№ 26
гр. Асеновград, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310100770 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 22 от ЗПК.
СП. В. ИЛ. с постоянен адрес гр.Асеновград, ул. „Брегова“ № 11, е депозирана против
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София,
ЖК.“Мотописта“, бул. „България“ № 49 искова молба, с която моли да се постанови
решение, с което да бъде прогласена нищожността на договор от 06.06.2017 г., сключен с
ответника, а в условията на евентуалност, ако не се уважи иска за прогласяване на
нищожността на целия договор, молят да се обяви нищожността на клаузата в раздел 6,
касаеща заплащането на „пакет от допълнителни услуги“ и даваща право на ответното
дружество да получи заплащането на такса по пакет от допълнителни услуги по договор №
**********/06.06.2017 г. в размер на 4519.80 лева. Твърди, че съгласно раздел VІ от
договора за потребителски кредит, именован „Параметри“ тя е следвало да върне сумата
5000 лева, при ГПР от 46,32% и ГЛП от 41,17%, за срок от 36 месеца. Постигната е
договореност за заплащане на пакет за допълнителни услуги в размер на 4519.80 лева, както
и възнаградителна лихва в размер на 3783.28 лева, или за срока на договора ищцата е
следвало да върне сумата от 13 303.08 лева. Счита договора за нищожен, поради
противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на
чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК. Твърди, че в съдебната практика безспорно се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава правен принцип, изрично формулиран или проведен чрез
създаване на конкретни разпоредби. Цитира практика на ВКС. Поради накърняването на
принципа на „Добри нрави“ твърди, че се е стигнало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договореното съгласие, до злепоставяне на интересите й с цел
1
извличане собствена изгода на кредитора. Възнаградителната лихва съставлява цена на
предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената цена се нарушава принципът на добросъвестност при
участие в облигационните отношения. Освен това заплащането на възнаградителна лихва
следва се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се
уговаря връщане на заетата сума и дали заемът е обезпечен. При заем с кратък срок на
ползване, макар и да не е обезпечен, уговарянето на възнаградителна лихва на близо 200%
по висок от стойността на заема не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателя,
нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.
Толкова висока възнаградителна лихва била типична за дългосрочни кредити – над 15
години, когато искът на заемодателя е увеличен, поради възможни инфлационни процеси.
Размерът на формираната от ответника печалба надвишавала близо трикратно размера на
предоставения заем. Освен това, съдебната практика приема, че при формиране размера на
възнаградителната лихва критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да
може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от два пъти законната такава при обезпечени заеми. В настоящият случай
договорената между страните лихва в размер на 41,17 % годишно, към която следва да се
прибави скритата лихва под формата на такса по пакет от допълнителни услуги, надхвърля с
над 10 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава
четирикратния размер на законната лихва. Процесната клауза на договора, обективирана в
раздел 6 от същия накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на
добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестност при договарянето, поради което
същата се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво
действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния
договор и такова задължение не е възникнало за ищцата. Твърди, че е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни
услуги се нарушава изискването ГПР, да не бъде по висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута. В ОУ са уредени условията, при
които се предоставят допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги,
като правата по пакета от допълнителни услуги не става автоматично с изпълнение на
изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на заемодателя, като за целта е
необходимо да се подпишат допълнителни споразумения. След като е необходимо да се
подпише ново споразумение, то не се касае за услуга, предоставяна по силата на договора,
която трябва да бъде възмездена, а за нова услуга, чието предоставяне ще се реализира след
постигане отново на съгласие между страните. Ищцата заявява, че са нищожни като
противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК
клаузите на раздел VI от договора за заем, в които е посочено, че годишният процент на
разходите е в размер на 46.32%, а действителният ГПР е в различен размер от посочения, с
което потребителят е бил въведен в заблуждение, относно стойността на разходите, които
ще прави по обслужването на заема. Не е установен и механизма, по който е изчислен този
2
процент и по - конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени
в него. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е възможно договор да бъде само частично
недействителен. Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност
на целия договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни
правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без
недействителната му част. Нищожните клаузи на договора, относно определянето на
процента на възнаградителната лихва и ГПР не биха могли да се заместят по право от
повелителни норми на закона. Тъй като договорът за потребителски кредит е възмезден,
кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Твърди,
че съгласно по пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22, при неспазване на
императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-
12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 от ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната
лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. Поради възмездния
характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед
внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по-пълна защита
на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвеният процент по кредита и годишният
процент на разходите по кредита, чието изчисляване се извършва като се допусне, че
кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално
определените срокове. Нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на
договора за потребителски кредит: лихвен процент и ГПР - представляващи част от
същественото съдържание на договора прави цялото заемно съглашение нищожно. На
следващо място твърди, че ако не се приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността
на цялото съглашение, в процесния договор се съдържат нищожни клаузи, чиято
невалидност моли да се прогласи. Ангажира доказателства, претендира разноски. Моли да се
допусне ССчЕ с конкретно формулирани въпроси.
