Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, …………….
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, І въззивен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
мл.
с. АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Атанасова и прокурор Байраков,
разгледа
докладваното от младши съдия Дончева в.н.о.х.д. № 173 по описа на съда за 2018
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
Инициирано е с жалба на подсъдимия С.П.Й.,
срещу присъда от 19.06.2017 г. по н.о.х.д. № 3726/2017 г. на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 6-и състав.
С присъдата подсъдимият Й. е признат за
виновен в това, че в период от 20.20 часа на 31.08.2016 г. до 23.00 часа на
01.09.2016 г. в гр. София, ж.к. „**********е извършил престъпление по чл. 151,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено с
изпитателен срок от четири години.
Със съдебния акт Й. е осъден на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец В.Л. сумата от
1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на деянието. За разликата над 1000 лева до пълния предявен размер от
10 000 лева, исковата претенция е отхвърлена като неоснователна.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият
е осъден да заплати на В.Л. сумата от 800 лева, представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски, както и направените в досъдебна фаза
на процеса разноски в размер на 301,15 лева по сметка на СДВР и 50 лева държавна
такса върху уважената част от исковата претенция.
С присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл и по
веществените доказателства по делото.
Във въззивната жалба на подсъдимия са
изложени общи оплаквания срещу постановения съдебен акт. Твърди се, че предвид
събраните по делото доказателства, изводите на първоинстанционния съд за
основателност на обвинителната теза се явяват необосновани. Заявява се, че в
частта относно наложеното наказание, както и в частта относно уважения размер
на предявения граждански иск, присъдата е несправедлива. Направено е искане за
отмяна на обжалвания съдебен акт и за постановяване на присъда, с която Й. да
бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното с обвинителния акт
престъпление.
Не се иска събиране на доказателства
във въззивното производство.
В открито съдебно заседание, редовно
призованият защитник на подсъдимия не се явява. От страна на С.Й. е направено
изявление, че се отказва от защитата на адв. Ц. и че не желае друг защитник да
участва в производството пред въззивния съд.
Прокурорът поддържа становище за
законосъобразност на първоинстанционата присъда, с оглед на което пледира за
потвърждаване на съдебния акт.
Поверениците на частния обвинител и
граждански ищец излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба и
молят за потвърждаване на присъдата на районния съд. От страна на поверениците
се иска присъждане на направените във връзка с въззивното производство
разноски. Единият от поверениците претендира да се уважи размерът на
гражданския иск
Подсъдимият Й. в последна дума иска
отхвърляне на исковата претенция на гражданския ищец като неоснователна, както
и намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Съдът, като взе предвид изложените във
въззивната жалба доводи, заявеното от страните непосредствено пред съдебния
състав, материалите по делото и закона, прие за установено следното:
Подсъдимият
С.П.Й. е роден ***г. в гр.Червен бряг, живущ ***, българин, български
гражданин, неженен, с начално образование, работи, неосъждан /реабилитиран/, с
ЕГН **********.
Пострадалата
В.С.Л. е родена на ***г***, ученичка, живее с майка си, сестра си и брат си в
едно домакинство.
Пострадалата
се запознала с подсъдимия Й. и свидетелите Д.К.М.и В. Ц. Ц. през месец
юни 2016г.,
като разяснила на подсъдимия, че
е на 13 години.
На
31.08.2016г., около 19,30 часа, пострадалата отишла в жилището, в което към
този момент живеел под наем
подсъдимият, заедно със свидетелите М. и Ц., находящо се в гр.София, ж.к.”*********,
вх.”А”, ет. ******. Малко по-късно двамата свидетели излезли и
оставили сами подсъдимия и пострадалата Л.. Подсъдимият започнал да целува
момичето, да опипва тялото и й казал, че иска да правят секс, на което
пострадалата не се възпротивила. След това Й. свалил дрехите й и се съвкупил с
нея като проникнал с половия си член във влагалището на Л.. При извършването на
това действие момичето изпитало болка. Подсъдимият еякулирал извън влагалището
на Л..
На
следващата вечер - 01.09.2016г., около 23,00 часа, подсъдимият и Л. отново останали
сами в квартирата на горепосочения адрес, при което започнали да се целуват и прегръщат. Й. отново помолил Л.
