Решение по дело №119/2020 на Районен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 349

гр. С., 02 юли 2020 г.

 

С. районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНЕТ  БОРОВА

 

при секретаря Г. Н. разгледа докладваното от районния  съдия гр. дело № 119 /  2020 г.  на съда и се произнесе, като  взе предвид следното :

 

Ищецът Д.С.С. с ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител И.Т.Р. с ЕГН **********,*** моли съда да увеличи размера на присъдената с решение № 191 / 03. 05. 2017 г., постановено по гр.д. № 120 / 2017 г. по описа на СРС издръжка и да осъди ответника, негов баща да му заплаща месечна издръжка в размер на 200.00лв., считано от 01. 02. 2020 г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Твърди, че присъдената му ежемесечна издръжка в размер на 140.00 лева се явява крайно недостатъчна да задоволи нуждите му. Счита, че от момента на определяне на издръжката с цитираното решение, обстоятелствата са се променили, като с увеличаване на възрастта на детето са се увеличили и потребностите му, свързани както с образователната му ангажираност, извънкласните му интереси и с израстването му, а средствата, които майката реализира са недостатъчни да задоволят потребностите на детето. Относно възможностите на бащата да заплаща издръжка в претендирания размер са сочи обстоятелството, че реализира добри доходи от труд. Претендира разноски за производството.

Ответникът С.Д.С. с ЕГН **********,*** е подал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция изцяло. Счита, че не е налице промяна в обстоятелствата, която да налага промяна в размера на присъдената издръжка. Не а представени доказателства за заплащани извънкласни форми на обучение на детето. Той от своя страна има задължения към още едно дете, а доходите, които реализира са по правоотношение на половин работен ден и в минимален размер. По тези съображения, в случай, че съдът реши, че следва да заплаща ежемесечна издръжка, моли същата да бъде определена в минимален размер.

А“СП” - С., Отдел “Закрила на детето”, редовно уведомен, не изпраща представител и депозира становище по иска.

Като прецени становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

На основание чл. 310, т. 6 от ГПК, във връзка с чл. 146, ал. 2 от СК, исковете за издръжка трябва да се разгледат по реда на бързото производство.

ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.150 от СК.

Ищецът е дете на ответника С.Д.С., което не се оспорва от страните и се установява от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №  / 29. 01. 2007 г. на Община С.. С решение № 191 / 03. 05. 2017 г., постановено по гр.д. № 120 / 2017 г.  по описа на СРС, ответникът е осъден да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 140.00 лева. Оттогава са изминали три години. Потребностите на детето са се увеличили с нарастване на възрастта и образователната му ангажираност, която не се оспорва. От представената служебна бележка от 06. 02. 2020 г., издадена от Спортен клуб „Д.“ гр. С. се установява, че детето посещава часове по карате, като месечните такса за това обучение са в размер на 30.00 лева, а същото е свързано и с редица допълнителни разходи за пътуване, нощувки и храна за участия в изпити и турнири. Нормативно е променен минималния размер на дължимата издръжка /СК, обнародван в ДВ бр.47 / 23. 06. 2009 г. в сила от 01. 10. 2009 г./. Поради това съдът приема, че е налице промяна на обстоятелствата, при които е постановено съдебното решение, определящо размера на издръжката и производството по предявеният иск е допустимо. Ответникът не оспорва претенцията по основание, но я оспорва по размер, като твърди, че възможностите му позволяват да заплаща издръжка в размер, по – висок от  минимално определения от закона. Майката на детето реализира доходи от труд, като средномесечното й брутно трудово възнаграждение е в размер на 648.44 лева – удостоверение изх. №  / 17. 06. 2020 г., издадено от „Д.“ АД – гр. С.. Тези средства са недостатъчни да задоволят разходите за домакинството и за нуждите на детето, което има различни интереси и посещава извънкласни форми на обучение. Макар и по делото да са представени доказателства само за обучението по карате, то и този разход се явява достатъчно голям с оглед необходимостта и от допълнителни средства – за специално облекло, квалификационни курсове, участия в квалификации и турнири, които са пряко свързани с тренирането на спорта. От друга страна, бащата на детето представя доказателства за реализирано от него средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 302.08 лева / удостоверение изх. № / 17. 02. 2020 г., издадено от „Е. К.“ ООД/, но за полаган труд на 4 часово работно време. Представени са и доказателства, че ответникът има задължения за издръжка и по отношение на друго дете – удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №  / 07. 12. 2019 г. на Община В.

От така изложените обстоятелства става ясно, че ответникът няма финансови задължения над обичайните, живее в жилище по отношение на което не дължи месечен наем и не страда от заболявания, които да го препятстват да реализира доходи от трудова дейност или да са източник на разходи. Обстоятелството, че са представени доказателства за реализиран доход в минималния за страната размер не е основание да се приеме, че е налице невъзможност бащата да реализира по – високи доходи – от една страна е налице трудова ангажираност само на половин работен ден, а от друга, следва да се прецени и факта, че ответникът живее и работи в гр. В., където възможностите за реализиране на доходи от труд са съществено по – високи от предлаганите от пазара на труда в гр. С.. Предложеният от ответника размер от минимално установения такъв, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК е крайно недостатъчен за задоволяване на нуждите на детето, поради което не следва да се пренебрегват задълженията му към ищеца. Напротив, тъй като бащата не полага реално грижи за отглеждането и възпитанието на детето, негово законно и морално задължение е да компенсира това чрез издръжката, която в случая съдът намира за недостатъчна и в предявения от ищеца размер.

 Като прецени тези обстоятелства, съдът счита, че искът е основателен и го уважава в предявения размер от 200.00 лева. При определяне на размера съдът се е ръководил от разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, според която релевантни при определяне размера на издръжката са нуждите на лицето, което я претендира и възможностите на задълженото лице, като е съобразил и изменението на обстоятелствата, при които е присъдена издръжката.

На основание чл. 146, ал. 1 от СК ответникът дължи и лихвите за забавено плащане от датата на завеждане на иска 30. 01. 2020 г.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по производството, които за производството пред тази инстанция са в размер на 300.00 лева.

Ответникът следва да заплати по сметката на Районен съд- С. дължимата държавна такса, която е в размер на 86.40 лева, определена върху увеличения размер, съобразно чл. 1 от Тарифата за ДТ, събирани по ГПК.

Мотивиран от тези съображения, С. районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

         

ИЗМЕНЯ  размера на определената с решение с решение № 191 / 03. 05. 2017 г., постановено по гр.д. № 120 / 2017 г.  по описа на СРС издръжка, дължима от С.Д.С. с ЕГН ********** на детето Д.С.С. с ЕГН ********** като я ЗАВИШАВА от 140,00 лева на 200.00 лева и

 

ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН **********,*** да заплаща на Д.С.С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.Т.Р. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200,00 / двеста / лева, считано от 30. 01. 2020 г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.   

 

ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН **********,*** да заплати на Д.С.С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.Т.Р. с ЕГН ********** сумата от 300.00 / триста/лева- разноски по делото.

 

ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН **********,*** да заплати по сметката на СРС сумата от 86.40  / осемдесет и шест лв. и 40 ст. / лева - Държавна такса по производството.

 

 

Решението може да се обжалва пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.