В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор, ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че с
ищцата имат сключен договор за потребителски кредит от 06.06.2017 г. за сумата от 5000
лева, с размер на възнаградителната лихва 3783.28 лева. Преди подписване на процесния
договор, към предоставения му стандартен европейски формуляр, на ищцата била
предоставена и допълнителна преддоговорна информация, касаеща допълнителни услуги,
които дружеството предлага, включени в пакет, в случай че ищецът пожелае да се възползва
от него. Тази допълнителна преддоговорна информация включва посочване на размер на
възнаграждението, дължимо при закупен пакет, размер на месечната вноска при закупен
пакет, размер на общата дължима вноска по кредита, в случай че бъде закупен пакет, и др.
Видно от предоставеното към исковата молба копие на споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, ищцата е пожелала неговото закупуване и е сключила освен
договора за потребителски кредит, и процесното споразумение, като възнаграждението по
него възлиза на 4519.80 лева, а дължимата сума е разсрочена във времето за улеснение на
клиента, за срока на договора за кредит, като размерът на месечната вноска по
3
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги възлиза на 125.55 лева
месечно. Непосредствено преди подписване на процесния договор на ищцата за втори път
бил предоставен стандартен европейски формуляр, ведно с допълнителна преддоговорна
информация, отново съдържащи параметрите на бъдещия договор за кредит, както и
информация досежно предлаганите от дружеството допълнителни услуги, както и тяхната
цена, в случай че потребителят пожелае да се възползва от тях. Ищцата е получила пълна
информация, досежно услугите, които дружеството предлага и няколко пъти на същата е
предоставяна преддоговорна информация, поискала е получаването на кредит с посочени в
искането за отпускане на потребителски кредит параметри, поискала е и да ползва
допълнителни услуги, като е подписала отделно споразумение за това. След сключване на
договора се е възползвала от допълнителните услуги, които към онзи момент не е считала за
недействителни, като още в деня на подписване на процесния договор е рефинансирала и
погасила други свои задължения, а остатъчната главница е получила по посочената от нея
банкова сметка. Освен това, на 23.09.2017 г. е заявила и отложила втората си погасителна
вноска, като е подписала за същото Анекс 1, намалила е размера на годишния процент на
разходите на 46.32% и е подписала нов погасителен план, видно от приложеното към
настоящия отговор копие на анекс 1. Година по-късно, на 19.02.2018 г. ищцата без да счита
подписаните от него клаузи, касаещи допълнителните услуги за недействителни, отново е
заявила отлагане на погасителни вноски. Твърдят, че в депозираната искова молба са
посочени множество неверни твърдения и неточности, бланкови абзаци, останали по грешка
в исковата молба, които противоречат както на представените от ищцата доказателства, така
и съгласно предоставените с настоящия отговор такива. Неоснователно е твърдението на
ищцата, че договора е нищожен, поради противоречие с добрите нрави. Неправилно е
твърдението относно общото възнаграждение по кредита, което същата счита, че е в размер
на 2860.22 лева. Посочената сума в исковата молба произтича от два отделни юридически
факта - сключеният договор за потребителски кредит и сключеното споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Считат, че ищецът е била в нормално
умствено състояние, за да може да осъзнае съдържанието на предоставената й
преддоговорна информация, както и да може да вземе решение желае ли да сключва
споразумение с предоставяне на пакет от допълнителни услуги, желае ли да сключва изобщо
договор с ответника, при това няколко пъти, както и да прецени дали условията я устройват.
