О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260245
гр.Пловдив, 01. 02.
2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в закритото заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател
: Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Светлана
Станева
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.ч.гр.д. № 3163/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 във вр. с
чл.417 във вр. с
чл.419 във вр. с чл.418 и чл.420 от ГПК.
Образувано е по подадени от И.П.С. ЕГН - **********,***,
чрез адв. К.Б., две частни жалби –
съответно с вх.№ 273676/ 21.12.2020г. по описа на
ПдОС/ против Разпореждане за постановяване на незабавно изпълнение, инкорпорирано
в Заповед № 3076 за изпълнение на парично задължение, изд. от ПдРС
– IV бр.с. по ч.гр.д.№ 6830/2020г.
на осн. чл.417 т.3 от ГПК. Моли да бъде отменено като неправилно.
съответно с вх.№ 273443/22.10.2020г. /по описа на
ПдРС/ против Определение № 261648/06.10.2020г. на ПдРС – V гр.с. по ч.гр.д.№ 6830/2020г., с което е оставена без уважение молбата й за
спиране на изпълнението на Заповед № 3076 за изпълнение на парично
задължение, изд. на осн. чл.417 т.3 от ГПК. Моли да бъде отменено като
неправилно и вместо това да се постанови спиране на изпълнението на
изпълнителния лист и на Заповед № 3076 за изпълнение на парично задължение, въз
основа на които е образувано изп.д.№ 20208240401016 по описа на ЧСИ Константин
Павлов, рег. № 824.
Въззиваемата
страна „Лено” АД, /с предишно наименование „Ленно“ АД/ ЕИК **********
съдебен адрес:***, със законен
представител А. Г. Т., чрез юрисконсулт М. Щ., депозира писмен отговор по частната жалба срещу Разпореждане за постановяване на незабавно
изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 3076 за изпълнение
на парично задължение, като взима становище, че изцяло неоснователна. Излага
подробни аргументи.
По отношение
на частната жалба против Определение № 261648/06.10.2020г. на ПдРС – V гр.с. по ч.гр.д.№ 6830/2020г. „Лено” АД, /с предишно
наименование „Ленно“ АД/, чрез юрк. М.Щ., също депозира писмен отговор, че частната
жалба е изцяло неоснователна по изложени правни съображения.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след
преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено
следното:
I.С частната жалба с вх.№ 13641/02.05.2019г. /по
описа на ПдОС/ против Разпореждане за постановяване на незабавно изпълнение, се
правят основни възражения, че претенциите, направени със заявлението за редовна
лихва в размер на 3 580,98 лв. и 3 000,11 евро – неустойка и включени
в заповедта по чл.417 т.3 от ГПК са
недължими, тъй като се претендират по нищожни клаузи с договор за потребител. С
Договора за заем, който не е изменен с Анекса, страните са уговорили размер на
договорна лихва, възлизащ на 36 %. Съгласно константната практика на ВКС, за да
съответства на добрите нрави, договорната лихва не може да надвишава 30 %, а в
случай, че договорът е обезпечен с ипотека, не може да надхвърля два пъти
размера на законната лихва. Наред с горното, поддържа, че главницата,
претендирана срещу нея също е недължима, тъй като е била погасена към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че това е така, защото в Анекса от
19.01.2018г. към Договора за заем е обективирано споразумение между
заемополучателя „Инвиа“ ЕООД, И.С. /ипотекарен и солидарен длъжник/ и „Лено“ АД,
съгласно което страните са признали, че към момента на сключването му
19.01.2018г. заемополучателят „Инвиа“ ЕООД, респ. И.С., дължат на „Лено“ АД в
условията на солидарност следните суми: 1 768,16 евро – главница,
2 651,81 евро – редовна лихва, 3 497,58 евро – дължима неустойка и
14,67 евро – дължима застрахователна премия, тоест не се дължи претендирания
размер от 4 580,79 евро – главница. Наред с това от момента на сключването
на Анекса до настоящия момент са заплатени суми в общ размер на 9 414,68
лв., за което прилагала доказателства. Изтъква също така, че съдебният
изпълнител вече бил наложил и възбрана върху ипотекирания имот, наред със
съществуващата учредена ипотека.
Към частната жалба прилага платежни
документи за извършени плащания за периода м.01.2018г. – м.01.2020г.