да правят секс,
за което тя се съгласила.
Тогава подсъдимият свалил бельото й и осъществил полов акт с нея като проникнал с половия си член във влагалището на Л.,
след което еякулирал извън влагалището на момичето.
Сутринта
подсъдимият отишъл на работа, а В. останала сама в квартирата. Около 16,20 часа
легнала да спи в леглото на Й..
По-късно се събудила от шум в апартамента - в този момент в
квартирата влезли майка й - свидетелката И.К.А., собственикът на жилището Б.И.К.и
свидетелите К. Й.В.и И. Х.Т.- полицейски служители. Л. признала, че е правила
секс с подсъдимия Й., като заявила, че не е била принуждавана за това с насилствени действия от страна
на подсъдимия.
Към момента на деянието В.С.Л. е била психично здрава и адекватно за възрастта си психично
развита, като е
могла да се ориентира правилно в обстановката. В.Л. притежава свидетелска годност и може да дава надеждни показания като
свидетел.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от съдържащата се в събраните по делото
доказателствени източници. В тази насока са приобщените по реда на чл. 371, т.
2 от НПК показания на свидетелите В.Л. /л. 21 и л. 75 от ДП/, И.А./л. 24 и л.
77 от ДП/, К.В./л. 26 от ДП/, И.Т./л. 27 от ДП/, С.Л./л. 28 от ДП/, Б. К. /л.
30 от ДП/, Д.М. /л. 32 от ДП/, В. Ц. /л. 33 от ДП/ и Ц.А./л. 87 от ДП/, както и
приобщените по посочения процесуален ред протоколи за оглед /л. 19-20 и л. 78
от ДП/, съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) /л. 37 от ДП/, биологична
експертиза (БЕ) /л. 57-59 от ДП/, съдебно психиатрична и психологична
експертиза (СППЕ) /л. 68-72 от ДП/, копие на медицинско направление /л. 36 от
ДП/ и справка за съдимост /л. 88-89 от ДП/. В подкрепа изводите на съда са и
събраните от районния съд чрез непосредствен разпит показания на свидетелката В.Л.
/л. 42 от н.о.х.д./.
Производството пред районния съд се е
развило законосъобразно по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като направеното
от подсъдимия самопризнание се подкрепя и то еднопосочно от събраните в
досъдебна фаза на процеса доказателства. Въпреки дадения ход на делото по
посочения процесуален ред, районният съд е провел разпит на свидетелката В.Л.,
което е допринесло за разкрИ.е на обективната истина, доколкото възрастта на
свидетелката и пострадала от деянието предполага лични и непосредствени
възприятия на съда.
В дадените пред съда показания на
свидетелката се потвърждава, че при провеждане на разпитите й в досъдебна фаза
на процеса е присъствала нейната майка и законен представител към този
процесуален момент.
Освен това от протоколите за разпит на В.Л.
се установява, че изискванията на закона са били съобразени и с оглед
обстоятелството, че при провеждане на разпитите е присъствал инспектор при ДПС.
Във връзка с достоверността на дадените от свидетелката показания, важно
значение има приобщената към доказателствената съвкупност СППЕ, от заключението
по която се потвърждава, че В.Л. разполага със свидетелска годност и че може да
възприема правилно случващото се в действителността, както и да възпроизвежда
точно и вярно собствените си възприятия за събитията. Този извод се потвърждава
и от съдържащата се в показанията на свидетелката информация, която се
характеризира с последователност и яснота. По тези причини, нейните показания
представляват годен доказателствен източник и следва да бъдат ценени като
достоверни. Съдържанието на дадените от свидетелката показания в съдебното
производство не разкрива някакви съществени противоречия с дадените в
досъдебното производство, макар районният съд да е пристъпил към прочитане на
последните на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Независимо от
това, в резултат на предприетото от съда процесуално действие се потвърждава,
че протоколите от досъдебното производство отразяват точно, както показанията
на свидетелката, така и съблюдаването на закона с оглед реда за извършване на
разпита.
От показанията на самата пострадала Л.
