№ 37268
гр. София, 11.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110144225 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „Фронеткс интернешънъл“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. М. С. за следните суми:
301,69 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане; 28,07 лева – възнаградителна
договорна лихва за периода от 18.10.2015 г. до 20.05.2016 г.; и 204,17 лева –
законна лихва за забава за плащане на дължими се суми за периода от
19.10.2015 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 03.08.2023 г. – задължения
по договор за паричен заем № *********/03.07.2015 г., сключен между
„Провидент файненшъл България“ ООД и длъжника, като вземането е
прехвърлено с договор за цесия от 28.07.2016 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява неравноправността на договорни клаузи,
когато са налице фактически данни за такава неравноправност, въведено от
практиката Съда на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът
не е натоварен служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по
дело C-243/08 Pannon GSM, намира, че от представените по дело документи
може да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от
клаузите по договора за кредит.
Така в буква „Б.“ от първата страница на договора за кредит, подписан
от длъжника, е предвидена такса за оценка на досие в размер на 20 лева, а в
отделно поле от същата страница (на лист 7 от делото) е предвидено, че
кредитът ще се изплати на длъжника в дома му и ще се събира оттам, като за
това той заплаща такса за допълнителна услуга в размер на 233,12 лева, като в
чл. 25 на страница трета от договора (на лист 8 от делото) е посочено, че 30 %
от тази сума (или в случая – 69,97 лева) се заплащат за предоставянето на
кредита в дома на потребителя, а останалите 70 % – за това служител на
кредитора да посещава дома на кредитополучателя, за да събира вноските
1
оттам.
Таксата за „оценка на досие“ е свързана със задълженията на
кредитодателя преди отпускане на кредита и поради това не следва да се
присъжда на заявителя, тъй като за подобни услуги по отпускане на кредита е
забранено събиране на такси съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПКр. Следователно тази
сума по никакъв начин не следва да се включва в признатите със заповедта
вземания съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и следва съдът да приеме, че никога
не се е дължала, тъй като е уговорена в противоречие с императивна законова
норма.
По отношение на таксата за изплащане и отпускане на кредита в дома на
потребителя, настоящият съдебен състав намира, че в нарушение на чл. 10а,
ал. 2 ЗПКр е въведена такса за отпускане на кредита в дома на потребителя –
това е дейност по усвояване на кредита, за която също не е допустимо да се
събират такси и съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК не се допуска издаване на
заповед за нея, като следва съдът да приеме, че такова задължение въобще не
е съществувало. Тази такса в размер на 69,97 лева не може да се взема
предвид от съда.
По отношение на останалата част от вземането таксата не може да се
преценява като неравноправна само поради размера си – така т. 52 от
Решението на Съда на Европейския съюз по дело C-321/22 Provident Polska
изрично посочва, че възнаграждения за услуги по събиране на кредит, като
последното не е типична част от дейността на финансова институция, не
могат да се преценяват за неравноправност, освен ако националният закон
изрично не го позволява. Тъй като чл. 145, ал. 2 ЗЗП ограничава подобна
преценка, съдът няма да я прави, но следва изрично да обоснове докъде се
простира обема на контролните му правомощия.
С молба с вх. № 1224/03.01.2024 г. заявителят е признал, че длъжникът
е платил по кредита 233 лева. Общият размер на задължението по договора за
кредит без посочените по-горе такси за оценка на досие (20 лева) и отпускане
в дома на кредитополучателя (69,97 лева), е равен на 617,79 лева. Това е и
размерът на дължимите се суми по кредита, за които не е налице вероятно
неравноправна или нищожна клауза, която ги предвижда, и поради това се
вземат предвид в заповедното производство по аргумент за противното от чл.
