заключението на вещото лице се изяснява, че товарен автомобил марка и
модел „Мерцедес 410Д“ с рег. № **** е на стойност 4 959,00 лв., а вредите
настъпили по същия са в размер на 2 008,36 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Гореизложената фактическа
обстановка се установява от признанията на подсъдимия, заявени по реда на чл.
371, т.2 НПК, както и от събраните на досъдебна фаза от процеса и надлежно
приобщени по делото доказателствени материали, а именно: Протокол за оглед на
местопроизшествие от 24.04.2018г., ведно с албум към него /л. 12- 19/, Протокол
за оглед на местопроизшествие от 24.04.2018г., ведно с албум към него / л. 20-
30/, Протоколи за разпит на свидетелите Г. /л. 31/, Х./ л. 32/, А. /л. 33- 34/,
А. /л.35/, И./л.38/, С. /л. 34/, П. /л. 40/, Л./ л.41/,
Г. /л.42/, А. / л.43- 45/, Р. /л. 46/, Г. /л.47/, Протокол от допълнителен
разпит на св. Г. /л. 48/ и на св. А. /л. 49/ , Авто-
оценъчна експертиза / л. 53- 62/, АУАН бл. № 477162 / л. 80/, АУАН бл. № 477161
/л. 81/, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 24.04.2018г.
/л.82/, Талон за изследване бл. № 0015591 / л. 83/, Протокол за ПТП № 1678150 /
л. 86/ .
В посочените доказателствени материали не се
съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Допълнително, отразените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти са изцяло признати от подсъдимия по реда на чл. 371, т.
2 НПК. Съдът е разяснил на подсъдимия последиците от неговото изрично
изявление, че признава фактите такива, каквито са отразени в обвинителния акт и
е обявил, че на основание чл. 372, ал. 4 НПК ще се ползва от признанията на
подсъдимия досежно фактите. Предвид изложеното дотук и
по аргумент за противното от чл. 305, ал.3 НПК, то не се налага по-детайлното
им обсъждане.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С
оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че са налице в
тяхното единство всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния
състав по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т.
2, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
С
категоричност се изяснява, че подсъдимият е отнел МПС марка и модел „Мерцедес
410Д“, рег. № *****, собственост на ощетеното юридическо лице „Стилстрой- 77“ ЕООД, от владението на същото, без да е било
налице съгласие на ръководството на търговското дружество. Допълнително,
установява се и визираната в състава особена цел, а именно- деецът да е имал
намерение да го ползва. Това особено
отношение на дееца към вещта, доколкото е свързано с определени интелектуални
преживявания, се изяснява от определени обективни проявления ( най- вече от
признанията на подсъдимия, че е желаел единствено да ползва увреденото
впоследствие МПС). Именно по тази линия се провежда и разграничението между
състава на чл. 346, ал. 2 вр. ал. 1 НК и този на чл. 194 и сл. от НК. В случая,
деецът не цели да присвои вещта ( било то с правни или фактически действия ), а
желае само да се ползва от нея съобразно предназначението й. Подсъдимият сам
сочи, че в момента, в който е видял, че ключовете от МПС рег. № ***** са на
самия стартер на превозното средство, е взел решение да „покара“ автомобила.
Налице
са и квалифициращите деянието признаци, визирани в чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 3 НК.
След като е стартирал процесното МПС и е предприел
действия по активното му управление, подсъдимият е предизвикал ПТП ( загубил е
контрол над управляваното МПС и се е ударил в оградата на недвижим имот,
намиращ се в гр. Пловдив, ул. „Дилянка“ № 35 ),
вследствие на което, по МПС- то са настъпили материални щети на стойност 2008,
36 лв. Естеството на увредите по МПС обуславят невъзможност то да служи
съобразно предназначението си, докато не бъде извършен съответен ремонт на същото,
възстановяващ техническите му характеристики.
Допълнително, при извършената от
контролните органи към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“ проверка с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ № ARDM 0244 е установено,
че деянието е извършено от подсъдимия, в пияно състояние - техническото
средство е отчело концентрация на алкохол в кръвта от 1,99‰. Впоследствие,
макар и да е бил издаден талон за изследване и подсъдимият да се е явил в УМБАЛ
„Свети Георги“, то той не е пожелал да предостави биологични проби за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Предвид това, то меродавна ще
бъде стойността, измерена с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ № ARDM 0244, а
именно- 1.99‰.
Деянието, извършено от подсъдимия
е в условията на повторност- подсъдимият го е
извършил след като е осъден с влязла в законна сила присъда за друго такова
престъпление ( с влязло в сила на 09.05.2016г. Определение № 340/ 09.05.2016г.
по НОХД № 2344/ 2016г. по описа на РС- Пловдив IV-ти н. с-в, с което е одобрено споразумение за
решаване на цитираното НОХД ). Допълнително, наложеното наказание по гореупоменатото НОХД № 2344/ 2016г. е изтърпяно на
13.11.2017г., от която дата следва да се прави преценка и дали не е изтекъл
предвиденият в чл. 30, ал. 1 НК петгодишният срок, обуславящ невъзможност от
прилагане института на повторността. В случая,
петгодишният срок не е изтекъл, поради което и това квалифициращо обстоятелство
следва да бъде взето предвид.
