Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Лом , 30 септември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия,
трети състав , в публичното заседание на 28 юли две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б о р я н а
А л е к с а н д р о в а
При секретаря Росина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията
Александрова гражданско дело № 347/ 2020
г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано
по предявен от Л.М.Т., ЕГН **********,***, чрез пълном., адв. В.И., МАК, , за признаване нищожността
на нотариален акт за собственост
и установявителен за срещу: Е.В.Ш., ЕГН ********** ***, Л.Й.А., ЕГН **********,***, В.Й.Н., ЕГН **********,***, З.П.Ш., ЕГН **********,***, А.С.И., ЕГН **********,***, Ф.Т.Ф., ЕГН ********** и Г.М.Ф., ЕГН **********,*** на земеделски имоти.
Искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл.
124, ал. 1 ГПК.
Ищцата
твърди, че с Решение № 378А/12.09.1995 год. на ПК Вълчедръм на наследниците на
М. Т. Т., б.ж. на гр. В., обл. М. е възстановено
правото на собственост по отношение на четири земеделски имота, подробно
описани.
Към момента
на реституцията единствени наследници на М. Т. са били двете му дъщери – ищцата
и Ц. М.Ш., поч. 1987 год., без низходящи. На
17.06.1997 год. нейният преживял съпруг Ц. П. Ш. се сдобил с нотариален акт за
собственост по наследство по отношение на процесните
четири имота. Ищцата не е участвала в нотариалното производство.
След смъртта
на Ц. П. Ш. негови наследници са братята му П. Ш. и И. Ш..
С Договор за
продажба на наследство от 06.04.2012 год. И. Ш. продал на ответниците
Ф. и Г. Ф. (в режим на СИО) правата си от неговото наследство. Въз основа на
този договор, те се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на
½ ид.ч. от процесните
имоти.
Иска се от съда:
да провъзгласи за нищожен Нотариален акт № 1579, т. VІІ, н.д. № 1992/1997
год. на съдия по вписванията при ЛРС – на осн. чл.
26, ал. 1 ЗЗД.
Иска се от съда и: да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците,
че ищцата е собственик на 2/3 ид.ч. от останалите от
М. Т. Т., б.ж. на гр. В. четири земеделски имота.
Претендират
се разноските по делото.
Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответниците
Л.Й.А. и (общ) – Ф.Т.Ф. и Г.М.Ф..
В отговора си
отв. Л.Й.А. счита исковете за допустими.
Счита, че
искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и го оспорва. Счита, че доколкото се
оспорва констативен нотариален акт за собственост, ще трябва да оспори
констатациите на нотариуса, последица от което би била отмяната на акта, а не
обявяването на неговата нищожност.
За това моли
искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗД да бъде отхвърлен.
Претендира
разноски.
Не изразява
становище по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ответниците Ф. и Г. Ф. признават иска по чл. 124,
ал. 1 ГПК изцяло.
Твърдят, че
те са признати за собственици на ½ ид.ч. от процесните имоти въз основа на процесния
нотариален акт, който до оборването му легитимира Ц. Ш. като единствен
собственик. До получаването на исковата молба не са знаели за правата на
ищцата, които приемат и не оспорват.
За това
считат, че не са дали повод за завеждането на иска и не следва да дължат
разноски.
Останалите ответници не са подали отговори и не изразяват становище по
исковете.
От
ангажираните писмени доказателства съдът приема за безспорно, че:
С Решение І
378А/12.09.1995 год. на ПК В., по преписка вх. № 4289/17.02.1992 год. на
наследниците на М. Т. Т. е възстановено правото на собственост по отношение на
осем земеделски имота в землището на гр. В.: - нива от 27,149 дка – имот №
223110, нива от 32,850 дка – имот № 223120, нива от 3,505 дка – имот № 226142,
лозе от 1,999 дка, имот № 504350, пасище от 0,516 дка – имот № 814020, пасище
от 0,887 дка – имот № 814021, пасище от 0,300 дка – имот № 826034 и лозе от
0,397 дка – имот № 854001.
М. Т. Т.,
б.ж. на гр. В., поч. 29.01.1958 год. е оставил
наследниците:
1.
Ц. М.Ш., дъщеря, поч.
21.11.1987 год., с наследници:
a.
Ц.П. Ш., съпруг, поч.
23.06.1997 год., с наследници:
i.
П. П. Ш., брат, поч.
05.11.1992 год., с наследници:
·
Л. А. Ш., съпруга, поч.
19.02.2002 год.,
·
Й. П.Ш., син, поч.
29.09.2019 год., с наследници:
ü Е.В.Ш.,
съпруга,
ü Л.Й.А.,
дъщеря,
ü В.Й.Н.,
дъщеря,
·
З.П.Ш., син,
ii.
И. П. Ш., брат, поч.
27.11.2012 год., с наследници:
·
А. С. И., съпруга,
b.
Л.М.Т., сестра;
2.
Л.М.Т., дъщеря.
С нотариален
акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по закона за собствеността
и ползването на земеделските земи № 1579, т. VІІІ, д. № 1992/17.06.1997 год. на
П. Т., нотариус при ЛРС, Ц. П. Ш. е признат за собственик по наследство от М. Т.