Възнаграждението по процесния договор е в размер на 3783.28 лева, а годишният лихвен
процент по кредита е 41.17 %, а не 200 %, както неоснователно се твърди в исковата молба.
Относно твърдението, че се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй
като възнаграждението за пакета следвало да бъде включено в изчисляването на годишния
процент на разходите, ищцата е обосновала своите твърдения, че възнаграждението,
дължимо на основание сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, следвало да бъде включено в изчисляването на възнаграждението по договора за
потребителски кредит. Тези твърдения на ищцата са изцяло неоснователни, а и точно в
обратния смисъл вече е формирана константна съдебна практика. В обхвата на общите
разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за
4
допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни
услуги е задължително условие за сключването на договор за кредит, какъвто настоящият
случай не е. Или дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи
от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно не
следва да се включва при изчисляването на ГПР. Възнаграждението за закупения пакет от
допълнителни услуги не следва да бъде включвано в изчисляването на ГПР, респективно и
при изчисляване на възнаградителната лихва, която е част от този ГПР. Неоснователни са и
твърденията на ищцата, че поради невключването на възнаграждението за предоставения
пакет от допълнителни услуги в ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК.
Тези твърдения са неоснователни и на чисто формално основание. Това е така, тъй като
заобикалянето на закона според чл. 26, ал. 1 ЗЗД е отделно основание за нищожност. За да
има заобикаляне на закона, страните трябва да съзнават това, да искат една цел, която
законът им забранява и за постигане на тази цел използват друга сделка, която не е
забранена. Същото разбиране е залегнало и в правната теория. Твърдят още, че в конкретния
случай не е налице фактическия състав на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Страните по договора са
имали за цел реализиране на процесната сделка, която не е забранена от ЗПК и са я
осъществили по уредения в него начин. Твърденията на ищцата в искова молба, че
кредиторът бил предоставил информация по основните параметри на договора и на
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по неясен начин и бил
въвел в заблуждение клиента относно стойността на разходите, които последният щял да
прави по обслужването на заема, са изцяло неоснователни. Параметрите и условията,
свързани с пакета от допълнителни услуги, са ясно определени в допълнителната
преддоговорна информация, подписано копие от която е приложено към самата искова
молба на ищеца. Същия е бил наясно с параметрите на споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, разходите, които ще има във връзка с него, в случай, че
подпише такова споразумение, още преди подписване на договора за потребителски кредит,
което е в противоречие с твърденията в исковата молба, че същите изведнъж година и
половина по-късно са станали неясни. Ищцата е получила преддоговорна информация под
формата на стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация,
разяснения на преддоговорния етап и на основните характеристики на предлаганите
продукти, подписала е искане за отпускане на потребителски кредит, ведно с искане за
закупуване на пакет от допълнителни услуги, поради което считат за неоснователно и
нелогично твърдението, че две години по късно са станали неясни и заблуждаващи
параметрите на кредита или на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги. Относно твърденията, че в процесния договор не бил установен механизмът, по
който бил изчислен ГПР и поради това договорът бил нищожен, твърдят, че не съществува в
ЗПК, още повече пък липсата на подобен механизъм да представлява основание за най
тежката санкция в гражданското право, а именно - недействителност на целия договор за
кредит. Няма законово изискване в договора да бъде установяван или посочван механизъм,
по който е изчислен този процент, няма законово изискване конкретно да бъдат посочвани
5
какви други разходи, освен възнаградителната лихва, за включени в ГПР. Изискване,
касаещо ГПР се съдържа в нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, която, гласи, че договорът
за потребителски кредит следва да съдържа: годишния процент на разходите по кредита,
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В исковата си
молба ищцата бланкетно твърди, че процесната клауза, касаеща размер на ГПР, била
неравноправна. Законодателят изрично е посочил, че преценяването на неравноправната
клауза в договор не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието
между цената или възнаграждението от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, поради което параметрите на кредита, както и
параметрите на пакета от допълнителни услуги не биха могли да се подлагат на преценка за
неравноправност съгласно правилото на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Считат, че процесната клауза е
индивидуално уговорена, тъй като пакетът от допълнителни услуги е поискан от
кредитополучателката, предоставянето му е одобрено от кредитодателя и в последствие е
обективирано в споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и в
договора за кредит, с които параметри ищцата се е съгласила и е подписала договорната
документация. Ищцата счита, че договорната в процесния договор за кредит
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като същата била в размер близо
150 % от главницата по кредита. Същата е в размер на 38.30%. В съдебната практика
действително се приемало, че нищожни като противоречащи на добрите нрави са клаузите
за лихви, надвишаващи трикратния размер на законната лихва тогава, когато задължението
по договора не е обезпечено, а когато е обезпечено - до двукратния размер. Тази практика,
обаче, следва да се преосмисли с оглед последващите изменения на ЗПК със ЗИДЗПК. В
чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на годишния лихвен
процент, който не може да бъде по - висок от петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута, а според ал.5, клаузи, надвишаващи тези размери,
се считат за нищожни. Според § 13 от ПЗР на ЗИДЗПК, разпоредбите на закона не се
прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, а само за
тези, сключени след тази дата. Не може да е налице недействителност поради противоречие
с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма.