От субективна страна, деянието е извършено с
пряк умисъл като форма на вината. Деецът
е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването
на обществено опасните му последици и искал тяхното настъпване. Налице е
изискуемото от субективна страна ясно познание у дееца, че отнема чуждо МПС, от
владението на лице, работещо към „Стилстрой“ ЕООД,
без да е налице съгласието на ръководството на търговското дружество, с
намерението да го ползва. Този извод на съда се налага, както от приобщените по
делото писмени доказателства, така и от изричните признания на подсъдимия, заявени
на съдебна фаза на процеса, при условията на чл. 371, т. 2 НПК.
По вида и размера на наказанието за извършеното
деяние по смисъла на чл.
346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК:
За престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 28, ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
тежкото социално, материално и битово положение на подсъдимия. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът отчита обремененото съдебно минало на подсъдимия.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че наказанието
следва да бъде индивидуализирано при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Поради това, то адекватното наказание, което
следва да се определи и наложи на подсъдимия е „лишаване от свобода“ за срок от
четири години и три месеца. Предвид заявеното на основание чл. 371, т. 2 НПК
изрично признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, то на основание чл. 58а, ал. 1 НК следва така определеното на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и три месеца да бъде
редуцирано с една трета- тоест, след редукцията се налага наказание две години
и десет месеца лишаване от свобода.
Досежно
деянието по смисъла на чл. 343б, ал. 1 НК: в
своето единство на налице и всички признаци от обективна и субективна страна на
престъпния състав по чл. 343б, ал. 1 НК. Деянието по смисъла на чл. 343б, ал. 1 НК е формално престъпление, като за съставомерността
му от обективна страна не се изисква настъпването на друг противоправен
резултат, освен управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2
на хиляда. Установената концентрация в кръвта на подсъдимия- 1,99‰ покрива това
изискване.
За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за
нужно да посочи, че процедурата по установяване употребата алкохол от водача на
МПС също е спазена. Следва да се направи принципното разяснение, че доколкото процесното деяние е извършено на 24.04.20218г., то
приложимият ред за измерване ще бъде този, разписан в Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техните аналози. Съобразно изискванията на чл. 3, ал. 1 от
Наредбата, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена
първоначално посредством техническо средство- „Алкотест
Дрегер 7510“, с фабр. № ARDM- 0244 ( техническото средство
е одобрен тип средство за изследване и е преминало периодична метрологична
проверка ). Посредством техническото средство е установена стойност от 1,99‰,
като в издадения Талон за изследване с бл. № 0015591, подсъдимият изрично е
отразил, че приема показанията на техническото средство. Впоследствие,
подсъдимият е отказал да предостави биологична проба за изследване
концентрацията на алкохол в кръвта, което обстоятелство е отразено в Протокола
за медицинско изследване от 24.04.2018г. Предвид изложеното и съобразно
разписаното в чл. 6, ал. 9 от Наредбата, то меродавната стойност за целите на
наказателното производство ще бъде тази, отмерена с техническото средство, а
именно 1,99‰.
От субективна страна, деянието
е извършено с пряк умисъл като форма на вината.
Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните му последици и искал тяхното настъпване.
По вида и размера на наказанието за извършеното
деяние по смисъла на чл. 343б, ал. 1 НК:
За извършване на деяние по
смисъла на чл. 343б, ал. 1 НК, се предвижда наказание лишаване от свобода за
срок от една до три години и глоба в размер от 200 до 1000 лв.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете тежкото социално, материално и битово положение на подсъдимия. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът отчита обремененото съдебно минало на подсъдимия.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че наказанието
следва да бъде индивидуализирано при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Поради това, то адекватното наказание, което
следва да се определи и наложи на подсъдимия е „лишаване от свобода“ за срок от
една година и шест месеца. Предвид извършеното на основание чл. 371, т. 2 НПК
изрично признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, то на основание чл. 58а, ал. 1 НК следва така определеното на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца да бъде
редуцирано с една трета- тоест, след редукцията се налага наказание една година
лишаване от свобода. Нормата на чл. 343б, ал. 1 НК предвижда и кумулативно
налагане на наказание глоба. Същата следва да бъде определена в размер от
400лв, като при определяне на нейния размер, съдът изрично отчита тежкото
материално и социално положение на подсъдимия.
Доколкото подсъдимият е неправоспособен водач (
никога не е придобивал съответната правоспособност за управление на МПС), то не
следва да бъде коментиран и въпросът за предвиденото в чл. 343г НК лишаване на
права.
На основание чл. 23, ал. 1 НК, така определените на
подсъдимия наказания лишаване от свобода следва да бъдат кумулирани,
като му се наложи едно общо най-тежко
наказание, а именно- две години и десет месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 3 НК към така определеното
най- тежко наказание лишаване от свобода за срок то две години и десет месеца,
следва да бъде изцяло присъединено и наказанието глоба в размер от 400 лв.
Настоящият
съдебен състав счита, че поправително- превъзпитаващият и предупредително-
възпиращият ефект на наказанието ще бъде постигнат в цялост и без да се прилага
института на чл. 24 НК. В случая липсва необходимост от увеличаване на така
наложеното едно, общо най- тежко наказание, доколкото подсъдимият е осмислил
грешката си, изразява критичност и съжаление за така предприетата от него
негативна линия на поведение и демонстрира готовност да се поправи.
На основание
чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС, така наложеното на подсъдимия едно общо най- тежко
наказание лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца следва да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим.
На основание
чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК следа да се приспадне от така наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от свобода, времето, през което е бил задържан по реда на
ЗМВР и НПК, считано от 24.04.2018г. до влизане в законна сила на настоящата
присъда, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР- гр. Пловдив сумата от 134лв., представляваща разноски, сторени в
рамките на досъдебното производство за изготвяне на оценъчна експертиза.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала.
Т.к.