се установява по несъмнен начин, че на 31.08.2016 г., около 20:20 часа и на
01.09.2016 г., около 23:00 часа, подсъдимият Й. се е съвкупил с нея, за което
било налице съгласие от нейна страна. За това свидетелстват не само показанията
на пострадалата, но и тези на нейната майка – свидетелката И.А., която потвърждава
заявеното от дъщеря си. А. твърди, че научила за случилото се на 02.09.2016 г.,
пред 02 РУ – СДВР, когато дъщеря й В.Л. й споделила. Съдът намира тези гласни
доказателствени източници за достоверни, тъй като по делото се установи, че
пострадалата разполага със свидетелска годност, а и обстоятелствата по делото
не разкриват заинтересуваност или тенденциозност в пресъздаване от страна на
свидетелите на осъществилите се в действителността събития.
Същевременно, информацията за
осъществено полово сношение между пострадалата и подсъдимия се потвърждава от
заключенията на СМЕ, БЕ и от приложеното по делото копие на медицинско
направление от 02.09.2016 г. Тези експертни изследвания са извършени обективно
и добросъвестно, а и по делото не е налична каквато и да е информация, която да
внесе съмнение във връзка с тяхната обективност. Поради това, настоящият
съдебен състав ги кредитира с доверие и счита, че съдържащата се в тях
информация разкрива истината относно интересуващи процеса факти и
обстоятелства, поради което изгради изводите си и въз основа на тях. Посочените
доказателствени източници са достатъчни, за да разкрият, че на описаните в
обвинителния акт дата, време и място подсъдимият се е съвкупил с пострадалата Л.
на два пъти. Освен това, по делото не са налице каквито и да е доказателствени
източници, които да съдържат информация, която да разколебава този извод. Още
повече, че присъствието на пострадалата в обитавания от подсъдимия апартамент
на посочените дати се потвърждава от показанията на И.А., която установила
местонахождението на дъщеря си по информация от лице назовано като А., посочено
от пострадалата като нейн бивш приятел с имена Ц.А.. Впрочем, макар свидетелите
М. и Ц. да не конкретизират, че пострадалата е отишла при подсъдимия на
31.08.2016 г., същите потвърждават, че на 01.09.2016 г. и на 02.09.2016 г., В.Л.
се е намирала в обитавания от тях апартамент, където останала, за да пренощува.
Освен това, макар свидетелят М. да не потвърждава наличието на близки отношения
между пострадалата и подсъдимия, за това свидетелства Ц., на който му направило
впечатление, че в негово присъствие В. целунала подсъдимия по бузата. Всичко
това потвърждава показанията на пострадалата, които с оглед съдържащата се в
тях детайлна информация са от първостепенно значение, като следва да се отчете
и обстоятелството, че свидетелите М. и Ц. са в приятелски отношения с
подсъдимия Й., поради което може да се предположи, че са в някаква степен
заинтересувани да заемат защитна по отношение на Й. позиция.
Свидетелката В.Л. разяснява в
показанията си, че вечерта на 31.08.2016 г. е отишла при подсъдимия в ж. к. „*********ет.
******, тъй като в съзнанието й била формирана представа за това, че между нея
и подсъдимия е налице връзка. Повод за това била предходна комуникация в
социалната мрежа „Фейсбук”, при която Л. разкрила на подсъдимия, че го харесва,
а той от своя страна й отвърнал със същото.
Обстоятелството, че пострадалата сама е
отишла при подсъдимия на посочения адрес се потвърждава не само от нея, но и от
всички останали доказателствени източници, включително показанията на свидетеля
Б. К., който споделя, че още на 31.08.2016 г. В.Л. настоятелно търсила
момчетата, които живеели в неговия апартамент и поради това останала там, както
и че на 02.09.2016 г. пострадалата все още се е намирала в жилището.
Освен мотивът да потърси компанията на
подсъдимия, свидетелката много ясно и последователно описва осъществилите се на
31.08.2016 г., на 01.09.2016 и на 02.09.2016 г. събития, като недвусмислено
потвърждава, че предприетите от страна на подсъдимия съвкупителни действия били
реализирани при наличието на съгласие за това от нейна страна. В.Л. описва в
хронология събития осъществените от страна на подсъдимия действия, с които на
два пъти, в два последователни дни – на 31.08.2016 г. и на 01.09.2016 г. между
тях се е осъществило полово сношение. Л. категорично заявява, че подсъдимият не
е упражнявал принуда по отношение на нея, както и че предприетите действия на
полово сношение били с нейно изрично съгласие и желание.