Съобразяването с твърдения, игнориращи законодателните промени от 2014 г., би довело до
абсурдни изводи, свързани с недействителност на всички договори, сключвани от небанкови
финансови институции, както и до несъответствие със законодателните изменения от юли
2014 г. Би довело до сключването на договори, непротиворечащи на закона, но
противоречащи на добрите нрави, което е правен абсурд. Молят искът в тази му част да
бъде отхвърлен. В случай, че се обяви за недействителна клаузата за възнаградителната
лихва, молят да се приложи разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД. Считат неоснователни
възраженията на ищцата, че предоставянето на услугите, включени в пакета зависело от
волята на кредитора. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Противопоставя се на искането да бъде допуснато назначаването на ССчЕ, като счита
6
задачите за неотносими. Представя писмени доказателства, претендира разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че на 06.06.2017 г. между тях е сключен договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който на Спаска Валичкова И. е
предоставена сумата от 5000 лева, а тя се е задължила да я върне в срок от 36 месеца на
месечни вноски от 243.98 лева, в които е включена главница и договорна лихва в размер на
41.17 % годишно, като общо дължимата сума е 8 783.28 лева, а годишния процент на
разходите – 49.90 %. Освен това е уговорено, че ищцата дължи възнаграждение за
допълнителен пакет услуги от 4 519.80 лева, като страните са постигнали съгласие да бъде
заплатена на 36 равни вноски по 125.55 лева, дължими заедно с погасителните вноски.
Общият размер на задължението е 13 303.08 лева.
От приетата по делото ССчЕ на вещото лице М. А. – неоспорена от страните, което
съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че съгласно чл.2 от ЗПК, ГПР
изчислен съгласно формулата, определена по силата на приложение № 1 към ч.19 ал.2 от
ЗПК, в договор за потребителски кредит № **********/06.06.2017 г. е 49.90 %. Към
договора е сключен Анекс № 1/23.09.2017 г. за отлагане на вноските с ГПР от 46.32 % и нов
погасителен план. Договорът за кредит е сключен при ГЛП от 41.17 %, месечен лихвен
процент 3.30 %. ГПР на заема е 49.90 % до 23.09.2017 г., а от тази дата е 46.32 %.
Установено е, че в ГПР е включена единствено като разход възнаградителната лихва в
размер на 3783.28 лв. При изчисляване на ГПР са взети в предвид единствено срокът и
фиксирания лихвен процент. В ГПР не е включена таксата по пакет за допълнителни услуги,
съгласно Споразумението към договора за заем. Според извършените изчисления в таблица
№ 2 в раздел 3, оскъпяването на кредита с уговорената такса по пакет за допълнителни
услуги, възлиза месечно между 53.37 % и 173.32 % - или със средно годишен процент на
оскъпяване от 102.05 %. Според извършените изчисления в таблица № 2 в раздел 3,
оскъпяването на кредита с възнаградителната лихва, възлиза месечно между 3.51 % и 236.80
% или със средно годишен процент на оскъпяване от 98.32 %.