Т. на четирите процесни имота.
С Договор за
аренда от 08.05.2012 год. ищцата е отдала под арена единия от процесните имоти – нива от32,850 дка, имот № 223120.
С Договор за
продажба на наследство от 06.04.2012 год. ответниците
Ф. и Г. Ф., в режим на СИО са придобили правата на И. П. Ш. от наследството на
П.И. Ш. и от Ц. П.в Ш..
С Нотариален
акт за признаване правото на собственост № 142, т. І, рег. № 969, д. №
118/19.08.2019 год. на нот. Б. К., рег. № 749 в РНК,
р-н на действие ЛРС, ответниците Ф. и Г. Ф. са
признати за собственици на ½ ид.ч. от процесните четири имота.
Предвид
въведените от ответника Л.А. възражения, съдът приема, че спорът по делото е
концентриран върху иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – твърдяната нищожност на
нотариалния акт, легитимиращ Ц. Ш. като собственик на процесните
имоти.
За успешно
провеждане на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД ищцовата
страна следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, наличието на
твърдяното противоречие със закона при
съставянето на оспорения констативен нотариален акт.
От правна
страна:
Съгласно мотивите на Тълкувателно
решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г.,
ОСГК на ВКС, когато се признават правата на трето лице по отношение на
посочения в констативния н.а. титуляр, издаденият констативен н.а. следва да се
отмени от съда на основание чл.
537, ал. 2 ГПК, като
отмяната е последица от постановяването на съдебното решение, с което се
признават правата на третото лице.
Т.е. с КНА се установява право на
собственост върху недв. Имот. Последица от издаване
на този КНА е наличието на доказателствена сила
спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на
лицето, посочено в този нотариален акт. От друга страна пък, лице, което
претендира право на собственост, признато с КНА, може по исков път да установи
несъществуване на удостовереното с този КНА право. Защитата е по исков път,
като с постановяване на съдебно решение, което със силата на пресъдено нещо признава правата на третото лице по
отношение на посочения в КНА титуляр, издаденият КНА следва да се отмени на
основание чл.537,ал.2 ГПК.
По тези мотиви, предвид горния извод и с оглед изложеното искът с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на НА № 1579,т.VІІІ, нот. дело № 199281997г.на Съдия по вписванията при РС Лом,
поради противоречие със закона, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
от съда, като неоснователен.
Страните не
спорят за установителния иск, нещо повече признават
го, поради което са налице условията на чл.237 ГПК за постановяване на решение
при признание на иска.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.М.Т., ЕГН **********, срещу: Е.В.Ш.,
ЕГН ********** ***, Л.Й.А., ЕГН **********,***, В.Й.Н., ЕГН **********,***, З.П.Ш., ЕГН **********,***, А.С.И., ЕГН **********,***, Ф.Т.Ф., ЕГН ********** и Г.М.Ф., ЕГН **********, иск
по чл.26, ал. 1 ЗЗД , за провъзгласяване за нищожен Нотариален акт № 1579, т. VІІ,
н.д. № 1992/1997 год. на съдия по вписванията при ЛРС , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Е.В.Ш., ЕГН
********** ***, Л.Й.А., ЕГН **********,***,
В.Й.Н., ЕГН **********,***, З.П.Ш., ЕГН **********,***, А.С.И., ЕГН **********,***, Ф.Т.Ф., ЕГН ********** и Г.М.Ф., ЕГН **********, че Л.М.Т.
с ЕГН ********** , е собственик на 2/3 ид.ч. от оставените в наследство от М. Т. Т., б.ж. на
гр.В., обл.М., земеделски земи, както следва:
1. Поземлен имот, сега с идентификатор 12543.223.110, с площ от 27155кв.м., с начин на трайно ползване - нива, III категория, находящя се в
землището на гр.Вълчедръм, в местност „-------- при съседи: поземлени
имоти с идентификатори: 12453.222.248; 12543.223.120; 12543.224.248 и 12543.223.100;
2. Поземлен имот, сега с идентификатор 12453.223.120, с площ от 32856 кв.м., с начин на трайно ползване - нива, III категория, находящя се
в землището на гр.Вълчедръм, в местност „------------------ ,„ при съседи:
поземлени имоти с идентификатори:1453.222.248;12453.223.130
12453.224.248 и 12453.223.110;
3. Поземлен имот, сега с идентификатор 12543.226.142, с площ от 3506 кв.м., с начин на трайно ползване - нива, III категория, находящя се в
землището на гр.Вълчедръм, в местност „-------- ,„ при съседи: поземлени
имоти с идентификатори: 12453.226.130; 12543.226.163; 12543.226.162; 12543.226.161; 12543.226.201; 12543.226.200; 12543.226.170; 12543.226.180; 12543.225.235 и 12543.226.141
4. .Поземлен имот, сега с идентификатор 12543.504.350, с площ от 2000 кв.м., с начин на трайно ползване - лозе, III категория, находящя се в
землището на гр.Вълчедръм, в местност „-------- ,„ при съседи: поземлени
имоти с идентификатори: 12453.504.340; 12543.504.300; 12543.504.290; 12543.504.360 и 12543.606.1
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: