Р Е Ш Е Н И Е
гр. София 31.03.2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и осми март две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РАЛИЦА ДИМИТРОВА
2. ЕЛЕНА МАВРОВА
при секретаря Д. Ш., като разгледа
докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 130 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран от „С.Г. Г. и П.” ООД с искове с правно основание чл.422, във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, предявени срещу М.И.П..
Ищецът твърди в исковата молба и в молба-уточнение пред
СГС, че въз
основа на подадено заявление му е
издадена заповед за изпълнение по гр. дело
№ 28345/2014 г. по описа на PC - гр. София,
40 състав, по силата на която на
ответницата е разпоредено да заплати следните суми: 71.25 лв. – месечни абонаментни такси,
възнаграждение за ползвани далекосъобщителни услуги и неустойки по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги и лизингов договор сумата от 27.10.2008 г. и анекс от 12.09.2009 г., ведно със
законната лихва от 27.05.2014 г. до заплащането; 18.92 лв. – обезщетение за
забава за периода 20.10.2011 г. – 26.05.2014 г., ведно с разноските в
заповедното производство, като срещу заповедта постъпило възражение в
законоустановения срок. Сочи, че
между „К.Б.М.“ ЕАД и М.П. били сключени договор за далекосъобщителни услуги
с фабричен номер на
заявка № 70313656 от 27.10.2008 г., договор за далекосъобщителни услуги от
12.09.2009 г. и договор за лизинг от 12.09.2009 г. с лизингова вещ марка Samsung, модел С450,
всичките с индивидуален клиентски номер на договора № М01143497. Във връзка с договорите били издадени фактури №№ **********/1.06.2011 г.,
**********/1.07.2011 г., **********/1.08.2011 г., *********/1.09.2011 г. и
**********/1.10.2011 г., по които, след извършени частични плащания, е останала
незаплатена сума от 71.25 лв., включваща останалите неплатени лизингови вноски,
стойността на проведените разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги,
както и дължимата неустойка по чл.11, ал.2 от Общите условия към договора за
лизинг за разваляне на този договор по вина на лизингополучателя. Ищецът
поддържа, че по силата на договор
за цесия от 17.12.2012 г. „К.Б.М.” ЕАД прехвърлило вземанията си към М.П. на „И.Ф.“ ООД, а
последното ги цедирало на „С.Г. Г. и П.” ООД с договор от 25.03.2014 г. Ето защо
ищецът моли съда да признае спрямо ответницата, че същата му дължи сумата от
71.25 лв., ведно със законната лихва от 27.05.2014 г. (датата на подаване на
заявлението) до изплащането. Производството по иска с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД е прекратено с влязло в сила определение на СРС.
Ответницата
не взема становище по исковата молба.
СРС е
отхвърлил претенциите, като е приел, че по делото не се установява наличието на
сключени между „К.Б.М.“
ЕАД (с последващо
наименование „Т.Б.“ ЕАД) и М.П. договори, както и прекратяване на договорното
правоотношение с едномесечно предизвестие от страна на П., само в който случай
същата би дължала претендираната неустойка.
Срещу
първоинстанционото решение е подадена въззивна жалба от ищеца, който излага, че
от представените и неоспорени от ответницата писмени доказателства се установяват
по категоричен начин заявените от него претенции. Счита, че представените към
исковата молба фактури отговарят на всички законови изисквания.
М.П. не
взема становище пред втората съдебна инстанция.
Пред СГС не
са събрани нови доказателства.
След
преценка доводите на страните и доказателствата по делото въззивният съд намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото се
установява от представените: договор за мобилни услуги от 27.10.2008 г. с анекс от 12.09.2009 г. и
договор за лизинг от 12.09.2009 г., че „К.Б.М.“ ЕАД и М.И. П. са се намирали в облигационни отношения.
От първите два договора и от приетите по делото фактури, неоспорени от
ответницата, се установява, също така, че М.П. не е заплатила част от дължимите
от нея суми за лизингови вноски и ползвани мобилни услуги. Във фактура №
**********/1.10.2011 г. е начислена и „неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за услуги“ в размер на 56.35 лв.
Вземанията
на „К.Б.М.“ ЕАД са прехвърлени на „И.Ф.“ ООД с договор за цесия, с приложение,
от 17.12.2012 г., и от „И.Ф.“ ООД на „С.Г.
Г. и П.” ООД с
договор за цесия, с приложение, от 25.03.2014 г. За извършените цесии М.П.
следва да се счита уведомена с връчване на исковата молба, с приложеното към
нея уведомление за цесия, доколкото по делото липсват доказателства за по-ранно
връчване на уведомлението.
Въз основа
на събраните доказателства съдът прави извод, че М.П. се явява неизправна
страна по договорите и дължи на ищеца незаплатените от нея суми за лизингови
вноски и ползвани мобилни услуги, визирани в процесните фактури.
Ответницата не
дължи, обаче, претендираната сума за неустойка. Съображенията на съда за това
са следните:
В чл.11,
ал.2 от Общите условия за договор за лизинг е предвидено, че при разваляне на
договора по вина на лизингополучателя последният дължи на лизингодателя
неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до
размера на общата цена по договора.
За да
претендира посочената неустойка, ищецът следва на първо място да докаже, че
договорът за лизинг е бил развален преди изтичане на срока му, който срок е
изтекъл още през 2011 г. Доказателства в това отношение не са ангажирани по
делото. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД
при неточно изпълнение кредиторът има право на алтернативен избор – да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение, но не и двете едновременно. В конкретния случай
ищецът претендира едновременно заплащане на остатъка от дължимите се лизингови
вноски и обезщетение за неизпълнение на това плащане, което е недопустимо.
Предвид
изложеното съдът намира, че следва да уважи претенциите за сумата от 14.90 лв.
(71.25 лв. минус 56.35 лв.).
Ищецът има
право на разноски за исковото и заповедното производства, включително
юрисконсултско възнаграждение, съобразно с уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 23.10.2015 г. на СРС, І Г.О., 40 състав,
постановено по гр. дело № 62345 по описа за 2014 г., в частта, в която са
отхвърлени исковете за заплащане на сумата от 14.90 лв. – незаплатени суми за лизингови вноски и ползвани мобилни услуги, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „С.Г. Г.
и П.” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, искове
срещу М.И.П.,***, че М.И.П. дължи на „С.Г. Г.
и П.” ООД по договор
за мобилни услуги от 27.10.2008 г. с анекс от 12.09.2009 г. и договор за лизинг
от 12.09.2009 г. сумата от 14.90 лв. (четиринадесет лева и 90
ст.), представляваща незаплатени суми
за лизингови вноски и ползвани мобилни услуги, за които са издадени фактури №№
**********/1.06.2011 г., **********/1.07.2011 г., **********/1.08.2011 г.,
*********/1.09.2011 г. и **********/1.10.2011 г., ведно със законната лихва от
27.05.2014 г. до изплащането.
ОСЪЖДА М.И.П. да заплати на „С.Г. Г. и П.” ООД разноски за исковото производство пред
СРС и СГС в размер на общо 107.41 лв., както и разноски за заповедното производство
в размер на 53.70 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.