Основанието на предявения иск е за недействителност на така описания договор на
няколко основания. Безспорно е, че същият е потребителски и следва да отговаря на
изискванията на ЗПК.
При преценката дали договорената между страните лихва е в съответствие или в
противоречие с добрите нрави следва да се отчетат естеството и размера на задължението, за
изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи –
поръчителство, залог, ипотека и други, съотношението между размера на уговорената лихва
и възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или други
вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални ценности
/златото и недвижимите имоти/ през конкретния период от време, курсът на основния
7
лихвен процент на БНБ. В настоящия случай заемът не е обезпечен, поради което съгласно
възприетото в практиката на Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006 г. по
гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен процент на
БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно размерът на законната лихва е +10 пункта
или 10%, а уговореният – 41.17 %. Предвид характера на предоставяната по договора услуга,
следва да се приеме, че процесните уговорки не съответстват на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността
на страните по договора. В този смисъл клаузата за договорната лихва противоречи на
добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва при необезпечени
кредити. Поради това клаузата, с която е уговорен този размер, е нищожна.
Възражението за нищожност на споразумението за закупуване на пакет от
допълнителни услуги също е основателно, въпреки че в договора се съдържа изрично
изявление, че изборът на такъв не е задължително условие за сключване на договора. Тези
услуги, видно от споразумението за предоставянето им, са свързани с усвояването и
управлението на кредита и услуга, гарантираща улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства, срещу възнаграждение. Настоящият състав намира това
споразумение за нищожно на осн.чл. 21, ал.1 от ЗПК, тъй като същото е договорено в
противоречие на чл.10 а, ал.2 от ЗПК. Включените в допълнителния пакет услуги по
същество представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, за
които не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл.10 а, ал.1 ЗПК.
Регламентираните в чл.10 а, ал.1 ЗПК допълнителни услуги са такива услуги, които нямат
пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. В настоящия случай
обаче посочените в споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят
изпълнението на задълженията на потребителя по договора - конкретно тези описани по т.2,
т.3 и т.4 от Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, както и на
кредитодателя по отношение на описаната по т.1 допълнителна услуга, като по отношение
на нея съдът намира, че те по своята същност е действие по усвояването на кредита. Ето
защо възражението за нищожност е основателно.
След като посочените клаузи на договора са нищожни, то следва, че договорът не
отговаря на изискванията на чл 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Поради това и съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК той е недействителен. Ето защо предявеният иск за обявяване
на недействителността му е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, направените по делото разноски в общо размер на 330.79 лева, от които: 180.79 лв.
внесена държавна такса и 150 лева заплатено възнаграждение на вещо лице.
От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е видно, че е
уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В случаите,
когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА
и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно
8
представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се
определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя минималния
размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията. Тъй като цената на иска е стойността на договора или 4 519.80 лева, то
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 546.40 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за недействителен договор за потребителски кредит Профи кредит
стандарт № ********** от 06.06.2017 г., сключен между СП. В. ИЛ., ЕГН ********** от ... и
„Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, район Средец, Ж.К.“Мотописта“, бул.“България“ № 49, бл.53 Е, вх.В,
представлявано от С.Н.Н., Я.Я.Ч., Ц.Г.С. и Я.К.Ч..
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, район Средец, Ж.К.“Мотописта“, бул.“България“ № 9, бл.53 Е,
вх.В, представлявано от С.Н.Н., Я.Я.Ч., Ц.Г.С. и Я.К.Ч., да заплати на СП. В. ИЛ., ЕГН
********** от ..., сумата от 330.79 лева (триста и тридесет лева и седемдесет и девет
стотинки) направени по производството разноски.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, Ж.К.“Мотописта“, бул.“България“ № 49, бл.53 Е, вх.В,
представлявано от С.Н.Н., Я.Я.Ч., Ц.Г.С. и Я.К.Ч., да заплати на адвокат Е.Г. И., личен
№********** с адрес гр. Пловдив, ул.“Хан Кубрат“ № 2, сумата от 546.40 лева (петстотин
четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на СП. В. ИЛ., ЕГН ********** от
..., по гр.д.№ 770/2021 г. по описа на Асеновградския РС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
9