Окръжен съд – Пловдив, намира, че частната жалба е
неоснователна. Съгл. чл.418 ал.1 от ГПК
– Когато със заявлението е представен документ по чл.417, на който се основава
вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение
и да издаде изпълнителен лист. Алинея 2 на чл.418 от ГПК – Изпълнителният лист
се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Предвид на тази
изрична нормативна регламентация, съдът разполага с правомощието да провери
дали обследваният акт съдържа всички необходими реквизити, за да се приеме за
„редовен от външна страна“, както и да прецени дали към момента на депозиране
на заявлението удостоверява изпълнение на вземане. В случая е представен
документ, който отговора на тези изисквания. На следващо място, на две отделни самостоятелни
основания без уважение се оставят оплакванията на жалбоподателката във връзка с
наличие на неравноправни клаузи. На първо място, защото сделката има търговски
характер /раздел 2.1 от Договора/, понеже кредитът е отпуснат за търговски цели
– „за оборотни средства“, като преди това заемополучателят се е задължил „да
извърши всички действия по погасяването на задълженията към НАП“. Налага се
извод, че правоотношението не е със страна – потребител, поради което и в
отношенията между съконотрахентите не намират приложение разпоредбите на ЗЗП и
ЗПК. Второ - съгласно чл.4 ал.1 т.2 от ЗПК разпоредбите на закона не намират приложение спрямо договори за кредит,
които са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижимия
имот. В конкретния случай обезпечението е чрез учредена договорна ипотека с
Нотариален акт № 99/12.02.2015г., нот.д.№ 99/2015г. по описа на Нотариус Тани
Рангелов, рег.№ 517, върху описания недвижим имот, върху който права на
собственост притежава И.С..
Неоснователни са и доводите във връзка с
подписания Анекс от 19.01.2018г. към Договора за заем, в смисъл, че тъй като било обективирано споразумение за дължими
суми 1 768,16 евро – главница, 2 651,81 евро – редовна лихва,
3 497,58 евро – дължима неустойка и 14,67 евро – дължима застрахователна
премия и че затова не се дължал претендирания със заявлението по чл.417 т.3 от ГПК размер от 4 580,79 евро – главница. От прочита на клаузите се налага
извод, че Анексът отразява само падежиралите суми, но към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК от 18.06.2020г. се претендира актуалният размер на
кредита към тази дата. В тази насока жалбоподателката твърди да е извършила
погасявания на дълга, но липсват убедителни писмени доказателства, защото всички
представени с частната жалба платежни документи са с дата, предхождаща
завеждането на заявлението от 18.06.2020г. в Районния съд, поради което същите
ще подлежат на преценка едва в исковото производство по чл.422 от ГПК в хода на
състезателен процес.
Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно
и подлежи на потвърждаване.
II. По частната жалба с вх.№ 18748/20.03.2019г. /по
описа на ПдРС/ против Определение № 261648/06.10.2020г. на ПдРС – V гр.с. по ч.гр.д.№
6830/2020г. се правят основни
възражения, че Районният съд неправилно е приел, че не са налице условията на
чл.420 ал.1 и ал.2 от ГПК за спиране на изпълнението.
Окръжен съд -Пловдив, намира, че
частната жалба е неоснователна.
Съгл. чл.420 ал.1 от ГПК спиране на изпълнението
на заповедта е допустимо, когато длъжникът представи надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД. Съобразно алинея 2 на чл.420 от ГПК –
Когато искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, съдът,
постановил незабавно изпълнение може да го спре и без да е необходимо
обезпечението по ал.1.
Към искането молителката не представя надлежно
обезпечение по см. на чл.180 и 181 от ЗЗД, нито са налице приложени убедителни
писмени доказателства по см. на алинея 2 от чл.420 на ГПК. Ето защо всички други
описани доводи са неотносими към основанията за спиране на изпълнението по
чл.420 от ГПК, още повече, както вече се посочи, страната няма качеството на
„потребител“ по подписания договор.
По отношение на направеното особено искане съдът
да укаже подходящ срок на молителя за
предоставяне на обезпечение по см. на чл.420 ал.1 от ГПК, както и да определи
размера на това обезпечение, следва да се отбележи, че съгл. разпоредбите на
чл.420 ал.1 и ал.2 от ГПК не се предвиждат такива процесуални възможности за
даване на указания по отношение на длъжника.
Обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Разноски.
Съобразно правния резултат от изхода при
разглеждане на двете частни жалби „Лено” АД, /с предишно наименование „Ленно“ АД/ претендира с
депозираните два отделни писмени отговора заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В тази насока въззивната инстанция посочва, че
разноски по настоящето дело не ще се присъдят.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г.
от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността както в исковото, така и в заповедното производство.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р
Е Д Е Л И :
Потвърждава
Разпореждане за постановяване на
незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 3076 за
изпълнение на парично задължение, изд. от Районен съд – Пловдив, IV бр.с. по ч.гр.д.№ 6830/2020г. по отношение на И.П.С. ЕГН - **********,***.
Потвърждава
Определение № 261648/06.10.2020г.
на ПдРС – V гр.с. по ч.гр.д.№ 6830/2020г., с което е оставена
без уважение молбата на И.П.С. ЕГН - **********,***, за
спиране на Заповед № 3076 за изпълнение на парично задължение, изд. от Районен
съд – Пловдив, IV бр.с. по ч.гр.д.№ 6830/2020г.,
въз основа на които е образувано изп.д.№ 20208240401016 по описа на ЧСИ
Константин Павлов, рег. № 824.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :