Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София 18.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО,
9-ти състав, в
публичното съдебно заседание на първи март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
15570 по описа за 2016 г, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
288, ал.11 КЗ (отм), вр. чл.288, ал. 1, т. 2, б. „а“КЗ (отм.).
Ищцата твърди в ИМ, че на
посочената дата, място и час претърпяла
ПТП, возейки се на АТВ марка „Shinerax”, модел: “350
ST”, без
регистрационен номер. Вследствие на удара понесла редица тежки увреждания подробно описани в ИМ на левия крак и лявата ръка и на главата. Проведено
й е лечение в УМБАЛСМ „Пирогов”. От получените травми е търпяла и продължава да
търпи физически болки и страдания, които са били със силен интензитет през
първите 6 месеца, затруднения и неудобства в ежедневието си, не е можела да се
обслужва сама и се е нуждаела от грижите на близките си. Твърди, че към
настоящия момент движенията на левия горен крайник са затруднени и не в пълен
обем. Злополуката и увредите, претърпените болки и страдания са й причинили силен
стрес - безсъние и кошмари, тревожно-депресивни състояния, страхове да излиза
от дома си сама, понижено настроение, чувство на тревожност.Към момента на
настъпване на процесното ПТП АТВ марка „Shinerax”, модел: “350
ST”, без
регистрационен номер е нямал валиден застрахователен договор за риска
„гражданска отговорност”. Сочи че за произшествието е уведомила Г. ф., където е
образувана щета № 210335/12.10.2016г. по която й е изплатено обезщетение в
размер на 4 500. Претендира обезщетение в размер на още 45 500 лв.,
ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното
изплащане на сумата. Претендира и разноските.
В отговора на ИМ, ответникът чрез
юрисконсулт М. оспорва
исковете по основание и размер. Признава,че на ищцата й е изплатено обезщетение в размер на 4 500
лв. за неимуществени вреди (определено е обезщетение в размер на 9000 лв,
намалено с ½ поради принос от нейна страна). Счита предявения иск за
прекомерно завишен. Твърди, съпричиняване
от страна на ищцата, която се е качила на АТВ,знаейки че водачът е неправоспособен. Оспорва
претенцията за лихва от датата на ПТП. На основание чл. 219, ал. 1 ГПК прави искане
да бъде конституиран в качеството на трето лице помагач водачът на АТВ-то А.А.К..
Третото лице помагач на страната на
ответника, чрез своя процесуален представител адв. Н.К. оспорва предявените
искове по основание и размер.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните доказателства приема за установено следното:
Няма спор по делото, че на
08.06.2013г. около 16,50 часа е настъпило ПТП в с. Лозен, на ул. „Васил Левски”,
на 1210м от № 53 по причина на противоправно поведение на А.А.К., водач на АТВ
марка „Shinerax”, модел: “350 ST”,без регистрационен номер, която го е управлявала без да притежава
необходимото свидетелство за управление на МПС.
Няма спор по делото, че за това АТВ, няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на настъпване на ПТП.
Няма спор също така и че ответникът е заплатил извън съдебно на
ищцата сумата от 4
500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени
вреди от процесното ПТП.
Няма спор и по отношение на механизма
на злополуката, видно от приложените документи АТВ-то е самокатастрофирало, напускайки
пътното платно в ляво и преобръщайки се в тревна площ.
Съгласно медицинските документи по делото и
заключението на СМЕ на д-р С. се установява, че вследствие на ПТП –то, ищцата е претърпяла следните травматични увреждания: счупване на лява лопатка,
изтръгване на страничната връзка на лява лакътна става, множество охлузни рани
на ляв глезен и ляв горен крайник.
Проведено е
консервативно лечение – наместване на счупената лопатка с мека
имобилизация - митела за 30 дни. По време на лечението ищцата е търпяла
болки и страдания като първите 20 дни са били с по-голям
интензитет. Вещото
лице е категорично,че при нормално протичане на лечебния процес
възстановяването при тодзи тип увреди е
около 3 месеци.
Св.С., приятелка на семейството посочи, че е видяла ищцата в УМБАЛСМ „Пирогов”, била е зле, с хиляди охлузвания и наранявания, предстояло й операция. В
болницата я посещавала често, след това и в дома й. Твърди че ищцата не е била
добре, трудно се е придвижвала, не е можела сама да се обслужва, да се къпе,
била е травмирана и депресирана, страхувала се е да ходи по улиците, страхувала
се е и от коли. Според нея ищцата не се е възстановила напълно.
Ищцата в с.з. на осн. чл. 176 ГПК
заяви, че на 08.06.2013г. се е качила да се вози на АТВ, но не е знаела, че водачът
А.А.К. е неправоспособен водач.
Въз основа на така установените по делото
доказателства съдът намира исковете за частично основателни по
следните съображения:
Съгласно чл.
288, ал.1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) Гаранционния Ф. дължи на пострадалите или
техните наследници застрахователно обезщетение за имуществените и
неимуществените вреди резултат от настъпила смърт или телесни увреждания от ПТП, настъпило на територията на РБългария, причина за
което е поведението на моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на РБългария, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Отговорността е обективна.
Въз основа на събраните доказателства се установи, че АТВ марка „Shinerax”, модел: “350 ST”, без регистрационен номер обичайно се намира на територията на Република
България и за него няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Установи се и че произшествието настъпва по причина на поведението на
водача А.К., която губи контрол на управляваното
МПС, същото излиза извън пътното платно и самокатастрофира. В причинна връзка с поведението на водача
ищцата претърпява посочените в СМЕ травматични
увреждания. Същите са настъпили във връзка с претърпяното ПТП.
Следователно исковете са доказани по основание.