Относно посещението при подсъдимия и
доброволния престой в жилището, което обитавал под наем са не само показанията
на Л., но и тези на Д.М. и В. Ц.. Тези свидетели установяват не само престоя на
Л. при подсъдимия, но и това, че пострадалата и подсъдимия са оставали насаме в
стаята, която М., Ц. и Й. обитавали под наем в горепосоченото жилище,
собственост на свидетеля Б. К., както и че това се е осъществило в посочените в
обвинителния акт дати и часове.
Ключово значение има обстоятелството, че
подсъдимият е съзнавал малолетието на В.Л., което е изводимо от нейните показания,
от които се установява, че преди извършване на процесното деяние, подсъдимият е
попитал пострадалата за възрастта й, като тя му отговорила, че е на 13 години. Това
твърдение следва да се приеме за истинно, не само поради това, че поначало Л.
разполага със свидетелска годност, но и предвид заявеното от свидетелите М. и Ц.,
че тя е изглеждала „много млада” и дори „малка”. С оглед на тази информация и
при липсата на каквито и да е други доказателства, които да са в противоречие,
за съда е несъмнено, че Й. е съзнавал, че свидетелката Л. е на 13 години, но
въпреки това е предприел действия на полово сношение с нея.
По делото са налице доказателствени
източници, които по отношение на съществените с оглед предмета на делото
въпроси са еднопосочни и непротиворечиви. Не се установяват съществени
противоречия, които да налагат задълбочен и детайлен анализ, с оглед на което и
предвид направеното от подсъдимия признание, подкрепящо се от доказателствата
по делото, въззивният съд споделя изцяло изложената в мотивите на присъдата
фактическа обстановка.
При възприетата фактическа обстановка
следва законосъобразният извод за това, че с действията си подсъдимият е
осъществил, както от обективна, така и то субективна страна престъпление по чл.
151, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С извършеното подсъдимият е осъществил престъпление
по чл. 151, ал. 1 от НК, зпълнителното деяние на което се съществява чрез
действие - съвкупление с лице от различен пол, което е малолетно.
Престъплението е резултатно, като престъпният резултат се изразява в
осъществения полов акт. Съгласието на малолетното момиче да осъществи
нееднократно в посочения период полов акт с подсъдимия С.П.Й. сочи на
съдействащо поведение от нейна страна, което е характеризиращ изпълнителните
деяния елемент на престъпната проява. Категорично е установено, че половият
контакт е осъществен без принуда - без употреба на сила или заплашване, поради
което извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 НК.
Законодателят криминализира проявата
въпреки съгласието на пострадалата за съвкупление - обществената опасност
произтича от особеното качество на пострадалата: именно от нейната малолетна
възраст.
В конкретния случай, подсъдимият е
осъществил усложнена престъпна дейност, доколкото в непродължителен период от
време, а именно на 31.08.2016г., около 20,20 часа и на 01.09.2016г., около
23,00 часа, е извършил две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно
и също престъпление, а именно на престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК, като са
реализирани при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. Това обосновава приложението на чл. 26, ал. 1 от НК.
Налице е и субективният признак на
престъплението - при очертаната конкретика на действията е налице пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК. Подсъдимият е съзнавал, че Л. не е навършила 14
години, но въпреки това се е съвкупил с нея и то на два пъти в два
последователни дни. Осъзнавайки възрастта на пострадалата, подсъдимият е
съзнавал, че деянието му разкрива висока степен на обществена опасност с оглед незрялата
възраст на момичето. Ето защо, няма съмнение за това, че подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, като е целял именно тяхното настъпване.
Въззивният съд се солидаризира с извода
на първата инстанция за това, че конкретният случай не съставлява хипотеза на
малозначителност на деянието, тъй като стореното от подсъдимия, нито е малозначително,
нито е с явно незначителна обществена опасност. Следва да се обърне внимание на
това, че осъществяването на подобен тип прояви по отношение на малолетни лица
би могло да нанесе сериозни поражения върху все още неукрепналата психика на
пострадалите, както и с оглед неглижиране на рисковете за здравето, които биха могли
да крият те в ситуации като процесната. Ето защо, не може да се приеме доводът,
че случаят е малозначителен или че разкрива явна незначителност на обществената
опасност.
За престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК
законът предвижда определянето на наказание от две до шест години лишаване от
свобода.
С оглед процесуалния ред, по който се е
развило производството пред районния съд, наказателната отговорност на
подсъдимия законосъобразно е индивидуализирана при условията на чл. 58а от НК,
като определеното наказание от 3 години лишаване от свобода е редуцирано с една
трета и е определено наказание от 2 години лишаване от свобода. Настоящият
съдебен състав намира така определеното наказание за справедливо от гледна
точка на установеното по делото съотношение между смекчаващи и отегчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства.
Определено към установения в закона
минимум, наказанието съответства на личността на дееца, която не разкрива
сериозна обществена опасност, още повече, предвид изразеното пред
първоинстанционния съд съжаление на подсъдимия за стореното, както и с оглед заявеното
намерение за въздържане от подобен тип прояви в бъдеще. Освен това, от справка
за съдимост на подсъдимия се установява, че е реабилитиран , поради което
следва да се третира като неосъждан. Ето защо, настоящият съдебен състав прие,
че наложеното от районния съд наказание лишаване от свобода е съответно на
опасността, която разкриват деянието и дееца и би способствало за постигане на
поправително-възпитателния и превантивен ефект на наказанието. Същевременно,
определено за този срок, наказанието не би се превърнало в прекомерна намеса в
правата на С.Й..
Въззивният съд споделя извода, че
конкретиката по делото не разкрива необходимост от ефективно изпълнение на така
наложеното наказание, което се отбелязва за пълнота, доколкото производството е
инициирано единствено по жалба на подсъдимия с оглед на което въззивният съд не
би могъл да влоши неговото положение. В тази връзка следва да се отбележи, че
макар в пледоариите пред въззивната съдебна инстанция един от поверениците на
частния обвинител и граждански ищец да направи искане за уважаване на
предявения граждански иск в цялост, подобно действие на съда не би могло да
бъде предприето, тъй като производството не е инициирано със съответна в тази
насока жалба на гражданския ищец и упражняването на правомощието на въззивния
съд да уважи гражданския иск в по-висок от първата инстанция размер е преградено
от забраната reformatio in
pejus.
Съдът намира определеното в размер от
1000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на деянието
за справедливо, доколкото от назначената в хода на производството
съдебно-медицинска експертиза се установява, че установените увреждания са от
естество да причинят на пострадалата болка и страдание, а от показанията на
пострадалата се установява действителното причиняване на болка.
С оглед изхода на делото и в
съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски,
включително от досъдебното производство, правилно са възложени в тежест на
подсъдимия.
От поверениците на пострадалата е
направено искане за присъждане на разноски, направени във въззивното
производство, което следва да се уважи. Това е така, тъй като от представения
договор за правна защита и съдействие се установява, че във връзка с
процесуалното представителство на пострадалата в настоящото въззивно
производство са направени разноски в размер на 800 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение. Поради това, подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати сторените във връзка с въззивното производство разноски в размер на 800
лева.
При цялостна проверка на атакувания
съдебен, въззивният съд не намира основание да се приеме, че е налице нарушение
на материалния закон или нарушение на процесуалния закон, което да е ограничило
правата на подсъдимия. Освен това, постановеният съдебен акт и обективираните в
него изводи на съда са обосновани и законосъобразни, тъй като са резултат на
законосъобразна доказателствена дейност на съда. Мотивите на съдебния акт
позволяват да се проследи начинът, по който съдът е форимирал изводите си по
фактите и правото.
По тези съображения и на основание чл.
338, ал. 1, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд, І въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.06.2017 г. по
н.о.х.д. 3726/2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6-и
състав.
ОСЪЖДА С.П.Й. с ЕГН: **********, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати на В.С.Л., действаща със съгласието
на И.К.А., сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляващи сторени във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.