411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
При служебно прилагане на правилата за прихващане на изпълнението
(това не е прихващане по чл. 103 ЗЗД и може да се извършва служебно от
съда) по
чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД настоящият съд намира, че платените от длъжника общо
233 лева, за които от молбата се установява от молбата на заявителя от
03.01.2024 г. и таблицата в нея, че са платени до 21.12.2015 г., следва да се
отнесат за погасяване на претендираните възнаградителни лихви с настъпил
до този момент падеж, като се отхвърли заявлението за претендираните до
този момент лихви за забава, които съдът на основание чл. 162 ГПК изчислява
на 21,60 лева, както и за погасяване на цялата възнаградителна лихва по
договора от 54,64 лева. Така са отнесени за погасяване на вземания по
2
кредита общо 76,24 лева и остава за усвояване от платените 233 лева разлика
в размер на 156,76 лева. Същата следва да се отнесе към дължимата се
главница, като се приеме, че от нея към декември 2015 г. длъжникът е платил
156,76 лева, или са останали за плащане 243,24 лева, за която сума
заявлението следва да се уважи, както и за лихвата за забава за сума в размер
на 182,57 лева, като се отхвърли за разликата над тези суми и пълния размер
на претендирана главница от 301,69 лева и лихва за забава – 204,17 лева.
Основание за извършване на прихващане в заповедното производство е
обстоятелството, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 47
от Решение от 30 юни 2022 г. по дело C-170/21 Профи кредит България съдът
в заповедното производство следва да извършва прихващане на задълженията
на длъжника – потребител с вече платеното от него по клаузи от договора,
които уреждат вземания, които не се дължат поради неравноправност, ако
националната съдебна практика прави същото с вземания, които се
прихващат в исковото производство, дори без да има изрична разпоредба в
тази смисъл, при прилагане на уредбата на
чл. 19, ал. 6 ЗПКр по аналогия. В случая такъв подход вече е възприет и в
съдебната практика на ВКС – напр. Решение № 50086/21.12.2023 г. по
търговско дело № 1027/2022 г., I ГО, докладчик Тотка Калчева, по което
остатъкът от вноски по кредит е прихванат с начислена неправомерно и
платена от длъжника неустойка. При това положение и в заповедното
производство следва да се прави прихващане на изпълнението в тези случаи.
Следва да се присъдят на заявителя разноски само пропорционално на
уважената част от заявлението съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, или за 79,75 %
от претендирания размер (425,81 лева от 533,93 лева). Претендират се 25 лева
държавна такса, от която следва да се присъдят пропорционално 19,94 лева,
както и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, от което се присъждат 39,88
лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ с вх. №
3070043/26.09.2019 г. В ЧАСТТА, с която „Фронтекс интернешънъл“
ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: София, ул. „Хенрик Ибсен“,
№ 15, ет. 6, иска осъждане на Р. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: София,
ж.к. „Бъкстон“, бл. 21, вх. А, ет. 8, ап. 15 да плати суми в размер на
разликата над 243,24 лева до пълния предявен размер от 301,69 лева –
главница; 28,07 лева – възнаградителна договорна лихва за периода от
18.10.205 г. до 20.05.2016 г.; и разликата над 182,57 лева до пълния
предявен размер от 204,17 лева – законна лихва за забава за плащане на
дължими се суми за периода от 22.12.2015 г. до 03.08.203 г., както и за
периода от 19.10.2015 г. до 21.12.2015 г. – задължения по договор за
потребителски кредит № *********/03.07.2015 г., сключен между длъжника и
3
„Провидент файненшъл България“ ООД, като вземането е прехвърлено на
заявителя с договор за цесия от 28.07.2016 г., който е съобщен на длъжника,
както и пропорционално за разноските според мотивната част.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя
„Фронтекс интернешънъл“ ЕООД, че може да предяви претенциите си по-
горе с осъдителен иск, като ако го направи в едномесечен срок от влизане
на разпореждането в сила, внесената държавна такса в заповедното
производство за тези претенции ще бъде приспадната.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя по
делото. Препис да се връчи и на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4