При определяне на размера и на основание чл.52 ЗЗД
съдът съобрази обективните и доказани по делото факти – че счупването на лявата лопатка
реализира медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на ляв
горен крайник за срок по дълъг от 30 дни, а контузните рани на ляв глезен и ляв
горен крайник реализират медико-биологичния признак временно разтройство на
здравето, неопасно за живота, че е приложено консервативно лечение - наместване на счупената лопатка с мека
имобилизация за 30 дни, като при нормално протичане на лечебния процес, срока
за възстановяване е 3 месеца. Прецени
също така, че по време на лечението ищцата е търпяла болки и страдания,
които през първите 20 дни са били с по голям интензитет. Взе се предвид
и че за изтръгването
на страничната връзка на лява лакътна става няма данни за приложено лечение. Съдът съобразява и обстоятелството, че ПТП е настъпило през 2013 г., както
и младата възраст на ищцата и факта, че не е отсъствала от производствените
практики, провеждани по график от 01.07.2013г. до 12.07.2013г.като ученичка в Професионална гимназия по облекло „Княгиня
Мария Луиза”, провеждани непосредствено след ПТП-то. Предвид тези обстоятелства и съобразявайки се с принципа на справедливост в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и
задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че сумата 20 000 лв. е справедлив размер на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди. От тази сума
следва да се приспадне заплатеното на ищцата обезщетение от 4 500 лева.
По възражението за
съпричиняване:
Принос по смисъла на чл.51,ал.2
ЗЗД е налице, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки
по този начин и самите вреди. По делото не е спорно, а и се установява от
събраните доказателства, че процесното АТЕ е управлявано от А.А.К., която към
датата на процесното ПТП е била непълнолетна (17 г. и 8 м.) и не е притежавала
свидетелство за управление на МПС. По отношение възражението, че ищцaтa (17 г. и 4 м.) съзнателно се е поставила
в риск, качвайки се на ATВ управлявано от неправоспособен водач, съдът приема следното: Налице е трайно установена съдебна практика, съгласно която поемането на риска, при който
увреденото лице евентуално е било в състояние да предположи или да допусне да
бъде увредено от деликвент, който не е притежавал нужното свидетелство за управление на МПС, следва
да бъде доказано в процеса. В
настоящото производство не е събрано нито едно доказателство, че ищцата при качването си на процесното АТВ е знаела или
допускала, че водачът няма свидетелство за
управление на МПС. Ответникът
не ангажира никакви доказателства във връзка с направеното от него възражение
за съпричиняване.Третото лице помагач въпреки дадената му възможност да
ангажира свидетел относно поведението на ищцата при управлението на АТВ-то
респективно действията й с които е предизвикала ПТП-то и механизма на същото
изрично в с.з. чрез пълномощника си се отказа от това си доказателствено
искане. По тези съображения
съдът намира възражението за принос на пострадалата
за настъпване на вредите за неоснователно, поради което и обезщетението не
следва да се намалява.
По претенцията за
лихви:
Искането на ищцата за присъждане на
лихва е частично основателно. В случая приложение следва да намери разпоредбата
на чл. 288, ал. 7 КЗ, съгласно която Гаранционният Ф. дължи лихва за забава от
датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице, като този срок не може да бъде по-дълъг от три месеца от
датата на завеждане на претенцията. Претенцията на ищцата е предявена на
12.10.2016 г. и ответникът е изплатил обезщетение на дата 07.12.2016 г., поради
което компенсаторна лихва се дължи именно от тази дата.
Съдът намира, че следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищцата сумата 15 500 лв.(20 000 –
4 500) обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва,считано
от 07.12.2016 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респективно - отхвърлената част от исковете.
Ищцата не е направила разноски и
такива не й се дължат видно от представения списък по чл. 80 ГПК.
На адвокат А.Г. един от двамата
адвокати на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38
ал.2 ЗА.За осъщественото процесуално представителство на ищцата адв.възнагр. съгласно Н-ба №1/9.VІІ.2004 г. е в
размер на 1880 лв. от която сума съразмерно на уважената част на иска
ответникът следва да заплати 626.66 лв,
(15 500/45 000 х 1880 лв.).
Върху сумата 626.66 лв. съдът
счита, че не следва да се начислява ДДС дори и адвоката да е регистриран по
ЗДДС,тъй като възнаграждението не се дължи като резултат от правна сделка - облагаема
доставка по см.на чл. 38 ал.2 ЗА като
обект на свободно договаряне между адвоката и страната,а по силата на закона и
се определя от съда съгласно установените стандарти в Н-ба № 1.В тази насока
съобрази и с Р № 21/12.03.2018 г. по гр.д. 1459/17 г. ГК ІІІ ГО ВКС.
Ответникът съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК претендира юриск.възнаграждение 450 лв. на осн. чл. 78 ал.8 ГПК като съдът счита,че следва да му се присъдят 150 лв.
Ответникът следва да заплати ДТ по сметка
на СГС – 620лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Г. Ф.“*** да заплати на В.П.П.,
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 288, ал.11 КЗ (отм), вр. чл.288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) сумата от 15 500 лева – застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в следствие на ПТП настъпило на 08.06.2013 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 07.12.2016
г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над
сумата от 15 500 лева до 45 500 лева.
ОСЪЖДА „Г. Ф.“*** да заплати на
адвокат А.Х.Г. *** на основание чл. 38, ал.2 ЗА вр.с чл.7 Н-ба № 1, сумата от 626.66 лв. адвок. Възнаграждение.
ОСЪЖДА В.П.П., ЕГН ********** да заплати на „Г. Ф.“*** сумата от 153,30 лв. юриск.възнаграждение
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Г. Ф.“*** да заплати сумата от 620 лв.
–ДТ по см. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ - помагач – А.А.К.
ЕГН: ********** *** на страната на ответника Г. Ф..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: